№ 1206
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110209873 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Г. Г. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
7791023, издаден от СДВР за това, че на 24.02.2022г. в 20:05 часа в гр. София, по бул.
„Царица Йоанна“ до № 15, с посока от бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към бул. „Вардар“, при
ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място, лек автомобил „*****” с рег. № *****
се движил със скорост от 86 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на Г. Г. Г. е наложена „глоба“ в размер на
800 (осемстотин) лева.
В жалбата на Г. Г. се твърди, че Електронният фиш е издаден при допуснато
нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материалния
закон. Според Г. Електронният фиш е незаконосъобразен и неправилен. Цитираното в
Електронния фиш автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ нямало
„надлежен номер на записващото устройство“. Не било отразено и дали Електронният фиш
е издаден в отсъствие или не на контролен орган, нито дали ползваното АТСС е
стационарно или мобилно. Цитира се Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк.
дело № 1/2013г. на ОСК на ВАС и се заявява, че Електронен фиш можело да се издава само
при използването на стационарно техническо средство. В тази връзка в жалбата се цитират
съдебни Решения от 2016г., 2017г. и 2018г., както и §6, т.65 от Допълнителните разпоредби
/ДР/ на ЗДвП. На следващо место в жалбата се посочва, че от датата на нарушението
/24.02.2022г./ до датата на връчване на Електронния фиш /12.06.2024г./ бил изтекъл
1
„съответния давностен срок“ и в тази връзка се претендира за изтекъл срок по чл.34, ал.1 от
ЗАНН. Нарушителят не е доволен и за това, че в Електронния фиш липсвало удостоверение
за изправност на АТСС към датата на констатиране на нарушението. Бланкетно било
посочено и мястото на извършване на нарушението. Обръща се внимание, че следвало да се
приспадне максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, а в процесния
Електронен фиш никъде не бил упоменат начинът на изчисление на регистрираната скорост.
Липсвал и приложен снимков материал от извършеното заснемане с АТСС при връчването
на Електронния фиш. Поради това се приема, че били допуснати съществени процесуални
нарушения, които довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. По
отношение на твърдението за „повторност“ се възразява, че в Електронния фиш не било
конкретизирано предходното нарушение, по кой текст от закона е, с какъв акт е
санкционирано това нарушение и кога е влязъл в сила. Бланкетно бил посочен Електронен
фиш Серия К № 4445202, без да е индивидуализиран издателят му. Поради това Г. не можел
да разбере какво точно нарушение му се вменява. Критикува се, както процесният
Електронен фиш, така и утвърдения образец на Електронен фиш, че не отразява
разпоредбата на чл.189, ал.6 от ЗДвП за възможността на нарушителя да подаде в 7-дневен
срок писмено възражение срещу Електронния фиш, както и че не съдържа разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП относно реда и срока за обжалване на Електронния фиш. С тези
аргументи се иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш. В условията на
алтернативност се иска от съда да намали размера на наложеното наказание. Претендират се
и направените по делото разноски от жалбоподателя.
В писмо с вх. № 229140 от 12.07.2024г., с което административно-наказателната
преписка e изпратена на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си съображения
относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитиран е § 1 от ДР на ЗАНН и е
заявено, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че
влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление и се
посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в
сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В
писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е
установено и заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол тип „СПУКС“ №
11743ее, която е преминала последваща метрологична проверка. Твърди се, че нарушението,
нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. По делото
били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка,
отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При
издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с
които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да
потвърди издадения Електронен фиш като правилен и законосъобразен. В писмо с вх. №
229140 от 12.07.2024г. се казва още, че Електронен фиш Серия К № 7791023/24.02.2022г. е
2
издаден след като е влязъл в сила Електронен фиш № 4445202/02.02.2021г., връчен на
23.08.2021г., който бил платен. В цитираното писмо се прави и изрично възражение за
прекомерност на претендираните от другата страна разноски.
По делото са депозирани и писмени бележки - с вх. № 312543/04.10.2024г. от Г. Г. и с
вх. № 406324/13.12.2024г. от Г. П.. В тях се посочва, че жалбата на Г. е неоснователна,
необоснована и недоказана. При издаването на обжалвания Електронен фиш били спазени
стриктно разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. В писмените бележки
на Г. Г. е преповторена фактологията от Електронния фиш. Твърди се, че процесното
нарушение било установено с АТСС – ARH CAM S1, заснемащо нарушения на ЗДвП и
работещо в отсъствие на контролен орган, на автоматичен режим. От приложения по делото
Протокол се установявало, че АТСС е преминало първоначална и последваща метрологична
проверка. Към доказателствения материал били приложени Протокол за проверка,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, касаещо процесното такова и снимков
материал. Цитира се и нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, като се иска съдът да кредитира
приложения по делото снимков материал като годно веществено доказателствено средство.
В писмените бележки на Г. Г. е записано, че наказващият орган правилно бил приложил
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, като предвидената „глоба“ била в размер
на 800 лева. Поради това процесуалните представители на СДВР считат, че наложеното
административно наказание е правилно индивидуализирано в законоустановения му размер.
В писмените бележки с вх. № 312543/04.10.2024г. и с вх. № 406324/13.12.2024г. се цитира
§6, т.65 от ДР на ЗДвП и се приема, че жалбоподателят е реализирал от обективна и от
субективна страна съставът на нарушението. От субективна страна деянието било
извършено при пряк умисъл. Обръща се внимание и на това, че са зачестили напоследък
пътно-транспортните произшествия в следствие на шофиране с превишена скорост. С оглед
на това, поведението на жалбоподателя се приема за укоримо, тъй като поставя в опасност
не само своя, но и живота на другите участници в движението. Поради това се иска
обжалваният Електронен фиш да бъде потвърден с цел реализиране на генералната
превенция, а също и за възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение
на останалите членове на обществото относно шофирането с превишена скорост. Моли се за
потвърждаване на Електронния фиш и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Г. Г. Г. не се явява в съдебното заседание на
08.10.2024г., но се явява лично по време на съдебното заседание пред СРС на 17.12.2024г.,
когато заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на
17.12.2024г. Г. пледира за отмяна на Електронния фиш, тъй като били минали две години и
половина. Жалбоподателят заявява пред съда, че не можел да установи дали той е
управлявал моторното превозно средство /МПС/ или някой друг.
Въззиваемата страна СДВР не изпраща представител пред СРС, НО, 10 състав по
време на съдебните заседания на 08.10.2024г. и на 17.12.2024г.
3
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „*****” с рег. № ***** е собственост на Н.Н.Д..
Към 20:05 часа на 24.02.2022г. автомобилът на Н.Н.Д. с рег. № ***** е бил
предоставен на и управляван от Г. Г. Г..
Срещу Г. Г. Г. бил издаден Електронен фиш Серия К № 4445202 от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
на 02.02.2021г. в 16:32 часа в град София, бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“, след
бензиностанция ОМВ, с посока на движение от бул. „К. Величков“ към бул. „Цар Борис III“
при ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място, лек автомобил „****“ с рег. №
**** бил заснет с АТСС „CORDON“ с № MD 1192 да се движи със скорост от 75 км/час.
Този Електронен фиш бил връчен на Г. Г. на 23.08.2021г. и влязъл в законна сила на
07.09.2021г.
В едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 4445202, а
именно на 24.02.2022г. в 20:05 часа в гр. София, по бул. „Царица Йоанна“ до № 15, с посока
на движение от бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към бул. „Вардар“ лек автомобил „*****” с рег. №
***** се движил със скорост от поне 86 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/час за
населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът на 24.02.2022г. била установена и
заснета с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743ее. Същата е одобрена и вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на дата
07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. На 05.10.2021г. преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1 била преминала проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 44-СГ-
ИСИС/05.10.2021г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е
+/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-11114 от 25.02.2022г. за времето от 19:00 часа до 21:00 часа на
24.02.2022г. тази преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации – вид СПУКС с № 11743ее, за която е издаден
Протокол № 44-СГ-ИСИС от 05.10.2021г. с годност за експлоатация до 05.10.2022г. е била
позиционирана в гр. София, бул. „Царица Йоанна“ № 15, за да контролира скоростта на
движение на МПС-та, движещи се от бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към бул. „Вардар“, при
посока на задействане – отдалечаване на МПС и при стационарен режим на измерване.
Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 50 км/час за населено място,
без допълнително въведено ограничение с пътен знак.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 7791023, с който на основание чл.189,
4
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на Г. Г. Г. е наложена „глоба“ в размер на 800 лева
за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че
нарушението е извършено на 24.02.2022г. в 20:05 часа в гр. София по бул. „Царица Йоанна“
до № 15, с посока на движение от бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към бул. „Вардар“ при
ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, при установена скорост от 86 км/час
(след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта от 36 км/час, като нарушението е
извършено с лек автомобил „*****” с рег. № *****, установено е с АТСС ARH CAM S1 с №
11743ее и е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила
на Електронен фиш Серия К № 4445202 на 07.09.2021г.
Електронен фиш Серия К № 7791023 е връчен на Г. Г. Г. на 12.06.2024г. и е обжалван
с жалба, подадена по СПИДИ на 26.06.2024г. и входирана в СДВР на 28.06.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: документ за изпратена пратка по
СПИДИ (лист 11 от делото); Електронен фиш Серия К № 4445202, издаден от СДВР (лист 12
от делото); снимков материал (лист 13 и лист 14 от делото); справка за собствеността на лек
автомобил „*****” с рег. № ***** (лист 15 от делото); Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г.
на Министъра на вътрешните работи (лист 16 от делото); Протокол от проверка № 44-СГ-
ИСИС от 05.10.2021г. (лист 17 от делото); Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-11114 от 25.02.2022г. (лист 19 от делото);
справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К №
7791023 (лист 20 от делото); справка от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 4445202 (лист 21 от делото); Ежедневна форма на отчет от
24.02.2022г. (лист 22 от делото); справка картон на водача (лист 23-24 от делото);
Сертификат за преминато обучение за работа с АТСС (лист 25 от делото); декларация от
Н.Н.Д. (лист 26 от делото); Електронен фиш Серия К № 5625115, издаден на Н.Н.Д. (лист 27
от делото); свидетелство за управление на моторно превозно средство на Г. Г. Г. и контролен
талон с № 9735674 (лист 28 от делото); разписка за връчване на Електронен фиш Серия К №
7791023 (лист 29 от делото); писмо от ОПП-СДВР с вх. № 294612/18.09.2024г. (лист 38 от
делото); писмо от Столична община с вх. № 294771/19.09.2024г. с приложена схема (лист 41-
42 от делото) и писма от Български институт по метеорология с вх. № 288774/12.09.2024г. и
с вх. № 294774/19.09.2024г. - с приложени Протокол от проверка № 44-СГ-ИСИС от
05.10.2021г., Допълнение № 23.08.5126.3 към Удостоверение за одобрен тип средство на
измерване № 17.09.5126, Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип
средство на измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство на измерване № 17.09.5126 и Удостоверение за одобрен тип средство
на измерване № 17.09.5126 - с приложения (лист 45-70 и лист 71-85 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Приложеният на лист 25 от делото Сертификат за преминато обучение за работа с
5
АТСС е обективно и достоверно писмено доказателство, което не се разколебава от нито
едно друго доказателство по делото. Поради това съдът го кредитира и приема, че В.В.
(посочен в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на
лист 19 от делото като лице, което е разположило и настроило АТСС) е преминал обучение
и може да борави със система за контрол на скоростта (СПУКС) модел ARH CAM S1.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-11114 от 25.02.2022г. и Ежедневната форма на отчет от 24.02.2022г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. Поради това СРС ги кредитира. От Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система (приложен на лист 19 от делото) се
установява времето, мястото, посоката на движение на контролираните МПС-та, броят на
установените нарушения, както и че ограничението на скоростта на движение на превозните
средства е 50 км/час за населено място. От Ежедневната форма на отчет (приложена на лист
22 от делото) се установява, че на същото място, посока на движение и времеви диапазон
(като отбелязаните в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-11114 от 25.02.2022г.) е било разположено АТСС ARH CAM S1, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та при ограничение на скоростта 50 км/час за
населено място. Доколкото мястото, посоката на движение, часовият диапазон, видът на
техническото средство, вписани в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-11114 от 25.02.2022г. и в Ежедневната форма на отчет
от 24.02.2022г. съвпадат, СРС приема, че тези два документа се отнасят до едни и същи
обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г, тъй като Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-11114 от 25.02.2022г. съдържа всички реквизити според
Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.). В него е посочено,
че датата на използване на техническото средство е 24.02.2022г.; че документът е
регистриран под № 4332р-11114 на 25.02.2022г.; посочени са имената и подписите на лицето,
което е разположило и настроило АТСС, както и лицето, което е проверило Протокола. В
графата за приемане на Протокола е изрично отбелязано, че данните са „автоматично
прехвърлени чрез 3G/4G от СПУКС“, което означава, че приемането на Протокола и
изображенията към него с цел съхраняването им на компютърна конфигурация/сървър е
било извършено „автоматично“, без човешка намеса, поради което и няма положени имена и
подписи на служител на ОПП – СДВР. В Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-11114 от 25.02.2022г. е отбелязано, че
уредът се задейства за отдалечаващи се МПС-та и че работи при стационарен режим на
измерване. Записани са общият брой на констатираните нарушения, вида и номера на
ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка, за
6
което има издаден Протокол № 44-СГ-ИСИС от 05.10.2021г. с годност за експлоатация до
05.10.2022г. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист
14 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
Писмата от Български институт по метеорология с вх. № 288774/12.09.2024г. и с вх.
№ 294774/19.09.2024г., Протоколът от проверка № 44-СГ-ИСИС от 05.10.2021г., Допълнение
№ 23.08.5126.3 към Удостоверение за одобрен тип средство на измерване № 17.09.5126,
Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство на измерване №
17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство на
измерване № 17.09.5126 и Удостоверение за одобрен тип средство на измерване №
17.09.5126 (с приложения) са взаимно допълващи се, обективни и непредубедени писмени
доказателства, които намират опора и в кредитираните по-горе писмени доказателства.
Поради това съдът им се доверява. От съвкупната преценка на Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-11114 от 25.02.2022г.,
Ежедневната форма на отчет, писмата от Български институт по метеорология, Протокола
от проверка № 44-СГ-ИСИС от 05.10.2021г., Допълнение № 23.08.5126.3 към Удостоверение
за одобрен тип средство на измерване № 17.09.5126, Допълнение № 20.03.5126.2 към
Удостоверение за одобрен тип средство на измерване № 17.09.5126, Допълнение №
18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство на измерване № 17.09.5126 и
Удостоверение за одобрен тип средство на измерване № 17.09.5126 (с приложения) се
доказва, че техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение е
одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е проверка и съответно е било
технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от
Протокола на лист 19 от делото се вижда, че за въпросното техническо средство е издаден
Протокол от проверка № 44-СГ-ИСИС от 05.10.2021г. и в същия смисъл са и писмата от
Български институт по метеорология с вх. № 288774/12.09.2024г. и с вх. №
294774/19.09.2024г., то следва, че посоченото в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-11114 от 25.02.2022г. АТСС е именно
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743ее, вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на
валидност до 07.09.2027г. Същевременно посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-11114 от 25.02.2022г.
техническо средство с № 11743ее фигурира и в снимковия материал на лист 13 от делото.
Това означава, че именно това техническо средство е било използвано при заснемането на
процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било
установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната
уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
7
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 13 /лице и гръб/ от делото се установяват марката, модела и
регистрационния номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на
нарушението; конкретно измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на
същото място; вида и номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът.
Приложеният по делото снимков материал представлява веществено доказателствено
средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като
годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го кредитира.
Доколкото в снимката на лист 13 от делото е цитирано техническо средство с № 11743ее,
съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано
в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-11114 от 25.02.2022г. Освен номера на техническото средство, между снимката на лист
13 от делото и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
с рег. № 4332р-11114 от 25.02.2022г. има припокриване и касателно мястото, датата и
часовия диапазон, поради което за съда не възниква съмнение, че снимката на лист 13 от
делото е направена именно с техническото средство, описано в кредитираните по-горе
писмени доказателства. Приложената на лист 13 /лице и гръб/ от делото снимка съдържа не
само географски координати, но и точно посочено място - улица, номер, посока на движение
на превозното средство. Това място (посочено на лист 13-гръб от делото) изцяло съвпада с
посоченото в обжалвания Електронен фиш място на извършване на нарушението, поради
което възраженията на жалбоподателя касателно мястото на извършване на нарушението се
явяват неоснователни.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 14
от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тази снимка представлява годно
веществено доказателствено средство. От нея се установява къде е било позиционирано
АТСС.
Съдът дава вяра и на писмото от Столична община с вх. № 294771/19.09.2024г., както
и на приложената към него схема, тъй като са годни, достоверни и непредубедени писмени
доказателства. От тях става ясно, че на процесното място към 24.02.2022г. не е имало
поставен пътен знак B-26, въвеждащ ограничение на скоростта, поради което в гр. София, на
бул. „Царица Йоанна“, в района на кръстовището с бул. „Д-р Петър Дертлиев“ е важало
общото ограничение на скоростта 50 км/час за населено място. В същия смисъл данни се
съдържат и в приложените на лист 13, лист 19, лист 22 и лист 38 от делото писмени
доказателства – снимков материал, Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, Ежедневна форма на отчет и писмо на ОПП-СДВР с вх. №
294612/18.09.2024. Цитираното писмо от ОПП-СДВР на лист 38 от делото е обективно и
8
намира опора в кредитираните по-горе писмени доказателства. Поради това СРС дава вяра и
на него, като съответно от съвкупната преценка на посочените писмени доказателства съдът
приема за безспорно доказано, че на процесната дата и място ограничението на скоростта е
било 50 км/час за населено място.
Приложените на лист 15 и лист 23-24 от делото справки са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и установява, че Г. Г. Г. има множество предишни нарушения по
ЗДвП, както и че собственик на лек автомобил „*****” с рег. № ***** е Н.Н.Д.. Именно
последното обяснява защо за процесното деяние първоначално е бил съставен Електронен
фиш Серия К № 5625115 на Н.Н.Д., а в последствие - Електронен фиш Серия К № 7791023.
Приложените на лист 26 и лист 27 от делото доказателства са обективни, достоверни и
взаимно допълващи се. Поради това съдът ги кредитира и приема, че първоначално за
нарушението от 20:05 часа на 24.02.2022г., реализирано с МПС с рег. № ***** е бил съставен
Електронен фиш на собственика на автомобила – Н.Н.Д., след което той е подал декларация
по чл.189, ал.5 от ЗДвП, че на процесното време МПС-то му е било управлявано от
жалбоподателя Г.. Видно от доказателствата на лист 28 от делото декларацията на Н.Н.Д.
отговаря на изискванията на чл.189, ал.5 от ЗДвП, тъй като е придружена с данни за лицето,
извършило нарушението, както и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Приложените на лист 28 от делото писмени доказателства са издадени от
държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът кредитира свидетелството за управление на моторно превозно средство на Г. Г. Г. и
контролния му талон с № 9735674. От съвкупната оценка на тези доказателства следва, че
след като е бил съставен Електронен фиш на собственика на лек автомобил „*****” с рег. №
*****, с декларация, отговаряща на изискванията на чл.189, ал.5 от ЗДвП Н.Н.Д. е заявил, че
към 20:05 часа на 24.02.2022г. МПС с рег. № ***** е било управлявано от Г. Г. Г..
Справката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 7791023 (на лист 20 от делото) и разписката за връчване на Електронен фиш Серия К №
7791023 (на лист 29 от делото) са обективни, еднопосочни и достоверни писмени
доказателства. Поради това СРС ги кредитира и приема, че процесният Електронен фиш е
връчен на 12.06.2024г.
Приложеният на лист 11 от делото документ от СПИДИ има достоверна дата. Поради
това съдът го кредитира и приема, че жалбата на Г. Г. срещу Електронен фиш Серия К №
7791023 е подадена по пощата на 26.06.2024г.
Гореизложеното означава, че жалбата на Г. е депозирана в последния ден от срока по
чл.189, ал.8 от ЗДвП и се явява подадена в срок.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на приложените на лист 12 и лист 21 от
делото документи, тъй като са обективни, взаимно допълващи се, непредубедени и
достоверни писмени доказателства. От съвкупната преценка на Електронен фиш Серия К №
4445202, издаден от СДВР и справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 4445202 се установява, че на Г. Г. Г. е налагано и друг път
9
административно наказание „глоба“ - на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 4445202, издаден от
СДВР, който Електронен фиш е бил връчен на Г. Г. на 23.08.2021г. и е влязъл в сила на
07.09.2021г. В същия смисъл данни се съдържат и в кредитираната по-горе справка картон
на водача – доколкото на лист 23-гръб от делото фигурира отбелязване за издаването и
връчването на Електронен фиш Серия К № 4445202, както и за нарушените и санкционните
разпоредби.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 16 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и ползвателя на същото. В оспорения санкционен акт се съдържа
изчерпателна информация за мястото на нарушението – посочен е град, улица, номер и
посока на движение. Доколкото в Електронния фиш има записана скорост на движение на
10
МПС-то, както и ограничението на скоростта от 50 км/ч. за населено място, съдът счита, че
нарушението е описано в достатъчна степен, без да е допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с липса на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В
него са изложени фактите, при които е реализирано нарушението и съответстващата му
нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП. Посочена е и санкционната норма на чл.182,
ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, както и размерът на наложената глоба /в размер на 800 лева/ като
е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Поради това неоснователно
жалбоподателят твърди, че са били допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото му на защита.
Жалбоподателят се оплаква, че в Електронния фиш липсвало удостоверение за
изправност на АТСС към датата на констатиране на нарушението, както и че при връчване
на Електронния фиш не бил приложен снимков материал. Доколкото такива изисквания не
съществуват в закона, неоснователно е и направеното в тази връзка възражение в жалбата.
Упрекът на жалбоподателя, че в Електронния фиш не били посочени „надлежен
номер на записващото устройство“ и начин на изчисление на установената скорост не
отговаря на съдържанието на Електронен фиш Серия К № 7791023, където изрично е
посочено, че нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 с № 11743ее „след
приспаднат толеранс“, т.е. допустимата грешка при измерване на скоростта с АТСС е била
взета предвид в процесния Електронен фиш.
Процесното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния фиш.
Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Освен това за него не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане
на контролни точки.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
11
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
От датата на нарушението /24.02.2022г./ до датата на връчване на Електронния фиш
/12.06.2024г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /на 31.03.2025г./ не е
изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5
от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
административното производство.
Гореизложеното означава, че позоваването на изтекла давност от страна на
жалбоподателя е неоснователно. Още нещо – в жалбата погрешно е прието, че срокът по
чл.34, ал.1 от ЗАНН следва да се съобразява с датата на нарушението /24.02.2022г./ и датата
на връчване на Електронния фиш /12.06.2024г./. Тези дати имат отношение към давностните
срокове по чл.81, ал.3 от НК и чл.80, ал.1, т.5 от НК, които намират приложение в
административно – наказателното производство на основание чл.11 от ЗАНН. В чл.34, ал.1
от ЗАНН се има предвид датата на извършване на нарушението, рест. датата на
установяването на дееца и датата на съставяне на АУАН. В случая не е съставен Акт, а е
издаден Електронен фиш. Поради това чл.34 от ЗАНН е неприложим. Но отделно от това,
доколкото деецът е установен на 09.05.2023г. /видно от декларацията на лист 26 от делото/, а
процесният Електронен фиш е съставен на 20.07.2023г. /съгласно справката на лист 20 от
делото/, то от откриване на нарушителя до ангажирането на отговорността на Г. не е изтекъл
срок, който да е по-голям от 3 месеца.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на
Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017г./, че
контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било монтирано
автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението. Задължително
условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
12
Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт по
метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
13
От гореизложеното следва, че твърдението на жалбоподателя, че Електронен фиш
може да се издава само при използването на стационарно техническо средство не е
съобразено с последните изменения на ЗДвП и променената съдебна практика. Това
разбиране е остаряло и неадекватно на актуалната редакция на ЗДвП. Заради изложените по-
горе мотиви се явява неоснователно и възражението на жалбоподателя, че липсата на данни
в Електронния фиш дали той е издаден в отсъствие или не на контролен орган, респ. дали
ползваното АТСС е стационарно или мобилно представляват процесуални нарушения.
Отделно от това – в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване за подобно съдържание
на Електронния фиш, поради което липсата на нещо, което законът не изисква, не може да се
приеме за съществено процесуално нарушение.
Водим от изложеното съдът прие, процесният Електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на ЗДвП. Съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено
правото на защита на жалбоподателя.
Съдебният състав намира за важно да посочи, че доколкото нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП е описано в Електронния фиш, наличието или липсата на по-подробни данни за
повторността не представляват съществено процесуално нарушение, тъй като дали има или
няма „повторност“ е от значение единствено във връзка с определяне на наказанието.
Поради това този въпрос следва да се обсъди по същество. Релевираните в жалбата доводи,
че в обжалвания Електронен фиш не било конкретизирано предходното нарушение, по кой
текст от закона е и кой е издателят на Електронен фиш Серия К № 4445202 се явяват
неоснователни, тъй като няма законово изискване за такова подробно пояснение на
предходното нарушение, формиращо извод за наличие на „повторност“. Не е вярно и
твърдението на жалбоподателя, че в процесния Електронен фиш не било посочено кога е
влязъл в сила предходния санкциониращ лицето акт. Видно от съдържанието на Електронен
фиш Серия К № 7791023 в него изрично е записано, че Електронен фиш Серия К № 4445202
е влязъл в сила на 07.09.2021г.
Този съдебен състав не счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение с
това, че в Електронния фиш не било вписано пред кого, в какъв срок и по кой ред може да се
обжалва този акт, респ. че не била отразена възможността нарушителят да подаде писмено
възражение срещу Електронния фиш. От една страна тази информация не е сред
задължителното съдържание на Електронния фиш съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. От друга
страна незнанието на закона (в случая на чл.189, ал.8 от ЗАНН и чл.59, ал.1 от ЗАНН, респ.
на чл.189, ал.6 от ЗДвП) не извинява незнаещия. Поради това СРС не приема и това
възражение на жалбоподателя за основателно, нито счита, че реално е било нарушено
правото му на защита.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
14
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 89 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 86
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
44-СГ-ИСИС от 05.10.2021г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 86 км/час. Доколкото от приложената на лист 13 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № ***** е 89 км/час, то
след приспадане на толеранса от 3 км/час следва да се приеме, че автомобилът се е движил
със скорост от поне 86 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 89 км/час.
От писмото на ОПП-СДВР с вх. № 294612/18.09.2024г., от писмото от Столична
община с вх. № 294771/19.09.2024г. и приложената към него схема, от Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-11114 от
25.02.2022г., от Ежедневната форма на отчет и от снимката на лист 13 от делото се
установява, че в гр. София, на бул. „Царица Йоанна“ до № 15 и при посока на движение от
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към бул. „Вардар“ не е имало поставен пътен знак В-26 за
ограничение на скоростта и е важало общото ограничение на скоростта за населено място -
50 км/час.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 86 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. за населено място, водачът на лек автомобил „*****” с рег. № ***** е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението
при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/час в
населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост
от поне 86 км/час обективно е реализиран съставът на административното нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/час (след приспаднатия
толеранс в полза на водача поради възможността за грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) е с 36 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на лек автомобил знае задължението си по ЗДвП, че не следва
да управлява МПС със скорост над 50 км/час в населено място, когато няма пътен знак, с
който се въвежда друго ограничение на скоростта. Реално е била измерена (след
приспаднатия толеранс от 3 км/час) скорост от поне 86 км/час. Това означава, че водачът на
МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено – опасните последици.
От декларацията на лист 26 от делото и съпътстващите я документи (на лист 28 от
15
делото) следва, че водач на лек автомобил „*****” с рег. № ***** към 20:05 часа на
24.02.2022г. е бил Г. Г. Г.. Според чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил автомобила си. Доколкото собственикът на автомобила Н.Н.Д. е посочил Г. Г. Г.
като лице, на което е бил предоставен автомобилът, то правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност на ползвателя на МПС-то Г. Г.. Последният е
получил препис от Електронен фиш Серия К № 7791023 на 12.06.2024г. и е разбрал, че му е
издаден Електронен фиш. В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП той не е
подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало
автомобила в процесния ден и час, въпреки че това му е било изрично указано в самия
Електронен фиш. Поради това е ирелевантно за спора, че пред съда Г. твърди, че не може да
установи дали той е управлявал МПС-то или някой друг.
В случая на Г. Г. Г. е определена глоба в размер на 800 лева като наказващият орган се
е позовал на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП. Предвид допуснатото превишение на
скоростта с 36 км/час над разрешените 50 км/час в населено място – приложима се явява
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, според която водачът следва да се санкционира с
„глоба“ в размер на 400 лева, ако превиши от 31 до 40 км/час разрешената максимална
скорост в населено място. Според чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, когато нарушението по
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е извършено „повторно“, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, т.е. двойният размер на предвидената в
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП „глоба“ от 400 лева или общо 800 лева. За да се прецени дали
жалбоподателят е бил правилно наказан с „глоба“ в размер на 800 лева (като двоен размер на
глобата, предвидена в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП), следва да се отговори на въпроса дали е
налице „повторност“. В процесния Електронен фиш са отбелязани факти около тази
повторност – посочено е с думи, че нарушението е извършено в условията на повторност, в
1-годишен срок от влизане в сила на друг Електронен фиш, който е цитиран по номер и е
посочена датата на влизането му в сила. Според §6, т.33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП - в
двегодишен срок от влизане в сила на Наказателното постановление, с което на нарушителя
е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание
му е било наложено като нов водач. В конкретния казус (доколкото нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП) следва да се докаже, че коментираното
тук деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на друго Наказателно
постановление или Електронен фиш, с което на жалбоподателя е била наложена „глоба“ за
„същото по вид“ нарушение. С оглед разпоредбата на §6, т.33 от ДР на ЗДвП е важно да се
докаже, че Електронен фиш Серия К № 4445202 се е отнасял за „същото по вид“ нарушение,
а именно за управление на превозно средство над разрешената скорост за движение. Без
значение е дали деянието е извършено в или извън населено място, дали с един и същ или с
различен автомобил, дали при едно и също или различно превишение на скоростта. Важно е
видът на нарушението да е един и същ. От приложения по делото Електронен фиш Серия К
16
№ 4445202, издаден от СДВР и справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 4445202 се вижда, че Г. Г. Г. е бил санкциониран по
административен ред за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К №
4445202, който е влязъл в сила на 07.09.2021г. Считано от тази дата (07.09.2021г.) в 1-
годишен срок, а именно на 24.02.2022г. Г. Г. Г. е реализирал друго /ново/ нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, за което е издаден процесният Електронен фиш. Това доказва, че Г. Г. Г. е
извършил процесното деяние в 1-годишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия
К № 4445202, т.е. при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП.
Поради това следва да се ангажира административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя именно при условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 36 км/ч. над
ограничението от 50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), мястото на извършване
на нарушението (в населено място) и начина, по който законодателят е определил да се
санкционира административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, което е извършено повторно, СРС приема, че спрямо Г. Г. Г. (като ползвател на
МПС-то, недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице и доколкото деянието е
извършено „повторно“) следва да се приложи санкционната норма на чл.182, ал.4, вр. ал.1,
т.4 от ЗДвП и да му се определи „глоба“ в размер на двукратния размер на наказанието по
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, т.е. „глоба“ в размер на 800 лева. Точно фиксираният в закона
размер на административното наказание при превишение на скоростта в населено място с 36
км/час и начина на определяне на глобата при повторност не позволяват на съда да прави
преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е
определена от напред в закона и е в твърд размер, с който съдът е длъжен да се съобрази при
индивидуализиране на наказанието. За съда няма законова възможност да намали глобата
при твърдо фиксиран размер на същата в закона. Поради това няма как да се уважи
направеното в жалбата искане за намаляване на размера на административното наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Нарушението е извършено повторно.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно са налице и отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП. Процесното нарушение представлява типичен пример на
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Поради това СРС не счита, че случаят е маловажен.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния
Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Електронния фиш и въззиваемата страна е била представлявана от процесуален
представител, тъй като по делото са депозирани писмени бележки с вх. №
312543/04.10.2024г. от Г. Г. и писмени бележки с вх. № 406324/13.12.2024г. от Г. П., в които е
поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Съгласно чл.63д,
ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски
17
по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение в
размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на
правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да
се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
процесуалните представители на въззиваемата страна не са взели участие в съдебните
заседание пред СРС на 08.10.2024г. и на 17.12.2024г., а са изразили единствено становище
чрез еднотипни писмени бележки. Освен това самият правен спор не се отличават с
фактическа или правна сложност. Поради това съдебният състав счита, че жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7791023, издаден от СДВР, с
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП на Г. Г. Г. е наложена „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева.
ОСЪЖДА Г. Г. Г. с ЕГН **********, с известен по делото адрес в **** да заплати в
полза на СДВР за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата
от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18