№ 1246
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110144364 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 30.10.2023 г.
(на лист 53 от делото) и 20.05.2024 г. (на лист 82 от делото), на С. Ц. Ц., Р. С.
Ц. и М. Б. Л. срещу К. Т. С., с която са предявени претенции за осъждане на
ответницата да предостави на ищците достъп до жилището си с адрес:
********, за поправяне на вертикален канализационен щранг и връзките с
него, както и да плати на ищеца С. Ц. Ц. 496,30 лева за извършени от него
ремонти по сградата, и 1666,66 лева – обезщетение за неимуществени вреди от
нарушеното ползване на имота му поради неизвършения ремонт; на ищцата Р.
С. Ц. – 496,30 лева за извършени от него ремонти по сградата, и 1666,66 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от нарушеното ползване на имота
поради неизвършения ремонт, и на ищцата М. Б. Л. – 992,60 лева за
извършени от него ремонти по сградата, и 1666,68 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от нарушеното ползване на имота поради
неизвършения ремонт.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на самостоятелни
обекти на горните етажи на сграда с адрес: ********, (идентификатор
******), като ответницата е собственик на апартамента на първия етаж,
където не извършва ремонти от седем години въпреки нуждата от това.
Твърди се, че в сградата са извършени ремонти, за които не е имало решение
на общото събрание на етажните собственици, но са били необходими, за
които ответницата, пропорционално на идеалните си части дължи следните
суми – за ремонт на покрив, улуци, канал и окастряне на орех през 2015 г. –
307 лева; за ремонти на капандура и комин на тавана през 2016 г. – 53 лева; за
1
подмяна на дограма през 2017 г. – 316 лева; за ремонт на хоризонтални и
вертикални клонове на ВиК системата в мазетата през 2018 г. – 609,20 лева; за
дейности по изготвяне на паспорт на сградата през 2020 г. – 700 лева, или
общо 1985,20 лева. Твърди се, че в имота на ответницата има теч от канала,
което налага осъждането да даде достъп на ищците за поправката на теча.
Тъй като течовете причинявали неудобства и стрес на останалите живущи, а и
да търпят мухъл, се иска осъждане на ответницата да им плати и общо 5000
лева за неимуществени вреди.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – К. Т. С., с
който предявеният иск се оспорва като недопустим, защото не бил предявен
от етажни собственици, представлявани по реда на ЗУЕС, а поотделно от
всеки от тях. По отношение на разходите за ремонти оспорва същите като
такива, за които няма взето решение на етажните собственици, а и поради
липса на качество и неучастване в приемането им, поради което смята, че не е
длъжна да заплаща за тях. Твърди се, че освен това ремонтите през 2013 г. и
2016 г. са извършени така, че е увредено мокро помещение в жилището на
ответницата. Оспорва течовете в сградата да са от нейното жилище, като сочи,
че то е разположено най-ниско в сградата и няма как теч там да засегне
горните жилища. Поддържа, че течовете и просмукването на вода са поради
преустройства на покрива от ищците. Оспорва да са реализирани разходи в
твърдените от ищците размери, като не е посочено и кой ищец какъв разход е
реализирал. Прави и възражение за съпричиняване на вредите от ищците,
както и за това, че те трябва да действат от името на етажна собственост.
В съдебното заседание на 19.06.2024 г. (на лист 126 от делото) ищците
са оттеглили иска си за осъждане на ответницата да предостави достъп до
имота си, като обаче съдът е пропуснал да прекрати производството в тази
част
В съдебното заседание ищците чрез представителя си поддържат
исковете, като посочват, че поведението на ответницата, което твърдят, че е
доказано по делото, е опасно за тях, и в етажната собственост едва сега
конфликтите започват да се разрешават. С писмени бележки поддържат, че
поведението на ответницата е противоправно, извършените на разноски на
ищците ремонти са уместно предприети, и следва да им се заплатят.
Ответницата чрез представителя си извършените частични ремонти са били
грешна практика, срещу която ответницата основателно се противопоставила,
като се поддържа и направеното в отговора на исковата молба възражение за
погасяване на претенции по давност. В писмени бележки се оспорват и
претенциите за неимуществени вреди, като се поддържа, че причиняването им
не е резултат от действия на ищцата.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Между страните не е спорен фактът, че всички страни по делото са
собственици на самостоятелни обекти в сграда с адрес: ********,
(идентификатор ******), като ответницата е собственик на апартамента на
2
първия етаж.
Съгласно представено на лист 11 от делото писмо от кмета на ******* в
******** ответницата е била задължена да осигури достъп до жилището си на
първия етаж в сградата на страните за огледи във връзка със запазване на
имота.
На лист 12 от делото е представен разходен касов ордер от 22.01.2016 г.,
издаден от Венцислав Николов за получени от ищцата Р. С. Ц. 430 лева за
„частичен ремонт на покрив“, като не е посочено къде е покривът.
Съгласно представен на лист 13 от делото договор от 30.10.2017 г.
неучастващото по делото дружество ******* е поело пред ищцата М. Б. Л.
задължение да изработи прозорец в сградата на страните срещу 865 лева. В
договора няма разписка за плащане. Съгласно заключението на техническата
експертиза ремонт на тези системи в сградата е бил направен.
Съгласно представен на лист 14 от делото протокол от 03.11.2017 г.
неучастващо по делото физическо лице е получило от ищцата М. Б. Л. 395
лева за обръщане на нова дограма в къщата на ищците. На лист 15 протоколът
е повторен с посочена като заплатена сума от 315 лева. Съгласно
заключението на техническата експертиза ремонт на тези системи в сградата е
бил направен.
Съгласно представена на лист 17 от делото разписка от неучастващо по
делото лице – Н. А. ******, на 11.03.2018 г. същият е получил от ищците Р. С.
Ц. и М. Б. Л. 500 лева за ремонт на канализационни тръби в сградата на
страните. Съгласно заключението на техническата експертиза ремонт на тези
системи в сградата е бил направен.
Съгласно представена на лист 19 от делото разписка ищцата М. Б. Л. е
заплатила на 28.03.2018 г. на неучастващо по делото лице – ****, за сифон в
мръсния канал, като не е посочено къде точно се намира този сифон.
Съгласно представена на лист 20 от делото разписка от 11.03.2018 г. от
неучастващо по делото лице – Н. ******, получил от етажните собственици в
сградата на страните 500 лева за ремонт в мазе на ищците. Същата разписка,
но вече изписана на компютър, е представена на лист 23.
Съгласно представен на лист 21 договор от 22.03.2018 г. ищците Р. С. Ц.
и М. Б. Л. са сключили с ***** договор за поправка на елементи на
канализацията в сградата на страните и отпушването на стойност 1430 лева,
като в договора има разписка за получени 430 лева. Гърбът на договора е
незаверен, като съдържа разписка за 320 лева. Съгласно заключението на
техническата експертиза ремонт на тези системи в сградата е бил направен.
Съгласно представена на лист 24 от делото фактура №
1000490/13.12.2020 г. на ********* на тази дата на ищцата Р. С. Ц. е била
представена фактура за изготвяне на архитектурно заснемане и технически
паспорт на сградата на страните, като във фактурата не се посочва дали е
платена или не. В представена на лист 25 от делото фактура №
1000508/23.02.2021 г. е посочено, че авансът е платен на 13.12.2020 г. в размер
на 1050 лева, като е останало задължение от 1050 лева, за което е посочено, че
3
ще се плати по банков път.
Съгласно извадка от медицинския картон на ищцата Р. С. Ц., представен
на лист 94 през месец март 2022 г. същата се е оплаквала от мускулна слабост,
като е установено, че е лекувана от полмиозит (дегенеративно автоимунно
заболяване на мускулите) и е оперирана във връзка с карциномните му
усложнения.
Съгласно представена на лист 97 – 99 Заповед № САГ23-РА-20-
16/07.02.2023 г. на главния архитект на ******** на страните по делото е
наредено да направят цялостно обследване на сградата си, за която се води
спор, и да възложат изготвяне на инвестиционен проект за реконструкция.
Заповедта е била изменена с представена на лист 96 от делото Заповед №
САГ23-РА-20-28/05.05.2023 г., която обаче е безспорно, че е била обявена за
нищожна по адм. дело № 6393/2023 г. на Административен съд – София-град.
Няма данни за оспорване на първоначалната заповед, поради което съдът
приема, че е влязла в сила.
Съгласно представена на лист 103 от делото и неоспорена от страните
жалба на 28.09.2016 г. ответницата е поискала действия от районната
администрация за това, че ищцата М. Б. Л. и семейството били направили
ремонт, при който в банята имало щети от преправяне на вертикален
канализационен щранг.
В съдебното заседание на 25.09.2024 г. е разпитана свидетелката на
ищците – ****** Ц. (на лист 161 – 162 от делото), дъщеря на ищците С. Ц. Ц.
и Р. С. Ц., която дава показания, че живее в къщата – предмет на спора, от
малка, като в стълбищната клетка има лека миризма на застояло, която е
резултат от това, че от 10 години в къщата има различни течове. Свидетелката
е живеела над стълбището в таванско помещение, като течовете били в тази
част на сградата. Имало два ремонта на покрива – единият на по-малки части,
вторият свидетелката възприема като цялостен. Ответницата не съдействала
финансово за тези ремонти, което довело до притеснения за родителите на
свидетелката. Имало е събрания и срещу за ремонти, но ответницата често
отсъствала от тях. Ответницата не допускала ищците до своята част от мазето
на къщата, където подозират, че има теч. Ответницата имала желание за
цялостен ремонт на покрива, но свидетелката знае, че тя ответницата не била
пожелала да плаща. Жилището на тавана е от преди раждането на
свидетелката, като около 10 години преди разпита е правен ремонт, предимно
интериорен, но и на тераса в жилището, която била укрепена. Като периоди на
ремонтите сочи около 10 години за първия частичен ремонт и в последствие
още два ремонта – около 4 и 3 години преди разпита.
Съдът кредитира в по-голямата им част показанията на свидетелката,
които, макар и частично заинтересовани, не показват пълна едностранчивост
и желание за прикриване на истината. Същите се подкрепят относно
отношението на ответницата и искането за цялостни ремонти от
показанията на другите двама свидетели, поради което съдът няма основание
да не ги кредитира. Съдът не кредитира свидетелката относно точната
хронология на ремонтите, като намира, че по-достоверни са писмените
4
доказателства, според които последните два ремонта на покрива са били през
2018 г. По отношение на стреса на родителите на свидетелката, в тази част
показанията са логични и се подкрепят частично от тези на свидетелката
Вачева.
В съдебното заседание на 25.09.2024 г. е разпитана свидетелката на
ищците – ****** (на лист 162 – 163 от делото), която има висящо дело с
ответницата, дава показания, че живее на същия адрес като сградата на
страните, но в сграда, която се намира към улицата, а тази на страните е отзад
във вътрешния двор. Описва сградата във вътрешния двор – тази на страните –
като стара и неподдържана, като знае, че причина са отказите на ответницата
да заплаща за ремонти. Дава показания, че преди две или три години са идвали
общински служители заради течовете, като от банята на ответницата се
изливали води надолу. Съседи на свидетелката помагали също в ремонтите.
Имало е ремонти и по покрива, а ответницата действала самоволно и избила
врата в мазето. Свидетелката е живяла цял живот на този адрес, дава
показания, че ответницата има претенции и за дворното място. Дава
показания, че ответницата е разрушила две стени в своя имот, а ответницата
си оградила и двора, без да иска позволение. Свидетелства, че в
подпокривното пространство на сградата на страните има две стаи, които са
били слугинско жилище и са от много отдавна, но има и общо таванско
помещение. Дава показания, че в двете помещения в тавана са правени
интериорни ремонти. Знае за извършвани ремонти, плащани изцяло от
ищците, като е виждала и майсторите, и как са правени плащания.
Присъствала е на разговори между страните по този въпрос, а също е била и
свидетел в Комисията за защита от дискриминация. Дава показания, че три –
четири пъти е имало майстори, на които било плащано, последно – две-три
години преди разпита. Свидетелката е влизала в апартамента на ищцата за
пръв път през 90-те години на ХХ век след покана на гости, а през 2006 – 2007
г. влизала пак на оглед за продажба на имота, като тогава забелязала, че има
изменения в стените. Дава показания, че е била многократно в общината
заради конфликта с ответницата, като от ищците знае, че са ги викали там и за
разговори за ремонт. Дава показания, че не е ходила при ремонти на течове, но
е имало намеса на съседи за ограничаване на течове в мазето, като там е
работил и ******. В мазето на къщата свидетелката влизала, за да чисти, тъй
като ответницата ограничила достъпа и там имало умрели животни, чиито
трупове някой трябвало да отстрани.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката ****** въпреки
заинтересоваността , тъй като същите представляват логичен разказ, който
се подкрепя от останалите показания по делото, а и от писмените
доказателства. Усещанията на свидетелката за поведението на ответницата не
влияят върху възпроизведените от нея факти, които като цяло не са спорни по
делото, като по спорния въпрос откога на тавана има жилище показанията
напълно съвпадат с тези на свидетелката *** Ц..
В съдебното заседание на 25.09.2024 г. е разпитан свидетелят на
ответницата – брат ****** (на лист 163 – 164 от делото), който дава
показания, че е ползвал имота на ответницата като офис, след 2009 – 2010 г.
5
има впечатления по-рядко. Според него от 2016 – 2017 г. започнали
проблемите в сградата, тъй като камениновите канализационни тръби били
сменени на части – първо от ищците С. Ц. Ц., Р. С. Ц., после – и от живущата
на третия (втори надпартерен) етаж ищца М. Б. Л., като тогава имало
проблеми. При последния ремонт падали парчета в банята на партерния етаж,
където ищецът е бил. Тогава обаче ищцата М. Б. Л. отказала да поправи
вредите от ремонта и това довело до конфликти. Имало е множество общи
събрания, на които ответникът като несобственик не е гласувал, но е
присъствал като обитател, последно около 2017 г. Ответницата искала
цялостна подмяна на покрива, ищците били съгласни и на частична. Не е
имало предложени конкретни оферти, защото поради разногласията не били
искани. Не е присъствал на събрание, при което да се говори за спешен
ремонт.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, които напълно
кореспондират с тези на другите свидетели, и не показват заинтересованост
спрямо никоя от страните. Поведението на този свидетел е обективно и не
цели да облагодетелства никоя страна.
Съгласно заключението на строителнотехническата експертиза по
делото, прието в откритото заседание на 19.06.2024 г. (на лист 128 от делото),
а в писмен вид – на лист 113 – 117 от делото, което съдът кредитира като
логично, последователно и посочващо методите си на изследване, вкл. и оглед
на място, в сградата е подменен вертикален канализационен клон; подменени
са канализационните клонове в две от мазетата (на ищците); ремонтирани са
капандура и комин в тавански помещение; подменени са улуци (не всички);
има частична подмяна на водосточните тръби; окастрени са клони и е изготвен
технически паспорт. Извършените ремонти осигуряват или запазването на
сградата, или ползването като жилищна (преценката за това кои какви са е
на съда и ще бъде направена в правната част. Вещото лице не установява
който и да е от ремонтите да е увредил сградата, а строителните правила не са
спазени само по отношение на подмяната на вертикалния канализационен
клон, който не е подменен наведнъж, а на етапи, и поради това, че ремонтите
са частични, а не цялостни. При разпит вещото лице посочва, че в огледаната
от нея част от тавана покривните линии не са нарушени, видими са течове и
като цяло в сградата са правени частични ремонти, а е очевидно необходим
цялостен такъв.
Съгласно заключението на допълнителната строителнотехническа
експертиза по делото, прието в откритото заседание на 25.09.2024 г. (на лист
160 от делото), а в писмен вид – на лист 141 – 144 от делото, което съдът
кредитира като логично, последователно и посочващо изводите си от огледи,
вещото лице посочва, че при пълен оглед на покрива има данни за промяна в
покривните линии и по част от ремонтите на покрива не е поставена ламарина,
което е довело до допълнителни рискове от течове от покрива, като е
необходимо по-цялостно ремонтиране на сградата, а направените дейности
подобряват състоянието, но са недостатъчни. Вещото лице е установило нова
водосточна тръба по фасадата (още при първия оглед), но не знае къде води. В
таванския етаж са обособени помещения на С. Ц. Ц. и Р. С. Ц. като жилище,
6
като има санитарни възли, които се намират над останалите в сградата.
Съдът не взема предвид становищата на неучастващи по делото частни
лица относно състоянието на къщата, тъй като представляват свидетелски
показания в писмена форма – констативен протокол на лист 16; съставляват
експертизи по други дела, неприети по съответния ред – на лист 108 – 112 и 93
– 94 от делото, или са изявления на страните – напр. сметки на ищците Р. С. Ц.
и М. Б. Л. на лист 18 от делото. Представените на лист 22, 85 – 92, 104 и 106 –
107 протоколи от общи събрания са без значение, тъй като се установява, че в
сградата на страните има три самостоятелни обекта (вж. и признанието на
ищците в този смисъл на лист 82 от делото) и тя не се управлява по реда на
ЗУЕС съгласно чл. 3 ЗУЕС.
Представеното на лист 152 от делото Решение № 195/27.06.2024 г. на
Комисията за защита от дискриминация няма отношение към спора на
страните по делото, което е за права на собственост, а не за лично
дискриминационно третиране.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
След изявлението на ищците за оттегляне на претенцията по чл. 109 ЗС
за осъждане на ответницата да даде достъп до имота си, остават за
разглеждане две субективно съединени групи искове:
1. с правна квалификация чл. 41 ЗС – за осъждане на ответницата да
заплати стойност на ремонти, предприети за запазване на сградата, без за това
да има решение на общото събрание на собствениците, и
2. с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД – за
осъждане на ответницата да заплати обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от неудобства на ищците за ползване на имотите им поради
бездействие на ответницата да съдейства за извършване на ремонт, като
ответницата прави и възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – че с
неправомерна промяна на конструкцията ищците сами са допринесли за
вредите.
Първата група искове се уважава, ако се установи, че страните са
съсобственици на сградата, като всеки от ищците (предмет на отделно
установяване е кой точно от тях е направил това) е заплатил разноски за
ремонти на сградата, като същите ремонти са били необходими за ползване на
сградата или са увеличили стойността, като исковете ще се отхвърлят, ако се
установи, че извършването на ремонтите не е позволило безпрепятствено
ползване на сградата и не е увеличило стойността . .
В случая няма нужда да има решение на общо събрание за извършването
на разходите, тъй като, както беше установено, сградата на страните има три
обекта, поради което съгласно чл. 3 ЗУЕС не се прилагат правилата за
управление чрез общо събрание. В този смисъл е налице и практика на
Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 445/11.06.2016 г. по
гражданско дело № 2535/2015 г., IV ГО.
По делото съсобствеността е безспорен факт, като ответниците са
7
доказали плащане или поемане на задължение за такова от тях на следните
суми, за които е доказано, че са отишли за ремонтни дейности по имота:
1. 500 лева, платени на 11.03.2018 г. от ищците Р. С. Ц. и М. Б. Л., за
ремонт на канализационни тръби;
2. 500 лева, платени също на 11.03.2018 г. за ремонт в мазе на ищците,
като става въпрос за отстраняване на течове, като с оглед на липсата на
посочване кой ги е платил, следва да са приеме, че са платени от всички ищци;
3. 430 лева, платени с разписка в договора от 22.03.2018 г. от ищците Р.
С. Ц. и М. Б. Л. за поправка на елементи на канализацията в сградата, и
4. 2100 лева – цена за изработване на технически паспорт на сградата,
като с оглед на липсата на посочване кой ги е платил, следва да са приеме, че
са платени от всички ищци.
Съдът не намира, че представената на лист 25 от делото фактура за общо
2000 лева е доказателство за плащането им – в самата фактура е посочено, че
плащането следва да стане по банков път, а съгласно чл. 113, ал. 1 и 4 ЗДДС
фактурата не е необходимо да се издаде точно при плащане, а е въведено
задължение да се издаде в определен срок след плащане, но няма пречка да
бъде издадена и авансово. Поради това във фактурата се записва и начинът на
плащане, и това дали е имало такова, а датата на данъчното събитие –
реквизит на фактурата по чл. 114, ал. 1, т. 10 ЗЗДС, е датата на предоставяне
на услугата, а не на плащането по аргумент от чл. 25, ал. 2 ЗДДС. В случая
не е налице изявление, че има направено плащане извън получения аванс,
поради което съдът не намира, че фактурата сама по себе си доказва плащане,
но доколкото няма пречка етажните собственици да поемат задължения „на
кредит“ към трети лица – т.е. с отложено плащане, а задължението тежи върху
собствениците, следва да се разпредели между тях. Поради това следва да се
приеме, че има такъв разход, направен от ищците.
По отношение на разпределението на разходите между ищците съдът
намира, че доколкото не са приложими правилата на ЗУЕС и няма обща каса
на етажната собственост, ответницата дължи припадащата се част от
задължения – по 1/3 от общите задължения, само на онези ищци, които са ги
платили. От горепосочените суми съдът приема, че ищците са извършили
следните разходи:
1. С. Ц. Ц. – 1/3 от платените на 11.03.2018 г. 500 лева, или 166,67 лева; и
1/3 от платените за паспорт 2100 лева, или 700 лева. Т.е. общите плащания,
направени от този ищец, установени по делото, са за 866,67 лева.
2. Р. С. Ц. – 1/2 от платените на 11.03.2018 г. 500 лева, или 250 лева; 1/3
от платените на 11.03.2018 г. 500 лева, или 166,67 лева; 1/2 от платените на
22.03.2018 г. 430 лева, или 215 лева, и 1/3 от платените за паспорт 2100 лева,
или 700 лева. Т.е. общите плащания, направени от тази ищца, установени по
делото, са за 1331,67 лева, и
3. М. Б. Л. – 1/2 от платените на 11.03.2018 г. 500 лева, или 250 лева; 1/3
от платените на 11.03.2018 г. 500 лева, или 166,67 лева; 1/2 от платените на
22.03.2018 г. 430 лева, или 215 лева, и 1/3 от платените за паспорт 2100 лева,
8
или 700 лева. Т.е. общите плащания, направени от тази ищца, установени по
делото, са за 1331,67 лева.
Съдът не приема, че с представените представен разходен касов ордер от
22.01.2016 г., договор от 30.10.2017 г. и протокол от 03.11.2017 г. доказват
ремонт на общите части на сградата – същите не установяват къде точно са
правени ремонтите които са заплатени и дали става въпрос за ремонти на
общи части – в тежест на ищците е било да се снабдят със съответни
разписки, описващи извършеното, а не бланково да се посочва, че е
ремонтирана капандура или прозорец, която може да е била и в жилищата на
самите ищци, а не в общите части (по делото има показания на свидетели за
извършвани ремонти в жилищата).
По възражението на ответницата, че извършените ремонти не били
необходими такива, съдът приема заключението на вещото лице, че става
въпрос за необходими ремонти. И без специални знания може да се прецени,
че ремонти на канализация и покриви на сграда са необходими, особено с
оглед на установеното общо незадоволително състояние на сградата. Вещото
лице посочва, че ремонтите на покрива частично са подобрили положението,
но и частично са го влошили, но тъй като съдът присъжда само разноски за
ремонти на канализацията, отстраняване на течове и изработка на паспорт,
това заключение няма значение за крайния извод. Ако ищците бяха доказали
конкретни разходи за ремонт на покрива, те биха били намалени.
Обстоятелството, че ответницата не е била съгласна с извършването на
ремонтите също няма значение – щом същите са били необходими, за да няма
течове в сградата (което е установено), то ответницата дължи съответна част
за заплащането им.
Неоснователно е и възражението за погасяване на претенциите по
давност – от извършването на първите признати от съда като доказани през
2018 г. разноски до подаването на исковата молба на 16.08.2022 г. не са
изминали повече от 5 години.
С оглед на изложените съображения ответницата следва да бъде осъдена
да плати по 1/3 от установените по-горе искове на ищците – 288,89 лева на С.
Ц. Ц.; 443,89 лева на Р. С. Ц., и 443,89 лева на М. Б. Л.. За посочените суми
исковете следва да се уважат, като се отхвърлят за разликата между тях и
предявените цялостни размери – 496,30 лева за С. Ц. Ц.; 496,30 лева за Р. С.
Ц., и 992,60 лева за М. Б. Л..
По втората група искове – за неимуществени вреди в размер на общо
5000 лева, поделени по следния начин: 1666,66 лева на С. Ц. Ц.; 1666,65 лева
на Р. С. Ц., и 1666,68 лева на М. Б. Л., съдът намира, че исковете – с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД следва да се уважат, ако
се установи неправомерно поведение на ответницата, което е в причинна
връзка с причинени на ищците негативни емоции, като преценката в какъв
размер да се уважи искът се прави на база на обективна преценка за
справедливост съгласно т. 11 от ППВС № 4/1968 г. – като се вземат предвид
онези фактори, които определят вида и тежестта на болките или страданията,
и тяхната тежест. вината на ответницата се предполага, ако се установят
9
другите елементи, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно т. 1, б. „а“ от ППВС № 9/1966 г. отговорност за вреди от
непозволено увреждане възниква, когато отговорното лице е нарушило
задължения, произтичащи „от закона, техническите и други правила или
характера“ на дейността. Следователно гражданската отговорност за вреди от
непозволено увреждане възниква не само при пряко нарушаване на
нормативно установени задължения, а и на такива, които непряко следват от
закона. Макар да не е установено в правна разпоредба, в българското
гражданско право действа принципът, че страните в гражданските отношения
трябва да действат добросъвестно. В рамките на съсобствеността това
означава предоставяне на съдействие между съсобствениците за запазване на
общата вещ – това следва от принципа за общо носене на ползи и тежести по
чл. 30, ал. 3 ЗС, който намира частично приложение и при етажната
собственост като особена форма на съсобственост.
В случая се установяват разногласия между ищците (от една страна) и
ответницата (от друга) по въпроса какви ремонтни дейности е следвало да се
извършат в сградата на страните и в какъв обем. Това обаче не дава право на
ответницата при решение на мнозинството от идеалните части в сградата – чл.
32, ал. 1 ЗС, да не се съобрази и да не го изпълни, освен ако не използва
установения за това ред – претенция до съда, или поне не започне да търси
други решения за мирно разрешаване на спора при водене на преговори и
показване на желание за отстъпчивост – напр. чрез медиация, използване на
общинските власти като своеобразен арбитър и съветник, консултация със
строителни специалисти, която да убеди в най-доброто решение. Вместо това
ответницата не само е бездействала, но и активно е препятствала всякакви
инициативи на ищците за ремонт, като е отказвала достъп до дома си, след
като е бил искан такъв. Като е препятствала всякакви ремонтни дейности само
защото не е съгласна в какъв точно обем следва да се извършват, и е
затруднявала поддръжката на сградата, ответницата е имала неравноправно
поведение.
За пълнота следва да се посочи, че ответницата не изложи конкретни
причини да откаже достъп извън разногласията си с ищците – форма на
агресивна защита на собствена позиция при сериозен риск за сградата, където
страните живеят, поради което тя няма как да оправдае поведението си, още
повече че е имала процесуален ред да се защити в съда, а не го е направила.
Ищците са търпели вреди от това поведение – освен стреса, свързан с
осигуряване на възможност за работа на ангажираните от тях строителни
работници (за което свидетелстват и показанията на ******), те са били
принудени да живеят и в сграда с нездравословна среда – с течове в мазетата.
Тези стрес и неудобство са продължили от 2018 г. до 2022 г., като ищците не
доказаха никакви необичайни и особени случаи на стрес, като диагнозата на
ищцата Р. С. Ц. не се установи с допустими по делото доказателства да води
до по-интензивни вреди. Вредите са в причинна връзка с поведението на
ответницата, тъй като ако тя беше съдействала, нямаше да има затруднения и
неудобства при поддръжката на сградата.
10
Въпреки липсата на установени особени вреди с оглед на изключително
положителния период на поведението на ответницата – четири години, и това,
че става въпрос за страх за съществуването на дома на всеки от ищците и
възможността за обитаването му, както и поведението на ответницата за
активно въвличане на институции в конфликта по несвързани поводи
(обвинения в дискриминация и под.), исковете следва да се уважат в цялост.
Възражението за давност на ответницата е без значение, защото вредите
са причинени от трайно бездействие на ответницата, което е приключило едва
през 2022 г.
Относно разноските:
Делото е частично прекратено по иска за осъждане на ответницата да
осигури достъп, но това не се отразява на крайния изход по спора, тъй като от
свидетелските показания и представените административни актове се
установи, че причина за оттегляне на иска е това, че ответницата е започнала
да дава достъп до имота си едва в хода на делото, т.е. имало е повод за
завеждане на иска към датата на исковата молба, поради което разноските
остават в тежест на ответницата – вж. и становището на ВКС в Определение
№ 388/11.07.2017 г. по частно търговско дело № 831/2017 г., II ТО, и
цитираната там практика.
При този изход на спора право на разноски имат ищците
пропорционално на уважената част от исковете на всеки от тях (искът за
неосигурен достъп съдът оценява на 1000 лева; 7176,67 лева от общо
предявени 9985,20, или 71,87 %) и ответницата – пропорционално на
отхвърлената част (28,13 %, като се има предвид, че исковете на С. Ц. Ц. са
уважени за 2288,88 лева (вкл. 333,33 лева по иска за достъп), тези на Р. С. Ц.,
чиито искове са уважени за 2443,88 лева, а на М. Б. Л. – за 2443,90 лева,
дяловете на ищците от разноските в припадащите се на ответницата 28,13 % са
съответно 0,3189:0,3405:0,3405, те от тях ищецът С. Ц. Ц. дължи 8,97 % от
разноските, ищцата Р. С. Ц. – 9,58 %, и ищцата М. Б. Л. – 9,58 %) на основание
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът С. Ц. Ц. единствен от всички е доказал разноски в размер на 400
лева – депозит за вещо лице; 279,40 лева – държавна такса; и 1000 лева –
адвокатски хонорар по договор на лист 158 от делото и платежно нареждане
на лист 157, поради което следва да му се присъдят от признатите общо
1679,40 лева разноски пропорционално на уважената част от иска 1038,88
лева.
Ответникът е доказал разноски в размер на 600 лева – депозити за вещо
лице; 8,12 лева – такса за банков превод, и определен от съда по реда на чл. 38
ЗАдв хонорар в размер на 1250 лева, поради което следва да му се присъдят от
признатите общо 1858,12 лева разноски пропорционално на отхвърлената част
от иска от ищеца С. Ц. Ц. 166,67 лева от разноските, ищцата Р. С. Ц. – 178
лева, и ищцата М. Б. Л. – 178 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по делото В
ЧАСТТА относно предявените от С. Ц. Ц., Р. С. Ц. и М. Б. Л. искове с правна
квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата К. Т. С. да представи на
ищците достъп до имота си за ремонтни дейности.
ОСЪЖДА на основание чл. 41 ЗС К. Т. С., с ЕГН: **********, и адрес:
********, вътрешна къща, ет. 1, да заплати на С. Ц. Ц., с ЕГН: **********, и
адрес: ********, вътрешна къща, ет. 3, сумите от 288,89 лева (двеста
осемдесет и осем лева и 89 стотинки) – съответна на идеалните части на
ответницата в общите части на къщата стойност на ремонт на канализация,
извършен през март 2018 г., и цена за изработване на технически паспорт на
сградата през 2021 г., и 1666,66 лева (хиляда шестстотин шестдесет и шест
лева и 66 стотинки) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
ответницата в периода от 2018 г. до 15.08.2022 г. поради възпрепятстване на
ремонтни дейности за отстраняване на течове в сградата, описана по-горе,
като ОТХЪВРЛЯ претенцията за стойност на ремонт за разликата между
присъдените 288,89 лева и пълния претендиран размер от 496,30 лева
(четиристотин деветдесет и шест лева и 30 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 41 ЗС К. Т. С., с ЕГН: **********, и адрес:
********, вътрешна къща, ет. 1, да заплати на Р. С. Ц., с ЕГН: **********, и
адрес: ********, вътрешна къща, ет. 3, сумите от 443,89 лева (четиристотин
четиридесет и три лева и 89 стотинки) – съответна на идеалните части на
ответницата в общите части на къщата стойност на ремонт на канализация,
извършен през март 2018 г., и цена за изработване на технически паспорт на
сградата през 2021 г., и 1666,66 лева (хиляда шестстотин шестдесет и шест
лева и 66 стотинки) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
ответницата в периода от 2018 г. до 15.08.2022 г. поради възпрепятстване на
ремонтни дейности за отстраняване на течове в сградата, описана по-горе,
като ОТХЪВРЛЯ претенцията за стойност на ремонт за разликата между
присъдените 443,89 лева и пълния претендиран размер от 496,30 лева
(четиристотин деветдесет и шест лева и 30 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 41 ЗС К. Т. С., с ЕГН: **********, и адрес:
********, вътрешна къща, ет. 1, да заплати на М. Б. Л., с ЕГН: **********, и
адрес: ********, вътрешна къща, ет. 2, сумите от 443,89 лева (четиристотин
четиридесет и три лева и 89 стотинки) – съответна на идеалните части на
ответницата в общите части на къщата стойност на ремонт на канализация,
извършен през март 2018 г., и цена за изработване на технически паспорт на
сградата през 2021 г., и 1666,66 лева (хиляда шестстотин шестдесет и шест
лева и 66 стотинки) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
ответницата в периода от 2018 г. до 15.08.2022 г. поради възпрепятстване на
ремонтни дейности за отстраняване на течове в сградата, описана по-горе,
като ОТХЪВРЛЯ претенцията за стойност на ремонт за разликата между
присъдените 443,89 лева и пълния претендиран размер от 992,60 лева
(деветстотин деветдесет и два лева и 60 стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Т. С., с ЕГН: **********, и
12
адрес: ********, вътрешна къща, ет. 1, да заплати на С. Ц. Ц., с ЕГН:
**********, и адрес: ********, сумата от 1038,88 лева (хиляда тридесет и
осем лева и 88 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Ц. Ц., с ЕГН: **********,
и адрес: ********, вътрешна къща, ет. 3, да заплати на К. Т. С., с ЕГН:
**********, и адрес: ********, вътрешна къща, ет. 1, сумата от 166,67 лева
(сто шестдесет и шест лева и 67 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. С. Ц., с ЕГН: **********, и
адрес: ********, вътрешна къща, ет. 3, да заплати на К. Т. С., с ЕГН:
**********, и адрес: ********, вътрешна къща, ет. 1, сумата от 178 лева (сто
седемдесет и осем лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Б. Л., с ЕГН: **********,
и адрес: ********, вътрешна къща, ет. 2, да заплати на К. Т. С., с ЕГН:
**********, и адрес: ********, вътрешна къща, ет. 1, сумата от 178 лева (сто
седемдесет и осем лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13