Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми февруари
през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина
георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 21114/2019г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Б.С.И.Т.“ ЕАД, ***,
в качеството на правоприемник на „Б.С.И.Т. М.“ ЕООД искове с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
както следва:
1./ срещу Л.Ч. за заплащане на сумата от 7 666,
07 евро, претендирана като половината от дължимо възнаграждение, цялото
възлизащо на 15 332, 14 евро по договор за поддръжка и управление от
22.07.2009г. относно апартамент № ****, находящ се в гр. ****, местност
„****“, блок **, ет. **, ведно с 36, 54 ид. части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж,
придобит с договор за покупко-продажба от 30.06.2009г., за който е съставен НА
№ ***, том XII, рег. № ***, дело № ***/2009г., от която 1 289, 09 евро, остатък от възнаграждение, след частично погасяване
за 2016г. с падеж 31.12.2015г., 1 540 евро за 2017г. с падеж
31.12.2016г., 1 583, 47 евро за
2018г. с падеж 31.12.2017г., 1 626,
55 евро за 2019г. с падеж 31.12.2018г. и 1 626, 55 евро за 2020г. с падеж 31.12.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и за заплащане на сумата от 796, 45 евро, претендирана като
половината от дължимо възнаграждение, цялото възлизащо на 1 592, 89 евро
по договор за поддръжка и управление относно гараж /паркомясто/
ПМ № 7 площ от 16, 15 кв.м., находящо се в гр. ****, местност „****“, блок А,
ет. 0, придобит с договор за покупко-продажба от 24.06.2010г., за който е
съставен НА № **, том IX, рег. № ****, дело № ***/2010г., от която 154, 84 евро за 2016г. с падеж
31.12.2015г., 154, 98 евро за 2017г.
с падеж 31.12.2016г., 159, 32 евро за
2018г. с падеж 31.12.2017г., 163, 65
евро за 2019г. с падеж 31.12.2018г. и 163,
65 евро за 2020г. с падеж 31.12.2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 27.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението;
2./ срещу А.Ч. за заплащане на сумата от 7 666,
07 евро, претендирана като половината от дължимо възнаграждение, цялото
възлизащо на 15 332, 14 евро по договор за поддръжка и управление от
22.07.2009г. относно апартамент № ****, находящ се в гр. ****, местност
„****“, блок В, ет. 5, ведно с 36, 54 ид. части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, придобит
с договор за покупко-продажба от 30.06.2009г., за който е съставен НА № **, том
XII, рег. № *****, дело № ****/2009г., от която 1 289, 09 евро, остатък от възнаграждение, след частично
погасяване за 2016г. с падеж
31.12.2015г., 1 540 евро за 2017г.
с падеж 31.12.2016г., 1 583, 47
евро за 2018г. с падеж 31.12.2017г., 1 626,
55 евро за 2019г. с падеж 31.12.2018г. и 1 626, 55 евро за 2020г. с падеж 31.12.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и за заплащане на сумата от 796, 45 евро, претендирана като
половината от дължимо възнаграждение, цялото възлизащо на 1 592, 89 евро
по договор за поддръжка и управление относно гараж /паркомясто/
ПМ № 7 площ от 16, 15 кв.м., находящо се в гр. ****, местност „****“, блок А,
ет. 0, придобит с договор за покупко-продажба от 24.06.2010г., за който е
съставен НА № 22, том IX, рег. № 6748, дело № 1602/2010г., от която 154, 84 евро за 2016г. с падеж
31.12.2015г., 154, 98 евро за 2017г.
с падеж 31.12.2016г., 159, 32 евро за
2018г. с падеж 31.12.2017г., 163, 65
евро за 2019г. с падеж 31.12.2018г. и 163,
65 евро за 2020г. с падеж 31.12.2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 27.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението;
Претендират се и сторените по делото съдебно деловодни разноски.
Ищецът Б.С.И.Т. ЕАД, правоприемник на Б.С.И.Т. М. ЕООД твърди, че
ответниците Л.Ч. и А.Ч. притежават право на собственост върху самостоятелен
обект от жилищна сграда, представляващ апартамент B 504 с площ от 179, 08 кв.м., ведно с 35, 64 кв.м. от
общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с изба от 2, 69 кв.м. и
0, 16 кв.м. ид. части от общите части на сграда № 2,
находяща се в гр. ****, местност „****“, блок **, ет. **, придобито с договор
за покупко – продажба от 30.06.2009г.
На 24.06.2010г., ответниците са придобили и собствеността върху гараж № 7 с
площ от 16, 15 кв.м., ведно с 5, 74 кв.м. идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж.
Исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 ЗЗД са основани на твърдения, че
страните по делото са обвързани от договор за поддръжка и управление от
22.07.2009г., съставен в писмена форма, по силата на който изпълнителят Б.С.И.Т.
ЕАД, правоприемник на Б.С.И.Т. ЕООД е поел задължение да поддържа, обслужва и
осъществява организационното, техническо и административно управление на
комплекс ****, Фаза 1, включващо изчерпателно изброени в т. 1.1 и в
предварителен договор за покупко – продажба за
недвижим имот услуги, а именно: техническа поддръжка и почистване на общите
части в сградата, съоръжения, паркинг, тревни площи, алеи и настилки в
комплекса, услуги предвидени във фитнес центъра и плувния басейн, външно и
вътрешно оформление на растителността, външна охрана на комплекса, подготовка
на сградата за зимния сезон и др.
Ответниците Л.Ч. и А.Ч. от своя страна са поели задължение да заплащат
авансово при издаване на проформа - фактура възнаграждение, под формата на
годишна такса, платимо до 31 декември на същата календарна година в размер на
10 евро без ДДС на кв.м., съобразно притежаваната площ, ведно със съответните
идеални части от общите части или 217, 57 кв.м., индексирана годишно от първи
януари, съобразно годишната инфлация, определена от НСИ, съобразно т.5.1.
Ищецът сочи, че в сключения договор за поддръжка и управление е допусната
техническа грешка и вместо коректното възнаграждение от 10, 78 евро без ДДС за
2009г., е посочено възнаграждение от 10 евро без да е отразена инфлацията за
2008г.
Поддържа се, че дължимото за календарната 2016г. възнаграждение възлизащо
на 3 078, 18 с ДДС, е погасено
частично, чрез плащане на сумата от 500 евро, а остатъкът от 2 578, 18
евро, не е заплатен и към настоящия момент.
Възложителят не е заплатил и следващото се за календарните 2017, 2018, 2019
и 2020г. възнаграждения в общ размер на 12 753, 95 евро.
Ответниците не са заплатили дължимите възнаграждения за придобития от тях
гараж в общ размер на 1 592, 89 евро за календарните 2016, 2017, 2018,
2019 и 2020г.
Неизпълнение на основното задължение на възложителите по договор за
поддръжка и управление от 22.07.2009г., а именно да заплащат уговорените
възнаграждения в предвидения срок, е обусловило интереса от предявяване на
осъдителните претенции.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците, чрез особения им представител, са
депозирали писмен отговор, в който признават следните факти:
1./ че са придобили собствеността върху жилище и гараж в процесните сгради;
2./ че са заплащали дължимите възнаграждения за 2015г. в пълен размер;
Оспорват се твърденията за допусната техническа грешка при изписване на
размера на възнаграждението по договора от 22.07.2009г., като се поддържа, че
размерът му е 10 евро без ДДС на квадратен метър. Оспорва се площта на жилището
и размерът на дължимото възнаграждение.
Твърди се, че за посочените календарни години, ищцовото дружество не е
изпълнявало в пълен обем поетите задължения, тъй като в избените помещения е
прониквала застояла дъждовна вода, съответно влага и мухъл; не са предоставени
чипове за активиране на асансцорните уредби; не са
отстранени недостатъци и дефекти по тротоарните пространства на територията на
УПИ № *****.212; не е осъществяване поддръжка на зелените площи през 2016г. и
2017г., не са извършвани дейности по наторяване, декорация с храстови групи и
дървета през 2018, 2019 и 2020г.; не е осъществявана организация на вътрешния
ред, тъй като не е осигурено лице, което да приема сигнали и да предлага
разрешения и не е контролирано нивото на шум от гости и посетители; не е
осъществявана външна охрана и охрана на имуществото, а е било осигурено лице на
входа на комплекса; комплексът не е бил подготвян за зимния сезон;
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на предявената осъдителна
претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, че на 26.03.2008г. в гр. Варна е сключен предварителен
договор за покупко – продажба /л. 23/, по силата на
който Б.С.И.Т. АД е поел задължение да прехвърли в изискуемата от закона форма
на нотариален акт правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в
сграда на жилищен комплекс Йо **** Фаза 1,
представляващ затворена съвкупност от апартаменти и съоръжения, изградени върху
терен с обща площ от 15 297 кв.м., а именно апартамент № ****,
съответстващ на апартамент № **** с площ от 179, 08 кв.м., ведно с 0, 6733 % идеални части от общите части
на сградата, равни на 36, 22 кв.м. от общите части на сградата и 0, 6297 %
идеални части от правото на строеж, ведно с прилежащата му изба с площ от 2, 86
кв.м. срещу задължение на купувача Л.Ч. да заплати сумата от 283 416, 67
евро без ДДС, платима на вноски.
В чл. 2.2, страните са поели задължение да сключат и договор за поддръжка и
управление на комплекса във формата приложена към предварителен договор за покупко – продажба от 26.03.2008г., представляваща
Приложение № 2, влизащ в сила при сключване на окончателния договор за продажба
на апартамента.
Към предварителния договор за продажба е приложен и договор за поддръжка и
управление с предмет, посочен в т.1.1, чрез изчерпателно изброяване на услуги,
предоставяни от Б.С.И.Т. ЕАД, правоприемник на Б.С.И.Т. М. ЕООД, считано от
21.11.2012г., видно от служебно извършената справка в ТР при АвП за срок от три години /чл. 1.6/ срещу заплащане на
годишна такса от 10 евро на квадратен метър, съобразно притежаваната площ,
ведно със съответните идеалните части от общите части на сградата. Определената
годишна такса включва необходимите разходи за техническа поддръжка и обслужване
на комплекса, определени в т. 2.2, експлоатационни разноски, легално дефинирани
в т. 2.3 и възнаграждението на управителя, вкл. разноски за заплати на наетия в
комплекса персонал.
В изпълнения на задълженията, поети с предварителния договор от 26.03.2008г.,
на 30.06.2009г. е сключен окончателен договор за покупко
– продажба във формата на нотариален акт № ***, том XII, рег. № ****, дело ****/2009г. на нотариус С.А., по
силата на който Л.Ч. и А.Ч. са
придобили собствеността върху самостоятелен обект, обект на предварителния
договор, а с последващ договор от 24.06.2010г. ответниците са придобили
собствеността върху гараж № 7 с площ от 16, 15 кв.м.
По делото е представен и договор за поддръжка и управление от 22.07.2009г.
/л. 78/, с който Б.С.И.Т. ЕАД, правоприемник на Б.С.И.Т. М. ЕООД, е поел
задължение за срок от три години /чл. 1.6/, а след изтичането му, подновен за
неопределен такъв да поддържа, обслужва и осъществява организационното
техническо и административно управление на комплекс ****, Фаза 1, чрез осъществяване на следните
изчерпателно изброени услуги: организация на вътрешния ред в сградата на
комплекса и по отношение на общите части и оборудването в комплекса, оказване
на всякакъв вид съдействие на собствениците с оглед тяхното спокойствие и
необезпокоявано пребиваване и упражняване и защита на техните собственически
права в помещенията в комплекса като цяло, техническа поддръжка и почистване на
общите части на сградата, съоръженията, паркинга, тревните площи, алеите и
настилките в него, всички услуги предвидени във фитнес центъра и плувния басейн
към комплекса, както и безплатно ползване на залата, сауната и джакузито в
работно време, вътрешно и външно оформление на растителността в сградата в
комплекса /алеи, тревни площи/, организация на външната охрана в комплекса
/пазачи, пропускателен режим и контрол на достъп/, организация на санитарно –
хигиенните и екологични мерки в комплекса и общите части на сградата на комплекса
/дезинфекция, обезпаразитяване, дезинсекция,
почистване/, заплащане на консумативите за електричество, климатизация и
водоснабдяване на общите части, подготовка на сградата за зимния сезон.
Срещу така поетите задължения, изчерпателно посочени в чл. 1.1,
възложителите Л.Ч. и А.Ч. са се задължили да заплащат авансово при издадена
проформа – фактура /чл. 2.7/ годишна такса в размер на 10 евро без ДДС на
кв.м., съобразно притежаваната площ, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата, която е 217, 57 кв.м., или сумата от 1 172, 70 евро без
ДДС, която такса включва необходимите разходи по чл. 2.2 за техническа
поддръжка и обслужване на комплекса, експлоатационни разноски, посочени в чл.
2.3, възнаграждението на управителя, вкл. разходите за заплати на наетия
персонал, платима за първата година – при подписване на нотариалния акт за покупко – продажба, а за всяка следваща до 31 декември на
текущата, индексирана годишно от първи януари, съобразно годишната инфлация,
определена от НСИ, съобразно т.5.1.
Уговорено е още, че договорът обвързва страните, считано от датата на
подписване на нотариален акт за покупка на самостоятелен обект и надлежното му
вписване в Служба по вписвания или след подписване на приемо
– предавателен протокол по чл. 10.1 от предварителния договор за продажба.
Считано от деня на вписване на договора за продажба във формата на
нотариален акт в Службата по вписвания или от 01.07.2009г. за Л.Ч. и А.Ч. е възникнало
задължение да заплащат авансово годишна такса за поддръжка през календарната
година, в която е придобито жилището, а за всяка следваща не по – късно от 31
декември на текущата година, а за Б.С.И.Т. ЕАД, правоприемник на Б.С.И.Т. ЕООД,
да изпълни поетите в т.1.1 услуги през годината, следваща падежа на дължимото
възнаграждение.
Представената по делото електронна кореспонденция, водена между страните по
делото съдържа признание дължимостта на сумите, предмет на делото и желание те
да бъдат разсрочени до пълното им погасяване. Признава се още, че ответниците
имат финансови затруднения и желаят да продадат имотите си в България,
евентуално да ги отдават под наем.
Безспорно е, че ответниците са заплатили част от дължимото възнаграждение
за 2016г. за апартамента.
Безспорно е още, че след придобиване на собствеността върху гаража и
вписване на акта са собственост – 25.06.2010г., ответниците са заплащали
годишна такса в размер на 10, 78 евро без ДДС или 12, 936 евро за времето от
2010г. до 2015г.
Без значение за дължимостта на търсените възнаграждения са възраженията на
ответниците за некачествено изпълнение на дейностите, поети от изпълнителя за
всяка календарна година. Преди всичко възнаграждението е дължимо в края на
текущата година, но с оглед бъдещо изпълнение, а именно през календарната
година следваща плащане на годишната такса. Освен това некачественото
изпълнение поражда за възложителя правата по чл. 265, ал.1 ЗЗД, които могат да
бъдат упражнени чрез иск или възражение за прихващане, но не освобождават възложителите
от задължението по чл. 266, ал.1 ЗЗД да заплатят на изпълнителя уговореното в
договора за изработка възнаграждение, поради което и съдът приема, че исковете са
доказани в своето основание.
Твърденията за „техническа грешка” в договора относно дължимото
възнаграждение за апартамента, посочено като 10 евро без ДДС за 1 кв.м. кв.м.,
вместо 10, 78 евро без ДДС, в резултат на което дължимите такси за заявения
период са в общ размер на 15 334, 74 евро за 217, 57 кв.м. /179, 08 + 35,
64 + 2, 69 + 0, 16/, след приспадане на плащането от 500 евро, не могат да
бъдат подкрепени от доказателствата по делото.
Изявленията на страните в по договор за поддръжка и управление от
22.07.2009г. подлежат на изменение във формата, в която е сключено и процесното
правоотношение. Такова изменение в писмена форма не се твърди и не се поддържа
да е сключено, поради което дължимата годишна такса е 10 евро без ДДС или 12
евро с ДДС, индексирана годишно от първи януари, съобразно годишната инфлация,
определена от НСИ, съобразно т.5.1. Ирелевантно е
заплащането на годишна такса за 2009г. в размер по-голям от претендирания.
Досежно размера съдът
кредитира изготвеното по инициатива на ищеца и неоспорено от страните
заключение на съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че размерът
на годишната такса за апартамента за времето от 2016г. до 2020г. /вкл. при
възнаграждение от 10 евро без ДДС, при отчитане на инфлацията, е както следва:
1./ за 2016г. сумата от 2 856, 26 евро с ДДС;
2./ за 2017г. сумата от 2 858, 87 евро с ДДС;
3./ за 2018г. сумата от 2 937, 20 евро с ДДС;
4./ за 2019г. сумата от 3 018, 13 евро с ДДС;
5./ за 2020г. сумата от 3 020, 74 евро с ДДС;
Безспорно е, че ответниците са платили сумата от 500 евро, с която са
погасили част от задължението си за възнаграждение за календарната 2016г. от 2 856,
26 евро. Останала е неизплатена сумата от 2 356, 26 евро
Не се твърди и не се доказва, че ответниците са погасили годишните такси,
дължими за времето от 2016г. до 2020г. /вкл./.
Предвид изложеното, предявените срещу Л.Ч. и А.Ч. искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени до размера на сумата от по 7 095, 60 евро,
представляваща възнаграждение по договор за поддръжка и управление от 22.07.2009г.
относно апартамент № ****, находящ се в гр. ****, местност „****“, блок
В, ет. 5 за календарните 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
За разликата над присъдените суми до претендираните от по 7 666, 07
евро, исковете за заплащане на възнаграждение
за апартамента, подлежат на отхвърляне.
Исковете за заплащане на годишна такса за гаража са основателни до размера
на сумата от по 796, 45 евро при спазване диспозитивното
начало, тъй като е безспорно, че след придобиване на собствеността върху него,
ответниците са обвързани от правоотношение, задължаващо собствениците да
заплащат годишна такса в размер на 10, 78 евро без ДДС, считано от деня на
вписване на сделката в Служба по вписвания, която са погасявали за времето от
2010г. до 2015г.
При този изход на спора в полза на ищеца Б.С.И.Т. ЕАД следва да бъдат
присъдени сторените 3 490, 31 лв., на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
В полза на ответниците разноски не се дължат поради липса на искане и
доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.А.Ч., гражданин на ******, родена на ***г. в *****, гр. ****, Община *****,
Област ****, местност „****”, ПИ № *****.212, бл. „**”, ет. **, ап. **** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.С.И.Т.“ ЕАД, ***, в
качеството на правоприемник на „Б.С.И.Т. М.“ ЕООД сумата от 7 095, 60 евро /седем хиляди
деветдесет и пет евро и шестдесет цента/, представляваща половината от
дължимо възнаграждение, цялото възлизащо на 14 691, 20 евро по договор за
поддръжка и управление от 22.07.2009г. относно апартамент № ****,
находящ се в гр. ****, местност „****“, блок **, ет. **, ведно с 36, 54 ид. части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж, придобит с договор за покупко-продажба от
30.06.2009г., за който е съставен НА № ***, том XII, рег. № ****, дело № ****/2009г.,
от която 1 178, 13 евро, остатък от
възнаграждение, след частично погасяване за 2016г. с падеж 31.12.2015г., 1 429, 435 евро за 2017г. с падеж 31.12.2016г., 1 468,
60 евро за 2018г. с падеж
31.12.2017г., 1 509, 065 евро за
2019г. с падеж 31.12.2018г. и 1 510, 37 евро за 2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
266, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума до претендираната от 7 666, 07 евро, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 27.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, осн.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.А.Ч., гражданин на ****, родена на ***г. в гр. *****, гр. ****, Община *****,
Област ****, местност „****”, ПИ № *****.212, бл. „**”, ет. **, ап. **** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.С.И.Т.“ ЕАД, ***, в
качеството на правоприемник на „Б.С.И.Т. М.“ ЕООД сумата от 796, 45 евро /седемстотин деветдесет и шест
евро и четиридесет и пет цента/, представляваща половината от дължимо
възнаграждение, цялото възлизащо на 1 592, 89 евро по договор за поддръжка
и управление относно гараж /паркомясто/ ПМ № 7 площ
от 16, 15 кв.м., находящо се в гр. ****, местност „****“, блок А, ет. 0,
придобит с договор за покупко-продажба от 24.06.2010г., за който е съставен НА
№ ***, том IX, рег. № *****, дело № ****/2010г., от която 154, 84 евро за 2016г. с падеж 31.12.2015г., 154, 98 евро за 2017г. с падеж 31.12.2016г., 159, 32 евро за 2018г. с падеж 31.12.2017г., 163, 65 евро за 2019г. с падеж 31.12.2018г. и 163, 65 евро за 2020г. с падеж 31.12.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Г.Ч., гражданин на ****, родена на ***г. в гр. ****, гр. ****, Община ****,
Област ****, местност „****”, ПИ № *****.212, бл. „**”, ет.**, ап. **** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.С.И.Т.“ ЕАД, ***, в
качеството на правоприемник на „Б.С.И.Т. М.“ ЕООД сумата от 7 095, 60 евро /седем хиляди
деветдесет и пет евро и шестдесет цента/, представляваща половината от
дължимо възнаграждение, цялото възлизащо на 14 691, 20 евро по договор за
поддръжка и управление от 22.07.2009г. относно апартамент № ****,
находящ се в гр. ****, местност „****“, блок В, ет. 5, ведно с 36, 54 ид. части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж, придобит с договор за покупко-продажба от
30.06.2009г., за който е съставен НА № ***, том XII, рег. № ****, дело № ****/2009г.,
от която 1 178, 13 евро, остатък от
възнаграждение, след частично погасяване за 2016г. с падеж 31.12.2015г., 1 429, 435 евро за 2017г. с падеж 31.12.2016г., 1 468,
60 евро за 2018г. с падеж
31.12.2017г., 1 509, 065 евро за
2019г. с падеж 31.12.2018г. и 1 510, 37 евро за 2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
266, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума до претендираната от 7 666, 07 евро, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 27.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Г.Ч., гражданин на ****, родена на ***г. в гр. ****, гр. ****, Община ****,
Област ****, местност „****”, ПИ № *****.212, бл. „**”, ет. **, ап. **** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.С.И.Т.“ ЕАД, ***, в
качеството на правоприемник на „Б.С.И.Т. М.“ ЕООД сумата от 796, 45 евро /седемстотин деветдесет и шест
евро и четиридесет и пет цента/, представляваща половината от дължимо
възнаграждение, цялото възлизащо на 1 592, 89 евро по договор за поддръжка
и управление относно гараж /паркомясто/ ПМ № 7 площ
от 16, 15 кв.м., находящо се в гр. ****, местност „****“, блок А, ет. 0,
придобит с договор за покупко-продажба от 24.06.2010г., за който е съставен НА
№ 22, том IX, рег. № ****, дело № ****/2010г., от която 154, 84 евро за 2016г. с падеж 31.12.2015г., 154, 98 евро за 2017г. с падеж 31.12.2016г., 159, 32 евро за 2018г. с падеж 31.12.2017г., 163, 65 евро за 2019г. с падеж 31.12.2018г. и 163, 65 евро за 2020г. с падеж 31.12.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.А.Ч., гражданин на ****, родена на ***г. в гр. **** и А. Г.Ч., гражданин
на ****, родена на ***г. в гр. **** и двамата с адрес: гр. ****, Община ****,
Област ****, местност „****”, ПИ № *****.212, бл. „**”, ет. ** ап. **** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Б.С.И.Т.“ ЕАД, ***, в
качеството на правоприемник на „Б.С.И.Т. М.“ ЕООД сумата от 3 490, 31 лв. /три хиляди четиристотин
и деветдесет лева и тридесет и една ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: