гр. Силистра, 19 април 2018 година
Тутраканският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 252 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Т.Г.С. с ЕГН — ********** ***, с която се моли съда на основание чл. 76 от ЗН да обяви за недействителен по отношение на него договора за покупко-продажба на недвижим имот - нива с площ от 200. 000 дка, четвърта категория, в местността „Старо село“, съставляваща имот № 50106 по плана за земеразделяне на с. Шуменци, общ. Тутракан, сключен с нотариален акт № 48, дело № 252 / 2008 г. на Нотариус с per. № 315 на НК, вписан в СВ с вх. № 1046/21. 04. 2008 г., акт № 86, том III, дело № 516 / 2008 г., сключен между Д.Т.М. (наследодател на ответника Е.Г.М.), в качеството на продавач, и ответника М.А.Г., реел. и съпругата му - ответницата В.Й.Г. (предвид режима на СИО), в качеството на купувач. В исковата молба се изтъква, че недвижимият имот е бил с наследствен характер и продажбата е извършена в хода на производството за съдебна делба по гр. д. № 133 / 2005 г. на PC - Тутракан, водено между наследодателя на ищеца Г. Тодоров С. и прехвърлителката Д.Т.М..
Освен обявяването на относителната недействителност на посочения по- горе договор, се моли и за обявяването на недействителността по отношение на ищеца на последващите разпоредителни сделки със същия имот:
• договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 57, дело № 264 / 2008 г. на Нотариус с per. № 315 на НК, вписан в СВ с вх. № 1077/23. 04. 2008 г., акт № 113, том III, дело № 545 / 2008 г., сключен между ответника М.А.Г. и съпругата му - ответницата В.Й.Г. (предвид режима на СИО), в качеството на продавачи, и ответника „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ гр. София, в качеството на купувач;
• т. 1. 50 от договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 82, дело № 941 / 2012 г. на Нотариус с per. № 315 на НК, вписан в СВ с вх. № 3221/26. 09. 2012 г., акт № 67, том XI, дело № 2034 / 2012 г., сключен между ответника „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ гр. София, в качеството на продавач, и ответника П.Й.К., в качеството на купувач;
• т. 2. 47 от договора за замяна, сключен с нотариален акт № 163, дело № 1102 / 2013 г. на Нотариус с per. № 105 на НК, вписан в СВ гр. Тутракан с вх. № 2784/10. 10. 2013 г., акт № 10, том IX, дело № 1542 / 2013 г., сключен между ответниците П.Й.К. и „Интер Инвест“ ЕООД гр. Силистра.
Освен гореизложените искове се предявява и иск за връщане на имота по чл. 108 от ЗС против последния приобретател „Интер Инвест“ ЕООД гр. Силистра.
Поради оттегляне на предявените претенции и на осн. чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено по отношение на ответниците Е.Г.М., М.А.Г. и В.Й.Г. с протоколно определение от 21. 09. 2016 г. Прекратяването на делото по отношение на тези лица означава и изцяло десезиране на съда със спора относно обявяването на относителна недействителност на първата разпоредителна сделка, сключена с нотариален акт № 48, дело № 252 / 2008 г. на Нотариус с per. № 315 на НК, вписан в СВ с вх. № 1046/21. 04. 2008 г., акт № 86, том III, дело № 516 / 2008 г., страни по която са наследодателката на Е.Г.М. Д.М. и ответниците М. и В. Ганеви.
Поради липса на дадено съгласие по чл. 232 от ГПК от останалите ответници, производството по делото по отношение на исковете за обявяването на недействителността на последващите разпоредителни сделки с имота и иска по чл. 108 от ЗС не е прекратено.
Съдът счита, че исковете за обявяването на недействителността на последващите разпоредителни сделки с имота, сключени между останалите ответници, производството по отношение на които не е прекратено, са недопустими. В исковата молба не са е посочени основанията, на които ищецът се позовава, за да претендира нищожност на тези договори. Тази нередовност обаче е без значение, за да се прецени допустимостта на исковете. Ищецът не е страна по тези договори, за да се приеме, че има интерес от обявяването на нищожността им. Като трето по договорите лице, ищецът би имал интерес от обявяването им за недействителни, ако те засягаха конкретни негови материални права и интереси. Целеният резултат - да бъде отречена материалноправната легитимация на ответниците като собственици на прехвърления имот, не може да бъде постигнат чрез провеждането на установителния иск по чл. 26 ЗЗД, тъй като решението по него не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността (в този смисъл Решение № 589 / 11. 09. 2009 г. на ВКС по гр. д. 1611 / 2008 г., I г.о., ГК; Решение № 314 /16. 04. 2009 г. на ВКС по гр. д. № 6430 / 2007 г., Ill г.о., ГК, Решение № 367 / 04. 06. 2009 г- на ВКС по гр. д. № 1022 / 2008 г., II г.о., ГК и много други и много други). Впрочем предвид обстоятелството, че Д.М. се е разпоредила с имота по времето на производството по гр. д. № 133 / 2005 г. на ТРС, то съгласно чл. 226, ал. 3 от ГПК (чл. 121, ал. 3 от ГПК-отм.) резултатът от делото обвързва ответниците като последващи преобретатели на имота и ищецът няма интерес от воденето на нов иск за установяване на правата си срещу тях (Решение № 281 от 29.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 130/2012 г., I г. о., ГК). Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо и в частта относно исковете за обявяване на нищожност на последващите разпоредителни сделки поради недопустимост.
Относно иска по чл. 108 от ЗС: С молба, предявена в с. з. на 21. 09. 2016 г. ищецът изрично е заявил, че оттегля предявените претенции изцяло. Препис от молбата по чл. 232 ГПК е връчен и на ответника по иска за ревандикация „Интер Инвест“ ЕООД гр. Силистра с указание, че следва да изрази становище по оттеглянето на иска и предупреждение, че при липса на изрично противопоставяне производството по делото ще бъде прекратено. Тъй като становище по делото не е постъпило, съдът счита, че предпоставките на чл. 232 ГПК са изпълнени и производството по делото следва да се прекрати и по отношение на този иск.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК с настоящото определение съдът следва да се произнесе относно дължимите разноски в производството. Разноски в настоящия процес е направил ответника М.А.Г., който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3000. 00 лева за оказаните правна защита и съдействие на него и съпругата му В.Й.Г., а също и ответниците Е.Г.М. и П.Й.К., които са заплатили възнаграждение на упълномощените от тях адвокати в размери съответно на 2000. 00 лева и 2760. 00 лева. В последното проведено открито заседание на 21. 09. 2016 г. от страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от М.Г. и Е.Г.М.. Съдът счита, че възражението за прекомерност на заплатеното от М.Г. адвокатско възнаграждение е неоснователно. В настоящото производство са били предявени пет обективно съединени иска за обявяване на нищожност на прехвърлителни сделки, чиято цена се определя въз основа на данъчната оценка на процесната нива от 200 дка и възлиза на 20 640. 00 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимумът на адвокатския хонорар за всеки от предявените искове следва да бъде 830 лв. + 3% за горницата над 10 000. 00 лева или общо 1149. 20 лева. Заплатеното възнаграждение от М.А.Г. е за защита на две лица по два от предявените искове — относно недействителността на договорите по нотариален акт № 48, дело № 252 / 2008 г. на Нотариус с per. № 315 на НК, вписан в СВ с вх. № 1046/21. 04. 2008 г„ акт № 86, том III, дело № 516 / 2008 г., и по нотариален акт № 57, дело № 264 / 2008 г. на Нотариус с per. № 315 на НК, вписан в СВ с вх. № 1077/23. 04. 2008 г., акт № 113, том III, дело № 545 / 2008 г. Това означава, че заплатеният адвокатски хонорар не надвишава минимално определените суми на дължимото възнаграждение по Наредба № 1, поради което възражението за прекомерност е неоснователно и ищецът следва да бъде осъден да заплати на този ответник пълната сума от 3000. 00 лева.
Възнаграждението, което ответникът Е.Г.М. е заплатил на упълномощения от него адвокат възлиза на 2000. 00 лева. Същият е ответник само по претенцията за недействителността на договора по нотариален акт № 48, дело № 252 / 2008 г. на Нотариус с per. № 315 на НК, вписан в СВ с вх. № 1046/21. 04. 2008 г., акт № 86, том III, дело № 516 / 2008 г. и съобразно цената на този иск, изложените по-горе съображения относно минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение и сложността на делото съдът счита, че размерът на възнаграждението следва да се редуцира до 1500. 00 лева.
Макар от страна на ищеца да не е направено възражение за
прекомерност на заплатеното от П.К. адвокатско възнаграждение, следва да се
каже, че съобразно броя на предявените срещу този ответник искове (два иска с
цена по 20 640. 00 лв.) и сложността на делото, заплатеното от него адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и ищецът следва да му заплати разноски в размер
на 2760. 00 лева.
Във връзка с гореизложеното ТРС
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр. д. № 252 / 2015 г. на PC - гр. Тутракан поради недопустимост на предявените искове по чл. 26 от ЗЗД и поради оттегляне на иска по чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА Т.Г.С. с ЕГН - ********** *** да заплати на М.А.Г. с ЕГН — ********** *** разноски по делото в размер на 3000. 00 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА Т.Г.С. с ЕГН - ********** *** да заплати на Е.Г.М. с ЕГН - ********** *** разноски по делото в размер на 1500. 00 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Т.Г.С. с ЕГН - ********** *** да заплати на П.Й.К. с ЕГН - ********** разноски по делото в размер на 2760. 00 (две хиляди седемстотин и шестдесет) лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Силистра в едноседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /Е. Чернева/