№ 43
гр. Пазарджик , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500309 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба ,подадена от СП. СТ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. С., обл. Пазарджик,ул.„К.Б. І“ № 108,против Прокуратурата на Република България , представлявана от
Главния прокурор И.Г., с административен адрес гр. София ,1000 , бул. „Витоша „ №2, Съдебна палата.
С исковата молба са предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
С Решение № 260101/16. 03. 2021г. на районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 1477/ 2020г. по описа на
същия съд, предявения иск за неимуществени вреди е уважен частично ,а за имуществени вреди изцяло.
Присъдени са разноски в полза на ищцата съобразно уважената част от исковете .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба в уважителните части от ответника в
първоинстанционното производство Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния представител
на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради
нарушение на материалния закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния съд и се
постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените
искове ,като неоснователни и недоказани или евентуално се намали размера на обезщетението за неимуществени
вреди .Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.В отговора пълномощника на
въззиваемата страна оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно да се потвърди от въззивната инстанция .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови
доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства
пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
1
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Две са основните възражения, които са направени с отговора на исковата молба и които се поддържат във
въззивната жалба .
І.На първо място се твърди ,че Прокуратурата на РБ следва да се освободи от отговорност при условията
на чл. 5 ал.1 от ЗОДОВ или отговорността на прокуратурата да се намали при хипотезата на чл. 5 ал. 2
от ЗОДОВ.
Възражението е неоснователно, тъй като е направено съвсем формално,без да е подкрепено с конкретни
факти и обстоятелства по делото , както и с фактическите състави на правната норма .
В чл. 5 ал 1 от ЗОДОВ е посочено кога Държавата се освобождава от отговорност – когато увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия .
В чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ е казано ,че обезщетението се намалява , когато пострадалия виновно е допринесъл за увреждането
.
В случая не е налице нито една от двете хипотези,за да се освободи Прокуратурата на РБ от отговорност или
да се намали нейната отговорност.
В т. 3 на ТР № 3/ 22. 04. 2005г. на ОСГК на ВКС по въпросите на ЗОДОВ , както и в съдебната практика на
ВКС( виж Р. № 250/ 15. 04. 2009г. по гр. д. № 6491/2007г. на І-во гр. отд. на ВКС; Определение № 729/ 18. 09. 2018г. по гр. д. №
1927/2018г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Определение № 6/ 05. 01. 2017г. по гр. д. № 2936/2016г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;) се приема
,че Държавата може да бъде освободена от отговорност при условията на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ,само ако
поведението на пострадалия е единствената причина за увреждането . Приема се ,че отговорността на
Държавата може да бъде намалена при условията на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ , когато е налице съпричиняване на
вредоносния резултат- при наличието на причинно- следствена връзка между поведението на пострадалия и
вредоносния резултат, с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
Като примери за освобождаване на Държавата от отговорност или за намаляване отговорността на Държавата ,
при хипотезата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДЗОВ , се сочат:
недобросъвестно набедяване на пострадалия от самия него в извършване на престъпление ;
когато пострадалия е направил неистински признания пред органите на разследването за авторството на
престъплението;
когато пострадалия е въвел органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства ,да се забави или опорочи разследването ;
когато пострадалия с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане или поддържане на незаконно обвинение или за да се забави или опорочи
разследването;
Във всички случаи единствения каузален фактор за повдигане на незаконното обвинение трябва да е
поведението на пострадалия или той виновно да е допринесъл за повдигане на обвинението .Твърдения и
доказателства за подобно поведение в случая няма. Доказателства в тази насока липсват по делото . От мотивите
на присъдата на районния съд , както и от мотивите на решението на въззивната инстанция се установява ,че по
време на цялото наказателно производство ищцата не се е признала за виновна, като е твърдяла ,че не е изтеглила
парите от банката и не ги е присвоила . Също така е съдействала на органите на разследването за установяване на
истината.
2
ІІ. По възражението относно размера на обезщетението за неимуществени вреди .
В т.11 на ТР № 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС е посочено , че обезщетението за неимуществени вреди се определя
глобално по справедливост,при условията на чл. 52 от ЗЗД.Посочено е , че трябва да се вземат предвид броя на деянията ,за които
лицето е оправдано ,съпоставени с броя и тежестта на деянието ,за които лицето има осъдителна присъда. В случая такава
съпоставка не може да бъде извършена , тъй като лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение.
Също в т. 11 на ТР № 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС е посочено ,че обезщетението за имуществени вреди се определя с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните
органи .
Основните разяснения за съдържанието на понятието „ справедливост „ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД са дадени
и в Постановление №4 / 23.12. 1968г. на Пленума на ВС. Посочено е , че това понятие не е абстрактно понятие
и преценката е свързана с конкретни обективни данни по делото , които трябва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението .
Тези основни положения са развити в практиката на ВКС ,включително постановена по реда на чл. 290 от
ГПК(виж Р. №16/06. 03. 2012г. по т. д. № 461/ 2011г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №177/27. 10. 2009г. по т. д. № 14/ 2009г. на 2-ро т.отд.
на ВКС ; Р. №88/17. 06. 2014г. по т. д. № 2974/ 2013г. на 2-ро т.отд. на ВКС ;)
Приема се ,че обезщетението по чл. 52 от ЗЗД трябва да представлява точен паричен еквивалент на всички
понесени от лицето болки ,страдания и неудобства-емоционални ,физически и психически сътресения.
Обобщавайки съдебната практика по въпроса за приложението по чл. 52 от ЗЗД може да се направи извода , че
основните критерии ,за да се определи размера на обезщетението са следните :
Видът ,продължителността и интензитета на болките и страданията , които лицето е претърпяло към
момента на увреждането ;
Видът и интензитета на болките и страданията , които лицето ще търпи за в бъдеще;
Негативните емоционални преживявания на лицето ;
Социален дискомфорт за определен период от време ;
Икономическата конюнктура в страната чрез нейните проявни форми – официалната статистика за
средната работна заплата в страната и нивото на инфлацията ;
Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия;
Когато се касае за отговорност на правозащитните органи по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ съдебната практика
на ВКС приема следното :
1/На обезщетение по реда на ЗОДОВ подлежат само онези вреди ,чието настъпване е установено по категоричен
начин от събраните по делото доказателства ;
2/ В тежест на ищеца е да установи факта на настъпване на вредите, особено когато се претендира обезщетение за
неимуществени вреди , които са свързани с личните преживявания на лицето и са от такова естество ,че не би
могло да се предположи,че всяко лице търпи в идентична ситуация ;
3/ Наред с общите критерии по чл. 52 от ЗЗД за определяне размера на обезщетението, които бяха посочени по –
горе , трябва да се вземат предвид и следните специални критерии , относими към отговорността по чл. 2 ал. 1
т. 3 от ЗОДОВ, а именно :
Вида и тежестта на повдигнатото обвинение ;
Продължителността на разследването и дали наказателното разследване е приключило в разумен срок ;
Има ли постановена мярка за неотклонение или други наложени ограничения на свободата на ищеца ;
Как обвинението се е отразило върху начина на живот, семейните отношения и здравословното състояние
на лицето ;
( В горния смисъл виж Р. № 614/23. 11. 2009г. по гр. д. № 2070/2008г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; Р. № 1145/18. 11. 2008г. по гр. д. №
49287/2007г. на V-то гр. отд. на ВКС; Р. № 69/18. 03. 2019г. по гр. д. № 2802/2018г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;)
4/Ако ищеца претендира „обичайните“ неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване ( неизбежно
следващите се по човешка презумпция вреди , свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство в
обществото, неизбежни ограничения в личния , обществения и професионалния живот) не е нужно нито да ги описва подробно
3
в исковата молба , нито да сочи доказателства за тези вреди. Когато ищеца претендира вреди „над обичайните „,
които са обусловени от конкретни специфични обстоятелства , той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже( В този смисъл виж Р. № 165/16. 06. 2015г. по гр. д. № 288/2015г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Р. № 480/23.
04. 2013г. по гр. д. № 85/2012г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 192/27. 06. 2012г. по гр. д. № 1571/2011г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Р. №
55/11. 03. 2013г. по гр. д. № 1107/2012г. на ІІ-то гр. отд. на ВКС;).
От приложеното наказателно производство се установява ,че досъдебното производство е продължило около 1
година и 6 месеца (Досъдебното производство е образувано на 27. 07. 2016г. Лицето е привлечено като обвиняем на 15. 11. 2017г.
.
Досъдебното производство е приключило на 17. 01. 2018г. с мнение за предаване на обвиняемия на съд). Съдебното
производство е продължило около 1 година (Досъдебното производство е внесено в съда на 17. 01. 2018г. Съдебното
производство пред двете инстанции е приключило на 14. 02. 2019г. с оправдателна присъда ).
Общо наказателното производство е продължило около 2 години и 6 месеца.
При привличането на лицето като обвиняем е взета мярка за неотклонение „ Парична гаранция“.
От приложените в наказателното производство документи се установява ,че лицето не е осъждано и няма
криминалистически регистрации .
Престъплението ,за което е повдигнато обвинение на ищцата ( чл. 205 ал. 1 т. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК ) се
наказва с лишаване от свобода до 5 години , поради което не е „тежко престъпление „ по смисъла на чл. 93 т. 7
от НК.
По делото са разпитани като свидетели на ищцовата страна лицата П.Л. С. ( снаха на ищцата ) и Н.Й.Л. ( дъщеря на
ищцата ). Свидетелите установяват ,че проведеното наказателно преследване е дало трайно отражение върху
физическото и психично здраве на ищцата . Установяват ,че ищцата е служител на общинската администрация
от 35 години с безупречна репутация , уважение от колегите, добър и отзивчив човек.Повдигнатото обвинение е
било разгласено от пресата в 2 местни всекидневника. Градът , в който живее ищцата е малък и всички я
познават. След случилото се ищцата се затворила в себе си, ограничила контактите си, спряла да излиза.
Колегите и съседите започнали да гледат с недоверие на нея. Коментирали изнесеното в пресата. Уронено било
доброто на име на ищцата в обществен и в професионален план. Не можела да спи през нощта . Постоянно била
напрегната. Укорявала се за това ,че е посрамила семейството си пред обществото и че семейството й ще ходи с
наведена глава. Била силно стресирана. Започнала да вдига кръвно налягане и да посещава лекар. Преди всяко
съдебно заседание взимала успокоителни , както и лекарства за сън преди лягане. Преди наказателното
преследване била спокойна, уравновесена и весела жена. След повдигане на обвинението станала много
раздразнителна , постоянно избухвала,дразнела се от най-малките неща. Особено тежко понесла
криминалистическата регистрация, като изпаднала в нервна криза след регистрацията . Св. С. е заявила пред
съда ,че за в бъдеще ищцата може би никога няма да бъде пак същия усмихнат човек. Св. Лазарова е обяснила
пред съда,че след приключването на делата ищцата продължава да пие антидепресанти.
Обясненията на разпитаните свидетели не са опровергани по никакъв начин от противната страна , поради което
следва да им се даде вяра .
При така установената фактическа страна на спора въззивната инстанция счита ,че точния паричен
еквивалент на всички понесени от ищеца болки ,страдания и неудобства, емоционални ,физически и
психически сътресения е сумата 6000 лв.
Действително ,престъплението , за което ищцата е обвинена не е „тежко „ по смисъла на закона.Наказателното
производство обаче не е приключило в един разумен срок,като досъдебното производство е продължило около
една година и шест месец.Мярката за неотклонение , която е взета в досъдебното производство не е ограничила
личната свобода на ищца .От обясненията на разпитаните по делото свидетели се установява обаче ,че
незаконното обвинение е дало сериозно отражение върху психиката на ищцата и върху нейното здравословно
състояние. Състоянието на ищцата преди наказателната репресия ,по време на нея и след това бе описано от съда
по-горе , поради което не следва да се повтаря .
За да определи този размер на обезщетението въззивната инстанция взе предвид следните обстоятелства :
1/Възрастта на ищцата ( лице на 60 годишна възраст) и конкретните проявления на наказателната репресия върху
психичното и цялостното здравословно състояние на ищцата. С напредването на възрастта човек много по
бавно и по тежко преодолява последиците от едно наказателно преследване отколкото младия човек ;
2/Изключително силното емоционално въздействие на наказателната репресия върху личността на ищцата и
последиците от това - увреждане на физическото и психично здраве ;
3/Последиците от наказателната репресия върху психиката и здравето на ищцата , които не са отшумели и към
настоящия момент( болките и страданията , които ищцата е търпяла по време на наказателното преследване и които ще търпи за
в бъдеще );
4
4/ Общественото и професионално положение на ищцата ( уважаван човек в обществото, с добро име и с чисто съдебно
минало ) и критичното отношение на ищцата към повдигнатото обвинение. В конкретния случай съдът счита ,че
самоукоряването на ищцата,за това , което ще причини на семейството си е най – тежкото проявление на
наказателната репресия, което има за правна последица увреждане на телесното и психично здраве на ищцата
. Самосъзнанието на един честен човек, който е уважаван в обществото трудно е приело осъществената
наказателна репресия и последиците от нея.
Действително , по делото няма медицински документи за увреденото здраве на ищцата ( психично и телесно ),но
наличието на такава документация не е предпоставка за отхвърляне на иска или за определяне на по –нисък
размер на обезщетението. Това е така , тъй като в ГПК няма забрана за доказателствените средства, с които
следва да се установяват неимуществените вреди ( виж чл. 164 от ГПК). В много случаи такава медицинска
документация липсва , тъй като лицата не прибягват до лекарска помощ или прилагат самолечение , както е в
настоящия казус.
Както бе посочено по – горе , обясненията на разпитаните свидетели не са опровергани по никакъв начин от
противната страна , поради което следва да им се даде вяра .
Искът за имуществени вреди също се явява основателен с оглед на представените писмени доказателства за
направени разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Разходите са направени по повод на образуваното наказателно производство,поради което се намират в пряка
причинна връзка с незаконното обвинение. Размерът на обезщетението също е определен правилно от районния
съд .
Основателна е и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата по иска за неимуществени вреди
.
По силата на т. 3 от ТР № 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС при незаконни актове на правозащитните органи законната лихва
върху сумата на обезщетението се дължи от влизане в сила на решението , с което лицето е оправдано . В случая лихвата за
забава се дължи за периода от 14. 02. 2019г.( датата на решението на въззивнанта инстанция ) .
При положение ,че фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция , на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, решението следва да се потвърди изцяло .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ , чл. 78 ал. 3 от ГПК
ще следва да се осъди въззивната страна да заплати в полза на въззиваемата страна сумата 740,представляваща
възнаграждение на един адвокат за процесуално представителство пред въззивната инстанция , по представения
договор за правна защита и съдействие, и списък на разноските по чл. 80 от ГПК
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Решение № 260101/16. 03. 2021г. на районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 1477/
2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България , представлявана от Главния прокурор И.Г. , с
административен адрес гр. София ,1000 , бул. „Витоша „ №2 , съдебна палата , да заплати в полза на СП. СТ. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., обл. Пазарджик,ул.„ К.Б. І“ № 108, сумата 740,представляваща
възнаграждение на един адвокат за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6