№ 9
гр. ********, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ********, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130101486 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 321, ал.5 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от М. Н. ЯНЧ. с ЕГН
********** с адрес ********** срещу ЯНЧ. ХР. ЯНЧ. с ЕГН ********** с адрес
**********
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на
11.05.1986г., от който имало родени две деца, които вече били пълнолетни. Твърди се, че
бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което се иска неговото
прекратяване без съда да се произнася по въпроса за вината на основание чл.49, ал.1 от СК,
предявен е небрачен иск по чл.53 СК.
В срока за отговор страните подават до РС ******** молба, с която молят
производството по делото да премине от такова по исков ред в такова по развод по взаимно
съгласие по реда на чл.50 СК, за което представят споразумение, което молят съда да
одобри.
В открито съдебно заседание от 22.12.2021г. производството по делото е
преобразувано от такова по чл.321, ал.1 ГПК вр. с чл.49, ал. СК в такова по чл.330, ал.1 ГПК
вр. с чл.50 СК.
В съдебно заседание страните се явяват лично и изразяват желанието си за
прекратяване на брака им по взаимно съгласие, за което излагат споразумение по чл.50 СК.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и изявленията на
молителите, съдът приема за установено следното:
Видно от представените по делото удостоверение за сключен граждански
брак, изд. въз основа на акт за сключен граждански брак № 47/11.05.1986г., изд. от
общ.******** се установява, че страните са сключили граждански брак на 11.05.1986г. в
гр.********, за което е издаден акт за граждански брак. Съпругата М.Г. след сключването на
брака е приела фамилното име на съпруга си Я..
1
От нотариален акт 182, том I, дело № 402/1992г. се установява, че на 08.05.1992г. страните
са получили в дял и са придобили собствеността върху апартамент № 8 с площ от 107.61
кв.м., в съдебно заседание от 22.12.2022г. молителят Я.Я. уточнява, че апартаментът е с № 3,
на втори жилищен етаж, заедно със складово помещение на партера с площ от 12.83 кв.м.,
избено помещение, таванско помещение и гараж, находящи се в гр.********, ул.“*****“ №
47.
Останалите събрани по делото доказателства съдът не намира за необходимо да коментира
предвид становището на страните, че не поддържат споразумението си по чл.51 СК по
отношение на т.9 и т.10.
От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането
си за развод, съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330 ал. 3 ГПК
– налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и споразумение по
чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави, и същевременно урежда в
достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в личните и имуществени
отношения между съпрузите след прекратяване на брака, свързани с определянето на
издръжка и фамилното име, с ползването на семейното жилище. По гореизложените
съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и да утвърди
споразумението.
Съгласно чл. 6 т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв., съдът
определя окончателната държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лева,
каквато е и внесената такса. По отношение на споразумението за имуществените отношения
молителката М.Я. дължи държавна такса на основание чл.7, т.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК във връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК,
Провадийският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА поради сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие на съпрузите, сключения в гр.******** на 11.05.1986г. граждански брак между М.
Н. ЯНЧ. с ЕГН ********** с адрес ********** и ЯНЧ. ХР. ЯНЧ. с ЕГН ********** с адрес
**********, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 47/11.05.1986г., издаден
от гр. ********, обл.Варна.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно което:
Семейното жилище, представляващо апартамент № 3, на ет.2, в ЖСК „Снежанка“,
находящо се в гр.********, ул.“*****“ № 47 съсобствено на М. Н. ЯНЧ. с ЕГН **********
и ЯНЧ. ХР. ЯНЧ. с ЕГН ********** ще се ползва от двамата съпрузи, като съпругата М. Н.
ЯНЧ. с ЕГН ********** няма да живее в него.
След прекратяването на брака съпрузите нямат претенции за издръжка един на друг.
След прекратяване на брака съпругата М. Н. ЯНЧ. с ЕГН ********** ще продължи
да носи брачното си фамилно име – Я..
Към момента на подписване на споразумението страните не притежават движими
вещи подлежащи на делба.
ЯНЧ. ХР. ЯНЧ. с ЕГН ********** се задължава да възстанови на М. Н. ЯНЧ. с ЕГН
********** сума в размер на 5000 лева в срок до 30.09.2022г. по банкова сметка с IBAN,
който му е предоставен.
Страните нямат регистрирани на свое име търговски дружества, не участват в такива
2
и не притежават дялове и акции в търговски дружества.
ЯНЧ. ХР. ЯНЧ. с ЕГН ********** упражнява дейност като ЕТ „Я.-Я.Х.“ с ЕИК
******** и М. Н. ЯНЧ. с ЕГН ********** няма претенции върху придобитото имущество от
ЯНЧ. ХР. ЯНЧ. в качеството му на ЕТ „Я.-Я.Х.“ с ЕИК ********..
ОСЪЖДА М. Н. ЯНЧ. с ЕГН ********** с адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ на РС
******** държавна такса в размер на 100 лева по споразумението по имуществените
отношения между съпрузите на основание чл.71, ал.1 вр. с чл.7, т.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – ********: _______________________
3