Решение по гр. дело №242/2020 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 112
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20201840100242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 11.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Ихтиман, пети състав, в открито съдебно заседание на 28.05.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 242 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 28 вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет.

Образувано е по искaне, депозирано Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Ихтиман, непълнолетният Йордан Е.Е. да бъде настанен извън семейството – в социална услуга за резидентна грижа – ЦНСТ – гр. Долна баня, за срок до три години или до промяна на обстоятелствата.

Изложени са твърдения, че детето е лишено от грижи в семейството. Родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за него. Единствените близки роднини – бабата и дядото по майчина линия, отказват да полагат грижа за детето.  .

В съдебно заседание Дирекция "Социално подпомагане" – Ихтиман и представителят на РП-Ихтиман поддържат исковата молба.

Детето изразява становище, че желае да бъде настанено в семейството на своите баба и дядо. Твърди, че при тях се чувства по-добре в сравнение с ЦНСТ – гр. Долна баня, където е настанено по административен ред.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗДет. съдът по искане на органите или лицата по чл. 26, ал. 2 ЗЗДет. може да вземе решение за налагане на мярка за настаняване на дете (чл. 2 ЗЗДет.) извън семейството му при наличие на някоя от изчерпателно изброените в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. хипотези, а именно: 1) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2) чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3) чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4) което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5) в случаите по чл. 11 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

Законът за закрила на детето отдава приоритет детето да бъде отглеждано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи е предвидено то да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това.

В конкретния случай от доказателствата по делото, включително представения социален доклад, приложените писмени декларации от Й. и И.А. и техния разпит в съдебно заседание, може да се направи извод, че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет. – родителите на детето без основателна причина трайно не полагат грижа за него. Няма данни бащата да осъществява каквито и да е контакти с детето. За проведеното съдебно заседание същият е редовно призован, не се явява, не сочи уважителна причина за това и не изразява становище по молбата. Това процесуално поведение ясно илюстрира заинтересованността към неговия син. Майката на Йордан Е. – Весела С., постанстоящем пребивава в Република Гърция и не полага грижи за непълнолетния Йордан Е.. Същият е настаняван по административен ред двукратно в социална услуга от резидентен тип в гр. Момчилград, в гр. Долна баня и един път в семейството на близки и роднини – баба и дядо по майчина линия Й. и И.А.. На 11.02.2020 г. в ДСП – гр. Ихтиман постъпва сигнал от последните, че са в невъзможност да полагат грижи за внука си Йордан Е. поради липса на родителски капацитет. Не съумяват да мотивират детето да посещава учебни занятия, то прави големи сметки за мобилен телефон, взима пари без позволение и двукратно е упражнявал физическо насилие спрямо Й.А.. Съдът кредитира в цялост посочените доказателствени източници – социален доклад, заповеди и декларации, които са логични и непротиворечиви.

От изложеното следва извод, че родителите на детето без основателна причина не полагат грижи за него и то трябва да бъде изведено от семейството. Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 26, ал. 1 ЗЗДет., за настаняване на детето в семейство на близки и роднини – баба и дядо на детето по майчина линия Й. и И.А.. Това е така доколкото при внимателен прочит на ЗЗДет. - чл. 26, ал. 2 ЗЗДет. и изследване най-добрия интерес на детето следва извод, че то трябва да се отглежда в семейна среда и да бъде извеждано от нея в изключителни случаи и след изчерпване на останалите възможност. По настоящото дело възможностите не са изчерпани. От подаване на декларациите до ДСП – гр. Ихтиман от Й. и И.А. до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция са преминали около четири месеца. През този период увереността на двамата, че не могат и не желаят да полагат грижи за внука си е намаляла значително. В показанията си те излагат, че се справят с грижите да детето, но не успяват да го мотивират да посещава училище и да задържат вниманието му доколкото използва твърде често мобилен телефон и като цяло нямат против да го отглеждат. Има данни, че детето бяга от ЦНСТ – гр. Долна баня, за да посещава семейството на своите баба и дядо Й. и И.А.. В съдебно заседание детето Йордан Е. изразява искреното си желание да живее при баба си и дядо си, а не в ЦНСТ – гр. Долна баня. При това положение най-добрият интерес на детето предполага то да бъде настанено в семейството неговите баба и дядо по майчина линия – Й. и И.А.. Дефицитите в родителския капацитет на двамата следва да бъдат преодоляни чрез мерки за закрила в социална среда по реда на чл. 23 ЗЗдет. като например осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ, социална работа за улесняване връзките между децата и родителите/лица на които са възложени родителските функции и справяне с конфликти и кризи в отношенията, насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време и съдействие на лицата, които полагат грижи за деца, при подготовката и изпълнението на техните функции, а не чрез крайна мярка като извеждане на детето от семейна среда и настаняването му в социална услуга от резидентен тип. Трудностите, които бабата и дядото срещат с възпитанието на детето, може да се приеме, че основани на липса на достатъчен родителски авторитет, но и несъмнено са свързани с типични признаци на поведение през пубертета, в който етап от живота си се намира Йордан Е.. Така че поведението му не следва да се разглеждат като нещо изключително, а аспектите от същото, с които бабата и дядото не успяват да се справят, да бъдат приравнени на пълна липса на грижа. При подходяща социална работа е възможно да бъдат преодолени доколкото извеждането на детето от семейна среда по административен ред вече е изиграло своеобразен превантивен ефект. Той добре се илюстрира от обстоятелството, че детето Йордан, което преди е било във влошени отношения със своите баба си и дядо и е стигал до физическо съприкосновение с баба си, сега бяга от ЦНСТ - гр. Долна баня, за да прекарва време със своите роднини в семейна среда. С оглед минимизиране на риска от последващо девиантно поведение на детето, което да застраши неговото развитие, като например непосещаване на учебни занятия, други актове на насилие спрямо неговите баба и дядо, вземане на пари без разрешение и прочие, е необходимо то да бъде настанено в семейството на Й. и И.А. за срок от 6 месеца или до промяна на обстоятелствата. Няма пречка за определяне на тази мярка за закрила, тъй като производството е на спорна съдебна администрация, съдът изследва служебно най-добрия интерес на детето и не е обвързан от искането на ДСП.

Водим от горното и на основание чл. 28, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето,

Р Е Ш И:

НАСТАНЯВА детето ЙОРДАН Е.Е., ЕГН **********, в семейство на родини – И.С.А., ЕГН ********** и Й.Г.А., ЕГН **********,*** за

срок от 6 МЕСЕЦА или до ПРОМЯНА НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, считано от влизане в сила на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: