О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /18.12.2020г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри въззивен гр.с.в закрито заседание на осемнадесети декември
през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря и с участието
на прокурора изслуша докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно ч. гр. дело №939 по описа за 2020г. на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.396 от ГПК .
С определение на Плевенски Районен съд №3110 от 27.10.2020г., постановено по гр.д.№4326/2020г.по описа на същия съд е допуснато обезпечение на предявени от „***“ООД,ЕИК *** чрез адв. И.А. от ПАК против ***,ЕИК ***, представлявано от Т.С.С. искове с правно основание чл.82 вр.чл.79 ЗЗД и цена на иска 5 000лв.,частичен иск от 21530лв.;по чл.82 вр.чл.79 ЗЗД и цена на иска 5000лв.,частичен иск от 14 481,68лв.и чл.55 ал.1 вр.чл.266 ал.1,предл.2 вр.чл.264 ал.2 ЗЗД и цена на иска 5000лв.,частичен иск от 12 771,60лв. чрез налагане на обезпечителна мярка –ЗАПОР върху банкови сметки на ответника*** , ЕИК ***, представлявано от Т.С.С. във всички банки , подробно описани,чрез преминаване от сметка в сметка до достигане на сумата 15 000лв.Със същото определение на ПРС е постановено да се издаде обезпечителна заповед.
Срещу така постановеното определение на ПРС е постъпила частна жалба от *** гр.Плевен,представлявано от управителя Т.С. чрез пълномощника на дружеството адвокат М.Б. от ПАК,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.Изложени са доводи,че за да се допусне обезпечение на основание чл.391 ГПК освен допустимост на иска и адекватна обезпечителна мярка,следва да са налице и другите две кумулативни предпоставки-обезпечителна нужда и убедителни писмени доказателства или предоставена гаранция от ищеца.Твърди се,че ПРС неправилно е приел,че за ищеца е налице обезпечителна нужда и от последния не са представени доказателства или индиции за съда,че при евентуална основателност на иска,за ищеца ще е налице невъзможност или затруднение да осъществи правата си.Посочено е,че в обжалваното определение съдът не е формирал убеждение относно убедителността на представените доказателства,поради което е следвало да допусне обезпечението при определяне на гаранция и да издаде обезпечителна заповед едва след внасянето й,тъй като гаранцията ,внесена като условие за допускане на обезпечението на иска,служи за обезпечаване отговорността за претърпените вреди от ответника от предявения иск.Твърди се,че в резултат на наложените запори във всички съществуващи банки ,правата на жалбоподателя са самоцелно ограничени и съществува заплаха същият да разкрива нови банкови сметки ,тъй като може да бъдат блокирани още суми по 15 000лв.Посочено е,че в момента са запорирани средства в две банки „ОББ“ и „Уникредит“ ,като тези суми надвишават размера на иска,а отделно представляват оборотни средства. Жалбоподателят посочва,че блокирането на тези средства го поставя в ситуация на липса на средства за изпълнение на поръчки и сключване на договори ,от което ще понесе значителни вреди и ще наруши задълженията си по вече сключени сделки ,както и заплащането на съответни данъци,осигуровки,заплати на персонала и т.н.договори.Твърди се,че с оглед евентуален иск по чл.403 ГПК,в случай ,че обезпечението бъде допуснато,ищецът следва да предостави гаранция. В заключение жалбоподателят моли Окръжния съд да отмени обжалваното определение ,с което е допуснато обезпечение,както и обезпечителната заповед като незаконосъобразни.Алтернативно е направено искане да се отмени определението, в частта,в която е наложен запор във всички банки с изключение на ОББ,където е запорирана сумата 15 000лв.до размер на иска,в която хипотеза да бъде определена гаранция за преките и непосредствени вреди ,които ще претърпи ответника.
Ответникът по частната жалба „***“ООД гр.Плевен чрез своя пълномощник адвокат И.А. от ПАК не е депозирал писмен отговор в срока по чл.396 ал.2 ГПК и не е взел становище.
Окръжният съд като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства ,приема за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.396 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Гр.д.№4326/2020г.по
описа на ПРС е образувано на основание постъпила искова молба от „***“ООД
гр.Плевен срещу *** гр.Плевен ,като са предявени 3 частични иска,съответно иск
по чл.82 във вр.с чл.79 ЗЗД с цена 5 000лв.,частичен иск от
21 530лв.;иск по чл.82 във вр.чл.79 ЗЗД с цена 5 000лв.,частичен иск
от 14 481,68лв.и иск по чл.55 ал.1 ЗЗД във вр.с чл.266 ал.1,пр.2 и чл.264 ал.2 ЗЗД с цена 5 000лв.,частичен
иск от 14 481,68лв. С първите два иска по чл.82 ЗЗД паричните суми се
претендират като загуби за дружеството ищец,в резултат на изработени от
ответника детайли-вертикални шнекове с видими недостатъци.По третия иск с
правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД се претендира връщане на недължимо платено
възнаграждение по договор за изработка.
За да се допусне обезпечение на иска, следва
да са налице следните предпоставки:Искът да е допустим,да е вероятно основателен
,с оглед представените доказателства и за ищеца да е налице обезпечителна
нужда,както и поисканата обезпечителна мярка да е адекватна и подходяща на
търсената правна защита.
Окръжният съд изцяло споделя съображенията
на ПРС,че така предявените искове са допустими и за ищеца е налице обезпечителна
нужда, доколкото при евентуално уважаване на исковете,всяко разпореждане на
ответника с паричните средства по банковите му сметки,би затруднило ищеца да
реализира правата си.Поисканата обезпечителна мярка-запор върху банковите
сметки на ответника до размер на исковата претенция 15 000лв. е адекватна
на търсената правна защита,доколкото са предявени искове за присъждане на
парични суми.
Окръжният съд счита,че от представените към ИМ
писмени доказателства не може да се направи обоснован извод за вероятна
основателност на предявените искове,доколкото твърденията,че дружеството ответник е изработило детайли с
явни недостатъци,в резултат на което ищецът е претърпял загуби ще бъдат предмет
на установяване в исковото производство.След като не са представени убедителни
писмени доказателства по смисъла на чл.391 ал.1,т.1 ГПК и с оглед наличието на
обезпечителна нужда за ищеца,Окръжният съд приема ,че са налице предпоставките
на чл.391 ал.2 ГПК като обезпечението следва да се допусне при внасяне на
гаранция от ищеца.
От
представените с частната жалба писмени доказателства се установява,че в
резултат на наложената от ПРС обезпечителна мярка –запор на банковите
сметки на ответника във всички съществуващи банки, в две банки
„Уникредит Булбанк“АД и в ОББ“АД са наложени запори върху банковите сметки на
ответното дружество ,като по всяка от двете сметки в двете банки е запорирана
сумата 15 000лв.,т.е.към настоящия момент е запорирана сумата
30 000лв.,което надвишава размера на исковата претенция.Това не се дължи
на неправилни действия на първоинстанционния съд,който е допуснал обезпечението
до размер на 15 000лв.,а на неправилни действия на съдия-изпълнителя
във вр.с
изпълнение на издадената от ПРС обезпечителна заповед.
С оглед
изложеното съдът приема,че молбата на ищеца за допускане на обезпечение на
предявените три частични иска е основателна и следва да се уважи,но при
условията на чл.391 ал.2 ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху
банковата сметка на ответника в *** до размер на 15 000лв.,срещу
представяне на гаранция от ищеца.Съобразно обичайната съдебна практика Окръжният
съд определя гаранция в размер на 1 500лв., представляваща 10% от интереса,предмет
на трите частични иска по образуваното 4326/2020г. по описа на ПРС,която ищецът следва да внесе по сметка ПОС.
Независимо,че изводите на ПРС за допускане на обезпечението са
правилни,определението на ПРС следва да се отмени изцяло,тъй като Окръжният съд
на практика допуска ново,различно обезпечение.Въззивната инстанция следва да се
произнесе по същество в горния смисъл чрез налагане на обезпечителна мярка-запор върху банковата
сметка на ответника в *** до размер на 15 000лв.,при представяне на
гаранция в размер на 1 500лв.от ищеца. Следва да се обезсили издадената от ПРС
обезпечителна заповед.
Не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция.Съгласно дадените разяснения в т.5 от ТР на ОСГТК №6/06.11.2013г.по тълк.д.№6/2012г. направените от страните разноски в обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение,с оглед крайния му изход.
Водим от горното,Окръжният съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА определение на Плевенски Районен съд №3110 от 27.10.2020г.,постановено
по гр.д.№4326/2020г.по описа на същия съд КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА на основание чл.389 във вр.с чл.391 ал.2 ГПК обезпечение
на предявените искове по гр.д.№4326/2020г.по
описа на ПРС от
„***“ ООД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр.Плевен,*** със
съдебен адрес за призоваване: адвокат И.А. *** против ***,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ***,представлявано от Т.С.С. с правно основание чл.82
вр.чл.79 ЗЗД и цена на иска 5 000лв.,частичен иск от 21530лв.;по чл.82
вр.чл.79 ЗЗД и цена на иска 5000лв.,частичен иск от 14 481,68лв.;по чл.55
ал.1 вр.чл.266 ал.1,предл.2 вр.чл.264 ал.2 ЗЗД и цена на иска 5000лв.,частичен
иск от 12 771,60лв. ,чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху банкова сметка *** *** на
ответника*** ,ЕИК ***,представлявано от Т.С. до размер на 15 000лв.,ПРИ ГАРАНЦИЯ в размер на 1 500 лв., вносима от ищеца „***“
ООД,гр.Плевен,ЕИК *** по
сметка Плевенски Окръжен съд.
ОБЕЗСИЛВА издадената от Плевенски Районен съд обезпечителна заповед от 27.10.2020г. по гр.д.№ 4326/2020г.по описа на същия съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесената от ищеца
гаранция.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :