РЕШЕНИЕ
№ 658
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110217067 по описа за 2024
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.72 от ЗМВР.
ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г.
Н. Б., с ЕГН: ********** с вх. № 54243/19.02.2024г. СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. № 7855зз-7 от 05.02.2024г., ИЗДАДЕНА ОТ
Н. Ц. Б. на длъжност „полицейски инспектор“ в Дирекция „Вътрешна
сигурност“ към Министерството на вътрешните работи (МВР), с която е
постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24
(двадесет и четири) часа в сградата на 07 РУ - СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
Г. Н. Б., с ЕГН: **********.
В ЖАЛБАТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г. Н. Б., ПОДДЪРЖАНА ОТ
УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН ЗАЩИТНИК АДВОКАТ А.
Д.-К., и съгласно постъпилите по делото писмени доказателства, се инвокират
подробни съображения, касаещи предмета на съдебния спор и водещи до
материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения
индивидуален административен акт. ПРЕДЯВЯВА СЕ ИСКАНЕ въпросната
обжалвана пред съда заповед да бъде отменена. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ
РАЗНОСКИ.
ОТВЕТНИКЪТ И ВЪЗЗИВАЕМА СТРАНА ПО ЖАЛБАТА НА Г. Н.
Б. - Н. Ц. Б. на длъжност „полицейски инспектор“ в Дирекция „Вътрешна
сигурност“ към Министерството на вътрешните работи (МВР), РЕДОВНО
ПРИЗОВАН, СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО. Поддържа пред съдебния състав
становище за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразност на
1
издадената заповед по ЗМВР. Прави искане съдът да остави жалбата на
жалбоподателя Б. без уважение като неоснователна. Не се претендират
разноски.
II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК
всестранно, обективно и пълно доводите на страните, събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателства, съгласно приложението на
закона и по силата на вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА
УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ЖАЛБАТА Е ДЕПОЗИРАНА в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен преклузивен срок на 19.02.2024г.; от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
индивидуален административен акт по чл.21 от АПК, връчен на 05.02.2024г.,
подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално
компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА при допустимо развило се пред Софийски
Районен съд административно производство с оглед константната съдебна
практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по
чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният
представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния
съд в такова производство.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ЖАЛБАТА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. Н. Б., от гр.С******, заемал към 05.02.2024г.
(включително и към днешна дата) длъжност на висш полицай (експерт) в
Сектор „Международно сътрудничество“ в Главна Дирекция „Борба с
организираната престъпност“ (ГД „БОП“) към Министерството на вътрешните
работи.
На 17.08.2023г. в срок до 16.08.2027г. жалбоподателят Б. получил на
основание чл.11, ал.1, т.1 и чл.54 от Закона за защита на класифицираната
информация (ЗЗКИ) издадено от Директора на ГД „БОП“ към МВР писмено
разрешение за достъп до класифицирана информация с № **** и с ниво на
достъп (гриф за сигурност) - „секретно“. Това разрешение е било притежавано
към дата 05.02.2024г. (включително и към настоящия момент), респективно не
е било отнемано по административен ред от Държавната комисия по
сигурността на информацията или от друг компетентен орган по ЗЗКИ
(например от органа, който е издал разрешението).
Жалбоподателят Б. разполагал с работно място - офис (стая), в сградата
на ГД „БОП“, където престирал работна сила. Притежавал компютър, бюро и
канцеларски вещи, свързани с упражняваната от него полицейска функция.
Работел е с множество документи. Осъществявал в кръга на своята служба
анализ на доказателствена информация. Заедно с жалбоподателя Б. в офиса му
2
работели още няколко негови колеги (полицейски експерти), които също
имали свои бюра, компютри, канцеларски материали и други.
Във връзка с разработка на Държавна Агенция „Национална сигурност“
(ДАНС) (най-вероятно от 2023г.) за евентуално престъпление по чл.105, ал.1
от НК, е било образувано Досъдебно производство (ДП) № ****/2023г. по
описа на СО-СГП и пр.пр. № *******/2023г. по описа на Софийска Градска
прокуратура.
Жалбоподателят Б. нямал, обаче, изяснена съпричастност в евентуалното
осъществено престъпление по чл.105, ал.1 от НК (чрез поставяне в полза или в
услуга на друга чужда Държава), но някой от неговите възможни колеги в
офиса му - имал такава вероятностна свързаност. (СГП в справките си до съда
не съобщава и не желае да съобщи кое евентуално лице е било привлечено
като обвиняем по смисъла на чл.105, ал.1 от НК или в какво точно са се
изразявали т.нар. „шпионски действия“, но изрично посочва, че
жалбоподателя Б. не е бил обвиняем; давал е показания като свидетел).
Жалбоподателят Б. не е бил привличан като обвиняем в посоченото ДП
под санкцията на наблюдаващия прокурор. (ДП е висящо към днешна дата и
разследването по него продължава своя ход).
В писмена справка (до СРС от 06.01.2025г.) СГП приемала, че
жалбоподателят Б. не е извършил или извършвал престъпление по чл.105 от
НК (поне нямало такива събрани доказателства по реда на НПК под надзора
на прокурора), а поддържа становището (което е необвързващо съда) за
евентуално реализирано от жалбоподателя Б. административно нарушение по
ЗЗКИ във връзка със системното нарушаване на действащото законодателство
(от негова страна) по защитата на класифицираната информация чрез
неприлагането на съответните мерки от ГД „БОП“ (прокурорът не предоставя
доказателства на съда, дори за твърдяното от него системно нарушаване на
ЗЗКИ от жалбоподателя Б. под формата на административно нарушение или
нарушения).
Във връзка с образуваното ДП № ***/2023г. по описа на СО-СГП и пр.пр.
№ *****/2023г. в сградата на ГД „БОП“ се извършила на 05.02.2024г.,
сутринта от около 09:00 часа, съвместна операция от служители на
Вътрешна сигурност към МВР, ДАНС, с екип от разследващи органи и
наблюдаващия прокурор от СГП - с цел събирането на доказателствена
информация по реда и способите на НПК. Тези проверяващи лица на място (с
изключение на прокурора) не знаели факти и детайли за евентуално
престъпление по чл.105 от НК. В този момент, при навлизането на тези
проверяващи органи в сградата на ГД „БОП“, същите установили
положителното присъствие на жалбоподателя Б. в неговия офис и това на
колегите му. Органите на разследването предявили издадените писмени
разрешения от съдебен орган за извършване на процесуално-следствени
действия по „претърсване и изземване“; „обиск“ или „оглед“ в офиса на
жалбоподателя Б.. На проверяваните лица, сред които бил и жалбоподателя Б.,
не се съобщавала никаква информация или конкретика по случая.
Служителите на МВР, ДАНС и Вътрешна сигурност (те самите не знаели
3
фактите по случая) препращали евентуалните въпроси на проверяваните лица
към наблюдаващия прокурор. На жалбоподателя Б. били предявени
разрешения за физическо обискиране и такива били извършени спрямо него.
Вид претърсване или изземване, оглед и/или обискиране били извършени
спрямо неговото работно място, където били разположени компютърната
конфигурация на служебния му компютър, писмени документи, вещи и други.
Тези действия се осъществявали и спрямо всички колеги на жалбоподателя Б.
в тяхно присъствие. Жалбоподателят Б. нямал право да излиза от офиса
самоволно (освен до тоалетна), бивайки придружен от служителите на
Вътрешна сигурност към МВР. Придвижването му е било ограничено, (дори
невъзможно). Проверката и извършваните на място процесуално-следствени
действия продължили докъм късния следобед (до около 15:00 часа) на
05.02.2024г. Сред служителите на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР,
които се намирали в офиса на жалбоподателя Б. и неговите колеги, (докато
траели действията им), присъствал и ответника по жалбата - инспектор Н. Ц.
Б.. Прокурорът по ДП информирал жалбоподателя Б., че разследването му се е
водело срещу неговия колега (с фамилия К.). Прокурорът „поканвал“
жалбоподателя Б. да съдейства на органите на разследването, за да не
последват негативни последици срещу същия. По време на извършваните
процесуално-следствени действия, служители от ДАНС беседвали с
жалбоподателя Б.. В края на процесуално-следствените действия - в късния
следобяд около 15:00 часа на 05.02.2024г., жалбоподателят Б. бил отведен в
друг съседен на неговия кабинет офис в същата сграда. Там на място,
инспектор Б. му съобщил, че му е било разпоредено да бъде задържан.
Служителят Б. следвало единствено да попълни (или състави) съответните
документи по ЗМВР - заповед за задържане на лице, протокол за обиск,
декларации и други.
На 05.02.2024г. в 19:05 часа ответникът по жалбата и въззиваема страна
полицейски инспектор от Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР Н. Ц. Б.
издал писмена заповед за задържане на лице с рег. № 7855зз-7/05.02.2024г. по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за това, че по повод на ДП № ***/2023г. по описа на
СО-СГП и пр.пр. № ***/2023г. по описа на СГП жалбоподателят Г. Н. Б. се е
поставил в услуга на чужда организация или Държава, за да й служи като
шпионин, за което престъпление по чл.105, ал.1 от НК е било образувано
досъдебно производство.
Спрямо жалбоподателят Б. бил извършен обиск по ЗМВР на 05.02.2024г.
от полицейски инспектор Б., при което административно действие забранени
от закона вещи и/или предмети не били намерени (респективно установени) у
обискираното лице.
Жалбоподателят Б. попълнил писмена декларация в момента на
задържането си, в която записал, че е позвънил (през телефон на
проверяващите го лица от Дирекция Вътрешна сигурност) на служебно
определения му, не по негова воля, адвокат (по делото няма такива
доказателства за служебно назначен адвокат - липсва писмо от САК); посочил
е, че желае да уведоми свой близък, че е задържан по ЗМВР - а именно своята
майка; че не е имал здравословно проблеми; че не желаел извършването на
4
медицински преглед и че нямал необходимост от спазването режим или диета
по медицинско предписание.
Жалбоподателят Г. Н. бил освободен на 06.02.2024г. в 10:00 часа, като
търпял ограничението на правото си на свободно придвижване в сградата на
07 РУ при СДВР, (където бил транспортиран).
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните в административното
производство писмени доказателства и гласни доказателствени средства от
разпита на свидетеля К. - полицейски служител в Дирекция „Вътрешна
сигурност“ към МВР. Писмените доказателства по делото във връзка със
събраните по инициатива на съда справки (а именно справката за съдимост,
справките от СГП, справките от СДВР, докладите и други) са единни,
категорични и непротиворечиви. Справките и писмените доказателства по
делото са съставени от компетентни длъжностни лица по установения от
закона ред в кръга на техните правомощия (по служба). Съдът кредитира
показанията на свидетеля М. като пълни, логични, детайлни, конкретни,
хармонични, последователни, точни, добросъвестни, подробни, изчерпателни,
кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на цялостната
писмена документация по делото. Тези негови възприятия изясняват по
безспорен начин обективната истина по делото. Доказателствената стойност
на показанията на свидетеля Младенов е висока и достоверна в значителна
степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността.
Фактическите възприятийни констатации от показанията на свидетеля М. и
съгласно справката на прокурора от СГП ДП № ..../2023г. по описа на СО-СГП
и пр.пр. № ....../2023г. по описа на СГП опровергават изцяло фактическото и
правното основание (като несъществуващи към 05.02.2024г. в 19:05 часа),
залегнали в издадената заповед за задържане на лице по ЗМВР, тъй като
установяват, че жалбоподателя Б. не е извършил престъпление по чл.105, ал.1
от НПК (дори прокурорът посочва в справката си до съда този факт); срещу
него по ДП не е било предявено такова наказателно обвинение; прокурорът по
ДП не е установявал към 05.02.2024г. свързаността на жалбоподателя Б. към
евентуалното престъпление по чл.105, ал.1 от НК (съдът отчита, че прокурора
е запознат с фактите и доказателствата по ДП), което влиза в пряка колизия с
правното основание на издадената заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от
НПК, а именно, че според ответника по жалбата Н. Ц. Б. (който не е бил
запознат с фактите и доказателствата по ДП), жалбоподателят Г. Н. Б. се е бил
поставил в услуга на чужда Държава или организация в качеството си на
шпионин. Липсва извършено престъпление по чл.105, ал.1 от НК от самия
жалбоподател Г. Н. Б.. Твърдението на прокурора от СГП, че жалбоподателя Б.
е извършил административно нарушение по ЗЗКИ (което не обвързва съда) не
е основание за постановеното спрямо него фактическо задържане по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР и не се приравнява по правни последици на престъплението
„шпионство“ - фактическите състави на административното нарушение по
ЗЗКИ и на престъплението по чл.105 от НК са коренно различни. Между тях
няма никакъв идентитет. Административното нарушение само по себе си се
санкционира по друг ред чрез административно наказание или чрез
5
привременни административни мерки (например чрез отнемане на достъпа до
класифицирана информация), а не по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР с
фактическо задържане, поради престъпление по чл.105, ал.1 от НК, което е
евентуално извършено от друго лице, към което жалбоподателят Б. е нямал
съпричастност (според прокурора, но и според съда) - липсвала доказана
съпричастност към 05.02.2024г., че жалбоподателя Б. е бил реализирал
елементи от изпълнителното деяние на „шпионството“, съгласно разпоредбата
на чл.105, ал.1 от НК. Доказателствената стойност и релевантност (правна
значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по
делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на
доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и
детайлни. По делото не се установява непротиворечив доказателствен
материал. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените
доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото,
съдът не следва да излага още по-подробни допълнителни съображения на
основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС установява, че съгласно
посоченото в заповедта на въззиваемата страна Н. Ц. Б. задържането на
жалбоподателя Г. Н. Б. е било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР.
СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ е допуснато съществено процесуално
нарушение на административно-производствените правила на АПК, тъй като
към момента на фактическото задържане на жалбоподателя Б., не му е било
съобщено реално в този момент, считано от 09:00 часа на 05.02.2024г. от
началото на извършваните по ДП процесуално-следствени действия, при
които жалбоподателят Б. фактически е бил с ограничено (дори невъзможно)
придвижване повече от 6 (шест) часа, от въззивамата страна Б. - за какво е бил
задържан и поради какви причини. Ответникът по жалбата Б. само е съставил
документите по ЗМВР и издадената от него заповед за задържане. На
ответника по жалбата Б. е било разпоредено да задържи по ЗМВР
жалбоподателя Б.. Тази преценка за задържането на последния не е била
обусловена по самостоятелно решение на полицейския орган, който има
своята оперативна самостоятелност в това качество, когато издава подобен
вид индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК.
Полицейският орган Б. не е бил запознат с фактите и доказателствата по ДП
или най-малкото този административен орган не е възприел лично и
непосредствено дали жалбоподателят Б. е имал лична свързаност с
реализираното поставяне в услуга на чужда организация или Държава
съгласно нормата на чл.105, ал.1 от НК. Без значение е, че в момента на
връчването на издадената заповед за задържане на 05.02.2024г. в 19:05 часа (а
не в момента на конвоирането му в сградата на 07-мо РУ при СДВР или при
последващото попълване на писмената документация по делото) на
жалбоподателя Б. не е била осигурена реална адвокатска помощ, след като
фактическото му задържане и ограничение на правото му на свободно
6
придвижване са започнали в по-ранен момент на същия ден в 09:00 часа.
Евентуалната комуникация по телефон на жалбоподателя Б. с адвокат не
санира с обратна сила допуснатите съществени процесуални нарушения от
полицейския орган Б. при издаването на заповедта за задържане по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР. Съдът приема, че на жалбоподателя Б. не му е била осигурена
реална адвокатска защита чрез свободна и ненадзиравана комуникация с
адвокат с възможност за достъп до материали или доказателства по случая,
нито възможност да се свърже с избран от него адвокат, на който би имал
доверие, нито са му били разяснени неговите възможни права - например, че
има правото на (пълноценна) адвокатска защита; че има правото да не се
самоуличава в престъпление или в административно нарушение; че има
правото да разбере в този момент фактическото и правното основание за
задържането му и други. Липсата на информация за тези факти и
обстоятелства не освобождава административният (полицейски) орган Б. от
задължението му да съобщи на жалбоподателя Б. в момента на ограничаване
на правото му на свободно придвижване какви са били основанията за
задържането му - и фактически, и правни. Нещо повече, чрез този пропуск е
нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за
основанията за задържането си (към този момент, а не последващо), залегнало
изрично, както в чл. 5, § 2 от КЗПЧОС, така и в практиката на ЕСПЧ по
въпросите относно законността на задържането. В тази насока, съдът се
позова изцяло на казуалното тълкуване от константната съдебна практика на
административните съдилища от Решение № 2890 от 29.01.2025г. по адм.д.
№ 8479/2024г. на АССГ. Т.е. основанията за извършването на полицейски
арест и съгласно постановките на Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело №
С 608/2021г. подлежат на незабавно съобщаване на адресата на задържането -
на достъпен за него език по подходящ начин, за да се гарантира ефективната
възможност задържаното лице да оспори пред съдебен орган чрез
реализирането на правото му да обжалва своето задържане на основание чл.5,
§4 от КЗПЧОС. Съгласно Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело № С
608/2021г. основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в
извършването на престъпление следва да съдържат цялата необходима
информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят
законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа
описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред
които фигурират известните време и място на настъпване на фактите; формата
на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и
дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита
стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването
на текущо разследване. В тази насока е Решението по делото „Фокс,
Камбел и Хартлей срещу Обединеното Кралство“ 1990г. на ЕСПЧ.
Изисква се да съществува като реалистична възможността правното средство
за защита срещу задържането да бъде упражнено практически. За изпълването
на тези изисквания се предпоставя спазването на принципа за незабавност в
съобщаването на основанието за задържането на лицето и необходимото
съдържание на съобщението за основанието за задържането на лицето. В тази
7
насока е Решението по делото „Мируей срещу Обединеното Кралство“
1994г. на ЕСПЧ. Само посочването на правното основание за задържането не
е достатъчно към момента на задържането на лицето. В случая това изискване
спрямо жалбоподателя Б. не е било гарантирано от полицейския орган Б. в
момента на фактическото задържане на лицето на 05.02.2024г. в 09:00 часа, а
не в момента на буквалното издаване на заповедта за задържането му от
05.02.2024г. в 19:05 часа. Жалбоподателят Б. не е бил изначално уведомен за
основанието на задържането си. Той не следва да разбира за основанията за
ограничаване на правото му на свободно придвижване след издаване на
заповедта за задържане или при конвоирането му до 07 РУ-СДВР – а само в
момента, когато му се е отнела свободата образно казано, доколкото
ограничаването на правото на свободно придвижване на всяко лице следва да
се извършва само за постигане на легитимните цели на закона. След като
целите на закона се постигат и без задържането на лицето по ЗМВР,
административният орган следва да предпочете това приложение на закона,
тъй като е пропорционално на допустимата административна намеса. Това
задължение на административния орган по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е
сторено в точния начален момент преди или в момента на фактическото
задържане на лицето и да е доказателствено обезпечено към момента на
издаването на индивидуалния административен акт по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР. По този начин се извършва баланс между интересите на Държавата, и
личните права на задържания субект. Основанията за задържането на едно
лице не следва да се извеждат от съдържанието на действията, които се
извършват с лицето - например при неговия разпит; при извършване на обиск;
при евентуално претърсване и изземване в негово присъствие, и т.н.
Задържаното лице Б. обективно не е било уведомено за фактическите и
правни основания за ограничаване на правото му на свободно придвижване.
Доказателствата по делото не установяват това е да сторено, като задължение
на полицейския орган Б.. Последващото уведомяване на жалбоподателя Б. с
издадената заповед от 05.02.2024г. в 19:05 часа за неговите субективни права и
за правното му положение на задържано по ЗМВР лице за твърдяното
престъпление по чл.105, ал.1 от НК, не води до „саниране“ на допуснатото
съществено процесуално нарушение при издаването на индивидуалния
административен акт, което е ограничило правото на защита на
жалбоподателя Асенов. Издаването фактически на заповедта в по-късен час в
19:05 часа на 05.02.2024г. при установено начало на задържането в по-минал
момент от 09:00 часа на 05.02.2024г. не води до саниране на взетото задържане
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР с обратна сила и не доказва по никакъв начин, че то
е започнало в по-късен момент, а именно точно от 19:05 часа на 05.02.2024г.
Решаващата инстанция на СРС съобразява, че не в този час на 05.02.2024г., а
по време на процесуално-следствените действия, извършвани по досъдебното
производство под надзора на СГП, считано от 09:00 часа на 05.02.2024г.,
жалбоподателят Б. е имал фактически статус на задържано лице по ЗМВР,
въпреки че са липсвали доказателства, които да го уличават в този час и ден (а
и след това) към извършено престъпление по чл.105, ал.1 от НК (както се
твърди в издадената заповед от 05.02.2024г., считано от 19:05 часа). Следва да
8
бъде отчетено, че жалбоподателя Б. е оказал пълно съдействие на органите на
разследването; не е противостоял на процесуално-следствените действия; не е
скривал доказателства; не е укривал такива; не е имало опасност да заличи
доказателства или да предупреди свидетели. Жалбоподателят Б. е бил лице с
чисто съдебно минало; с изграден професионален образ на авторитетен висш
полицай и спрямо него не са действали други налагани от компетентни органи
законови ограничения. При тези проявили се (и установени от съда) факти в
настоящото производство е законово недопустимо и нецелесъобразно
жалбоподателят Б. да бъде задържан - липсвало е въобще престъпление по
105, ал.1 от НК към момента на задържането му, в което престъпление той да
има участие (за съда е немислима хипотезата определено лице да бъде
задържано за чуждо престъпление, в което въобще не е участвало например и
доколкото наказателната или административно-наказателната отговорност е
всякога лична). Липсвало е, дори възможна заподозряност или уличеност към
престъпление по чл.105, ал.1 от НК по отношение на личността на
жалбоподателя Б. - органите на МВР, и най-вече полицейският орган Б. не са
разполагали с доказателства и информация в какво точно са се изразявали
шпионските действия на жалбоподателя в услуга на чужда Държава или
организация, за да има основание за задържането на жалбоподателя Б. по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Липсата на извършено от жалбоподателя Б.
престъпление по чл.105, ал.1 от НК не следва да води до извод, че същия е
осъществил такова, след като то не е било проверено надлежно и установено
преди фактическото му задържане по ЗМВР и какво е било съдържанието на
този вид вменена му (по силата на заповедта за задържане) престъпна
деятелност - за да има основание и цел приложението на този ред, като
допустима законова намеса за ограничаването на едно от най-значимите
човешки блага - а именно правото на личната свобода. Законовото
ограничаване на това човешко благо следва, обаче, да се извършва по
изключение (а не като правило на поведение от страна на органите на МВР)
при наличие на доказателства (или доказателствени данни) и реално
извършено престъпление (каквото в случая въобще е липсвало да е
осъществено от жалбоподателя Б.). На последния не е била осигурена реална и
адекватна адвокатска помощ, при която тайната на консултацията или
разговора им по Закона за адвокатурата не могат да се следят, подслушват или
възприемат от трети лица, без съгласието на клиента и адвоката (както се е
случило с жалбоподателя Б. - разговорът му с въпросния адвокат по телефон
на високоговорител е бил възприет от всички длъжностни лица от МВР и
ДАНС). Не са спазени стандартите за ефективно осигурена адвокатска защита
според трайната практика на ЕСПЧ от този момент спрямо жалбоподателя Б..
Такава не му е била осигурена. Попълнената към приложената заповед по
ЗМВР декларация на жалбоподателя Б., не санира това нарушение на органите
на МВР (не е ясно декларацията по какъв начин е била съставена и в кой
момент е била попълнена, като дори за съда възникват съмненията за часовото
й антидатиране, като този извод е съотносим и по отношение на издадената
заповед за задържане). Процесната декларация не санира в същия смисъл и
бездействието на органите на разследването да уведомят жалбоподателя Б. за
9
неговите права и за правото му на защита от момента, в който събраните в ДП
са го уличавали вероятностно в престъпление. Съдът отчита, че от събраните
по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства не се
установява, като доказано, фактическото основание на заповедта на
въззиваемата страна Б. за задържането на жалбоподателя Б.. Доказателствата
по делото не сочат наличието на свързаност на жалбоподателя Б. с елементи
от изпълнителните деяния на престъпните състави на чл.105 от НК или с
останалите такива от Глава Първа от Особената част на НК. Този извод се
извежда само в това производство с оглед събраните доказателства и
доказателствени средства към момента пред настоящият съдебен състав.
Изграждането на категоричен извод за такива факти на база предположения не
може да се извършва. ДП се образува винаги по факта на извършено в
обективната действителност реално престъпление от общ характер. Разследва
се извършеното престъпление с оглед разкриването му и с оглед
установяването на неговия извършител. В ДП жалбоподателят Б. не е имал
процесуалното качество на обвиняем по НПК (а само на свидетел - изложил е
показания, оказал е съдействие на органите на разследването).
Жалбоподателят Б. не е затруднявал органите на разследването. Не е
осуетявал процесуално-следствените действия. В негово присъствие и при
негово непротивостоене са били събрани писмени и/или веществени
доказателства за ДП. Целите на ЗМВР, ЗЗКИ, НПК и други са били
постигнати с оглед разкриването на престъплението или престъпленията и без
задържането на жалбоподателя Б.. Разпоредената с издадената заповед
принудителна административна мярка за задържането на жалбоподателя Б.
противоречи на целта на ЗМВР - същата не е съобразена със закона и с целта
на закона (чл. 4, ал. 2 АПК). В тази връзка, не е била съществуваща опасността
от укриването на жалбоподателя Б. - същият е лице с установена самоличност,
с регистриран адрес и с място на установени в страната трайни фактически
връзки, където същият е бил съсредоточил своите жизнени и икономически
интереси. Органите на МВР и ДАНС под надзора на прокуратурата не са били
възпрепятствани да събират доказателства. Жалбоподателят Б. не е бил
издирван от държавните власти. Той не е предупреждавал свидетели. Нито е
укривал доказателства. Нито е затруднявал по никакъв начин към 05.02.2014г.
и след това органите на разследването. Задържането му по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР е било безпредметно, непропорционално, неефективно, необосновано,
произволно и нецелесъобразно. Целта на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
преизпълнена от действията на полицейски орган, които са извън
постановеното задържане - напрактика служителят Б. единствено е охранявал
на място периметъра. Целите на закона са постигнати и без задържането на
жалбоподателя Б., в чието поведение не се съдържа никаква противоправност.
Органите на МВР и ДАНС са имали ненарушена възможност да разкрият
престъпността и да й се противопоставят по всички възможни законови
начини съгласно дефинитивните разпоредби на ЗМВР. Административният
орган по ЗМВР следва, обаче, да избере по реда на АПК онази
административна мярка, която е била най-съответна и пропорционална на
целите на закона. Ако даден резултат е можел да се постигне и по друг начин,
10
ако същия е по-благоприятен, административният орган е следвало да
приложи този по-благоприятен начин с причиняване на възможно най-малко
вреди. В тази връзка съгласно Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело
„M. U“ C-210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на законодателството на
Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията,
предвидени от установен в това законодателство режим, държавите-членки са
компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки
това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото
на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
принципа на пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции,
„санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно
преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато
има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-
малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели“ (т.24 от същото
решение). Когато правна уредба по правото на Съюза препраща към
националните разпоредби, член 4, параграф 3 от ДФЕС относно принципа за
лоялното сътрудничество, налага на държавите-членки да вземат всички
мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на
правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по
отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички
положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ
характер. В тази насока е Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-
382/09, т. 44 и Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10.
С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя Б. са допуснати нарушения на процедурата, които в
съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да
разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу
същото, което се явява достатъчно основание за определяне на задържането
му от 05.02.2024г., започнало в 09:00 часа, а не в 19:05 часа на същия ден, като
незаконно от процедурна страна и за отмяна на издадената заповед.
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, с което да
отмени издадената заповед за задържане по ЗМВР спрямо жалбоподателя Б..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На въззиваемата страна - ответник не са дължими разноски с оглед изхода
на делото.
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. На основание
чл.143, ал.1 от АПК административна структура, към която принадлежи
ответникът Б. като полицейски орган, следва да понесе разноските за адвокат,
11
сторени от жалбоподателя за всички съдебни инстанция (и с оглед
претендираното) предвид изхода на спора, съгласно договора за правна помощ
за сумата от 900.00 лева, ведно със сумата от 10.00 лева за заплатена
държавна такса срещу обжалваният инвидуален административен акт или
общо сумата от 910.00 лева за сторените в производство разноски.
Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Обемът на процесуалните действия на адвокат К. са съответни на
значително положените от нея правни усилия като адвокат. Релевираното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, но и с оглед сложността на делото - най-вече от правна страна.
Правната помощ на адвокат К. е съответна на реално положения от нея по
делото значителен адвокатски труд. Адвокат К. е изготвила жалбите по
делото. Представлявала е своя доверител. Консултирала го е. Участвала е в
заседанията пред съдебните инстанции на АССГ и СРС. Извършвала е
искания. Излагала е защитни доводи. Положила е обемни процесуални
усилия. Анализирала е доказателства. Изложила е своята пледоария.
Изследвала е съдебна практика. Трудът на адвокат К. е високо квалифициран.
Съдът отчита, че вида на делото. Защитата на адвокат К. е съответна и
пропорционално оценена в разумен и справедлив размер.
VIII.). ПРЕДВИД ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНА И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
ОБЖАЛВАНАТА ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. № 7855зз-
7 от 05.02.2024г., ИЗДАДЕНА ОТ Н. Ц. Б. на длъжност „полицейски
инспектор“ в Дирекция „Вътрешна сигурност“ към Министерството на
вътрешните работи (МВР), с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР задържане за срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 07 РУ
- СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г. Н. Б., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ чрез
законния му представител с административен адрес - гр.София, ул. „Шести
септември“ № 29 ДА ЗАПЛАТИ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г. Н. Б., с ЕГН:
********** на основание чл.143, ал.1 от АПК СУМАТА от 910.00
(деветстотин и десет) лева, представляваща сторените в съдебното
производство за провелите инстанции разноски за адвокатски хонорар и
заплатена държавна такса.
12
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13