№ 5457
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110143440 по описа за 2022 година
Предявени са от „А.Б.“ ЕАД срещу Т. И. Т. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.200, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и по чл.422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания: 971,50 лв., представляваща неплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги за периода от 12.03.2021 г. до 28.09.2021 г. по Договор № ********* за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер
М6100840; 1494,64 лв., представляваща незаплатени суми по договор за продажба на
изплащане; 760,15 лв., представляваща общ размер на неустойки и 222,14 лв.,
представляваща мораторна лихва върху цялото вземане за периода 11.04.2021 г. – 13.04.2022
г., ведно със законната лихва върху сумите от 28.04.2022 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 09.05.2022 г. по ч. гр. д. № 22478/2022 г. по
описа на СРС, 179-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане с уникален номер ********* от 11.09.2020
г. със системен партиден номер М6100840. Към посочения договор били сключени:
Приложения № 1, с които били уговорени следните услуги: Мобилна услуга - А1 One
Unlimited 54 с номер *** за срок от 2 години, считано от 11.09.2020 г. с месечна абонаментна
такса 54,99 лв.; Мобилен интернет - А1 Сърф 10 с номер ********** за срок от 2 години,
считано от 08.11.2020 г. с месечна абонаментна такса 10,99 лв.; Мобилен интернет - А1
Сърф 20 с номер *** за срок от 2 години, считано от 03.03.2021 г. с месечна абонаментна
такса 20,99 лв.; Домашен интернет - А1 Нет 100 с аб. номер *** за срок от 1 година, считано
от 11.09.2020 г. с месечна абонаментна такса 17,99 лв. и Фиксирана телевизия - А1 ТВ 100+
с аб. номер *** за срок от 1 година, считано от 11.09.2020 г. с месечна абонаментна такса
14,99 лв. Ищецът излага, че към договора са закупени следните устройства на изплащане:
Apple AirPods Pro - с договор от 11.09.2020 г. на изплащане с първоначална вноска в размер
на 19,98 лв. и 23 последващи равни месечно вноски съгласно погасителен план; Апарат
Apple iPhone SE 64GBBla2020+Adapt - с договор от 03.03.2021 г. на изплащане с
първоначална вноска в размер на 41,50 лв. и 23 последващи равни месечно вноски съгласно
погасителен план; Апарат Samsung A20s Black + PB TTEC - с договор от 08.11.2020 г. на
1
изплащане с първоначална вноска в размер на 9,50 лв. и 23 последващи равни месечно
вноски съгласно погасителен план. Твърди, че ответникът не е заплатил задълженията си в
уговорените срокове, както и че общият им размер възлиза на сумата от 971,50 лв.,
представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги.
С оглед описаното на 22.08.2021 г., договор № ********* от 11.09.2020 г. за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане бил прекратен, като била
начислена и неустойка, чийто общ размер възлизал на сумата от 760,15 лв. Аргументира, че
сумата от 971,50 лв. /представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни
услуги/ е сбор от месечни абонаментни такси за период от 12.03.2021 г. до 28.09.2021 г.;
сумата от 1494,64 лв. – сбор от неплатени суми за устройства на изплащане. Сочи, че
претендираната неустойка в общ размер на 760,15 лв. е формирана като сбор от: цена на
невърнато оборудване по ценова листа предоставено за номер *** в размер на 100,00 лв.;
обезщетение за обработка на просрочени задължения съгласно ОУ и ценова листа в размер
на 2,00 лв.; неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за номер **********
в размер на 39,99 лв.; неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за номер
*** в размер на 64,98 лв.; неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
номер *** в размер на 152,49 лв.; неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без
ДДС за номер *** в размер на 9,99 лв.; неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси
без ДДС за номер *** в размер на 8,33 лв.; отстъпка от цената на месечна абонаментна такса
********** в размер на 1 61,55 лв.; отстъпка от цената на месечна абонаментна такса *** в
размер на 77,51 лв.; отстъпка от цената на месечна абонаментна такса *** в размер на 64,19
лв.; отстъпка от цената на устройство Апарат Samsung A20s Black + PB TTEC в размер на
82,22 лв.; отстъпка от цената на устройство Апарат Apple iPhone SE 64GBBla2020+Adapt в
