№ 425
гр. Плевен, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. ВасИ.а
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430200732 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 25-0938-000630/04.03.2025 г. на НАЧАЛНИК
на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, на Е. З. Б. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по
чл.20 ал.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното
лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – по чл.54 ал.4 ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган
не е проверил законосъобразността на съставения Акт, събраните доказателства и спорните
обстоятелства, като не е предприел разследване на същите обстоятелства. Наред с това,
счита НП за неправилно, като в тази връзка оспорва фактическата обстановка, отразена в
НП, включително – че се касае за управление на ППС по земен път; посочва, че всъщност,
такъв път е липсвал, а причина за произшествието била попадането на едно от колелетата на
четироколесното превозно средство в дупка на земната повърхност. Изтъква, че не е бил
извършен оглед на мястото на нарушението, не е установено точно същото място и не са
установени причините за настъпилото произшествие; в тази връзка изтъква, че не се касае за
умишлено или непрадпазливо деяние, а за случайно деяние; счита, че не е установено за
каква несъобразеност по смисъла на чл.20 ал.2 ЗДвП става дума в случая, в т.ч. – какъв е бил
релефът на местността. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и
неправилно, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и акцентира, че се касае за път, който не е
съответно обозначен, както и че представеният по делото Протокол за ПТП не е изготвен в
1
деня на произшествието, а на 12.03.2025г. Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно
и неправилно, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН – представител не се явява; в придружителното писмо за
изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за
неоснователност на подадената жалба, както и бланкетно възражение за прекомерност на
евентуален адвокатски хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по
чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност,
намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
3599768/14.02.2025г. от страна на А. М. Б. – мл.автоконтрольор при ОДМВР-
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Х. И. И. и нарушителя – Е. З. Б..
Съставен е за това, че за това, че на 14.02.2025г. около 14:00 часа, в община
ПЛЕВЕН, на земен път извън пътната мрежа, на около 2 км. северно от с.***,
като водач на четириколесно ПС над 50 кубика *** с регистрационен № ***
/негова собственост/, извършва следното: управлява горепосоченото МПС,
като не се съобразява с пътните условия - неравен земен път - губи контрол
над управлението на МПС, вследствие на което излиза вдясно от пътя,
реализира ПТП с материални щети по МПС и си причинява телесна повреда
/счупен крак/, като е настанен в лечебно заведение – нарушение по чл.20 ал.2
ЗДвП. Нарушителят не се ползвал от правото на възражения при съставяне на
АУАН; такива не представил и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя, правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Е.
З. Б. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200
/двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.16 - 17 от делото/. Не е налице претендираното от
жалбоподателя съществено нарушение на процесуалните правила по чл.54
ал.4 ЗАНН - тъй като административнонаказващият орган не е проверил
законосъобразността на съставения Акт, събраните доказателства и спорните
обстоятелства, като не е предприел разследване на същите обстоятелства.
Съобразно така посочената правна разпоредба, „Преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство.“. Следва да бъде отбелязано, че не
2
се събраха доказателства за допуснати нарушения на процесуалните правила
при съставянето на процесния АУАН. Същият съдържа необходимите
законови реквизити, а наред с това, обстоятелството, че неговото съдържание
е било подготвено преди посещението на актосъставителя и свидетеля по акта,
в лечебното заведение, в което Б. е бил настанен за оказване на медицинска
помощ, от една страна, съставлява обективно обстоятелство, породено от
здравните нужди на лицето, а от друга – не се отразява върху правото на
защита и редовността на административнонаказателното производство, като
цяло. В този смисъл, при наличието на редовно съставен АУАН и липсата на
възражения от страна на нарушителя, административнонаказващият орган не
само не е бил длъжен /доколкото това е предоставено изцяло на неговата
преценка/, но и не е следвало да извършва допълнително разследване на
евентуални „спорни“ обстоятелства. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от настоящата инстанция, не установява и
други, допуснати в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът приема, че
издаденото Наказателно постановление, е формално законосъобразно.
По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени
средства - показания на свидетелите А. М. Б., Х. И. И., както и писмени
доказателства /л.12 – 15, л.54 – 55 от делото/. Показанията на свидетелите Б. и
И. са подробни, убедителни, взаимно се потвърждават и не оставят каквито и
да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при
тяхното депозиране, поради което Съдът ги преценява като достоверни - и ги
кредитира; следва да бъде отбелязано, че показанията на посочените
свидетели, наред с друго, са и еднопосочни - изцяло в подкрепа на отразената
в АУАН/НП, фактическа обстановка, а в нейна подкрепа са и писмените
доказателства по делото и в частност – преписи на Констативен Протокол за
ПТП от 12.03.2025г. и Констативен протокол за ПТП №***/14.02.2025г. Ето
защо Съдът приема същата фактическа обстановка за доказана - и няма да я
преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява
оборена.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.20 ал.2 ЗДвП,
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“. Налице е изводимо задължение за водачите, да управляват
ППС със скорост, съобразена с неизчерпателно изброените в цитираната
правна разпоредба, прътни условия, щото да могат да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Видно е, че при описаните и приети по-горе условия
на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое
3
задължение и по-конкретно – не е съобразил скоростта на движение на
управляваното от негова страна МПС, със състоянието на пътя, в частност –
неговия релеф, наличието на неравности по земния път, в резултат на което е
загубил контрол върху управляваното МПС, отклонил се е надясно и се е
преобърнал, причинявайки щети както по превозното средство, така и на
самия себе си, счупвайки долен крайник. Следователно, нарушението по чл.20
ал.2 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на Е. З. Б., се явява доказано по несъмнен начин.
Тук е мястото да бъде отбелязано, че Съдът не споделя
съображенията на жалбоподателя по съществото на правния спор. Твърди се,
че път като описания в АУАН/НП, изобщо е липсвал, както и че същият не е
бил „съответно обозначен“, а причина за произшествието била попадането на
едно от колелетата на четироколесното превозно средство в дупка на земната
повърхност, както и че е не е бил извършен оглед на мястото на нарушението,
не е установено точно същото място и не са установени причините за
настъпилото произшествие. Следва да бъде напомнено, че съобразно § 6 т.1
от ДР на ЗДвП, „"Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени
или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.“. Видно е, че
съображенията на жалбоподателя относно „обозначеността“ на процесния път,
не съответстват на така цитираната легална дефиниция, която не предвижда
нарочно обозначаване на пътищата, а и придава характер на „път“ на всяко
съоръжение, което е обикновено използвано за движение на пътни превозни
средства или пешеходци. Настоящият случай е именно такъв, като видно от
показанията на свидетелите Б. и И., които лично са посетили
местопроизшествието, включително – огледали са четириколесното пътно
превозно средство, щетите по него и особеностите на пътя - касае се за земен
/горски/ път, който е извън пътната мрежа, но се използва обичайно от лицата,
включително – от водачи на бъгита и мотори. Следователно, произшествието
действително е настъпило на „път“ по смисъла на Закона, а оттам, наред с
другото следва, че са приложими и всички изисквания към водачите и
управлението на превозните средства, в т.ч. – задължението за подбор на
съобразена с условията, скорост на движение – чл.20 ал.2 ЗДвП. Именно
защото са посетили местопроизшествието, свидетелите Б. и И. са категорични
в показанията си, че пътят е бил неравен, както и че въпреки проведените
мероприятия по изясняване обстоятелствата на случая, не са били установени
никакви други, които да са били от естество да способстват за настъпването на
ПТП – освен несъобразеността на скоростта, с която се е движел Б.. Следва да
бъде впрочем подчертано, че установяването на конкретна стойност на
скоростта, в казуси като процесния, е принципно възможно единствено по
научен път – посредством експертно изследване, но същевременно, че
конкретната стойност на скоростта, в случая е и правно ирелевантна, защото е
установено по безспорен начин, че при управление на технически изправно
МПС, при липса на други обстоятелства от обективно естество, които биха
4
могли да повлияят генезиса на процесната ситуация, скоростта на движение е
единствената причина, която би могла да доведе до съответното следствие –
загуба на контрол и причиняване на ПТП, като във всеки случай, тази скорост
не е била съобразена с релефа на пътя, независимо от конкретната й стойност.
При положение, че процесният път е бил с неравности /а според възраженията
в жалбата – и с дупки/, то водачът е следвало да подебере такава скорост на
движение, щото да е в състояние своевременно да реагира, да спре, за да
предотврати настъпването на вредни последици – и очевидно, не е изпълнил
това свое задължение, изводимо от разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП. В този
смисъл, деецът не само е бил длъжен, но е и могъл да предвиди настъпването
на вредни последици в случай, че управлява превозното средство със скорост,
която – предвид особеностите на релефа на пътя – се явява несъответна,
несъобразена, а оттук – да се счита, че процесното деяние не е виновно
извършено, е явно несъстоятелно. Напротив, касае се за типичен пример на
небрежност, при която нарушителят не е предвиждал настъпването на
вредните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Да се приеме
обратното, на практика би довело до това да се приеме, че водачите не дължат
никаква разумна грижа при управлението на ППС – което е очевиден
юридически, но и житейски абсурд, още повече в исторически период като
настоящия, с широко разпространение на пътно-транспортни произшествия,
водещи до най-разнообразни имуществени и неимуществени вреди, някои от
които – напълно невъзстановими. Наред с това, защитата възразява, че
представеният по делото Протокол за ПТП не е изготвен в деня на
произшествието, а на 12.03.2025г. Това възражение, Съдът намира отново за
неоснователно. По делото са представени преписи на два броя Констативен
протокол за ПТП - Констативен Протокол за ПТП от 12.03.2025г. и
Констативен протокол за ПТП №***/14.02.2025г. Следва да бъде подчертано,
от една страна, че датата на съставяне на Протоколите, е принципно
ирелевантна от гледна точка на тяхната редовност или доказателствената им
стойност, а от друга - че Констативен протокол за ПТП №***/14.02.2025г. е
съставен от А. Б. именно в деня на процесното ПТП, като Констативен
Протокол за ПТП от 12.03.2025г. е съставен от друг полицейски служител, въз
основа на Констативен протокол за ПТП №***/14.02.2025г., т.е. и това
възражение на защитата, се явява несъстоятелно.
Ето защо правилно, административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.179
ал.2 от Закона за движението по пътищата, съобразно която
административнонаказателна разпоредба, „Който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление.“. Размерът на наложеното
административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева - не подлежи
на обсъждане, тъй като цитираната правна разпоредба предвижда абсолютно
определен размер на санкцията, който е коректно отчетен. Не на последно
5
място, случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на §1
т.4 от ДР на ЗАНН. Не са налице доказателства в подкрепа на това, че
нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП, напротив
– обществената му опасност е типична; следва да бъде отбелязано и това, че
видно от справката за нарушител от региона, издадена на името на
жалбоподателя, същият е многократно наказван за различни нарушения на
ЗДвП – и очевидно, не се отнася с подобаваща сериозност към правилата за
движението по пътищата, което още един път идва да покаже, че случаят не
може да се разглежда като „маловажен“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0938-
000630/04.03.2025 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, с което на Е. З. Б. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено
нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6