Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 13.02.2009 г.
Пазарджишкият
районен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Г.К.
при участието на секретаря Е.П., като разгледа
докладваното от съдия К. гражд. дело № 2197/2008 г.
по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е с правно основание чл. 100 от
Семейния кодекс ( СК ), образувано е по подадена молба от А.В.А., ЕГН **********,
и С.Н.А., ЕГН **********,***, с искане за прекратяване на брака им с развод по
взаимно съгласие.
В молбата се сочи, че бракът бил сключен на …..г. и се
явява първи за двамата, като от брака няма родени деца. Твърди се, че след
брака между съпрузите се породили различия и те се намират във фактическа
раздяла, без да поддържат отношения помежду си.
В открито съдебно заседание молителите поддържат
искането си, като заявяват, че са наясно с последиците от прекратяване на брака
и категорично не желаят съществуването на брачното правоотношение.
Пазарджишкият районен съд, гражданска колегия, като
взе предвид изразените от страните становища и обсъди представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на
чл. 235 от ГПК, приема за установено следното :
Представено е удостоверение от …….. г. на община
Пазарджик, от което се установява, че на същата дата А.В.А., ЕГН **********, и С.Н.
Д., ЕГН **********, са сключили граждански брак, за което е съставен акт № 489/…….
г.
Постигнатото между съпрузите споразумение е в следния
смисъл : съпрузите нямат претенции за издръжка помежду си; нямат претенции
относно придобити по време на брака недвижими имоти или движими вещи; нямат
семейно жилище, поради което не стои въпроса относно предоставяне ползването на
същото; след прекратяване на брака С.Н.А. ще продължи да носи брачното си фамилно
име А.; сторените съдебноделоводни разноски остават
за сметка на всяка от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи :
Предвид изминалия период от датата на сключване на
брака – 22.11.2004 г., който период надвишава три години, императивното
изискване на чл. 100, ал.2 от СК е спазено и бракът може да бъде прекратен чрез
развод по взаимно съгласие.
Съдът, като взе предвид категорично изразеното от
молителите желание за прекратяване на брака, и с оглед постигнатото
споразумение, подписано при спазване изискванията на чл. 101 от СК, приема, че
следва да бъде прекратен брака. Споразумението между страните не противоречи на
изискванията на закона, нито на установени в обществото етични норми.
С оглед изхода от делото и предвид това, че
първоначално внесената такса в размер на 25 лева е внесена от молителката С.А.,
то на основание чл. 6, т.3 от Тарифата за държавните такси следва да бъде
осъден молителят А.А. да заплати допълнителна държавна такса в размер на 25
лева.
По изложените съображения и на основание чл. 330 от ГПК, Пазарджишкият районен съд
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод поради сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие сключения с акт № 489/…….. г. на община Пазарджик граждански брак
между А.В.А., ЕГН **********, и С.Н.А., ЕГН **********.
УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение между А.В.А., ЕГН **********,
и С.Н.А., ЕГН **********, относно последиците от развода, както следва :
Съпрузите нямат претенции за издръжка помежду си;
Съпрузите нямат претенции относно придобити по време
на брака недвижими имоти или движими вещи;
Съпрузите нямат семейно жилище, поради което не стои
въпроса относно предоставяне ползването на същото;
След прекратяване на брака С.Н.А. ще продължи да носи
брачното си фамилно име А.;
Сторените съдебноделоводни
разноски остават за сметка на всяка от страните.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН **********,***, да заплати допълнителна
държавна такса в размер на 25 ( двадесет и пет ) лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :