РЕШЕНИЕ
№ 2842
гр. Бургас, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20252120104622 по описа за 2025 година
Предявен е иск от К. Т. С., ЕГН ********** от *** против Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“, с адрес *** да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата
следните суми, дължими на основание влезли в сила със задна дата Вътрешни правила за
работната заплата на служителите в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ и
териториалните й служби: 600 лева за неизплатено увеличение на трудово възнаграждение
за периода от 01.01.2025г. до 03.02.2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането; 600 лева за неизплатено увеличение върху заплатеното обезщетение
по чл.224 КТ за неползван отпуск, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до изплащането; 7200 лева за незаплатено увеличение върху заплатеното обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ в размер на 12 брутни работни заплати, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането; 600 лева за незаплатено увеличение върху
заплатеното обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърди се, че трудовият договор на ищцата бил прекратен със съответна заповед на
главния директор на ответната дирекция, считано от 03.02.2025г., поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Били й изплатени обезщетения по чл.224
КТ, чл.222, ал.3 КТ и чл.220 КТ. Ищцата като синдикален член се ползва от всички
договорености, включително и тези по колективния трудов договор. След прекратяване на
ТПО, ищцата узнала за заповед на министъра на правосъдието от 15.05.2025г., в сила от
01.01.2025г., която утвърдила нови вътрешни правила за работната заплата на служителите в
дирекцията, считано от 01.01.2025г. Съгласно тези вътрешни правила, на ищцата трябва да
се заплатят разликата от размера на дължимите суми за работна заплата от 01.01.2025г. до
03.02.2025г., включваща увеличение на работната заплата, на клас прослужено време и на
добавка за работа и полученото месечно трудово възнаграждение за януари и февруари
2025г.; разликата от размера на дължимите суми по чл.224 КТ и получения размер на
обезщетението, на база актуализираната работна заплата за януари 2025г.; разликата от
1
размера на дължимите суми по чл.222, ал.3 КТ и получения размер на обезщетението,
изчислено на база актуализираната работна заплата за януари 2025г.; разликата от размера
на дължимите суми по чл.220 КТ и получения размер на обезщетението, изчислено на база
актуализираната работна заплата за януари 2025г. Това е така, защото от 01.01.2025г.
действат нови Вътрешни правила за работната заплата. С тях са определени основните
месечни възнаграждения на лицата по трудово правоотношение. Работодателят е
актуализирал и изплатил трудовите възнаграждения на всички свои служители, на базата на
новите правила, считано от 01.01.2025г. На ищцата обаче не са платени увеличенията на
трудовите възнаграждения и обезщетения по КТ. Заложените средства по бюджета за
заплащане на увеличените възнаграждения са предвидени за всички работници, считано от
01.01.2025г., включително за ищцата, която към тази дата е била все още на работа.
Работодателят е постъпил незаконосъобразно, като не е увеличил работната заплата на
ищцата и дължимите й обезщетения за прекратяване на ТПО, съобразно с новите вътрешни
правила за периода, в който тя е изпълнявала своите трудови функции. Не може, заради
прекратяване на ТПО, да се приеме за правилно схващането, че не е дължимо заплащането
на увеличеното трудово възнаграждение за реално положен еднакво с останалите служители
труд за минал период. Ищцата не е получила увеличение за положения от нея труд и така е в
по-неблагоприятно положение от другите служители, които още са на работа и чиито
правоотношения не са прекратени. Тя е дискриминирана и заради възрастта си, тъй като е
третирана по-неблагоприятно в сравнение с останалите служители. Моли се исковете да се
уважат и да й се присъдят полагаемите се увеличения на заплатите и обезщетенията.
Исковете са по чл.128 КТ, чл.222 КТ и чл.220 КТ.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Заявява, че издадената заповед
за утвърждаване на вътрешни правила за работната заплата се прилага само за служители,
които се намират в трудово или служебно правоотношение към 15.05.2025г.
Правоотношението на ищцата е прекратено по-рано, а именно на 03.02.2025г. Към момента
на издаване на заповедта ищцата не е била служител на ответната дирекция. Следователно
за нея не възниква правото да получи по-високо възнаграждение. Заповедта няма обратно
действие, а урежда бъдещи правоотношения. Към датата на прекратяване на трудовия
договор на ищцата, размерът на обезщетението по чл.224 КТ е изчислен въз основа на
възнаграждението, действащо тогава и изчислението е правилно. Обезщетението по чл.222,
ал.3 КТ се изчислява спрямо последното брутно трудово възнаграждение, което е било в
сила към момента на прекратяване на ТПО. При издаване на заповедта на 15.05.2025г.
ищцата вече не е била служител и новите размери на възнагражденията не се прилагат за
периода преди това. Обезщетението по чл.220 КТ отговаря на законовите изисквания и е
изчислено спрямо размера на трудовото възнаграждение на ищцата към датата на
прекратяване на правоотношението й. Ето защо претенциите за заплащане на допълнителни
суми са неоснователни. Ищцата не е вече служител на ответната дирекция и не се явява
адресат на заповедта за одобряване на новите вътрешни правила. Моли се за отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание съдът на основание чл.214, ал.1, изр.3 ГПК прие изменение
на размера на предявените искове, както следва:
Искът за неизплатено увеличение на трудово възнаграждение за периода
01.01.2025 г. до 03.02.2025 г. се увеличава от 600 лева на 1000.28 лева.
Искът за неизплатено увеличение върху заплатеното обезщетение по чл. 224 КТ за
неизползван отпуск се увеличава от 600 лева на 1669.04 лева.
Искът за неизплатено увеличение върху заплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3
КТ се увеличава от 7200 лева на 12003.36 лева.
Искът за неизплатено увеличение върху заплатеното обезщетение по чл. 220, ал. 1
КТ за неспазен срок на предизвестие, се увеличава от 600 лева на 1000.28 лева.
2
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Исковете са неоснователни.
Ищцата е била в трудово правоотношение с ГДИН. Със заповед № Л-12-
8/17.01.2025г. на главния директор на ГДИН е било прекратено трудовото й правоотношение
поради придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заповедта е била
връчена на ищцата на 03.02.2025г. и от тази дата трудовият й договор е прекратен.
Постановено е да й се изплатят дължимите обезщетения по чл.224 КТ, чл.222, ал.3 КТ и
чл.220, ал.1 КТ. Няма спор, че сумите са платени.
На 15.05.2025г. е била издадена заповед на министъра на правосъдието, с която са
утвърдени вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГДИН и
териториалните й служби. Изрично е записано, че заповедта влиза в сила от 01.01.2025г., т.е.
има ретроактивно действие.
Приложени са и Вътрешните правила за работната заплата на служителите в ГДИН и
териториалните й служби. В чл.8 от тези правила е записано, че основното месечно
възнаграждение на лицата, работещи по трудово правоотношение се образува съгласно
чл.21, ал.1 ЗИНЗС. Според чл.8, ал.3 конкретните размери на началните и максимални
месечни възнаграждения за длъжност се определят съгласно Таблица за длъжностите и
размерите на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по
трудово правоотношение в ГДИН и териториалните й служби – Приложение 2. Съгласно
чл.9, ал.2 индивидуалният размер на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудово
правоотношение в системата на ГДИН, при пълно работно време, не може да бъде по-нисък
от определения начален размер на заплатата за заеманата длъжност и по-висок от
максималния размер на заплатата на заеманата длъжност. В разпоредбата на чл.9, ал.3 е
записано, че конкретният размер на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудово
правоотношение, както и размерът на основното месечно възнаграждение се определят в
трудовия договор на лицето. При определяне на индивидуалните заплати за длъжност на
служителите се отчита характера и тежестта на изпълняваната работа, притежаваната
квалификация и професионален опит.
В §2 от допълнителните разпоредби е изрично записано, че когато със заповед на
министъра на правосъдието, която влиза в сила със задна дата, са определени нови размери
на основните месечни възнаграждения/заплати в таблица Приложение 1 към чл.6 и таблица
Приложение 2 към чл.8, ал.6 към настоящите правила, новите размери на основните месечни
възнаграждения/заплати се определят за служители, които са в служебно/трудово
правоотношение с ГДИН към и след датата на издаване на заповедта.
При това положение исковете няма как да бъдат уважени. Наистина новите
вътрешни правила действат със задна дата, от 01.01.2025г., когато ищцата още е била на
работа в ГДИН, но изрично е тях се разпоредено, че увеличените размери на основните
заплати важат само за тези лица, които са в трудово правоотношение с главната дирекция
към и след издаване на заповедта. Това е волята на работодателя и тя не може да бъде
контролирана за целесъобразност от съда.
Не е основателно твърдението на ищцата, че тя е дискриминирана заради възрастта
си, тъй като е третирана по-неблагоприятно в сравнение с останалите служители. Макар по
делото да няма предявен иск за установяване на дискриминация, следва да се подчертае, че
по дефиницията на чл.4, ал.2 ЗЗДскр пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В случая
няма сходни обстоятелства, защото ищцата е с прекратено трудово правоотношение, а
останалите да работят при ответника други служители, чиито заплати са увеличени заради
3
новите вътрешни правила, още са в трудови правоотношения с ГДИН. Така че положението
на ищцата въобще не е сходно с това на другите й бивши колеги. Работодателят е в правото
си както да предаде обратно действие на вътрешните правила за заплатите, така и да
ограничи от друга страна действието им само за тези служители, които са в трудово
правоотношение с ГДИН. Ищцата безспорно към 15.05.2025г. /датата на заповедта на
министъра/, е била вече с прекратен трудов договор и затова новите вътрешни правила и
размерите на възнагражденията, посочени в тях, не се отнасят до нея. Тя не може да
претендира права на основание вътрешните правила.
Освен горното, трябва да се подчертае, че в таблицата по Приложение 2 се посочват
принципно размерите на началните и максимални месечни възнаграждения за съответната
длъжност за лицата по трудов договор /чл.8, ал.3/, но според чл.9, ал.3 конкретният размер
на заплатата за длъжност на лицата по трудово правоотношение, като и размера на
основното месечно възнаграждение се определят в трудовия договор на лицето.
Следователно, в таблицата са посочват две стойности на заплатата – начална заплата и
максимална заплата. В случая началната заплата е 1312 лева, а максималната – 1971 лева. В
тези граници трябва да се определи новата заплата на съответния служител, съобразно
изменените вътрешни правила. За всеки служител, в рамките на тези две стойности, се
определя конкретен размер на трудовото му възнаграждение, но това става с трудовия
договор, подписван от двете страни. Според чл.9, ал.4 увеличение на основното месечно
възнаграждение по чл.118, ал.3 КТ се извършва със заповед на главния директор. Ето защо,
според БРС, приемането на новите правила и съответно новата таблица към тях не е
достатъчно, за да се счита трудовото възнаграждение на дадено лице за увеличено. То ще
бъде увеличено с подписване на трудовия договор /респ. анекс към него/, или с издаване на
заповед на главния директор. Едва тогава ще се изпълни фактическият състав на
повишаване на възнаграждението. С трудовия договор ще се увеличи заплатата на
конкретния служител, като се преценят характера и тежестта на работата, притежаваните
квалификация и опит /чл.9, ал.3/. В случая трудов договор с ищцата /респ. анекс към него/,
след въвеждане на новите вътрешни правила, не е бил сключван, а и е било невъзможно
сключването му, след като тя от няколко месеца вече не е работила в ГДИН. Без нов трудов
договор, респ. без заповед на главния директор, не е изпълнен изцяло фактическият състав
на увеличението на заплатата. Ето защо на ищцата, която вече не работи в ГДИН, не се
полага претендираното от нея увеличение на трудовото възнаграждение, оттам като негова
функция не й се полага и увеличение на обезщетенията по КТ, които вече е била получила.
Без значение е, че според изготвената икономическа експертиза служителите на
същата като на ищцата длъжност са получавали до април 2025г. основно месечно
възнаграждение от 1314 лева, а през май 2025г. са им начислени възнаграждения от 1971
лева /колкото е максималната заплата по новите правила/. Отново трябва да се подчертае, че
тези служители са в съвсем различно правно положение от С., тъй като продължават да
работят в главната дирекция, а нейният трудов договор е прекратен.
След като правоотношението на ищцата е прекратено още през февруари 2025г., за
нея не важат новите вътрешни правила, които макар и с ретроактивно действие, касаят по
изричното разпореждане на работодателя само тези лица, които към 15.05.2025г. са още
служители на ГДИН, каквато ищцата не е. Не може да й се признае правото на по-високо
възнаграждение и заради факта, че с нея вече е било невъзможно да се сключи нов трудов
договор, с който да се определи конкретното за нея повишено възнаграждение, респ. вече не
е било възможно да се издаде заповед на директора по чл.118, ал.3 КТ. Така фактическият
състав на увеличението на заплатата няма как да бъде изпълнен.
Искът е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата трябва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски от 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.
4
Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на К. Т. С., ЕГН ********** от *** против Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“, с адрес *** да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата
следните суми, дължими на основание влезли в сила със задна дата Вътрешни правила за
работната заплата на служителите в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ и
териториалните й служби: 1000.28 лева за неизплатено увеличение на трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2025г. до 03.02.2025г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането; 1669.04 лева за неизплатено увеличение върху
заплатеното обезщетение по чл.224 КТ за неползван отпуск, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането; 12003.36 лева за неизплатено увеличение върху
заплатеното обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 12 брутни работни заплати, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането; 1000.28 лева за
неизплатено увеличение върху заплатеното обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок
на предизвестие, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН ********** от *** да заплати на Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“, с адрес *** сумата от 200 лева /двеста лева/ разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)________
5