№ 145
гр. Велико Търново, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500224 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №29 от 11.02.2022г., постановено по гр.д. №289/2021г.,
Окръжен съд-Ловеч е отхвърлил предявения иск от Държавен фонд
Земеделие-гр.София, представляван от изпълнителния директор, чрез
пълномощник-юрисконсулт Д. П. от Областна дирекция-Плевен, срещу
Маргет ЕООД 2013-гр.Ловеч, представлявано от управителя Т. Т., с който на
основание чл.422 от ГПК се иска да бъде признато съществуване на вземане
за сумата в размер на 91 209,42 лева-главница; лихва за забава върху размера
на вземането по договора за главница 25 561,00 лева от 29.05.2015г. до
18.09.2020г. – 13 563,67 лева; лихва за забава върху размера на вземането за
главница 3 129,29 лева по анекс №1/15.12.2015г. от 17.12.2015г. до
18.09.2020г. – 1 488,19 лева; лихва за забава върху размера на вземането за
главница 23 393,00 лева по анекс №2/12.05.2016г. от 16.05.2016г. до
18.09.2020г. – 10 156,46 лева; лихва за забава върху вземането за главница
5 014,72 лева по анекс №3/09.12.2016г. от 28.12.2016г. до 18.09.2020г.-
1 827,59 лева; лихва за забава върху размера на вземането за главница
1
1 082,31 лева по анекс №4/27.01.2017г. от 10.02.2017г. до 18.09.2020г. –
390,53 лева; лихва за забава върху размера на вземането за главница 33 029,10
лева по анекс №5/17.03.2017г. от 31.03.2017г. до 18.09.2020г. – 11 450,09 лева;
заедно със законната лихва върху главницата от 21.09.2020г. – датата на
подаване на исковата молба до изплащане на вземането, дължими по договор
№11/639182/0043272 от 27.05.2015г. за предоставяне на Държавна помощ
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“, както и за сумата от 2 601,72 лева – държавна такса
и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение №260014/21.09.2020г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№1520/2020г. на Районен съд-Ловеч, като неоснователен и недоказан. Със
същото решение е осъден ДФЗемеделие-гр.София, представляван от
изпълнителния директор, да заплати на Маргет 2013 ЕООД-гр.Ловеч,
представлявано от управителя Т. Т., сумата от 4 900 лева, направени разноски
по делото в първата инстанция.
Против решението, в неговата цялост, е подадена въззивна жалба от
ищеца Държавен фонд Земеделие-гр.София, представляван от изпълнителния
директор, чрез пълномощник юрискосулт Д. П..
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение,
като неправилно и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с
което да уважи предявения иск изцяло. Претендира за присъждане на
направените разноски по делото в двете инстанции. При условия на
евентуалност прави възражение за прекомерност, ако такава е налице,
относно хонорара на другата страна, и моли същият да бъде намален, ако е
прекомерен.
Окръжният съд не бил съобразил, че е предявен установителен иск по
чл.422 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни книги по процесния
договор. Не следвало изобщо да се разглежда въпросът за следващите години,
а именно дали е налице или не неизпълнение за следващите години,
доколкото производството произтича от издадения по ч.гр.д. № 1520/2020г.
изпълнителен лист. Неправилно Окръжният съд бил приел, че ответникът не
бил подал обща декларация на стр.3 във всяко едно от подадените заявления.
В тази връзка по делото е доказано, че още от първата година на
кандидатстване ответникът е запознат с изискването относно липса на
2
задължения към държавния бюджет, още повече в отговора на исковата молба
ответникът признава, че дружеството има задължения към НАП т.е.
констатациите на ДФЗ се споделяли изцяло от дружеството, видно от
отговора. Ответникът бил подписал последващите указания за прилагане на
схемата за 2018г., тъй като след подписването на договора били налице 5
броя сключени анекси, като на 19.03.2018г. ответникът е посетил дирекцията
на фонда и е подал заявление за отпускане на помощ, а указанията за
прпилагане на схемата били публикувани на сайта на Министерство на
земеделието, както и на страницата на ДФЗ. Кандидатът бил имал цели 2
месеца за запознаване с указанията, които са идентични с тези за предходните
години. Неправилно Окръжният съд бил приел, че наличието на задължение
към държавата било формално основание да се откаже отпускането на
помощта. Съгласно указанията земеделският производител-кандидат трябвало
„да няма изискуеми задължения към държавния бюджет към датата на
кандидатстване.“ Несериозно било и твърдението на Окръжния съд, че
наличието на задължение към държавата, само по себе си не било основание
за прекратяване на договора и за възстановяване на даденото по него, тъй
като в договора нямало такива уговорени клаузи. Ответникът се бил задължил
по договора да изпълнява договорените задължения в продължение на 5-
години, считано от датата на първото кандидатстване и от доказателствата по
делото било видно че за 2018г. е в неизпълнение. Без значение било
обстоятелството, че ответникът променил животновъдния обект, която
промяна не можело да му се вмени във вина, тъй като бил регистрирал друг
такъв, за което било приложено удостоверение, тъй като пред Фонда бил
заявен и деклариран от кандидата конкретен животновъден обект.
Въззивникът се позовава на т.4.5 от договора, съгласно която счита че при
констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.3.5, а
именно в продължение 5-години, считано от първото кандидатстване по
мярката, независимо от неговия характер и времетраене, земеделският
стопанин възстановява получените средства по мярката, заедно със законната
лихва от датата на получаването им за съответната година т.е. всички
получени средства, а не само тези за съответната година. Задължението да се
възстановят отпуснатите средства по т.4.1 от договора възниквало, когато е
констатиран по-малък брой животни от допустимия за подпомагане, а в
случая имало 0 броя животни, тъй като животновъдният обект бил закрит.
3
Въззивникът се позовава и на т.4.7 от договора, съгласно която не може да се
правят промени в договора по отношение предмета на подпомагане. От
събраните по делото доказателства било видно, че земеделският стопанин не
бил изпълнил договорните си задължения :1.да прилага мерките, за които е
получена помощта за период от 5-години, считано от датата на първото
кандидатстване и 2.при констатиране на неизпълнение на мерките,
независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му,
земеделският стопанин да възстанови получените средства по мярката.
Вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза установявало,
че ищецът е изчислил правилно дължимите лихви.
Въззиваемият ответник Маргет 2013 ЕООД-гр.Ловеч, представляван от
управителя Т. Т., чрез пълномощник адвокат С. Д., в писмен отговор, моли
Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, тъй като било
правилно и да остави въззивната жалба без уважение, тъй като същата била
неоснователна и недоказана.
Правилно било тълкуването на договора, извършено от Окръжния съд.
Правилно Окръжният съд бил приел, че целта на договора е да се покрият
разходите по дейности за хуманно отношение към отглежданите птици, които
надхвърлят задължителните стандарти по чл.5 от Регламент /ЕС/ №73/2009г.
и Приложение 2 към него. Правилно било прието в обжалваното решение, че
след като има доказано изпълнение на задълженията през 2015, 2016 и 2017
години, не следва да се връща даденото за тези периоди, тъй като средствата
са реално използвани по предназначение. Съгласно т.4.5 и т.4.1 земеделският
стопанин възстановява получените средства по мярката за съответната година
на неизпълнение. И дължи връщане на средствата само при неизпълнение
през съответната година. В противен случай би се стигнало до неоснователно
обедняване на земеделския стопанин. Обосновано Окръжният съд приемал
въз основа на заключението на вещото лице, че ответникът е продължил да
отглежда птици и през следващите години в обект с рег.№**********,
регистриран на 24.11.2017г. в изпълнение на договорения 5-годишен срок, за
което не е получавал средства от ДФЗ. Отгледани били повече от
договорените птици, а именно 19 200 броя. Това, че ищецът не е осъществил
контрол, не може да се вмени във вина на ответника. Първоначалният
животновъден обект бил заличен със заповед на ДАБХ от 22.10.2018г., но
4
продължаването на отглеждането на патици в друг животновъден обект не е
неизпълнение на договора, напротив съставлява изпълнение. За 2019 и 2020г.
дружеството не било кандидатствало за финансова помощ, но въпреки това
продължило да отглежда птици в новорегистрирания обект и за това е
представило във Фонда удостоверение за регистрация рег.№652/24.11.2017г.
Крайният резултат, до който бил достигнал Ловешкият окръжен съд, че
ответното дружество е било добросъвестно и не следва да бъде
санкционирано да върне всичко получено по договора, бил правилен, тъй
като било доказано извършено изпълнение на договора.
В съдебно заседание не се явяват процесуални представители на
страните по делото, но съответно в писмена молба и в писмена защита
същите поддържат вече заетите становища в жалбата и в отговора.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна по
делото, която има правен интерес да обжалва конкретния съдебен акт, както и
тъй като същият подлежи на обжалване и е валиден.
С оглед преценка на нейната основателност Апелативният съд съобрази
на първо място, че Окръжният съд е отразил в решението си обективно и
подробно съдържанието на исковата молба и отговора, поради което не е
необходимо да бъдат възпроизвеждани повторно в настоящото решение.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.269 от ГПК при служебната проверка,
която съдът е длъжен да извърши, настоящият състав констатира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като е
постановено от надлежен съдебен състав, в границите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
5
допустимо, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му, при
която е длъжен да съобрази съдържанието на въззивната жалба, като
служебно има правомощия да провери само спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния
съд и въззивният съд я посочва накратко по следния начин.
Страните по делото Държавен фонд Земеделие-София и Маргет 2013
ЕООД-гр.Ловеч са сключили на 27.05.2015г. договор№11/639182/0043272 за
предоставяне на Държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно
поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, който договор е
сключен след подадено заявление от ответника за отглеждане на 15 840 броя
патици при определен хранителен режим – без употреба на фуражи
съдържащи деоксиниваленол повече от 2,5 мг/кг и заместване на
животинските протеини с такива от растителен произход, както и след
одобрение на посоченото заявление от ищеца.
Правата и задълженията на страните са подробно регламентирани в
договора. Размерът на държавната помощ е 25 561 лева и е изплатена на
29.05.2015г. по банков път по посочената от ответника банкова сметка.
Земеделският стопанин се е задължил да прилага мерките, за които е получил
помощта, за период най-малко 5-години, считано от датата на първото
кандидатстване по съответната мярка, както и да представя в срока, посочен в
указанията за прилагане на схемата за съответната година, документи за
удостоверяване прилагането и изпълнението на мерките за хуманно
отношение към птиците.
С анекс №1/15.12.2015г. размерът на държавната помощ е увеличен със
сумата от 3 129,29 лева, изплатена на ответника на 17.12.2015г.
С анекс №2 от 12.05.2016г. размерът на помощта е увеличен със сумата
от 29 980,14 лева, от която след прихващане със задължения на ответника е
изплатена сумата от 22 763,11 лева на 16.05.2016г.
С анекс №3/09.12.2016г. помвощта е увеличена със сумата от 5 014,72
лева, която е изплатена на 28.12.2016г.
С анекс №4/27.01.2017г. помощта е увеличена с 1 082,31 лева,
изплатена на 10.02.2017г.
6
С анекс №5/17.03.2017г. държавната помощ е допълнена със сумата от
34 807,45 лева. На същата дата е сключено и споразумение за прихващане с
1 778,35 лева главница и 134,58 лихви, поради което помощта в размер на
останалите 32 894,42 лева е изплатена на 31.03.2017г.
Безспорно е и е доказано по делото, че Маргет 2013 ЕООД е
регистрирано като земеделски производител по смисъла на Закона за
подпомагане на земеделските производители.
Видно от контролен лист от 04.02.2016г. представители на Областна
дирекция-Ловеч при ДФЗ са извършили проверка за прилагане на схемата за
държавна помощ по мярката за хуманно отношение към птиците, при която
ответникът е представил отчет за работата си и е приложил документи за
установяване изпълнение на задълженията по договора, с придружително
писмо от 25.02.2016г., като проверяващите не са констатирали нарушения.
Със заявление от 31.03.2016г. ответникът е поискал от ДФЗ да се
увеличи броят на отглежданите от него по посочената мярка патици на
15 840.
Видно от контролен лист от 07.02.2016г. при извършената проверка от
ДФЗ-Областна дирекция-Ловеч проверяващите не са констатирали
нарушения в обекта на ответника. Същият е представил отчет за работата си.
Със заявление от 14.02.2017г. ответникът е поискал да се добави и
мярката използване на вода при отглеждането на патиците на брой 15 840,
която да отговаря на качествата на питейната вода.
Видно от контролен лист за проверка от 25.01.2017г. отново
представителите на ищеца не са констатирали нарушения от страна на
ответника по процесния договор.
От удостоверение от 13.02.2017г. на Националната агенция за
приходите-Териториална дирекция-Велико Търново, офис-Ловеч се
установява, че към посочената дата Маргет 2013 ЕООД няма задължения към
Държавата.
При извърпшена проверка на 13.02.2018г. от представители на ДФЗ-ОД-
Ловеч, видно от изготвения контролен лист, проверяващи са констатирали че
обектът е с ново удостоверение за регистрация на животновъден обект
№652/27.11.2017г. и е за отглеждане вече на 19 200 броя патици, в 6 броя
7
сгради.
На 16.02.2018г. в Областна дирекция-Ловеч ответникът е подал отчет
във връзка с изпълнението на договора.
На 19.03.2018г. ответникът е подал заявление пред ДФЗ за
кандидатстване за отпускане на държавна помощ по същата мярка – за
хуманно отглеждане на птици. Отговорът е „не са намерени резултати по
зададените критерии. Търсенето се извършва в данни за задължения към
Лоши вземания – Разплащателна агенция, Европейско финансиране-Агенция
САПАРД; Инвестиционни схеми за подпомагане – Държавни помощи;
Краткосрочни схеми за подпомагане – Държавни помощи.
Ищецът представя по делото справка, приета като доказателство, от
същата дата 19.03.2018г., изготвена от служител при ДФЗ, видно от която
Маргет 2013 ЕООД има задължения към бюджета.
Със заявление от 11.10.2018г. до ОДБХ-Ловеч ответникът моли да бъде
заличен животновъден обект №55530199 по реда на чл.138 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Със заповед от 22.10.2018г. е допуснато исканото заличаване, считано
от 15.10.2018г.
По делото от ищцовата страна е представен контролен лист за
извършена проверка за изпълнение на поет 5-годишен ангажимент по мерки,
прилагани в периода 2012-2017г. по схема за държавна помощ за хуманно
отношение към птици. Видно е, че проверката е извършена на 24.01.2020г. от
Областна дирекция по безопасност на храните-Ловеч. Резултатът е, че обект с
рег.№ 5553-0199 е заличен от регистъра на Агенцията по храните със заповед
от 22.10.2018г. и реално не е извършена проверка за изпълнение на
посочените мерки през 2019г. Ответникът не е присъствал на проверката.
С писмо от 16.04.2020г., връчено на ответника на 11.06.2020г.,
Областна дирекция-Ловеч при ДФЗ е поканила същия за доброволно
изпълнение и е уведомен, че трябва да възстанови сумата от 91 209,42 лева,
заедно със законната лихва
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №1520/2020г. по описа на
Районен съд-Ловеч, по което на основание чл.417 от ГПК въз основа на
извлечение от сметка, са издадени заповед за изпълнение №260014 от
8
21.09.2020г. и изпълнителен лист, с които е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца сумите, които са предмет на настоящата искова претенция.
Тъй като ответникът е подал възражение в срока по чл.415 от ГПК, ДФЗ
предявява настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника, че същият дължи сумите, предмет на
заведения иск.
За изясняване на обстоятелствата по делото в първата инстанция е
назначена съдебно икономическа експертиза с вещо лице Николина Русева.
От заключението се установява, че общият размер на финансовата
помощ /субсидията/, която ищецът е превел на ответника въз основа на
процесния договор и анексите към него, възлиза на сумата от 91 209,42 лева
като размерът на лихвите за забава върху всяка от главниците от датата на
падежа до 18.09.2020г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – е общо 38 876,53 лева, а размерът на лихвите до
12.01.2022г. – датата на обявяване на делото за решаване в Окръжния съд – е
51 063,13 лева.
При проверка в счетоводните книги на ответника вещото лице е
констатирало, че през 2018г. /към 01.01.2018г./ в обекта е имало налични за
отглеждане 10 453 броя патици, като след това са били доставени още 21 560
патици и общият брой на отглежданите патици е станал 32 013. Продадени са
били след угояване 26 158 патици. През 2019г. са доотглеждани към
01.01.2019г. има 5 855 броя, доставени са били още 4 800, при което общият
брой на отглежданите патици става 10 655. През 2020г. /01.01.2020г./ са били
налични 8 415 броя, доставени са били още 11 058, при което отглежданите са
19 473 броя патици, от които са били продадени 13 306 и към 31.12.2020г. е
имало в наличност 6 167 патици.
При тези данни от фактическа страна Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
Предявен е иск с правно основание чл.422 от Гражданския процесуален
кодекс за приемане за установено че ответникът Маргет 2013 ЕООД има
задължения към ищеца Държавен фонд земеделие по договор от 25.05.2015г.
за предоставяне на Държавна помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците за следните суми, а именно:
за сумата от 91 209,42 лева-главница; лихва за забава върху размера на
9
договора за главница 25 561 лева от 29.05.2015г. до 18.09.2020г. в размер на
13 563,67 лева; лихва за забава върху главница от 3 129,29 лева по анекс
№1/15.12.2015г. от 17.12.2015г. до 18.09.2020г. – 1 488,19 лева; лихва за
забава върху главница от 23 393 лева по анекс №2/12.05.2016г. от 16.05.2016г.
до 18.09.2020г. в размер на 10 156,46 лева; лихва за забава върху главница от
5 014,72 лева по анекс №3/09.12.2016г. от 28.12.2016г. до 18.09.2020г. в
размер на 1 827,59 лева; лихва за забава върху главница от 1 082,31 лева по
анекс №4/27.01.2017г. от 10.02.2017г. до 18.09.2020г. в размер на 390,53 лева;
лихва за забава върху главница от 33 029,10 лева по анекс №5/17.03.2017г. от
31.03.2017г. до 18.09.2020г. в размер на 11 450,09 лева; заедно със законната
лихва върху главницата от 21.09.2020г. – датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение-до окончателното й изплащане; както и
сумата 2 601,72 лева – заплатенае държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, представляващи направени разноски в заповедното
производство, за които вземания е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 21.09.2020г. по ч.гр.д. № 1520/2020г. по описа на
Районен съд-Ловеч.
Съгласно разпоредбата на чл.20 от Закона за задълженията и
договорите Апелативният съд трябва да тълкува процесния договор като
търси действителната обща вола на страните. Въз основа на съпоставка на
отделните договорни клаузи, поотделно и в тяхната вазимовръзка,
настоящият съдебен състав намира, че съгласно договора ответникът дължи
санкцията връщане на дадената помощ само за неизпълнение на договора и за
съответната на неизпълнението част, а не за неизпълнение в продължение на
5-години. Този извод е в съответствие с основния принцип в гражданското
право, че е недопустимо неоснователно обогатяване на едната страна за
сметка на другата страна. По делото е доказано, че Маргет 2013 ЕООД е
изпълнило договорните си здължения за годините 2015, 2016 и 2017г., поради
което не следва да връща дадената му от ищеца помощ. Исковата претенция е
формирана именно като сума на отпуснатата субсидия за този период от
време 2015-2017г. Тъй като ответникът е изпълнявал договорните си
задължения да отглежда договорения брой патици по хуманен начин като
ползва фуражи, които не са със животински протеини и не съдържат
посоченото в договора вещество над посочения размер, което изпълнение е
констатирано от представители на ищеца и е отразено писмено в приетите
10
като доказателства по делото контролни листи, тъй като ответникът е
изпълнил договорните си задължения през периода 2015-2017г., същият не
дължи връщане на помощта, ддена му с тази цел, за това предназначение и за
този период от време, възлизаща на исковата претенция за главница, поради
което предявеният иск за главница като неоснователен и недоказан, следва да
бъде изцяло отхвърлен. На основание чл.86 от ЗЗД тъй като задължението за
лихва е акцесорно на главното задължение и в случая галвницата е
недължима, ответникът не дължи заплащане и на лихви. За времето, през
което ответното дружество е изпълнявало договора, а именно за 2015, 2016 и
2017г. същото не дължи връщане на предоставените парични средства, тъй
като те са изразходвани по предназначение и за осъществяване на поставената
с договора цел.. Не може да се приеме твърдението на ищеца, че като не е
изпълнявал през 2018 и 2019г. договорните си задължения, ответникът трябва
да бъде санкциониран да върне и помощта за предходните 3-години, когато е
престирал договореното по договора. В противен случай би се стигнало до
неоснователното му обедняване, което противоречи на основен правен
принцип да не се допуска неоснователно обедняване респективно
неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг правен
субект. Изпълнението на договора в посочения период от време, а именно
през 2015, 2016 и 2017г. се доказва с контролните листи за извършени
проверки от представители на ищеца, в които изрично е посочено, че липсват
допуснати нарушения на договора от страна на ответника. След като
ответникът е изпълнил задълженията си по договора в процесния период, без
значение е дали има публичноправни задължения, тъй като помощта по
договора се отпуска целево – за отглеждане на птици по посочения в договора
начин и с изпълнението на това задължение ответникът е постигнал
поставената цел, която не зависи от това дали има задължения към
Националната агенция за плащанията. Още повече, както твърди самият
ищец, в жалбата, съгласно указанията земеделският производител-кандидат
трябвало „да няма изискуеми задължения към държавния бюджет към датата
на кандидатстване“, а не в по-късен момент и в случая това условие е спазено.
След като са възникнали публичноправни задължения за ответника, на същия
не е одобрено да се изплаща помощ по тази мярка, който факт е безспорен по
делото.
Предвид изложеното Апелативният съд, в настоящият състав, намира
11
предявения иск за изцяло неоснователен и недоказан, поради което следва да
бъде отхвърлен.
В обжалваното решение Ловешкият окръжен съд е стигнал до същия
краен решаващ извод.
Освен това Апелативният съд намира и с оглед правомощията си на
въззивна инстанция по ГПК, при проверка правилността на
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Ловеч, че първостепенният
съд е изяснил правилно фактическата обстановка въз основа на всестранен и
подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, достатъчни за
изясняването му и същият съд е направил правни изводи съответстващи на
приетата фактическа обстановка, поради което тези правни изводи на
първостепенния съд са обосновани, подробни и обективни, както и
Апелативният съд ги намира за съответстващи на закона и задължителната
съдебна практика на Върховния касационен съд, поради което ги споделя
изцяло.
По реда на чл.272 от ГПК Апелативният съд, възприема изцяло
изложените от Ловешкия окръжен съд в обжалваното първоинстанционно
решение мотиви, както и препраща към тях.
Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на
въззивника относно пороци на обжалваното решение, направени във
въззивната жалба, не са основателни и не са доказани, поради което следва да
бъдат оставени без уважение, тъй като обжалваното решение не страда от
такива пороци.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено, включително и в частта за разноските.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените разноски в тази инстанция в
размер на сумата 600 лева, договорено и заплатено изцяло в брой адвокатско
възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и
съдействие, с характер на разписка, както и пълномощно. Адвокатският
хонорар е в рамките на минималния по Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което не се налага да бъде
намален във връзка с направеното от другата страна възражение за
12
прекомерност.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №29 от 11.02.2022г., постановено по гр.д.
№289/2021г., на Окръжен съд-Ловеч
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие-гр.София, с ЕИК *********, да
заплати на Маргет 2013 ЕООД-гр.Ловеч, с ЕИК *********, представлявано от
Т. Т., сумата 600 лева, направени разноски в настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13