размер на 27,00 лв.; отстъпка от цената на устройство Apple AirPods Pro в размер на 69,90
лв. Върху посочените суми ищецът претендира и лихва за забава в размер на 222,14 лв. за
периода от 11.04.2021 г. до 13.04.2022 г. При тези твърдени моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В
подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК в хода на заповедното производство,
длъжникът е оспорил наличието на облигационно правоотношение между страните, като
евентуално е изложил, че сключените договори са нищожни, унищожаеми, че ненадлежно е
упражнено правото на предсрочна изискуемост. Възразил е и срещу размера на
претенциите.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество "А.Б." ЕАД е депозирало пред районния съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу Т. И. Т. за следните суми: сумата 3 226,29 лева,
представляваща главница за неизпълнение на договорно задължение за период от 12.03.2021
г. до 06.10.2021 г. представляващо сбор от следните суми: сумата от 971,50 - неплатени
суми за ползвани и неплатени далекосъобщителни услуги, сумата от 1494,64лв. - неплатени
суми за закупено устройство по договор за продажба на изплащане и сумата от 760,15 -
неустойка поради предсрочно прекратяване на договора, ведно със законна лихва за период
от 28.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 222,14 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 12.04.2021 г. до 27.04.2022 г., както и държавна такса в размер на 68,97
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
22478 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, като длъжникът и настоящ ответник е
депозирал възражение по чл.414 ГПК, в което не оспорва задължението от 91,31 лв. и
заявява че би го заплатила, но твърди, че оспорва дължимостта на претендираните
неустойки.
От приложените по делото и приети като писмени доказателства се установява
безспорно наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет
2
предоставяне на далекосъобщителни услуги, като с допълнително сключени между страните
и представени по делото споразумения към договор със системен партиден № М6100840 се
установява, че ответникът е закупил и мобилен телефон Апарат Apple iPhone SE
64GBBla2020+Adapt, Apple AirPods Pro и Апарат Samsung A20s Black + PB TTEC.
Ищцовото дружество е издало фактури подробно описани в обстоятелствената част на
исковата молба.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която се
установява, че претендираните от ищцовото дружество фактури и неустойки са изчислени в
съотвествие със сключения между страните договор. Структурата на вземанията на ищеца
по изследваните от вещото лице фактури да периода от 09.02.2021г.-08.09.2021г. е: месечни
абонаментни такси и ползвани електронни услуги в размер на 971,50лв., неплатени суми за
устройства на изплащане в размер на 1494,64лв., начислени неустойки в размер на 760,15лв.
и мораторна лихва в размер на 222,14лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК, с правно основание правна квалификация чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92 ЗЗД и чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД. За основателност
на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги; изпълнение на договора от ищеца – предоставяне на
телекомуникационните услуги и тяхната стойност, в резултат на което за ответника е
възникнало задължение да заплати месечна такса и възнаграждение за ползваните услуги. В
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора, поради което
не са били налице основанията за неговото прекратяване и релвираните възражения и
оспорвания.
В тежест на ищеца е да докаже по селото, че между него и ответника са сключени
договори за закупуване на устройства на изплащане, че е предоставил устройствата на
ответника, както и размера на договорените вноски. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да установи плащане на претендираната сума в
рамките на договорените срокове.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже и виновно
неизпълнение на задълженията на ответника, прекратяване (разваляне) на договора, валидно
неустоечно съглашение, размер на неустойката. В тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задължението си по договора, поради което не са били налице основанията за
неговото прекратяване, поради което не дължи и претендираната неустойка и релевираните
възражения, изключващи отговорността му за заплащане на неустойка.
По аргумент от чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях, поради което следва да се приеме за установено
по делото предоставяне на твърдените от ищеца мобилни услуги, доколко обстоятелството,
че от страна на ответника са предоставени такива не се оспорва от ответника.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
предоставил на ответника твърдяните мобилни услуги, доколкото наведените от ответника
възражения са бланкетни. С депозираното възражение по чл. 414 ГПК, същият е възразил по
отношение на размера на сумите.
По делото е прието заключение по допусната от съда ССЕ, от която се установява, че
претендираните от ищцовото дружество суми по фактури и неустойки са изчислени в
съответствие с параметрите в съответните Приложения №1 към Договор №
*********/11,09.2020г и Общите условия за взаимоотношенията на А1 и потребителите.
Съдът приема, че исковата претенция в частта за начислените абонаментни такси и
предоставени далекосъобщителни услуги подлежи на уважаване. Когато е сключен договор
3
за далекосъобщителни услуги, страната доставчик приема да осигурява достъп до мрежата
си за предоставяне на мобилни услуги, а страната клиент се съгласява да заплаща
уговорената абонаментна такса в зависимост от избрания абонаментен план,както и да
заплаща стойността на реално ползваните далекосъобщителни услуги според утвърдената
цена за ползването им. Абонаментната такса представлява дължима парична сума по време
на действие на договора, в размер, какъвто страните са уговорили и се заплаща за това, че е
предоставен достъп до мобилната мрежа на дружеството ищец, без да има значение дали и
какви услуги са ползвани. С оглед това,че страните са уговорили размер на абонаментна
такса,съдът приема,че в частта,в която е претендирана такава, исковата претенция е
доказана по основание и по размер. Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се
установява,че е сключен договор за далекосъобщителни услуги като на ответника са
предоставяни различни мобилни услуги в съответствие с уговореното. Страните не спорят и
относно обстоятелството какви далекосъобщителни услуги са ползвани от ответната страна
– не се установява ответникът да е отправил рекламация относно вида,обхвата на
ползваните услуги и цената на същите,ответникът не възразява относно ползваните услуги и
абонаментните такси и в срока за подаване на писмен отговор,а с изтичането срока за
отговор тези възражения се явяват преклудирани.
При горната констатация, съдът приема, че ищецът е предоставил услугите, като в
предвид обстоятелството, че ответникът не доказва заплащането им, което е възложено в
негова тежест, съдът приема, че че исковата претенция подлежи на уважаване изцяло за
сумата от 971,50 лева.
Съдът счита,че искът е доказан по основание и в частта за сумата от 1494,64 лева –
незаплатени суми по договор за продажба на изплащане на следните устройства - Apple
Airpods Pro, Samsung A20s Black+PB TTES, Apple IPhone SE 64 GBBla 20202+Adapt. При
сключване на договор за продажба на устройство на изплащане, страната продавач
предоставя устройството, а купувачът приема да заплаща цената на същото на уговорени
месечни вноски. От представените по делото договори за покуко-продажба на изплащане се
установява сключването на договорите, уговорените погасителни вноски, размер на
задължението. Съдът намира,че ищецът е доказал,че е изпълнил точно своите договорни
задължения, предвид представените доказателства за предаване на закупените устройства,
поради което съдът приема, че за ответника е възникнало задължението да ги заплати. При
липсата на доказателства за заплащане на дължмитие суми, или връщане на устройствата,
съдът приема, че претенцията на ищцовата страна е основателна.
По предявените иск с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на
друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва
да установи, при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, наличието на
следните предпоставки - наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и
неустойката да е уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на именно това задължение.
Доказани се явяват наличието на облигационни правоотношения между ищеца и
ответника за телекомуникационни услуги и продажба на изплащане и наличието в
договорите на неустоечно съглашение в случай на прекратяване на договора поради
неизпълнение от страна на потребителя на договорните му задължения. С договорите
ответникът се е задължил в хипотеза, при която договорът му бъде прекратен по негована
вина, да заплати неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за определения в
договора срок, но за не повече от три месеца. В т.54.12 от общите условия на ищцовото
дружество, както вече бе посочено, е предвидена възможност за едностранно прекратяване
на договора от страна на мобилния оператор при забава плащането на дължимите от абоната
суми за период от повече от 124 дни, в който случай потребителят дължи неустойка в размер
4
на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти според т.6.3 от
договора между страните. Едностранното прекратяване настъпва автоматично с изтичане на
124 дни от забавата.
Едностранното прекратяване на договора по същността си представлява разваляне на
договора, тъй като основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно
неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед характера на насрещните
престации /за продължително изпълнение/ развалянето на договора има действие занапред.
Разваляне на договора в общия случай се поражда при осъществяването на фактическия
състав по чл.87, ал.1 ЗЗД, включващ действителен договор, виновно неизпълнение на
задълженията от страна на длъжника - в случая ответникът-потребител, за което той
отговаря, и отправяне на покана за изпълнение на задължението с предоставяне на
подходящ срок. В случая обаче съгласието на страните е било отпадането на
облигационната връзка между страните да се свързва само с неизпълнение на задължението
на потребителя за заплащане на забавени дължими суми за срок повече от 124 дни, без
кредиторът да дължи искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът се
смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок, в съответствие с чл.88,
ал.1 и 2 ЗЗД. В този смисъл, по силата на взаимно съвпадащите волеизявления на страните,
обективирани в процесните договори и Общите условия, с които потребителят се е
съгласил, процесните договори за телекомуникационни услуги, се считат автоматично
прекратени след 124 дни забава в плащането на дължимите по договорите суми. Тази клауза
не е във вреда на потребителя, тъй като в противен случай би продължила да се начислява
месечна абонаментна такса по съществуващ мобилен договор, без по него да се ползват
услуги, тъй като същите са били вече спрени от оператора. По съществото си клаузата за
неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща
месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на
договора (занапред). Предвидената неустойка за физически лица за максимум 3 стандартни
месечни абонаментни такси, съответно - оставащата дължима сума за закупените на
изплащане мобилни устройства /без отстъпката/ обезпечава изпълнението на задълженията
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Неустойката е предвидена съобразно присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и е начислена в предвидения в договорите размер, с оглед на което
предявеният иск се явява основателен до пълния предявен размер от 760,15лв.
По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава:
Тъй като предявеното парично притезание е срочно, ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на сроковете за заплащане на дължимите по фактури суми за ползвани услуги
и вноски за закупени устройства, като забавата е настъпила автоматично, без да е
необходимо отправянето на покана до длъжника. Претенцията е в размер на 224,14 лв., като
същият е потвърден от приетата ССЕ, поради което искът се явява основателен до пълния
предявен размер.
По разноските:
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно, като на
основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските следва да бъдат присъдени в цялост съобразно
списъка по чл.80 ГПК. Дължимите за исковото производство разноски са в размер на 368,97
лв., включващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и заплатен
депозит за експертиза. Според Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото
производство, поради което разноските в размер на 118,97лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл.92
ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, че Т. И. Т. с ЕГН: ********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на "А.Б." ЕАД, с
ЕИК *** и седалище и адрес на управление: *** сумата от 971,50 - неплатени суми за
ползвани и неплатени далекосъобщителни услуги по Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М6100840,
сумата от 1494,64лв. - неплатени суми за закупено устройство по договор за продажба на
изплащане, сумата от 760,15 - неустойка поради предсрочно прекратяване на договора,
ведно със законна лихва върху горепосочените суми за период от 28.04.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 222,14 лева, представляваща мораторна лихва за период от 12.04.2021
г. до 27.04.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. И. Т. с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на А.Б." ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 368,97
лв., представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производство, както и сумата от
118,97 лв., представляваща сторени от ищеца разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6