№ 186
гр. Свиленград, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200812 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0351-000285 от
23.07.2024 година на ВПД Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на Д. С. А. с ЕГН ********** от град
************************************** със съдебен адрес: град
Свиленград, ул.„Г. Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез адвокат Т.
Коларова, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв.
и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за
срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година
на МВР са отнети 15 контролни точки.
Жалбоподателят моли за пълна отмяна, респ. изменение на обжалвания
акт, тъй като бил незаконосъобразен - издаден в нарушение на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон (издаден от некомпетентен
орган и при образувано наказателно производство за същото деяние). Сочи, че
1
не бил извършил процесното нарушение.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За
него се явява адвокат Т. Коларова, която пледира пред настоящия Съдебен
състав за отмяна на обжалвания акт, тъй като имало образувано наказателно
производство за същото деяние и тъй като лицето дало кръв за изследване,
което не било взето предвид от полицейските органи. Претендират се
разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - ВПД Началникът на Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 01.07.2024 година около 12.00 часа в град Свиленград, област Хасково,
на кръстовището на улица „Цар Симеон Велики” и улица „Александър
Стамболийски”, Д. А. управлява в посока улица „Алеко Константинов” лек
автомобил марка „БМВ”, модел 335И с държавен регистрационен номер
******** – негова собственост (видно от Справката от АИС - КАТ), когато е
спрян за проверка от полицейските служител – свидетелите Г. Т. Б. и И. Д. П.
(служители на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково), които го уведомяват,
че ще му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества (, тъй
като преди това са получили оперативна информация, че управлява МПС след
употреба на наркотици).
Жалбоподателят е отведен в РУ – Свиленград, където около 12.10 часа
свидетелят М. А. К. след като се представя го уведомява, че ще му бъде
извършена проверка за НУВ и му разяснява процедурата във връзка с
проверката за НУВ, както и правата и задълженията на проверяваното лице –
2
в случая жалбоподателят. Жалбоподателят в 12.20 часа след като разбира за
какво иде реч отказва да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Drug
Test 5000” с фабричен № ARRС – 0049 за наличие на НУВ, както и отказва да
бъде изследван по друг начин относно НУВ. На жалбоподателя е издаден
Талон за медицинско изследване с № 082420 от същата дата, приложен в
кориците на Административнонаказателната преписка (АНП), в който е
посочено, че следва да се яви до 13.20 часа (до 120 минути съгласно чл. 6, ал.
6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 година)) в Центъра за спешна
медицинска помощ (ЦСМП) – Хасково, филиал Свиленград за даване на
кръвна проба и отделно от това сочи, че отказва да даде кръвна проба и урина.
До 13.20 часа А. не се явява в ЦСМП – Хасково, филиал Свиленград (в този
смисъл са Писмо с вх.рег.№ 9088 от 21.10.2024 година, ведно с приложената
към него извадката от Дневника на ОДЧ при РУ – Свиленград и Писмо с
вх.рег.№ 9346 от 25.10.2024 година, ведно с приложената към него извадката
от електронния регистър на ЦСМП – Хасково „Справка случаи ЦСМП
Хасково”). В съдебно заседание разпитаните полицейски служители
уточняват, че ако А. се беше явил своевременно (в определеното време) в
ЦСМП – Хасково, филиал Свиленград, за да даде проба за изследване,
дежурните медицински лица са щели да уведомят ОДЧ при РУ – Свиленград
и полицейските служители са щели да идат на место, което в настоящия
случай не е станало – видно от заверения препис на извадката от Дневника за
получени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУ- Свиленград и от
приложеното към него Писмо, както и от извадката от електронния регистър
на ЦСМП – Хасково „Справка случаи ЦСМП Хасково” и от приложеното към
него Писмо.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят
М. А. К. – Полицейски инспектор „Пътен контрол”, VI степен в Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, съставя
против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с № 348382, серия AД. Това
процесуално действие извършва и с участието на свидетелите Г. Б. и И. П.. В
изготвения АУАН актосъставителят К. излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с отказа на А. да му бъде извършена
3
проверка с техническо средство, респ. химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употреба на НУВ, както и на обстоятелствата по
извършването и открИ.ето му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предложение второ от
ЗДвП, която вписва за нарушена. В констатиращия Акт фигурира отбелязано
изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано
нарушението. След съставянето на АУАН, жалбоподателят е запознат със
съдържанието му и е връчен лично, като с подписа си Д. А. удостоверява
получаването на екземпляр от него, като сочи, че няма възражения против
констатациите в Акта, което е вписано в съответната графа.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, ВПД Началникът на Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП №
24-0351-000285 на 23.07.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и налага
на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца както и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР отнема 15 контролни точки. НП е
редовно връчено на жалбоподателя на 07.09.2024 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в
Справката за нарушител и Картона на НП. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на ВПД Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(Николай Анастасов Анастасов) да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че М.
