№ 70
гр. Търговище, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Частно
наказателно дело № 20243500200129 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи
лишаване от свобода ( ЗПИИИСАННЛСЛС ).
Образувано е след като с Решение № 159/11.03.2024 г. по н. д. № 1176/2023 г. по
описа на ВКС е възобновено наказателното производство по ЧНД № 170/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Търговище, отменено е постановеното по него Решение № 122/15.06.2023 г.
и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно
заседание.
Производството е с предмет Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на присъди и
решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или на
мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в ЕС, с
приложено към него съдебно решение № 02-810573-17, постановено на 15.11.2018 год. и
влязло в сила на 11.03.2021 год. на Съд Зееланд – Вест-Брабант Кралство Нидерландия, по
отношение на българският гражданин А. С. С., роден на ***** г. в гр. *****. Отправено е
искане за признаване на наложеното от съда Кралство Нидерландия наказание „лишаване от
свобода“ на А. С. и изпълнение на остатъка от него в Република България.
От справка в НБД „Население“ са установени пълните данни на осъденото лице - А.
С. С., роден на ***** г. в гр. *****, с постоянен и настоящ адрес гр. *****, ул. *****, ЕГН
**********.
В съдебното заседание предложението се поддържа от прокурора, като предлага да се
1
приспособи наказанието, счита, че описаното в Удостоверението деяние отговаря по
българския наказателен закон на престъпление по чл. 199, ал. 2 т. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Тъй като българския наказателен кодекс предвижда наказание
„лишаване от свобода за срок от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна“, счита, че следва да се наложи наказанието наложено от
нидерландската страна, а именно 17 години, като му се зачете времето през, което е бил
задържан. Предлага по – лек режим на изтърпяване на наказанието, като счита, че не са
налице основания за приспадане на работните дни при изтърпяване на наказанието в
Нидерляандия.
Осъденият А. С., редовно призован, се явява лично, като се представлява и от
назначения му от съда служебен защитник адвокат И. И. от АК - Търговище.
Служебен защитник адвокат И. И. пледира за признаване и да прието за изпълнение
решението на нидерландската страна. Съгласен е с посоченото от прокуратурата, че
деянието следва да бъде квалифицирано по чл.199, ал.2 т.2 от НК. Посочва, че следва да
бъде зачетено времето, през което е изтърпявал наказание в Нидерландия, както и времето,
изтърпяно в български затвор, включително и задържането му с мярка „Задържане под
стража“ по настоящото производство. Счита, че следва да бъде определен общ режим и не
са налице основания за приспадане на отработените дни в Нидерландия.
Осъденият А. С. се присъединява към становището на защитника си. Счита, че са
налице предпоставките на чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като деянието е извършено преди
постановяване на тълкувателното решение на ВКС, с което се забранява зачитането на
работните дни при изпълнение на наказанието в друга държава членка. Освен това, предвид
изтърпяване на голяма част от наказанието, счита че не следва да му се определя
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Окръжен съд - Търговище след запознаване с писмените доказателства и становищата
на страните, установи следното:
Постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета,
издадено на 11.04.2023 год. от F. van Kuijk - Служител отдел „международен трансфер на
наказателни присъди Според същото на 15.11.2018 г. Съд Зееланд-Вест-Брабант, Кралство
Нидерландия, е постановил съдебен акт – Решение № 02-810573-17, който е влязъл в сила на
11.03.2021 г., по силата на което българския гражданин А. С. С., роден на ***** г. в гр.
*****, е осъден за деяние, извършено на територията на Кралство Нидерландия.
Удостоверението съдържа обобщено представяне на фактите, квалифицирани като
съставомерно съгласно наказателния закон на издаващата държава, както и описание на
приложените законови разпоредби, по които А. С. е бил признат за виновен. Към
Удостоверението са приложени: Удостоверение на нидерландски език, решението с което е
осъден С. също на нидерландски, официално писмо до А. С. на нидерландски и молба от С.
да изтърпи наказанието си в България също на нидерландски език.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗПИИИСАННЛСЛС изисква само Удостоверението да е
2
изпратено на български език, но не и другите документи.
Видно от приложените документи, предмет на предприетото против А. С.
наказателно преследване и на постановяване на окончателен съдебен акт е била следното:
През периода от 19.03.2017 г. до 20.03.2017 г. включително, в гр./с. Риланд, общ.
Раймерсвал, лицето в съучастие с други лица умишлено е отнело живота на пострадалия
като многократно е приложило върху пострадалия външно насилие, и е завързало и
пристегнало ръцете и краката на пострадалия, и е напъхало топка найлон в устата на
пострадалия и (след това) е залепило с тиксо и привързало стегнато устата на пострадалия,
което убийство е било съпроводено от престъпление, а именно кражба (грабеж на дрога) на
канабисови растения от жилището на пострадалия, като убийството е било извършено с цел
да се улесни това престъпление.
Посочена е правната квалификация на деянието – съизвършителство на убийство,
съпроводено от престъпление и извършено с цел да се улесни извършването на това
престъпление - кражба. Престъпление по чл. 287 от нидерландския НК „който умишлено
умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода за срок до петнадесет години
или глоба от пета категория“. Чл. 288 от нидерландския НК „Убийство, последвано,
придружено или предшествано от престъпление и извършено с цел да се подготви или
улесни изпълнението на това престъпление или – при залавяне на местопрестъплението, с
цел осигуряване на безнаказаност или на незаконно придобито за себе си или за други
участници в това престъпление, се наказва с доживотен затвор или лишаване от свобода до
тридесет години или глоба от пета категория“.
Отбелязано е, че престъпното поведение попада в списъка на тези, за които двойната
наказуемост не се изисква. Декларирано е, че осъденият се явил лично на съдебния процес, в
който е постановен съденият акт.
Представеното Удостоверение съдържа данни за вида и срока на наложеното
наказание. Според тях за гореописаното деяние А. С. е осъден на „лишаване от свобода за
срок от 6205 дни (СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ). От този размер съгласно отбелязаното са
изтърпени 2035 дни към 28.02.2023 г. като за времето от 03.08.2017 г. до 15.08.2017 г. С. е
бил задържан в Италия с цел предаване на Нидерландия, а от 15.08.2017 год. същият е в
затвор в Нидерландия.
Преценката за съответствие между удостоверението и постановения съдебен акт, въз
основа на който е наложено наказанието, чието признаване се иска, както и необходимостта
да бъде определен приложимия закон в аспекта на правната квалификация на описаното
престъпление според националното ни право изисква анализ на съставомерните факти,
изложени от осъждащия орган. Както вече се посочи, описаният в Удостоверението съдебен
акт на съда Зееланд-Вест-Брабант фактическа обстановка е следната: През периода от
19.03.2017 г. до 20.03.2017 г. включително, в гр./с. Риланд, общ. Раймерсвал, лицето в
съучастие с други лица умишлено е отнело живота на пострадалия като многократно е
приложило върху пострадалия външно насилие, и е завързало и пристегнало ръцете и
краката на пострадалия, и е напъхало топка найлон в устата на пострадалия и (след това) е
3
залепило с тиксо и привързало стегнато устата на пострадалия, което убийство е било
съпроводено от престъпление, а именно кражба (грабеж на дрога) на канабисови растения от
жилището на пострадалия, като убийството е било извършено с цел да се улесни това
престъпление.
Посочена е правната квалификация на деянието – съизвършителство на убийство,
съпроводено от престъпление и извършено с цел да се улесни извършването на тази кражба.
Дадената в осъждащата държава правна оценка на деянието, за което А. С. е признат за
виновен, е престъпление „убийство предшествано от престъпление и извършено с цел да се
подготви или улесни изпълнението на това престъпление“.
В контекста на изложеното най-съществения в случая въпрос е формулиран в чл. 13
от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно налага ли се приспособяването на наложеното наказание
„лишаване от свобода“. Решаването му е предопределено от правната квалификация на
извършеното, която съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът
следва да направи в производството по признаване на съдебния акт. За да бъде определен
приложимия в изпълняваща държава национален закон от значение е не само дадената
правна оценка на деянията съгласно закона на осъждащата държава, доколкото
обуславящите по – тежка или по - лека квалификация норми безспорно не са идентични в
различните правни системи. За квалифицирането на деянието са значими фактите, за които
лицето е признато за виновно и осъдено, а в случая според тях престъплението, за което е
осъден А. С. от нидерландската държава е изцяло идентично на това, съдържащо се в
диспозицията на нормата на чл.199, ал.2 т.2 от НК – „ грабеж придружен с убийство“. Ето
защо, съдът прие, че приложимия национален закон е чл. 199, ал. 2 т. 2 във вр. с чл. 198, ал.
1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на България, тъй като се касае за съучастие с други лица.
От изложеното е видно, че е налице изискването на чл. 8, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС - осъденото лице е извършило престъпление на територията на
Нидерландия, което е престъпление и по българското законодателство.
Налице е и чл. 8, ал. 2, т. 14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което двойна
наказуемост не се изисква.
В удостоверението е посочено, че в издаващата държава извършеното от А. С.
престъпление – „убийство“ е наказуемо с доживотен затвор или лишаване от свобода до
тридесет години или глоба от пета категория - чл.288 от нидерландския НК.
За престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК Наказателния закон на Република
България предвижда наказание „лишаване от свобода за срок от петнадесет до двадесет
години“; „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“. Наложеното от
осъждащата държава наказание е „лишаване от свобода за срок от 17 години“, т. е. то е в
рамките на предвидената санкция и по българското законодателство.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание следва да бъде
приспадната изтърпяната от А. С. част . Видно от Удостоверението, следва да се
приспаднат 2035 дни към 28.02.2023 г., считано от 03.08.2017 г. до 15.08.2017 г., през което
4
време С. е бил задържан в Италия с цел предаване на Нидерландия, а от 15.08.2017 г.
същият изтърпява наказанието в затвор в Нидерландия.
В изпълнение на влязлото в сила Решение № 122/15.06.2023 г. по ЧНД № 170/2023 г.
по описа на Окръжен съд – Търговище А. С. вече е бил приведен в Република България и
видно от справка от Затвора - Плевен от 22.08.2023 г. е изтърпял част от наложеното му
наказание в Затвора – Плевен, която част също следва да се приспадне.
Поради отмяната от ВКС на Решение № 122/15.06.2023 г. по ЧНД № 170/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Търговище, с Разпореждане № 102/22.03.2024 г. по настоящото дело
осъдения С. е задържан за срок от 72 часа, а с протоколно определение № 71/25.03.2024 г.
спрямо него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В изпълнение указанията, дадени с Решение № 159/11.03.2024 г. по н. д. № 1176/2023
г. по описа на ВКС, настоящият съд е провел консултации с издаващата държава, като е
изискал от компетентния орган на Кралство Нидерландия информация за работните дни,
положени на територията на издаващата държава от осъдения А. С. С. при изпълнение на
наложеното му наказание и дали законодателство на Кралство Нидерландия допуска при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което
осъденият е работил. От отговора на издаващата държава е видно, че законодателството на
Кралство Нидерландия не предвижда приспадане на дните, които осъденото лице е работило
по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.
18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът зачита и приспада от срока на наказанието
лишаване от свобода работните дни, положени на територията на издаващата държава, само
ако това е предвидено в законодателството на издаващата държава. Предвид на така
постъпилия отговор от нидерландска страна с настоящото решение не следва да се
приспадат работните дни, положени от осъдения С. при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Кралство Нидерландия. Не може да бъде споделено виждането на
осъдения за приложение на чл. 2, ал. 2 от НК за прилагане на по – благоприятен закон.
Настоящото производството се води по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛС (ДВ бр. 45 от
07.06.2019 г.), който урежда условията и реда за признаване и изпълнение на съдебни актове
за налагане на наказания лишаване от свобода, докато наказателната отговорност за
извършеното престъпление на осъдения С. е ангажирана от компетентните нидерландски
власти.
С оглед изложеното дотук са налице всички формални условия за признаване и
изпълнение на постановеното в Кралство Нидерландия решение за налагане на наказание
лишаване от свобода. Не се констатират и посочените в чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
основания за отказ. Не е налице и визираната в чл. 15, ал. 1, т. 8 от същия закон хипотеза,
доколкото тя урежда възможността за отказ при оставащи по-малко от шест месеца за
изтърпяване от наложеното в издаващата държава.
Видно от изисканото служебно Справка за съдимост А. С. е осъждан девет пъти, като
към 30.05.2022 г. би следвало да настъпила реабилитация по чл. 88а във вр. с 82, ал. 1, т. 4 от
НК за осъжданията му в Република България. Към датата на извършване на престъплението
5
в Кралство Нидерландия - 20.03.2017 г., А. С. обаче не е бил реабилитиран. В случая от
значение обаче е размера на наложеното за умишлено престъпление наказание лишаване от
свобода от седемнадесет години, поради което С. следва да изтърпи наказанието лишаване
от свобода при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража.Според настоящия съдебен състав не
може да бъде удовлетворена и претенцията на осъдения за определяне на по – лек
първоначален режим на изтърпяване на наказанието. Нормите на чл. 57 от ЗИНЗС за
определяне на първоначалния режим са императивни, като според разпоредбата на чл. 57,
ал. 3 от закона съдът може да определи първоначален общ режим и в случаите по ал. 1, т. 2,
когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност. Данните за предходната
съдимост на осъдения С. и тежестта на извършеното престъпление в Кралство Нидерландия
не дават основание на съда приеме, че осъдения е с ниска степен на обществена опасност.
Водим от горното и на основание чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 02-810573-17,
постановено на 15.11.2018 г. от съд Зееланд-Вест-Брабант, Кралство Нидерландия, влязло в
сила на 11.03.2021 г., с което на А. С. С., роден на ***** г. в гр. *****, с постоянен адрес гр.
*****, ул. *****, с ЕГН **********, за престъпление по чл. 288 и чл. 287 НК на Кралство
Нидерландия е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 6205 дни“ (
седемнадесет години ).
КВАЛИФИЦИРА престъплението по чл. 199, ал. 2 т. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на Република България
НА ОСНОВАНИЕ чл. 13, ал. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ОПРЕДЕЛЯ същият
размер на наказанието „лишаване от свобода в размер на СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ“,
което наказание да изтърпи при първоначален „ строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. “а“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК и чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ЗАЧИТА
изцяло времето на изтърпяната част от наказанието и временно задържане на осъдения А. С.
от определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер 2035 дни както следва: от
03.08.2017 г. до 15.08.2017 г. за който период е бил задържан в Италия с цел предаване на
Нидерландия, както и времето от 15.08.2017 г. до 22.08.2023 г., през което време лицето е
изтърпявало наказанието в затвор в Нидерландия.
Приспада също така и изтърпяната част от наказанието след трансфера му в
Република България от 22.08.2023 г. до 22.03.2024 г., както и времето, през което спрямо
осъдения А. С. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
22.03.2024 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес пред
6
Апелативен съд – Варна.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на
Върховна касационна прокуратура - София за сведение.
След влизане на решението в сила, заверено копие от решението да се изпрати на
Министрество на правосъдието.
За постановеното решение, след влизането му в сила, да се уведоми компетния орган,
издал Удостоверението.
След влизането нарешението в сила, да се издаде и бюлетин за съдимост, в който да
се впише признатото осъждане на А. С.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
7