№ ................/09.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14700 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г.
Фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Ф. Хасанов Ю.,
ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 288, ал.1, т.2, б. ”а”, вр. с ал. 12
от КЗ (отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 691,73 лв.,
представляваща изплатеното от Г. фонд обезщетение по щета №110718/27.11.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба ищецът Г. фонд, чрез адв.
Людмила Велева Тодорова сочи, че на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б.
"а", от КЗ (отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от КЗ е изплатил
по щета №110718/27.11.2014 г. обезщетение за имуществени вреди за в размер на
691,73 лв. за увреждания на л.а. „Фолксваген Голф" с ДК № В2228КТ,
собственост на Иван Фьодорович Апаречки
при ПТП, настъпило на 01.07.2014 г. в гр. Варна. Поддържа, че ответникът бил
виновен за катастрофата, която причинил управлявайки л.а. „Фиат Пунто" с ДК № РР6939АС, собственост на Миглена
Йорданова Маринова, в гр. Варна по бул. „Константин и Елена", като преминал
от крайна дясна лента в съседна лява без да пропуска правомерно движещия се там
л а. "Фолксваген Голф", който ударил. В нарушение на чл. 260 от КЗ
(отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на
ПТП. Сочи, че въпреки поканите ответникът не е погасил задължението си. По
изложените съображения моли предявения иск да се уважи. Претендира присъждане
на сторените разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Ф. Хасанов Ю. не е депозирал отговор на исковата молба.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
В проведено по делото на 09.11.2020 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в
проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца, а същите се подкрепят от представените с исковата молба писмени
доказателства, сред които е и констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1872/01.07.2014г., писмо рег. № 28540, писмо вх. № 07-00-29-116/14.11.2014г.,
справка от базата данни на Информационен център към Г. фонд, на база подадени
данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите от 27.11.2014г., уведомление за имуществени вреди вх. №
07-00-29-233/27.11.2014г., доклад по щета за имуществени вреди №
110718/27.11.2014г., заключителна техническа експертиза № 110718/27.11.2014г.,
техническа експертиза по щета № 110718/27.11.2014г., опис на претенция №
70-04000-00349/14/02.07.2014г., 3 стр. снимков материал, преводно нареждане от
14.01.2015г., регресна покана относно щета №
ГФ-11-0718/27.11.2014г., известие за доставяне до Ф.Ю..
Следва да се отбележи още, че
ответникът не е оспорил размера на претендираната
сума.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция
следва да се уважи по този ред, съответно и акцесорната
ѝ за законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба – 13.09.2019 г., видно от товарителница, с която е подадена.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски в размер на
50,00 лв. за заплатената държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ф. Хасанов Ю., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на Г. Фонд, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 691,73 лв., представляваща изплатеното от Г.
фонд обезщетение по щета №110718/27.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.09.2019 г. до окончателното ѝ изплащане,
на основание чл.
288, ал.1, т.2, б. ”а”, вр. с ал. 12 от КЗ (отм.).
ОСЪЖДА Ф. Хасанов Ю., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на Г. Фонд, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 50,00 лв. съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: