РЕШЕНИЕ
№ 10257
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110151038 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 3743,84 лв. – главница, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***********************, аб. №
******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 22.03.2024 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 435,07 лв. за
периода от 15.09.2022 г. до 07.03.2024 г., сумата от 56,46 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
22.03.2024 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 11,37 лв., за периода
от 16.07.2021 г. до 07.03.2024 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.04.2024 г., издадена в производството по ч.гр.д.
№ 17081/2024 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което
последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Оспорва качеството си на „потребител“ на топлинна енергия. Оспорва
1
така представените от ищеца писмени доказателства – Договор между СЕС и /ФИРМА/,
Протокол на ОС на ЕС, Договор между ищеца и /ФИРМА/, така представените ОУ и
изравнителни сметки. Прави правопогасяващо възражение за давност. Моли за отхвърляне
на исковете.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Томов, който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
В съдебно заседание ответникът Х. А. Д., редовно призовано, явява се лично, като
моли за отхвърляне на предявените срещу него искови претенции.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби
в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането, съобразно твърденията му в отговора на
исковата молба. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже основания за спиране/прекъсване на давностния срок.
Съдът с протоколно определение от 06.03.2025г. е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот. Също така, установява се по делото, че с решение на ОС на етажните
собственици, живущи в ж.к. „Люлин”, бл. 006, обективирано в протокол от 14.06.2012г. е
взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с
/ФИРМА/. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите
си са удостоверили горното решение, като за ап.24 протокола е подписан от наследодателя
на ответника. Решението на ОС не е оспорено по съответния ред, относно неговата
незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици, включително и
тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите
го етажни собственици. Въз основа решението на ОС, ЕС е сключила договор №
1163/27.08.2012г. с /ФИРМА/ за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като в
чл.1 от Раздел VIII страните са договорили, че договора е със срок от една година, като
срока се подновява автоматично, ако никоя от страните 30 дни преди изтичане срока на
договора не отправи писмено предизвестие до другата страна за прекратяване. По делото
няма данни да е отправено такова предизвестие, а от изслушаната СТЕ се установява, че
услугата „топлинно счетоводство“ се извършва от /ФИРМА/, поради което възраженията на
ответника с отговора на исковата молба за неналичие на правоотношение между ЕС и
третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца, съдът намира за
неоснователни.
По делото се оспорва количеството на доставената в имота топлинна енергия и
размера на цената й.
От изслушаната СТЕ, неоспорена от страните и от представените от третото лице-
2
помагач главни отчети се установява, че количеството топлинна енергия за АС, на
процесния адрес се измерва и отчита от СТЕ – общ топломер, монтиран в АС, който се
отчита от служители на ищеца всеки месец по електронен път, чрез преносим терминал,
като е установено, че технологичните разходи са отчитани за сметка на топлопреносното
дружество. Вещото лице е установило, че сградата се топлозахранва от две АС в СЕС и е от
индиректен тип, като /ФИРМА/ е извършвало разпределение на топлинната енергия в блока
след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в
имота, като е посочено, че за процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. ФДР е
отчитала уредите в имота. Попълнени са документи за главен отчет подписани от
потребител, след което отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В жилището
са установени три монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани три
топлоразпределители, като има и щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява
служебно ТЕ отдадена от щранга, както и е установено, че в имота се ползва топла вода и
има водомер за топла вода. Също така относно перо сградна инсталация е установено, че
имота има отопляем обем от 170 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в имота, като
за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. количеството топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация е изчислено от ФДР по формула, сгласно приложението към чл.
61,т.6.1.1 от Наредбата за топлоснабядяването. Установено е и че на топломера с електронен
блок тип Multicall 66 С в АС са извършвани периодични проверки на всеки две години.
Установява се от изслушаната СсчЕ, че след изравняване дължимата от ответника
сума е в размер на 3743,84 лева за отопление на имота и 56,46 лева за такси за дялово
разпределение, а мораторната лихва върху главницата за отопление на имота е в размер на
430,35 лева, а върху главницата за такси за дялово разперделение в размер на 11,22 лева.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г., приети по делото, както и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра
на енергетиката.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението
по СТЕ, съдът намира следното: По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.
По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. По
смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от
Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото
дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен
при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и
от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия
и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или
по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора
за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или
облигационно право на ползване. Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че
ищецът установи при условията на пълно и главно доказване, че ответника е страна по
възникнало облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 24, находящ се в
3
******************************* за процесния период от време. Това е така, тъй като по
делото безспорно се установи, че ответникът е собственик на процесния имот. По този
начин при изрично признаване на този факт от него, се установява в пълнота правото му на
собственост, а от там и облигационната връзка между страните по доставка на топлинна
енергия между страните, за процесния период от време.
Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа
безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото
СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице - помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация.
По делото се установи, че третото лице – помагач е отчитало реално доставената в имота
топлинна енерегия по пера отопление и БГВ. Изготвени са главни отчети, подписани от
потребител. Съдът приема и че сумите за отопление на имота и БГВ са правилно начислени,
поради и което приема, че ищецът е доставял в имота топлинна енергия на претендираната
стойност. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горепосочената наредба
установявана задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на
фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите. По делото се установи,
че в имота са извършени реални отчети и е осигурен достъп, поради което са изготвени
главни отчети, подписани от потребител. Последните съдържат данни за дяловите единици
такива, каквито са отчетени от дружеството, осъществяващо дяловото разпределение. В тези
протоколи е положен подпис, на който е даден вид да изхожда от потребител в СЕС. Те са
частни свидетелстващи документи и са подписани от собственик на самостоятелни
апартаменти в СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността им, те обвързват съда с
материална доказателства сила по отношение на установените в тях неизгодни за издателя
им факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за неавтентичност. Следва да се
отбележи също така, че ответникът не твърди и не установява да е заявявал надлежно
възраженията си срещу начисленията и отчетите, и следователно е обвързан от
удостоверените в тях неизгодни факти.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал правопогасяващо възражение за
давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия,
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време – месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда
указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност,
съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към потребителите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от
4
22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от
23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният
срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/
се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г. е
предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането за цена за
потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на втория
месец, следващ отчетния за процесния период. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на дата
22.03.2024г., когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава,
че претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата 22.03.2021г. са погасени по
давност. Първото задължение датира от м.05.2021г., като то става изискуемо на 15.07.2021г.,
от когато започва да тече и давностният срок. Както бе посочено по-горе заявлението е
подадено на 22.03.2024г., което означава, че давността за първото още задължение в рамките
на процесния период е прекъсната, а след това е спряла да тече. Следователно
неоснователно е възражението за давност, релевирано от ответника.
По горните мотиви иска за главница за доставена в имота топлинна енергия, който е
доказан и по раземер от изслушаната ССчЕ, следва да бъде уважен изцяло.
Съобразно разпоредбите на горепосочената наредба и Общите условия на договорите
между /ФИРМА/ и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, таксите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата е доказана по размер, съгласно заключението на вещото лице, и не е
в погасителна давност. Следователно този главен иск срещу ответника следва да бъде
уважен изцяло за пълно предявената сума от 56,46 лева, за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г.
Иска за мораторна лихва върху тази главницата за такси за дялово разпределение
следва да бъде отхвърлен, доколкото в ОУ на ищеца от 2016г. липсва уреден ред на връчване
на фактурите за главница за такси за дялово разпределение и предвиден срок за изпълнение.
При това положение ответника следва да изпадне в забава след покана на основание чл. 84
от ЗЗД. Ищецът не е представил доказателства за връчена покана до ответника за заплащане
на главницата за такси за дялово разпределение, поради което не ги е поставил в забава.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на имота следва да бъде уважен. С
оглед периода за който се претендира лихвата и доколкото тогава вече са действащи ОУ на
ищеца, приети с решение № ОУ-01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Така ответникът е изпаднал в
забава, поради срочността на задължението, което обосновава извод, че не е нужна покана,
поради което следва да отговаря и за заплащане на дължимата мораторна лихва. Сумата е
станала изискуема с изтичане на 45 дневен срок от издаване на фактура №
**********/31.07.2022г., тоест от 15.09.2022г., от който период се претендира и лихвата.
Така съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ акцесорният иск върху главницата за
отопление на имота по отношение на ответника следва да бъде уважен до размера на сумата
от 430,35 лева, а за сумата от 4,72 лева, разликата над уважената сума от 430,35 лева до
размера на пълно предявената от 435,07 лева следва да бъде отхвърлен.
Искане за присъждане на разноски е направено от ищеца. При този изход на делото,
на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете
страни съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Така на ищеца в заповедното
5
производство следва да му се присъдят разноски с оглед уважената част от исковете в размер
на 134,42 лева. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на
84,93 лева, сумата в размер на 650,00 лева за изслушване на експертизи, като се претендира
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което съдът
определя в размер на 250,00 лева. Или общо разноски в исковото производство в размер на
984,93 лева, като съобразно уважената част от исковете в исковото производство на ищеца
следва да бъде присъдена сума за разноски в размер на 981,20 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК *********** срещу Х. А. Д., ЕГН ********** обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. А. Д.
дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 3743,84 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***********************, аб. № ******, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
22.03.2024 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 430,35 лв. за периода
от 15.09.2022 г. до 07.03.2024 г., сумата от 56,46 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.03.2024
г., до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата
за отопление на имота, за сумата в размер на 4,72 лева, разликата над уважената сума от
430,35 лева до размера на пълно предявената от 435,07 лева и иска за мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение за сумата в размер на 11,37 лв., за периода от
16.07.2021 г. до 07.03.2024 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 05.04.2024 г., издадена в производството по ч.гр.д. №
17081/2024 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Х. А. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********,
сумата в размер на 134,42 лева, деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. А. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********,
сумата в размер на 981,20 лева, деловодни разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца /ФИРМА/ – /ФИРМА/ .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7