№ 138
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Н. С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Н. С. Маринова Въззивно гражданско дело №
20221100502537 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20221814/13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 16964/21
г. по описа на СРС, 82 състав, е признато за установено по предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от „С.В.“ АД срещу Н. Л. С. с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ, че дължи
сумата от 2042,05 лв., представляваща незаплатена сума за предоставени
услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води, отразена във фактури за периода от 11.06.2018 г. до 02.10.2020 г., за
обект в гр. София, ж. к. „*******, клиентски № **********, ведно със
законната лихва за периода от 20.01.2021 г. до изплащане на вземането, и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 24,76 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 12.07.2018 г. до 02.10.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.01.2021 г.
по гр. д. № 3110/21 г. по описа на СРС, 82 състав. С решението Н. Л. С. е
осъдена да заплати на „С.В.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
исковото и заповедното производтво в размер на 411,69 лв.
1
Подадена е въззивна жалба от Н. Л. С. срещу решение №
20221814/13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 16964/21 г. по описа на СРС,
82 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно. Посочва, че
начислените количества питейна вода за процесния период са нереални, а
претендираните суми за процесния период са погасени по давност. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като
неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете.
Въззиваемата страна – „С.В.“ АД не е подала отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о ЗВ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „С.В.“ АД твърди, че с ответника Н. Л. С. е бил в договорни
отношения, свързани с предоставяне на В и К услуги, за имот с адрес: гр.
София, ж. к. „*******“, бл*******, вх. Г, *******. Твърди, че съгласно чл. 8
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на В и К услугите става чрез публично известни Общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответния
регулаторен орган. Посочва, че за периода от 11.06.2018 г. до 02.10.2020 г.
правоотношенията между страните са били регламентирани от Общи условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „С.В.“
АД, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ, които са
общодостъпни на интернет страницата на дружеството. Твърди, че по силата
на посочените Общи условия ответникът има качеството потребител на В и К
услуги за процесния имот, а съгласно Общите условия потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 –
дневен срок след датата на фактуриране. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата в размер на 2042,05 лв., представляваща неплатена
2
сума за предоставени услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води, отразена във фактури, дължими за периода
от 11.06.2018 г. до 02.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК - 20.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва в размер на 24,76 лв. за периода от 12.07.2018 г. до 02.10.2020 г.
Претендира разноски.
Ответникът – Н. Л. С. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение
на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
С доклада по делото първоинстанционният съд правилно е разпределил
доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 198о ЗВ, като е указал, че в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна
вода между страните по делото, че през процесния период е доставял В и К
услуги в претендираните количества до посочения обект, както и размера на
дължимата цена. Освен това с оглед заявеното възражение за изтекла
погасителна давност е указал, че в тежест на ищеца е да докаже и наличието
на факти, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че
през процесния период между страните е съществувало облигационно
3
правоотношение за доставка на питейна вода при публично известни Общи
условия, както и че на ответника са предоставени от ищеца В и К услуги по
отношение на процесния имот през процесния период.
Спорно обстоятелство във въззивното производство е какъв е обема на
доставените В и К услуги за процесния имот през процесния период, респ.
дължимата за тях цена.
За установяване на обема на разхода за вода за периода от 11.06.2019 г.
до 02.10.2020 г. за процесния имот и дължимата цена за ползваните В и К
услуги в първоинстанционното производство е приета комплексна съдебно –
техническа и счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните.
От заключението се установява, че процесният имот е водоснабден,
както и че съгласно представените отчети по водомери дружеството е
доставяло В и К услуги до имота. Стойността на доставените и фактурирани
количества В и К услуги е изчислена в съответствие с утвърдените от КЕВР
цени. От заключението се установява, че през процесния период има
извършени плащания в размер на 159,40 лв. Неплатените задължения по
партидата на абоната за процесния период са в размер на 2042,05 лв., а
начислените мораторни лихви са в размер на 24,76 лв.
Спорно обстоятелство по делото е и дали претендираните суми за
доставени В и К услуги са погасени по давност.
Съгласно Tълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/11
г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност.
Предявяването на иска прекъсва течението на давността. В случая, искът
е предявен на 20.01.2021 г. /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което извън
погасителната давност са всички вземания за доставена питейна вода, чиято
изискуемост настъпва след 20.01.2018 г. Ето защо, вземанията на ищеца за
цената на доставените на ответника В и К услуги, чийто падеж е настъпил
след 20.01.2018 г., не са погасени по давност.
Предвид изложеното по – горе, предявените искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
основателни и следва да се уважат изцяло.
4
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20221814/13.12.2021 г., постановено по
гр. д. № 16964/21 г. по описа на СРС, 82 състав, следва да бъде потвърдено
като правилно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20221814/13.12.2021 г., постановено по
гр. д. № 16964/21 г. по описа на СРС, 82 състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5