А. К. заема длъжността „Полицейски инспектор „Пътен контрол”, VI степен в
Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” и
Писмо с рег.№ 351000-6370 от 01.10.2024 година, видно от което Николай
4
Анастасов Анастасов е назначен на длъжността „ВПД Началник на Група
„Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” към
датата на издаване на НП, т.е. последният се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на
МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е
отбелязано че А. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП и за
нарушения на Кодекса за застраховането (КЗ) с влезли в сила НП и
Електронни фишове, както и са му налагани множество принудителни
административни мерки (ПАМ).
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 29.10.2024
година свидетели – Г. Т. Б., И. Д. П. и М. А. К.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на тримата свидетели, които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Г. Т. Б., И. Д.
П. и М. А. К. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги
провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на
свидетелските показания на последния посочен свидетел (М. К.) не се
намериха, а единствено поради служебното й качество – служител на Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от нейна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си.
Съдът възприе показанията на тримата посочени свидетели предвид липсата
на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
5
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на
посочените трима свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на
отказ на Д. С. А. да му бъде извършена проверка с техническо средство и да
му бъде взета кръвна проба, респ. урина за установяване наличие/липса на
НУВ. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът дава вяра и другите налични в кориците на делото писмени документи,
тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се кредитират.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
6
НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент
от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от
ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 8546 от 04.10.2024 година и от
съответната графа от Справката за нарушител/водач, ето защо производството
не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в
резултат на плащане на финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до незаконосъобразност.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. По отношение на процесното
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017
година контролният орган отразява в Талона за изследване обстоятелствата по
чл. 3а. В настоящия случай в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 година отказът на лицето да бъдете установено
дали същото, като водач на МПС е употребило НУВ, е удостоверено в
наличния по делото Талон за медицинско изследване.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.
57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
7
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на
АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е
посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят е
отказал да бъде изпробван с техническо средство, респ. да даде кръвна проба,
респ. урина за изследване за НУВ. Следователно нарушението е описано по
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и
не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя
противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му
да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и
Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова). Фактът,
че при посочване на нарушената материалноправна разпоредба в НП не е
посочено конкретното предложение, не води до различни правни изводи, тъй
като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви
обстоятелства, какво е извършил), което е напълно достатъчно за наказаното
лице да разбере в какво точно е обвинено. Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била нарушена.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1
от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3.2.
от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория,
които са с функционални задължения по контрол на пътното движение. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
01.07.2024 година актосъставителят М. А. К. е заемала длъжността
„Полицейски инспектор „Пътен контрол”, VI степен в Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. била е полицейски
орган с функционални задължения по контрол на пътното движение, който е
орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група
„Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР (видно
от Типовата длъжностна характеристика за длъжността й и Заповедта за
назначаването й). Предвид изложеното актосъставителят М. К. безспорно се
явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се
8
установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП – Николай Анастасов
Анастасов, е заемало към момента на издаването му длъжността „ВПД
Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ –
Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на
контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая
свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно А. е бил
водач на процесното МПС, тъй като той е бил спрян за проверка и на него е
съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е
9
посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание.
Тъй като в случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, Съдът
приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност. В този смисъл е и Декларацията
по чл. 188 от ЗДвП, в която А. сочи, че е управлявал въпросното МПС на
процесните място и време.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, водач на МПС,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се
наказва. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо. В случая със
санкционния акт е прието наличие именно на втората хипотеза, визираща
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да
даде кръвна проба, респ. урина за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози са два различни способа, чрез които се установява
наличието на наркотични вещества или техни аналози. В случая на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две
различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да
предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали
управлява МПС след или без употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше
съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не
би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при
обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство, но се съгласи да даде проба за медицинско
10
изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява
от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози
не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се
касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС
е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, независимо по кой метод. От събраните по делото гласни
доказателства (показанията на свидетелите К., Б. и П.) и писмени такива,
безспорно се установяват обстоятелствата, описани като фактическа
обстановка както в АУАН, така и в НП – че А. е управлявал процесното МПС,
че при проверка, при надлежна покана, достигнала до знанието му, от страна
на съответните контролни органи, същият изрично е отказал да бъде тестван
за употреба на НУВ с техническо средство, като не е изпълнил и
предписанието за медицинско изследване. Отделно от това съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените Актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В случая Съдът намира, че констатациите от
АУАН се потвърждават по несъмнен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства. Съдът не би кредитирал за основателни доводи, че
АУАН е издаден преди изтичане на срока за даване на кръвна проба, респ.
преди издаване на Талона, тъй като АУАН се издава веднага и в случай на
даване на кръвна проба, резултатът щеше да бъде отразен в НП. И отделно от
това жалбоподателят е заявил изрично, че отказва да даде и кръвна
проба/урина. В този смисъл е и Решение № 711 от 02.10.2023 година по КАНД
№ 636/2023 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Василка Желева, където е посочено, че „ ... неоснователни са ... доводите, че
АУАН не можело да бъде издаден преди изтичането на часа за явяване на
водача в ЦСМП, вписан в издадения му Талон за изследване. По делото
липсват твърдения, както и доказателства, санкционираното лице да се е
явило за даване на кръвна проба, като алтернативен способ за установяване
употребата на алкохол, а напротив – същият писмено е обективирал в
издадения му и връчен на ... Талон за изследване № ..., че отказва кръвна
проба.”.
За пълнота следва да се посочи, че както вече бе отбелязано текстът на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и
да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната
11
отговорност на водача по този текст. В този смисъл е и Решение от 24.02.2021
година по КАНД № 990/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Росица Чиркалева-И.ова.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ
качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване
с техническо средство проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози и е отказал да даде проба за медицинско изследване.
С лабораторно изследване се установява употребата на НУВ, когато
водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на
проверка с техническо средство, както и когато не приема показанията на
техническото средство. Т.е. както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение водачът на МПС, отказвайки да бъде изпробван с техническо
средство за установяване на НУВ не би извършил нарушение, ако даде кръвна
проба, респ. урина за медицинско изследване. Лабораторното изследване се
извършва с АУАН (чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба). въз основа на издаден
Талон за медицинско изследване, който се съставя в 3 екземпляра заедно В
процесния случай, Талон за медицинско изследване е издаден. Приложеният
по делото Талон следва да бъде ценен като документ, удостоверяващ отказ на
лицето по смисъла на чл. 6 от Наредбата да даде кръв, респ. урина за
медицинско изследване.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и
санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не даде биологични проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
За пълнота следва да се посочи, че е неотносимо обстоятелството относно
това дали техническото средство за измерване на НУВ в тялото на
жалбоподателя е одобрено или не по реда на Закона за измерванията,
доколкото нарушението, за което той е санкциониран, е за отказ за извършване
на проба за употреба на НУВ, а не за установено наличие на такова със
12
съответното техническо средство.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че при проверка от
надлежните органи е следвало да бъда установена употребата, респ. липсата
на наркотични вещества или техни аналози в тялото му по някой от начините,
предвидени в ЗДвП. В подкрепа на изложеното е и фактът, че това не първото
такова нарушение на А..
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 15
контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение
предписанието за медицинско изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, е предвидено да се отнемат
контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба
се налага санкцията отнемане на контролни точки, но това не представлява
съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е описано
извършеното в случая нарушение, а именно: отказът на А. да му бъде
извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба,
респ. урина за установяване наличие на НУВ, както и точно е посочена
санкционната разпоредба – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената
Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се
отнемат контролни точки, както следва: т. 3 - за отказ на водач, който
управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или при
неизпълнение предписанието за медицинско изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от ЗДвП)
– 15 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни
точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо
действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по
13
отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на
контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като
поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за
извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен
характер и действията на административния орган по отбелязване на
отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното
с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените
контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение). В този смисъл са Решение № 176 от
15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова,
Решение № 294 от 18.04.2018 година, постановено по КАНД № 134/2018
година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Росица Чиркалева - И.ова и др.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците
на осъществения фактически състав на административно нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната
за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не
съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради
неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат (, а напротив, целта е
предотвратяване на такъв), така и поради наличието не само на смекчаващо
14
(фактът, че не е осуетил или възпрепятствал проверката по някакъв начин), но
и на отегчаващи (други нарушения на правилата за движение по пътищата и
на КЗ, за които са наложени санкции, включително ПАМ, които явно не са
изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект) обстоятелства. В тази
връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта
на нарушителя към датата на деянието, доколкото възрастта от 32 години
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправни такива. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство. Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по
този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на
чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28
от ЗАНН за съответстваща на закона.
В този ред на мисли е неоснователно възражението на жалбоподателя,
изложено в Жалбата и на процесуалния му представител, направено в
пледоарията пред настоящия Съдебен състав и касаещо приложението на чл.
33 от ЗАНН, тъй като липсват основания за прекратяване на преписката и в
тази връзка за отмяна на НП. В този ред на мисли следва да се посочи, че няма
влязъл в сила Съдебен акт, с който лицето да е осъдено за същото нарушение.
Следва да се отбележи, че е неоснователно наведеното от адвокат
Коларова в пледоарията й пред настоящия Съдебен състав възражение, че
била дадена кръвна проба, тъй като съгласно чл. 12, ал. 3 от Наредба № 1 от
19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при медицинско
изследване и вземане на проби лицето се придружава от служител на МВР, а
съгласно чл. 18 и чл. 20 от посочената Наредба е предвиден точно определен
ред за съхраняване на пробите и транспортирането им, която процедура в
настоящия случай не е спазена, което прави пробите негодна за целите на
процесната проверка. Т.е. налице е отказ в посочения по-горе смисъл.
Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.
15
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
Приложената от АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предложение
второ от ЗДвП съответства на установеното нарушение. Както вече бе
посочено, нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е санкционна, но тя съдържа в
себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които обуславя
налагането на визираното в същата наказание. Казано по друг начин,
нарушената и санкционната разпоредба в случая съвпадат, поради което не би
могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за какво точно негово
поведение е санкционирано, нито че квалификацията на нарушението е
непълна или неточна. В този смисъл е и Решение № 341 от 10.05.2019 година
по КАНД № 254/2019 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Цветомира Димитрова.
Административните наказания са правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
предвидените от закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания не
съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето им под този
минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания за
процесното нарушение, Съдът намира за необходими за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
По разноските:
С оглед изхода на делото такива не се дължат на жалбоподателя, т.е.
искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 24-0351-
16
000285 от 23.07.2024 година на ВПД Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково, с което на Д. С. А. с ЕГН ********** от град
************************************** за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 15
контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Д. С. А. с ЕГН
********** от град ************************************** за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17