Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр.Севлиево 16.03.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Севлиевският районен
съд, в публично заседание
на четиринадесети
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Станислав Цветков
при секретаря СИЛВИЯ
СТАНЕВА в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 38 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Т.И.В. ***, е обжалвал наказателно постановление № 17-0341-000235 от 31.03.2017 г. на Началник сектор към ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с което за извършено нарушение по чл.42,
ал.1, т.1 и на осн. чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.шесто от
Закона за движение по пътищата / ЗДвП / му е наложено наказание
глоба в размер на 200.00лева, за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 и на
осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, а извършено нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 и на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 10.00лева.В жалбата се твърди, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита, нарушени били
императивни правни норми и неправилно е приложен материалният закон.
ИСКАНЕТО в жалбата е
съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – РУ „П” на МВР гр.Севлиево, редовно призован, не
се явява представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо
административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави
без последствиe и наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Свид.Ц.Х.Г. работел като младши автоконтрольор в
РУ на МВР Севлиево, а свид.И.Т.К. като младши полицейски инспектор ООР в същото
управление.На 19/20.03.2017 год. двамата били назначени в наряд като пътен
контрол.Сутринта на 20.03.2017 г. двамата получили сигнал за настъпило ПТП на ГП
I-4, на разклона за с.Кална кория, в землището на община Севлиево.При отиването
им на мястото на произшествието, при км. 89+100 от посоченият път, заварили лек
автомобил „Тойота Корола” с рег. № ***, по който имало деформации вледствие на
съприкосновение с друг автомобил.От водачът на лекия автомобил получили
информация, че го е засякъл и ударил товарен автомобил, който бил с прикачена
платформа за превоз на леки автомобили, като същият продължил движението си без
да спре.На полицейските служители водачът на лекият автомобил предоставил данни
за регистрационният номер на въпросната платформа - № ***.Служителите на МВР се
свързали със собственика на платформата, на чието име била регистрирана.От него
обаче получили информация, че тя е продадена на фирма от гр.Троян, както и
телефон за контакт със същата.Свид.Г. се свързал със собственичката на фирмата,
закупила платформата и тя потвърдила, че въпросната платформа в посоченият
интервал от време действително се е движила в този пътен участък.Установено
било също така, че платформата е била прикачена към специален автомобил „Рено
Маскот” с рег. № ***, собственост на „***” ЕООД, управляван от жалб.Т.И.В..Свид.Г.
помолил също така собственичката да провери дали по платформата има щети, при
което след като огледала платформата тя му заявила, че има такива в задната дясна
част.Същевременно при проведения разговор с водача на лекия автомобил и на база
констатираните щети по автомобила му било прието, че причината за настъпване на
ПТП е предприемането на маневра по изпреварване на лекия автомобил, от страна
на жалб.В., който след изпреварването, прибирайки се в лентата си за движение
не оставил достатъчно разстояние между него и изпреварваното МПС, при което го
ударил със задна дясна част в предна лява.Поради тази причина жалб.В. бил
призован да се яви на следващият ден – 21.03.2017 г. в полицейското управление
в гр.Севлиево.При явяването му на посочената дата и при проведения с него
разговор от страна на полицейските служители жалб.В. заявил, че не е разбрал,
че е настъпило ПТП, тъй като не усетил нищо.Заявил също така, че в противен
случай е щял да спре и да остане на място до пристигането на контролните
органи.Оглед на платформата от страна на полицейските служители не бил
извършен, тъй като собственичката й заявила, че тя вече е на път в чужбина.За
констатациите си, полицейските служители съставили Протокол за ПТП № 1648320 от
21.03.2017 г.Същевременно на същата дата - 21.03.2017 г. свид.Г., в
присъствието на свид.К., съставил против жалбоподателя Т.И.В., АУАН за това, че
на 20.03.2017 г., около 07.10часа, на ГП I-4, км. 89+100 в посока гр.Варна, управлява специален автомобил „Рено Маскот” с рег. № ***,
собственост на „***” ЕООД и прикачено към него ремарке за товарен автомобил с
рег. № ***, собственост на К.И. М.от с.Борован, като предприема маневра
изпреварване без да се убеди, че в това време не го изпреварва друг автомобил –
л.а.„Тойота Корола” с рег. № *** и се удрят.Настъпва ПТП с мат.щети.Г-н В.
продължава движението си и не спира.Не може да представи контролен талон към
СУМПС, с което виновно е нарушил чл.42, ал.1, т.1; чл.123, ал.1, т.1 и чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието му
жалбоподателят е направил възражение, че бил натоварен с три автомобила, не е
предприемал никакво изпреварване и, че не е съгласен да е настъпило някакво
ПТП, нямал щети по платформата.Възражения от негова страна не са направени в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник сектор към ОД МВР Габрово, РУ Севлиево с №
17-0341-000235 от 31.03.2017 г.Същото е издадено против Т.И.В. ***, за това, че
на 20.03.2017 г., в 07.10часа,
в община Севлиево, на път
Първи клас № 4, като водач на лек автомобил – „Рено Маскот” с рег. № ***, на ГП
I-4, км. 89+100 в посока Варна, управлява специален автомобил „Рено Маскот” с
рег. № ***, собственост на „***” ЕООД с прикачено към него ремарке за товарен
автомобил с рег. № ***, собственост на К.И. М., като предприема маневра
изпреварване без да се убеди, че в това време не го изпреварва друг автомобил –
л.а.„Тойота Корола” с рег. № *** и се удрят.Настъпва ПТП с мат.щети.Г-н В.
продължава движението си без да спре.Не носи контролен талон към СУМПС, с което
е извършил: 1. Предприема изпреварване без да се е убедил, че не го изпреварва
друго ППС и реализира ПТП, с което виновно е нарушил чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП;
2. Не спира и не установява последиците от ПТП, с което виновно е нарушил
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП; 3. Не носи контролният талон от СУМПС, с което
виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.За нарушението по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, наказващият е наложил на жалб.В. наказание по реда на чл.179,
ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.шесто от ЗДвП - глоба в размер на 200.00лева.За нарушението по чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП му е наложил наказание по реда на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба
в размер на 50.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец, а за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложил наказание по
реда на чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП - глоба в размер на 10.00лева.В
НП е отразено, че извършената проверка по вписаното от жалбоподателя възражение
не е установила достатъчно данни, които да изключат вината му за настъпилото
ПТП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите Ц.Х.Г. и И.Т.К. и писмените доказателства – АУАН №
234 от 21.03.2017 г.; НП № 17-0341-000235 от 31.03.2017 г.; Заповед № 8121з-748
от 24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи; Справка картон на водача и
Протокол за ПТП № 1648320 от 21.03.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 18.01.2018 г.От клеймото на пощенският плик и товарителницата
на куриерската фирма, с които жалбата е изпратена се установява, че същата е
подадена на 19.01.2018 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата
е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по
силата на същата заповед, предвид заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършени
нарушения на разпоредбите на: 1. чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП; 2. чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП и 3. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи следното - “Водач, който
ще предприеме изпреварване, е длъжен: преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно
превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това,
което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.179, ал.2 вр. с чл.179,
ал.1, т.5, предл.шесто от ЗДвП е наложил на жалб.В. наказание глоба в размер от
200.00лева.Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП – “Който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление”.Разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП
гласи следното: “Наказва се с глоба в размер 150 лв.: който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението”.
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложил на жалб.В. наказание глоба в размер от 50.00лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.Съгласно посочената разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който: наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие”.
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП: “Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.второ
от ЗДвП е наложил на жалб.В. наказание глоба в размер от 10.00лева.Съгласно
посочената разпоредба: „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, явява
се негов процесуален представител.Последният поддържа депозираната срещу НП
жалба и искането същото да бъде отменено изцяло.В жалбата се оспорва изложената в НП фактическа обстановка, като се
излага твърдението, че не отговарят на истината описаните твърдения в
обстоятелствената част.Твърди се също така, че в хода на
административно-наказателното производство били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита.Нарушени
били също така императивни правни норми и неправилно бил приложен материалният закон.В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа тези
доводи.Излага се на първо място твърдението, че НП е издадено при неизяснена
фактическа обстановка.Управляваното от жалб.В. МПС представлявало съчленено
ППС, чиято дължина била около 10-12 метра.При това положение, предприемайки
маневра по изпреварване, то предната част на МПС би трябвало да е навлязла в
лентата за насрещно движение и едва тогава в нея да навлезе и задната част на
прикаченото ремарке.С други думи водачът, който се движи след съчлененото ППС е
имал възможност да прецени, че движещото се пред него МПС е предприело маневра
по изпреварване и не е следвало да предприема такава.Следвало е именно той да
се убеди, че изпреварваното от него МПС не е предприело промяна на посоката си
на движение и тъй като такава е била налице, не е следвало да предприема
маневра по изпреварване.Излага се на следващо място твърдението, че както
актосъставителя, така и свидетелят по АУАН не установяват по категоричен начин
механизма на настъпване на ПТП.В акта, НП и Протокола за ПТП, се сочел един
механизъм на настъпването на ПТП, а в съдебно заседание, двамата свидетели
излагали съвсем различен механизъм.Недоказано останало твърдението, че по
платформата имало констатирани щети, следвало на същата да бъде извършен оглед
от служители на МВР, което не било сторено.При съставяне на АУАН и след
запознаване със съдържанието му, жалб.В. направил възражения, при наличието на които
следвало да бъде направена една по-обстойна проверка, при която по безспорен и
несъмнен начин да бъде установен механизма на настъпване на ПТП, но това не
било направено.Излага се също така твърдението, че АУАН бил съставен в
отсъствието на жалб.В., като по този начин било допуснато съществено
процесуално нарушение.
Съдът не споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя
досежно изложеното твърдение, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено
процесуално нарушение.Не може да бъде споделено твърдението, че същият е
съставен в отсъствието на нарушителя.Обстоятелството, че акта е бил оформен
текстово предварително, а едва след явяването на жалб.В. е бил подписан от
него, в никакъв случай не означава, че той е съставен в негово
отсъствие.Същият, след явяването на жалб.В., му е бил предявен за запознаване
със съдържанието му, последният е вписал своите възражения и го е подписал
лично, при което му е бил връчен и екземпляр от акта.
Съдът напълно споделя обаче становището на процесуалният представител на
жалбоподателя, че НП е издадено при неизяснена и противоречива фактическа
обстановка.От приложените по делото писмени доказателства и събраните в хода на
производството гласни такива не може да бъде установен по категоричен начин
механизма на настъпване на ПТП, причините за това, допуснатото нарушение,
довело до възникването му.В АУАН, в НП и в съставения Протокол за ПТП е описан
механизъм на настъпване на ПТП, съвсем различен от този, за който в показанията
си свидетелстват двамата полицейски служители.В писмените доказателства за
установено се приема, че ПТП е настъпило в следствие на предприемане на маневра
по изпреварване от страна на жалб.В., без той да се убеди, че при предприемане
на тази маневра не е изпреварван от друго МПС, в случая лекият автомобил „Тойота
Корола” с рег. № ***, поради което между двете превозни средства настъпило
съприкосновение.В съставеният Протокол за ПТП като щети по автомобилите са
отразени такива само по лекият автомобил и то по неговата дясна част.В
свидетелските си показания пред съда полицейските служители излагат съвсем
различен механизъм на настъпване на ПТП.Данните, които установили, били, че
ППС, управлявано от жалб.В. предприело маневра по изпреварване на посоченият
по-горе лек автомобил, като след осъществяването на маневрата и предприемайки
прибиране в собствената си лента за движение, последният не оставил достатъчно
разстояние между него и изпреварваното МПС, при което го засякъл / ударил /.В
показанията си свидетелят Г., който е и актосъставител твърди, че при огледа
констатирали щети по лекият автомобил в предна лява част, а след проведен
разговор със собственичката на платформата, тя обяснила, че има щети по задна
дясна част на ремаркето.В Протокола за ПТП обаче такива щети не са
отразени.Следва също така да бъде отбелязано, че след запознаване със
съставеният му АУАН, жалб.В. е направил възражения, че не е предприемал маневра
по изпреварване, тъй като бил натоварен с 3 автомобила, не е съгласен да е
настъпвало ПТП и, че няма щети по платформата.Следвало е с оглед разпоредбата
на чл.52, ал.4 от ЗАНН да бъде извършено разследване на спорните обстоятелства
и едва тогава да се пристъпи към издаването на НП.Следвало е също така в АУАН
като свидетел-очевидец да бъде посочен водачът на лекият автомобил участник в
ПТП и да бъдат снети обяснения от него, което би допринесло за правилното
решаване както на административно-наказателната преписка, така и на настоящото
дело.В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно т.10 от ППВС № 10 от
28.09.1973 г. при наличие на очевидци на нарушението или на неговото
констатиране в акта за нарушение следва да се посочат тези свидетели.
При тези констатации съдът намира, че АУАН е бил съставен, а НП издадено
без контролните органи да са изяснили причините за настъпването на ПТП, без да
са били преценени спорните обстоятелства и евентуално да се извърши разследване
на същите.В съдебно заседание също не бяха представени доказателства, които по
категоричен и несъмнен начин да установяват, че на посочената в АУАН и НП дата
жалб.В. е извършил нарушенията, за които е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.Съдът намира, че в случая е
неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено
по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че
въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва
да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.В
случая съдът намира, че допуснатото нарушение е пречка да се установят по
несъмнен начин конкретните обстоятелства по нарушението, дали деянието е
извършено и извършено ли е то от жалб.В..
Изхождайки от гореизложеното и след преценка на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, съдът
намира, че така описаното в НП фактическо обвинение не е доказано по изискуемия
от закона несъмнен начин.Отразеното в акта, с който е констатирано
административното нарушение, няма обвързваща доказателствена сила, не се счита
за установено до доказване на противното и в тежест на административния орган е
да установи извършването на нарушението с всички допустими от закона
доказателствени средства - както в административното, така и в съдебното
производство.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-0341-000235 от 31.03.2017 г. на Началник сектор към ОДМВР
Габрово РУ - Севлиево, с което на Т.И.В. ***, ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл.42, ал.1, т.1 и на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179,
ал.1, т.5, предл.шесто от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200.00 / двеста / лева, за извършено нарушение по
чл.123, ал.1, т.1 и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 50.00 / петдесет / лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от един месец, а за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 и на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 10.00 /десет/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: