Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 10.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ІІ гр. състав, в публично заседание,
проведено на 16.05.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар
Вероника Георгиева , като разгледа
докладваното от съдията Дилова, гр.д. № 933
по описа на
съда за 2019г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът „Т.П.” ЕАД е
подал искова молба против В.Х.Н., в която се твърди, че ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е
образувано ч.гр.д.8338/18г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение
срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден
имот и не е заплатил използваната топлинна енергия. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи сумата от
789,50лв главница за периода 01.07.2016г-30.09.2018г. и сумата 87,47лв
лихва за забава за периода 02.09.2016 - 08.11.2018г, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Ответникът, в срока
на чл.133 от ГПК е представил писмен отговор, в който признава задължението за
периода 2016-2018г.Твърди, че е
заплатила общо сумата 562 лв, за задължения за
периода 2017-2018г.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства,
намери за установено следното: По делото е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от
ищеца ”Т.П.” ЕАД. В производството в съответствие с правилото за разпределение
на доказателствената тежест ищеца, следва да установи
вземането си по основание и размера, като и размера на претендирата
лихва за забава.
Не се спори между страните, че ищеца се е
снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника,
за процесните суми, срещу която ответника е възразил
в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 8338/18 по описа на ПлРС
.
По делото са
представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.П.”ЕАД
на потребители в гр.Плевен, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на „Т.П.”ЕАД и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда. По делото е представен нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от който
е видно , че В.Н. е собственик на недвижимия имот находящ
се в ***. С оглед изложеното по-горе
съдът намира, ответницата има качеството
на потребител, тъй като е собственик на недвижим имот в топлоснабдена
сграда.
Видно от заключението
на ВЛ, което съдът е кредитира като
вярно, обективно и компетентно е, че в „Т.П.“ ЕАД е регистриран абонат с аб.№ 25 404 и потребител В.Х.Н.. Видно от същото е, че
неплатеното задължение за периода 01.07.2016г.- 30.09.2018г. е в
размер на 789,50 лв, формирано от ТЕ за отдадена сградна инсталация за периода 01.07.2016г. - 30.09.2018г.
на стойност 303,10 лв, топлинна енергия за БГВ в
размер на 440,10 лв, такса за дялово разпределение за периода 01.11.2016г.- 31.03.2018г. в
размер на 46,30 лв. Лихвата за забава за
периода е в размер на 90,26 лв. Видно
от заключението е, че В.Х. е извършвала
плащания на „Топлофикация“ Плевен в размер на 562 лв,
с които са погасявани стари задължения, установени с влязло в сила съдебно
решение по гр.д. 6141/2016г. по описа на ПлРС.
Предвид представените
доказателства съдът приема, че ответникът е абонат на ищцовото
дружество.С оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на
изискуемостта на част от вземанията на Т.П.ЕАД гр. Плевен към ответника
до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с
дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна енергия. По делото не
са представени доказателства, че
посочените по-горе суми претендирани в исковото производство са заплатени от
ответника.В писмения отговор е направено
възражение, че през 2017г. и 2018г. ответницата е заплатила сумите 562
лв. От заключението на ВЛ се установява,
че със заплатените суми са погасени стари задължения, за които ответницата е
осъдена по гр. д. 6141/2016г. по описа на ПлРС. С
оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД
е основателен и доказан, и следва да
бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата 789,50 лв, формирано от ТЕ за
отдадена сградна инсталация за периода 01.07.2016г. -
30.09.2018г. на стойност 303,10 лв, топлинна енергия
за БГВ в размер на 440,10 лв, такса за дялово разпределение за периода 01.11.2016г.- 31.03.2018г. в
размер на 46,30 лв, както и сумата 87,47 лв представляваща лихва за забава. По отношение на иска по
чл. 86 от ЗЗД ищецът не е направил изменение на предявения иск, поради което
същия следва да бъде уважен в размера претендиран в
исковата молба.
По разноските
Ищецът е направил искане да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева,
съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното
производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 300,00 лева, а в размер, определен от
съда съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно
съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и
изменението на разпоредбата на чл. 78
ал.8 – ДВ, бр. 8 от 2017 г. съгласно
която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно сочената разпоредба в чл. 25 ал.1 т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ адвокатското
възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумите 25 лв представляваща държавна такса, 150 лв направени разноски за ВЛ и сумата 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 25лв представляваща държавна такса, както и
сумата 50 лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът е направил
искане за разсрочено плащане на задължението Съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е основателно.
Ответницата е представила доказателства, че е лице с трайно намалена
работоспособност, получава пенсия в
размер на 249,06 лв.Изпълнението на общото задължение по главния и акцесорния иск – 876,94
лв и разноските, които за двете производства възлизат
на 350 или обща сума за плащане – 1226,97лв.,следва да бъде разсрочено на 20 равни последователни месечни вноски, всяка от
които по 61,35 лв,
всяка от които платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който
настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на
месеците, до окончателното изплащане на вземането.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че В.Х.Н. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на кредитора „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: 789,50лв. – главница, представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2016г. до 30.09.2018г.;
87,47лв. – лихва върху главницата за периода от 02.09.2016г. до 08.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 21.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането , за която
има издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.8338/2018г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В.Х.Н.
с ЕГН **********,*** да заплати на "Т.П." ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***сумата 50 лв
представляваща държавна такса, 150 лв направени
разноски за ВЛ и сумата 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение , представляващи направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК В.Х.Н. с ЕГН **********,*** да
заплати на"Т.П." ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от ***сумата 75 лв разноски направени в заповедното производство.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК
изпълнението на решението, с което се установява вземането на Т.П." ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***към В.Х.Н. с
ЕГН **********,*** в общ размер на главница, лихва и разноски 1226,97лв,
като постановява ответника да заплати
горепосочената сума на 20 равни последователни
месечни вноски, всяка от които по 61,35 лв, всяка от които платима на 5-то число на месеца, следващ
този, в който настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо
5-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: