М О Т И В И
към Присъда № 16/22.01.2020 г.,
по н.о.х.д. № 3106/19 г. по описа на СГС,
НО, 30-ти състав
--------------------------------------------------------------------------------
І.
Подсъдимият Б.Б.К.,
с ЕГН: **********, е предаден на съд по повдигнатото му от Софийската градска
прокуратура (СГП) обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК – за това, че: в гр. София, в периода между 18.00 ч. и 18.30
ч. на 20.02.2015 г., с две деяния при условията на продължавано престъпление,
без надлежно разрешително е разпространил и държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества (кокаин
и коноп) на обща стойност 1926, 46 лв., както следва: 1)
Около 18.00 ч. на 20.02.2015 г. в гр. София (в близост до кръстовището между
улиците „Боряна“ и „Любляна“), без
надлежно разрешително разпространил (като продал на Д.Б.К.) високорисково
наркотично вещество – 0,28 грама кокаин, със съдържание на активен компонент от
66%, на стойност 61, 60 лв.; 2) Около 18.30 ч. на 20.02.2015 г. в
гр. София (в жилище, намиращо се в ж.к. „************), без надлежно
разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на
обща стойност 1864, 86 лв., а именно: а) 21 обекта кокаин с общо нето
тегло 8, 55 гр. на стойност 1862, 40 лв. и б) 1 обект коноп с нето тегло 0, 41
гр., със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол“
– 16 %, на стойност 2, 46 лв.
Страните в процеса имат
противоречиви позиции относно фактите и тяхната доказаност.
Прокурорът при СГП поддържа изцяло
предявеното обвинение – както по отношение на отразените в него обстоятелства
(за всяко от деянията), така и спрямо заявената правна квалификация на
инкриминираната дейност. Позовава се основно на протоколите за обиск,
претърсване и изземване; на заключенията на физико-химичните, техническите и
оценителните експертизи; на протоколите от съдържанието на ВДС, изготвени след
използваните спрямо подсъдимия специални разузнавателни средства; на показанията
на полицейските служители Д. и В., както и частично – на казаното в съдебното
следствие от св. Д.К. и на извършеното с негово участие разпознаване на К. като
автор на едно от деянията. Така, представителят на СГП предлага престъплението
да бъде наказано с 2 години лишаване от свобода, с отложено изпълнение при 3-годишен
изпитателен срок, вкл. и с глоба в размер на 5000 лв. Защитникът на подс. К. – адв. Е.Й., пледира за оправдателна присъда с доводите, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин. Позовава се на констатирани от
него пропуски и нарушения при установяването на фактите: а) проведени от СГС недопустими
свидетелски разпити на полицейските служители В. и Д. (считани от него за съпричастни към
експлоатираните спрямо подсъдимия специални разузнавателни средства, респ. –
извършвали действия по разследването по смисъла на чл. 118, ал.2 НПК); б)
нарушения при претърсването на жилището на подсъдимия, без да се осигури
присъствие на някое от лицата по чл. 162, ал.1 НПК, следователно – и
невъзможност изготвеният за това действие протокол да бъде ползван като годно доказателствено средство; в) неуведомяването на подс. К. от органите на МВР, че от момента, в който
апартаментът му е бил претърсен, същият е имал право да се свърже и консултира
с адвокат; г) неяснота как в претърсеното жилище са попаднали откритите
там наркотични вещества (доколкото св. Г.А., тогавашна приятелка на подс. К., е заявила, че при влизането на полицейските
органи е видяла инкриминираните пликчета за първи път и че при претърсването не
е била открита електронна везна, каквато е налична по делото); и д)
нерегламентираното манипулиране на досъдебните показания на свидетелите А. и К.,
които – според адв. Й. – са били притискани „доста
грубичко“ да изнасят уличаващи подсъдимия факти (твърдение, подкрепено от
защитника и с позоваване на казаното от св. Д.М.). Самият подсъдим не дава
обяснения по обвинението, но в последната си дума лаконично моли за оправдателна
присъда.
ІІ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид събраните по делото
доказателства, о т ф а к т и ч е с к а с т р а н а намери за установено следното:
Подс. Б.Б.К., с ЕГН: **********,
е роден на *** ***. Същият е българин и български гражданин, със средно образование; неженен, неосъждан, понастоящем работи
като шофьор и живее на посочен от него адрес за призоваване в гр. София, ул. „************.
Към м. февруари 2015 г. подс. К. живеел в
апартамента на своите родители в гр. София, ж.к. „************, и често пребивавал
там заедно с тогавашната си интимна приятелка – свидетелката Г.А.. В същия
период ползвал телефонен апарат с № ************(регистриран на името на друго
лице) и управлявал лек автомобил „Рено Клио“, с рег.
№ ********. Свидетелят Д.К., живущ ***, познавал подсъдимия като лице, от което
можел да си закупува наркотични вещества – кокаин, без да знаел конкретните му
имена и други лични данни. В телефонния си апарат (с № 0886 887055) св. К.
вписал К. с името „Tomas OK“ и бил наясно, че при
нужда да си набави кокаин, следва да му позвъни за уговаряне на среща.
1.
В следобедните часове на 20.02.2015 г. подс. К.
бил потърсен от св. Д.К. с идеята да му осигури доза кокаин срещу конкретна
парична сума. Между въпросните лица били проведени два телефонни разговора, за
да се конкретизира мястото на срещата: първият – в 17.09 ч., при който К.
поискал да се види с К.; и вторият – в 17.39 ч., когато К. позвънил на К. и
двамата се разбрали да се срещнат в гр. София, в близост до кръстовището между
улиците „Любляна“ и „Боряна“ (в района на Украинското посолство). Така, малко преди 18.00 ч. на 20.02.2015 г.
подсъдимият паркирал управлявания от него лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ********, на посоченото място и изчакал там
св. К.. Междувременно подготвил и предвидената за продажба доза кокаин, която
била обособена в пликче и поставена на предната
дясна (пътническа) седалка на автомобила. Инкриминираният обект
съставлявал кокаин, с нетно тегло 0, 28 грама, със съдържание на активния
компонент от 66% и стойност 61, 60 лв. Около 18.00 ч. на същото място
пристигнал св. Д.К., който пътувал в управляван от св. К. автомобил. К.
временно излязъл от колата на К., приближил се до автомобила на подс.К., отворил предната му дясна (пътническа) врата, взел
поставения на седалката плик с кокаин и предоставил на К. сумата от 40 лв. След
това се качил обратно в автомобила на св. К. и двамата потеглили в посока към
ж.к. „Разсадника“.
Срещата между подс. К. и св. К. била
наблюдавана от св. Р.В., служител на СДВР, който към инкриминираната дата
работил в екип с колегата си И.Д. (също свидетел по делото). Двамата
разполагали с придобита чрез специални разузнавателни средства (наблюдение,
проследяване и подслушване на телефонни разговори) предварителна информация за
дейността, с която се занимава подсъдимият, както и за уговорената сделка и по
тази причина към момента на инкриминираните събития били в района на
местопрестъплението. Полицейските екипи се разделили, като единият, с участието
на св. В., проследил управлявания от св. К. автомобил, в който пътувал св. Д.К..*** около 18.30 ч. колата
била спряна за проверка, а св. К. – задържан и обискиран от разследващ орган по
реда на НПК, като във вътрешния джоб на якето му (в найлонов плик) било открито
и иззето прахообразното наркотично вещество (кокаин), предадено му от подс. К.. Самият свидетел К. разяснил пред св. В., че
инкриминираният наркотик закупил малко по-рано от непознато за него лице и
писмени изявления в този смисъл отразил в пояснителната част на протокола за
обиск.
2.
След проведения обиск на св. К., полицейските служители Д. и В.
предприели действия по преследване и задържане на подс.
Б.К., както и за проверка на жилището му за евентуално съхранявани там други
наркотични вещества. Разследващите органи разполагали с предварително издадено
съдебно разрешение за претърсване на адрес в гр. София, ж.к. „************.
Към 18.30 ч. на 20.02.2015 г. в посочения апартамент К. съхранявал
множество обекти с наркотични вещества, които се намирали в една от стаите,
предназначена за спално помещение и били обособени в 22 бр. малки полиетиленови пликчета, поставени на различни места – върху
бюрото в спалнята и в шкаф на самото бюро. Описани самостоятелно, отделните
обекти били както следва: 1) кокаин, с нето тегло 0,31 гр. и съдържане на
активен компонент 68%, на стойност 68.20 лв; 2)
кокаин, с нето тегло 0,31 гр. и съдържане на активен компонент 67%, на стойност
68.20 лв.; 3) кокаин, с нето тегло 0,31 гр. и съдържане на активен компонент
55%, на стойност 49.60 лв.; 4) кокаин, с
нето тегло 0,29 гр. и съдържане на активен компонент 68%, на стойност 63.80 лв.;
5) кокаин, с нето тегло 0,31 гр. и съдържане на активен компонент 63%, на
стойност 68.20 лв.; 6) кокаин, с нето тегло 0,29 гр. и съдържане на активен компонент
70%, на стойност 63.80 лв.; 7) кокаин, с
нето тегло 0,33 гр. и съдържане на активен компонент 61%, на стойност 72.60 лв.;
8) кокаин, с нето тегло 0 31 гр. и съдържане на активен компонент 63%, на стойност 68.20 лв.; 9) кокаин, с нето
тегло 0,29 гр. и съдържане на активен компонент 62%, на стойност 63.88 лв.; 10)
кокаин, с нето тегло 0,30 гр. и съдържане на активен компонент 68%, на стойност
66.00 лв.; 11) кокаин, с нето тегло 0,30 гр. и съдържане на активен компонент
67 %, на стойност 66.00 лв.; 12) кокаин, с нето тегло 0,28 гр. и съдържане на
активен компонент 74%, на стойност 61.60 лв.; 13) кокаин, с нето тегло 0,60 гр.
и съдържане на активен компонент 69%, на стойност 132.00 лв.; 14) кокаин, с нето
тегло 0,60 гр. и съдържане на активен компонент 69%, на стойност 132,00 лв.; 15)
кокаин, с нето тегло 0,60 гр. и съдържане на активен компонент 64%, на стойност
132.00 лв.; 16) кокаин, с нето тегло 0,60 гр. и съдържане на активен компонент
64%, на стойност 132.00 лв.; 17) кокаин, с нето тегло 0,58 гр. и съдържане на
активен компонент 62%, на стойност 127.60 лв.; 18) кокаин, с нето тегло 0,62 гр. и съдържане на
активен компонент 66%, на стойност 136.40 лв.; 19) кокаин, с нето тегло 0,62
гр. и съдържане на активен компонент 68%, на стойност 136.40 лв.; 20) кокаин, с
нето тегло 0,62 гр. и съдържане на активен компонент 68%, на стойност 136.40 лв.;
21) кокаин, с нето тегло 0,08 гр. и съдържане на активен компонент 67%, на
стойност 17.60 лв.; 22) коноп, с нето тегло 0,41 гр. и съдържание на активния
компонент тетрахидроканабинол 16%, на стойност 2.46
лева.
Общото количество на обектите, съдържащи кокаин (21 бр.), оценени на
1862, 40 лв., възлизало на 8, 55 гр., а стойността на всички наркотични
вещества (22 бр. обекти), съхранявани в жилището, била 1864, 86 лв.
Към 18.30 ч. на 20.02.2015 г., когато описаните наркотици се намирали в
спалнята на апартамента, там пребивавала единствено св. Г.А., приятелка на подс. К., която спяла. В посочения период родителите на К.
не живеели в този апартамент. Малко след 18.30 ч., въз основа на предварително
издаденото съдебно разрешение, полицейските органи проникнали (по неустановен
начин) в жилището и заварили там св. А., която се събудила уплашена.
Разпоредили й да се облече и да излезе навън заедно с тях и в апартамента не
останал никой. Друг полицейски екип междувременно предприел действия по
задържането на подс. К., за да бъде доведен същият до
процесното жилище, с цел – присъствието му на
планираното претърсване. Около 21.00 ч. подсъдимият бил задържан и обискиран в
района на бензиностанция „Еко“ на столичния булевард „Никола Петков“, а след
като (около 21.30 ч.) бил проверен и автомобилът му, К. бил отведен от органите
на МВР до жилището си. Там междувременно разследващият орган осигурил живущите
в същия блок свидетелите К. и К. като поемни лица на
предстоящото претърсване. След довеждането на подс. К.,
в негово присъствие, в присъствие на св. А. и на посочените две поемни лица, в периода между 22.30 ч. и 23.30 ч. било
предприето съдебно разрешеното претърсване на процесния
апартамент, при което на споменатите места в спалнята били открити и иззети за
изследване всичките 22 обекта наркотични вещества.
Общата стойност на всички инкриминирани по делото наркотични вещества (по
двата пункта на обвинението) възлизала на 1926, 46 лв.
ІІІ.
Изследвайки д о к а з а т е л с т в е н и т е
и з т о ч н и ц и, на които се
основават установените факти, съдът условно обособи същите в две групи, съответно
относими към двата пункта на обвинението, обединени в
едно продължавано престъпление – предаденият от подс.
К. на св. К. наркотик (кокаин) около 18.00 ч. на 20.02.2015 г., и съхраняваните
в жилището на подсъдимия 22 обекта наркотични вещества, открити и иззети при
проведеното претърсване.
Преки доказателства за това, че на именно подс.
К. е лицето, което на описаните време и място е предоставил на св. Д.К. 1
обект от 0, 28 гр. кокаин могат да бъдат изведени най-напред от показанията на самия К., очевидец на
деянието. Същият беше изслушан непосредствено в съдебното следствие (л. 72,
гръб – л. 75 от н.о.х.д.), а поради накъсания му разказ за събитията, липсата
на спомени (или целенасоченото пропускане на някои съществени моменти от изследваните факти) и констатирани
противоречия, бяха прочетени в цялост и протоколите от двата му досъдебни
разпита – пред съдия от СпНС от 21.02.2015 г. (т.ІІ,
л. 27-29 от д.п., приобщен на осн. чл. 281, ал.1,
т.1-2 НПК), и пред разследващия орган от
20.02.2015 г. (т. ІІ, л.4-5 от д.п., приобщен на осн.
чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1-2 НПК). Преди
съдържащата се в тях информация да бъде детайлно изследвана, съдът дължи уточнението,
че при непосредствения разпит на св. К. констатира опита му да премълчи редица
обстоятелства, свързани със задържането му и открития в него наркотик. Това е
напълно обяснимо, най-малкото – поради положението, че с показанията си
въпросното лице преди всичко би уличило себе си в престъпление (държане на
високорискови наркотици). Никъде в своя разказ пред СГС свидетелят не употреби
думата „наркотик“ относно обекта, който е получил от подс.
К. малко преди задържането му. Изявленията му, обаче, макар и абстрактни на
някои места, съдържат необходимата конкретика в други
свои части. Така например, К. не отрече, че намереният във вътрешния джоб на неговото
яке обект в найлоново пликче е придобил малко преди обиска му от друго лице, с което се е срещнал по пътя си
от кв. „Овча купел“, през ул. „Боряна“ към ж.к. „Разсадника“ (л.72, гръб от
н.о.х.д.). Ето защо, въпреки опита му да завоалира голяма част от събитията,
случили се в следобедните часове на 20.02.2015 г. (с фрази като „не си спомням
точно…“, „може да е било така, може и не…“, „възможно е да е било така ….“),
св. К. на практика потвърди най-същественото обстоятелство, свързано с пункт І
от обвинението – че намереният в него обект кокаин му е бил предаден от лице,
разпознато впоследствие като подсъдимия. Нещо повече, тези факти са изяснени и
чрез прочитането на двата разпита на К. в досъдебното производство, които са
извършени в рамките на 24 часа след задържането му, съдържат много повече конкретика, запълваща премълчаните пред съда обстоятелства
и на практика се намират в синхрон с
изложената от него пред СГС версия за събитията.
В показанията си пред разследващия орган (т.ІІ, л. 4-5 от д.п., прочетени
при условията на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1-2 НПК) К.
максимално подробно е възпроизвел поредността на
изследваните факти – посочил е времето и мястото на събитията; лицето, с което
се е срещнал за закупуването на кокаина; водената с него предварителна
комуникация по телефона; заплатената сума за наркосделката
(40 лв.) и т.н. Аналогични детайлни са били изнесени от него и в разпита му
пред съдия от СпНС (т.ІІ, л. 27-29 от д.п.). Тук,
преди всичко, съдът не откри пречки да допусне формалното прочитане на
съдържанието на двата протокола, въпреки че въпросните действия по разследването
са били осъществени под надзора на Специализираната прокуратура и във връзка с
първоначалното обвинение срещу К., включващо и деяние по чл. 321, ал.3 НК.
Възражение в този смисъл направи по време на пледоариите защитата на подсъдимия
(адв. Й.), но то не намира опора в закона. Към
момента, в който К. е бил разпитван пред
съдия от СпНС, делото е било водено именно за
престъпление по чл. 321 НК и точно този съд се е явявал „съответен“ по смисъла
на чл. 223, ал.1 НПК. Събраните в проведената процедура доказателства са изцяло
използваеми и при по-нататъшния ход на делото. Нещо повече, вследствие на
посочените разпити е било пристъпено към привличане
на К. като обвиняем, но не само за деяние по чл. 321, ал.3 НК (за което
впоследствие досъдебното производство е било частично прекратено), но и за разглежданото
в момента деяние, свързано с предадения на св. К. наркотик. Така, че не следва
да бъде споделено и другото възражение на защитата относно това, че
разследващите органи не са предоставили на К. възможност да участва в разпита
пред съдия и така са ограничили процесуалните му права. Към момента на
провеждането на цитирания разпит обвиняемият все още не е бил конституиран в
това качество, доколкото процесуалната хронология на събитията сочи, че св. К.
е давал показания до 15.40 ч. на 21.02.2015 г., а предявяването на обвинението
е осъществено няколко часа по-късно – в 17.30 ч. същия ден. Така, или иначе, в
конкретния случай съдът на общо основание отчете, че разпитът пред съдия е бил
извършен без участие на обвиняемия, поради което чрез него не са били проявени
в цялост елементите на състезателния съдебен процес, включващ правото на
подсъдимия да задава въпроси на лицата, свидетелстващи срещу него. Това обаче,
не прави недопустимо прочитането на протокола от въпросния разпит, щом са
налице основанията на чл. 281, ал.1, т.1-2 НПК. Оттук нататък, задължение на
съда е да анализира кои изявления на свидетеля са достоверни, кои следва да
бъдат оставени без доверие (или прецени като неотносими)
и осигурено ли е било впоследствие на подс. К. правото на „лична конфронтация“ със св. К..
Прочитането и на двата досъдебни разпита на Д.К. в с.з. на 28.11.2019 г.
(л.74 от н.о.х.д.) беше извършено в присъствие на свидетеля и с участие на
подсъдимия и негови защитник, които разполагаха с възможност да зададат всички
свои уточняващи въпроси, свързани с приобщените показания. След тяхното
прочитане съдът констатира, че макар и св. К. да отрича достоверността на някои
от протоколираните му изявления (като напр., че употребява наркотици; че е имал
и други срещи с подсъдимия), той не опроверга, а напротив – потвърди съществените
факти, пряко свързани с пункт І от обвинението (л.74, гръб – л. 75 от н.о.х.д.):
че е придобил наркотика (кокаин), открит в него, от лице, намиращо се в л.а.
„Рено Клио“, малко преди да се стигне до ареста му в
района на ж.к. „Разсадника“.
Ако трябва да се обобщи, и трите разпита на св. К. (пред СГС, пред съдия
от СпНС и пред разследващия орган) съставляват легитимна
част от доказателствения материал и съдържанието на
събраните чрез тях показания разкрива в цялост събитията, свързани с
осъществената на 20.02.2015 г. между К. и подс. К.
сделка. Ето защо, съдът оцени с доверие тези части от изявленията на св. К.,
които са пряко относими към инкриминираните факти.
Нещо повече, показанията на посочения свидетел не са изолиран източник на
доказателства, защото се подкрепят от множество други странични (косвени) уличаващи
данни, установени в полза на обвинението. Така например, макар и да заяви, че
не познава подсъдимия по име, св. К. потвърди (л. 73 от н.о.х.д.), че в
досъдебното производство е разпознал К. като лицето, предоставило му
инкриминирания кокаин (назован в съдебното заседание като „лицето, което ми даде нещото…“). Протоколът за въпросното действие
по разследването (т.ІІ, л. 7 от д.п.), проведено на 21.02.2015 г., съдържа
всички необходими реквизити и на практика може да бъде ползван като годно доказателствено средство за установяване на удостоверените
с него обстоятелства. Именно при извършеното разпознаване, чиято процедура не страда от съществени процесуални
нарушения, св. К. е бил категоричен, че фигуриращото под „номер 2“ лице (подс. К.) е човекът, записан в телефона му с инициалите „Tomas OK“, и че именно той му
е предоставил открития в негово владение кокаин.
Веригата от доказателства, съответстващи на показанията на Д.К., не спира
дотук, защото при проведения в 18.35 ч. на 20.02.2015 г. обиск на посочения
свидетел (преминал пред необходимото съдебно одобрение – т.І, л. 75 от д.п.) в
действителност от вътрешния джоб на якето му е бил иззет съхраняван в найлоново
пликче обект, за който е установено, че съставлява кокаин. В самия протокол за обиск К. е потвърдил, че е
закупил наркотика за сумата от 40 лв. (т.І, л. 76-77 от д.п.), а неговото
откриване и изземване е близко по време от момента на срещата с подс. К.. Че такава среща реално е била проведена около
18.00 ч. в близост до кръстовището между улиците „Боряна“ и „Любляна“, може да
се изведе и от редица други доказателствени източници,
съответстващи на казаното от св. К.:
Първо, свидетелят Д.К.,
който е превозвал в автомобила си св. К. *** към ж.к. „Разсадника“, потвърди по
време на съдебното следствие (л.75, гръб от н.о.х.д.), че в посочения район К.
временно е слязъл от колата, макар и с мотива, че трябва да си купи вода.
Същата версия К. е поддържал и пред разследващия орган, а частично прочетеният
пасаж от досъдебните му показания (т.ІІ, л. 23, гръб от д.п.) съдържа
допълнителна конкретика в тази насока, чиято
достоверност самият свидетел потвърди и пред съда, логично мотивирайки липсата
на спомени с изтеклия период от време.
Второ, експлоатираните след
разрешение на СпНС в хода на разследването спрямо
телефона на подс. К. специални разузнавателни
средства (подслушване), за които са били надлежно изготвени веществени доказателствени
средства (звукозапис) и протоколи, отразяващи съдържанието им, са
документирали проведени два последователни телефонни разговора между К. и св. К.
(л.4-5, папка ІІ, ВДС) в периода между 17.09 ч. и 17.39 ч. на 20.02.2015 г, в
които двамата уговарят времето и мястото на срещата. Фактът, че посочените два
мобилни номера са били ползвани от въпросните лица (№ ************– от подс. К., и № ********– от св.К.) към този момент, е
безспорно установен по делото. При обиска на подсъдимия (т.І, л. 28 от д.п.) е
бил иззет телефонен апарат „Нокия“, с И-МЕЙ и сим-карта, отговарящи на въпросния негов мобилен номер, а в
хода на цялото досъдебно разследване св. К. многократно е потвърдил, че ползва
телефон с № ********(вж. показанията му пред р.о. – т.ІІ, л. 5 от д.п., вкл. и
данните при снетата му самоличност – т. ІІ, л.4 от д.п. и т.І, л.76, гръб).
Освен това, иззетият от владение на подс. К. мобилен
телефон „Нокия“ е бил експертно изследван от в.л. М.,
чието заключение (№ 2016/ИКУ-030, т.VІІ, л. 25-35 от д.п., прието в с.з. на
20.12.2019 г. л. 94, гръб от н.о.х.д.) съдът прие за достоверно и годно да бъде
ползвано в процеса на доказване. Въпросната техническа
експертиза е потвърдила, че чрез изследвания телефонен апарат и неговата сим-карта е провеждана кореспонденция с номера, заявен като ползван от св. К.
(записан в апарата на К. като „Cekata Priqtel“) и
то – в интервал от време, съответстващ на периода преди самата среща (т.VІІ, л.
28 от д.п.), чието уговаряне е бил предмет на комуникацията.
Трето, непосредствено
разпитаните от съда полицейски служители Р.В.
(л. 46 от н.о.х.д) и И.Д. (л.47, гръб
от н.о.х.д.) също потвърдиха за проведена между подс.
К. и св. К. среща в близост до кръстовището между улиците „Боряна“ и „Любляна“
около 18.00 ч. на 20.02.2015 г. Двамата свидетели са били в близост до
въпросното място поради провеждана с тяхно участие специализирана операция по
задържането на подсъдимия и други предполагаеми участници в група за
разпространение на наркотици и същите са били ангажирани с оперативната дейност
по разкриването на случая. Възражението на защитата, че разпитите им са
недопустими, тъй като те са извършвали действия по разследването (чл. 118, ал.2 НПК) – експлоатация на специални разузнавателни средства (СРС), съдът прие за
неоснователно. Вярно е, че според казаното от двамата свидетели, служебната им
ангажираност по случая е била свързана с това да наблюдават поведението на подс. К. и другите разследвани лица и именно във връзка с
подслушвания телефон на подсъдимия те са имали предварителна информация за
планираната среща със св. К.. Но формалното им присъствие в близост до
въпросната среща и комуникацията им с служителите от специализираните дирекции,
осигуряващи техническата експлоатация на СРС, по никакъв начин не ги прави съпричастни
към действията по разследването, така че да са придобили „друго процесуално
качество“ по смисъла на чл. 118, ал.1 НПК. Свидетелят Д. (л.47, гръб от
н.о.х.д.) изрично изясни, че той е водил единствено „оперативната разработка“
по случая и за самите действия, съставляващи СРС, на мястото е присъствал техен
колега от ДАТО (Държавна агенция „Теххнически
операции“). Аналогични са и дадените от св. В. разяснения (л. 46, гръб от
н.о.х.д.), от които е видно, че присъствието му в близост до наблюдаваната
среща между подс. К. и св. К. не се дължи на
прилагани с негово участие СРС, а на ангажимента му да вземе участие в
евентуалното задържане на разследваните лица. Така, че нито за В., нито за Д.
съществува процесуално ограничение да бъдат разпитвани като свидетели по
делото. Макар да не е видял непосредствено самото предаване на наркотика на
предната седалка на управлявания от подс. К. лек
автомобил, св. В. е възприел пряко срещата между двамата и движението на превозните
средства, в които лицата са пътували (л.46 от н.о.х.д.). Липсата на частични
спомени в разказа му наложи приложение на чл. 281, ал.4, вр.
ал.1, т.2 НПК и приобщаване на досъдебните му показания пред разследващия орган
(т.ХІ, л. 70 от д.п.), от които могат да бъдат извлечени редица конкретни факти
– за времето и мястото на срещата; за управлявания от подс.
К. лек автомобил; за временното влизане на св. К. в колата на К. и т.н.
Прочитането на въпросните показания се извърши в присъствие на подсъдимия и
неговия защитник, с възможност същите да поставят свои конкретни въпроси, от
която те не се възползваха. Самият свидетел, от своя страна, потвърди, че
всичко прочетено е вярно.
И четвърто, приложеният в т.І,
л. 30 от д.п. протокол за претърсване на
МПС в действителност потвърждава, че към момента на инкриминираните събития
подс. К. е ползвал л.а. „Рено Клио“,
с рег. № ********, с който именно е
пътувал до срещата си със св. К. и в чието вътрешно помещение е станало
предаването на кокаина. А че въпросното вещество, намерено впоследствие при
обиска на св. К., е именно кокаин, става ясно от заключението на приетата в
с.з. на 20.12.2019 г. ФХЕ (л.93, гръб
от н.о.х.д. и т. ІV, л. 49-50 от д.п.), в която вещото лице А. е конкретизирал
вида на наркотика, неговото нетно тегло (0, 28 гр.) и съдържание на активния
компонент (66%). Оценката на
инкриминирания обект (61, 60 лв.) е извършена от в.л. Ш. (разд.
„1.6.“ от СОЕ – т.VІ, л. 35, приета в с.з. на 20.12.2019 г. – л.95 от н.о.х.д.)
и съдът прецени, че следва да кредитира този неин извод, независимо от
показанията на св. К., според които последният е заплатил за сделката сумата от
40 лв. Цената на уговорената продажба при криминални сделки с наркотични
вещества няма нищо общо с алгоритъма за определяне на действителната стойност
на наркотика по експертен път, поради което за нуждите на наказателното
производство меродавна е именно посочената от вещото лице оценка.
Деянието по пункт ІІ от обвинението – относно съхраняваните от подс. К. в неговото жилище 22 обекта с наркотични вещества,
съдът също намери за установено по несъмнен начин. Макар и да не е единствен,
основен доказателствен източник, който е фиксирал
наличието на тези вещества в процесния апартамент, е
протоколът за проведеното в него претърсване и изземване за времето между 22.30
ч. и 23.30 ч. на 20.02.2015 г. (т.І, л. 37-38 от д.п.), а самото действие по
разследването е било предварително разрешено (т.І, л. 39 от д.п.) от съдия към
компетентния към онзи момент съответен първоинстанционен
съд (СпНС). Анализът на неговата процесуална стойност
обаче, налага преди това да бъде изяснен въпросът с времевите рамки на второто
деяние, включено в продължаваното престъпление, защото - според обстоятелствената
част на обвинителния акт, подсъдимия е държал (като е упражнявал фактическа
власт) инкриминираните 22 обекта с наркотични вещества около 18.30 ч. на
20.02.2015 г. – момент, в който същият изобщо не е пребивавал в жилището си, а
самото откриване и фиксиране на обектите по реда на НПК е извършено в по-късен
момент – след 22.30 ч. същия ден. В принципен план, съдът е обвързан от
„времето на деянието“ (чл. 246, ал.2 НПК), така, както същото е предявено с
обвинителния акт и не може директно с присъдата,
без инициатива на прокурора по чл. 287, ал.1 НПК (каквато по делото не беше
проявена), да изменя тези негови параметри, защото в противен случай би внесъл
съществена промяна във фактите и би лишил подсъдимия от адекватно право на
защита. Следователно, в конкретната хипотеза следва да бъде преценено дали към
18.30 ч. на посочената дата и място именно К. е бил лицето, което е упражнявало
фактическа власт върху описаните наркотични обекти, независимо, че по същото
време той не се е намирал в процесния апартамент, а
самото претърсване (т.е. откриването на наркотика по надлежния ред) е било
реализирано четири часа по-късно. Именно в тази връзка, съдът прецени, че
фактът на държането на забранени от закона предмети (оръжие, наркотици, акцизни
стоки без бандерол и т.н.) в конкретни помещения не зависи при всички положения
от това кога същите са били открити по
реда на НПК, защото между двете обстоятелства (самото владение и откриването на
предмета на престъплението) винаги може да има времева разлика. Ето защо, няма
пречка в рамките на така формулираните времеви предели на деянието по пункт ІІ
(„около 18.30 ч.“) да се изследва дали в действителност, въпреки отсъствието му
от жилището в същия период, подс. К. е лицето, което
е съхранявало там описаните в протокола за изземване обекти.
Самият протокол за претърсване
(т.І, л. 37-38) е редовно съставен, без липсващи реквизити и без заявени в него
възражения от участвалите поемни лица и присъствалите
на въпросното действие Б.К. и Г.А.. В съдържателната му част подробно са
описани откритите в бюрото в спалнята отделни обекти (върху самото бюро и в
един от шкафовете му), които за нуждите на назначеното впоследствие експертно
изследване са били обособени като 22 броя, от които 21 – съставляващи кокаин (в
различни количества и процентно съдържание на активен компонент) и 1 – коноп, с
посочени активна съставка и количество. Меродавна в тази насока е изготвената
от в.л. А. ФХЕ по протокол №
108-Х/2014 от 19.03.2015 г. (т.ІV, л. 41-42 от д.п.), приета в с.з. на 20.12.2019
г. (л. 93, гръб от н.о.х.д.). В нея е дадена подробна разбивка на съдържанието
на всеки от обектите, видът на съдържащия се наркотик (вкл. и на активното
вещество) и премереният грамаж. Експертните изводи в тази насока следва да
бъдат оценени с доверие, защото по делото липсват обективни факти, сочещи на
недобросъвестност или непрофесионалност в дейността
на вещото лице. Липсват и възражения на страните по приемането на тази
експертиза, по които евентуално съдът да е обвързан да се произнесе. Данните от
това заключение обяснимо са били използвани и от в.л. Ш., изготвила вече
споменатата СОЕ (т.VІ, л. 34, разд. „1.5.“ от д.п.) на инкриминираните 22 обекта (също
приета в с.з. на 20.12.2019 г. – л. 95 от н.о.х.д.), които са били обосновано оценени
по използвания в практиката алгоритъм (въз основа на критериите, заложени в Приложение
№ 2 към ПМС № 2/29.01.98 г.).
Ето защо, изготвеният протокол за претърсване, оценен в съвкупност с
двете цитирани експертни заключения, в действителност установява, че към 22.30
ч. на 20.02.2015 г. в спалнята на жилището на подс. К.
са били установени описаните в обвинението 22 обекта с наркотично съдържание.
Неоснователни са възраженията на защитата, че самото действие по разследването
е опорочено, защото при провеждането му подсъдимият не е присъствал. Проследяването
на хронологията на събитията сочи, че при първото влизане на полицията в процесния апартамент (след 18.30 ч.), независимо, че
начинът на техническо проникване от страна на органите на МВР остана неизяснен,
там е била открита единствено спящата му приятелка (св. А.), но действия по
реда на НПК не са били предприемани. Това се потвърждава от показанията на
самата А. (л.70, гръб от н.о.х.д.), която потвърди, че при първото полицейско
влизане в апартамента тя е била сама, а впоследствие - изведена до пристигането
на междувременно задържания подсъдим. Едва след неговото довеждане, около 22.30
ч. е започнало регламентираното в НПК претърсване и изземване на помещенията („След това дойдоха други хора с Б.. Влязоха в
апартамента. Аз и Б. също влязохме с тях. При второто влизане започнаха да
търсят нещо и разместиха всичко. Намериха някакви пликчета, които ги взеха (…)
Мисля, че ги намериха в спалнята, върху шкаф….“). Следователно, гаранцията
по чл. 162, ал.2 НПК, изискваща при претърсването и изземването да присъства
фактическият ползвател на помещението, в случая е била спазена. Нещо повече, в
цитираните показания на св. А. същата твърди, че в периода между извеждането й
от апартамента и пристигането на подсъдимия, в жилището не е останал никой,
което изключва и възможността откритите впоследствие инкриминирани обекти да са
се появили „мистериозно“ в този отрязък от време.
Легитимно е било спазено и изискването при претърсването да присъстват минимум
две поемни лица (чл. 137, ал.1 НПК), които – освен в
това си качество – по делото са разпитани и като свидетели (К. и К.) за
констатираните в жилището обстоятелства. Двамата са съседи, обитаващи същия
вход, в който се е намирал апартаментът на подс. К. и
въпреки тяхното познанство с него, съдът не установи показанията им да са
тенденциозни, предубедени или недостоверни. Напротив, св. К. подробно описа (л. 49-50 от н.о.х.д.) участието му в
проведеното действие по разследването, присъствалите на него други лица,
проверените помещения, намерените обекти, съставения протокол и подписването
му. Вярно е, че при въпросния свидетел се констатира известно объркване, поради
изявлението му, че са му били показани „едни таблетки“ (доколкото повечето от
откритите обекти са съставлявали пакетирано в плик прахообразно вещество), но
напълно логично е подобен изказ, лишен от процесуална пунктуалност,
да се дължи на липсата на ясни спомени и изтеклия период от време. Нещо повече,
въпросното объркване беше преодоляно не само чрез протичане на досъдебните
показания на К. (л. 50 от н.о.х.д. и т.І, л. 40-41 от д.п.), в които същият
говори за „пликчета с бял прах“, но и чрез предявяването на самия протокол,
описващ откритите предмети (л.49, гръб от н.о.х.д) и потвърждението на
свидетеля, че подписът е негов. Това е напълно достатъчно, за да се гарантира
изискването на чл. 137 НПК, още повече, че - както ВКС е имал повод да изтъкне
– „Законът е предвидил извършването на претърсване и изземване в присъствието
на поемни лица, за да създаде гаранции за
достоверност, при това в най-общи линии, на времето, мястото и начина на
изпълнение на задълженията, възложени на компетентните разследващи органи. От поемните лица не може да се изисква и очаква да
възпроизвеждат в подробности точното място на откриване, точния вид и описание
на отделните предмети, иззети като веществени доказателства със съставения
протокол“ (р. 49/09-ІІ). Сходна е и информацията, съобщена от св. К. (л. 93 от н.о.х.д.), който също е
участвал като поемно лице и възпроизведе основните
факти, свързани с претърсването на помещенията на апартамента, присъствието на
подсъдимия, намирането на инкриминираните обекти в спалнята и подписването на
самия протокол.
Оттук нататък съдът намери за необходимо да изясни въпроса държал ли е подс. К. откритите в спалнята на жилището му наркотици към
18.30 ч. на 20.02.2015 г., т.е. в момент, в който същите все още не били
намерени там от разследващите органи. Анализът на тези обстоятелства налага
детайлно обсъждане на показанията на св. Г.А.
– неговата интимна приятелка към процесния период,
която в посочения час е пребивавала сама в апартамента. Ясно е, че по това
време К. е бил извън жилището си, защото най-напред (около 18.00 ч.) е бил
възприет от свидетелите В. и Д. в близост до кръстовището на улиците „Любляна“
и „Боряна“, а след това – проследен, задържан и обискиран около 21.00 ч. (вж. протокол за обиск – т.І,
л. 28 от д.п.). Непосредствено изслушаните в съдебното следствие показания на
св. А. (л.70, гръб – л. 72 от н.о.х.д.) съдържат достатъчно подробности за
инкриминираните факти, въпреки че и при нея беше констатирано известно желание
в „услуга“ на подсъдимия да прикрие някои обстоятелства. От разказа й става
ясно, че в следобедните часове на 20.02.2015 г. тя е заспала в стаята на
жилището на подсъдимия и е останала сама там. Свидетелка изясни, че не е
обърнала внимание какво има на бюрото във въпросната спалня по причини, които
съдът възприе за достоверни – „Не съм ги
видяла нещата пред да заспя, защото стаята беше много разхвърляна, изобщо не
съм се оглеждала, бях много уморена и заспах…“. От този момент, до
влизането на полицейските органи в процесния
апартамент, други лица, освен А., не са имали достъп до него. Единствената
версия, която би изключила съпричастността на подсъдимия към намерените
наркотици, е те да са били поставени там без негово знание от св. А., т.е. тя
да е лицето, упражнявало върху тях фактическа власт. Подобен извод обаче, не
кореспондира с цялостната доказателствена картина. А.
е бил гост във въпросното жилище, ползвано в инкриминирания период основно от подс. К.. Нещо повече, разпитаното като свидетел поемно лице Л.К. беше категоричен, че към дата 20.02.2015
г. апартаментът е бил обитаван единствено от подсъдимия и неговата приятелка
(св. А.), а по същото време родителите на К. не живеели там (л.93 от н.о.х.д.).
От друга страна, изключена е и възможността откритият наркотик да е бил
„подхвърлен“ от органите на МВР при първначалното им
влизане в жилището, защото св. А. (която по това време е пребивавала на леглото
в спалнята) потвърди, че след извеждането й, до пристигането на К., вътре не е
останал никой. Самата тя не отрече по време на разпита си, че при повторното
влизане инкриминираните найлонови пакетчета (описани като 22 обекта) са били
открити „върху нещо като шкаф или бюро“.
И не на последно място, съществуващите по делото странични (косвени)
данни, че към инкриминираната дата подсъдимият в действителност се е занимавал
с продажба (доставки) на наркотични вещества следва да бъдат пряко отнесени и
към намерените в жилището му наркотици. Факт е, че именно К. е предоставил на
св. Д.К. поръчаната от последния еднократна доза кокаин около 18.00 ч. на
20.02.2015 г. Факт е и че разпитаните пред СГС полицейски служители В. и Д.
потвърдиха информацията за съпричастност на подсъдимия към този вид криминална
дейност. Но техните показания по делото не са изолирани, макар и да произхождат
от лица, ангажирани с оперативната разработка по случая. Те, на практика,
кореспондират с казаното от св. А. в разпита й пред разследващия орган от
21.02.2015 г., протоколът от който беше прочетен в цялост на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1,
т.1-2 НПК в с.з. на 18.11.2019 г. (л. 71, гръб от н.о.х.д.). Въпросните
показания на А. са изцяло логични и съответстват на останалите гласни доказателствени средства. В тях свидетелката последователно
е разяснила, че апартаментът е бил използван от подс.
К.; че тя е преспивала в жилището му един път седмично; че родителите му не са
живели там (факт, потвърден и от св. К.), както и че известно време преди
задържането на подсъдимия А. е имала подозрения, че той се занимава с
разпространение на наркотици. Вярно е, че след прочитане на цитираните
показания свидетелката отрече да е правила подобни изявления (чл. 72 от
н.о.х.д.), но това нейно процесуално поведение има своето логично обяснение в
опита й да избегне уличаването на бившия си приятел. Дадените в наказателното
производство показания „не принадлежат“ на свидетелите, защото не те, а съдът
единствено може да прецени кои от тях да кредитира, в каква част и по какви
съображения. Фактът, че при непосредствения си съдебен разпит даден свидетел частично
е отрекъл достоверността на казаното от него по време на разследването, не
превръща автоматично досъдебните му изявления в недопустими, недостоверни или
неизползваеми, защото подобен подход би влязъл в конфликт с възможността съдът
да взема решенията си „по вътрешно убеждение“ (чл. 14, ал.1 НПК) и с правилото,
че „доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила“ (чл. 14, ал.2 НПК). Самият факт, че отделни
елементи от досъдебния разпит на А. съвпадат с казаното от трима други
свидетели – В., Д. и К., сочи на тяхната правноподобност
и изключва възможността спрямо нея да е била упражнявана някаква
нерегламентирана физическа или психическа принуда, която да я е „стимулирала“
да говори неистини.
Всичко изложено дотук убеди съда, че откритите в спалнята на претърсения
апартамент 22 обекта наркотични вещества са предмети, които към 18.30 ч. на
20.02.2015 г. са се намирали единствено във владение (фактическа власт) на подс. К.; че именно той е лицето, съпричастно към тяхното
съхраняване и че по делото са изключени всички други възможни версии, свързани
с евентуална съпричастност на трети лица или целенасочено набедяване в
престъпление чрез манипулативно „подхвърляне“ на веществени доказателства. Поради
това и не следва да бъдат споделени възраженията на защитата, свързани с някои
процесуални аспекти на разследването. Претърсването на процесното
жилище не е било опорочено от факта, че към момента на това действие подс. К. не е бил уведомен за възможността да се свърже с
адвокат, тъй като по време на провеждането му лицето все още не е било
привлечено като обвиняем. Да се твърди обратното, означава да се отвори
практическа възможност за блокиране на неотложни или необходими в спешен
порядък действия по разследването, свързани със събирането на съществени
доказателства в случаите, в които лицата по чл. 162, ал.2 НПК, макар и да не
притежават качеството „обвиняеми“, предявят искане за участие на защитник.
Такава възможност в НПК не е предвидена, защото възникването на фигурата на
защитника налага преди това конституирането на обвиняемо лице.
Няма как да бъде споделено и оплакването на адв.
Й., че в досъдебното производство спрямо свидетелите К. и А. е бил упражнен
нерегламентиран натиск да уличат подсъдимия с дадените от тях показания пред
разследващия орган. Макар и двамата свидетели абстрактно да споменаха подобни
обстоятелства, твърденията им останаха голословни и без конкретика
и което е най-важното – пред съда А. и К.
потвърдиха голяма част от инкриминираните по делото факти и по същество не
можаха да разяснят никакви детайли кой, кога и с какви способи ги е притискал и
изнесли ли са вследствие на твърдения натиск неверни изявления, пряко уличаващи
подс. К.. Разпитът на поискания от защитата свидетел М. (л. 112 от н.о.х.д.) също не
потвърди тезата на адв. Й. за манипулиране на
досъдебните доказателства срещу подс. К., защото М. е
било разпитван за обстоятелства, свързани с дейността на другите разследвани
лица, спрямо които наказателното производство впоследствие е частично
прекратено.
В с.з. на 20.12.2019 г. по делото бяха приети и три експертни заключения
за факти, които са неотносими към инкриминираната в
обвинителния акт дейност на подс. К. – на в.л. Ч. (по
дактилоскопна експертиза № 76-Д/2015, т.V, л. 84 от
д.п.), на в.л. Ш. (по дактилоскопна експертиза №
15/ДКТ-150, т.V, л. 90 от д.п.) и на в.л. К. (по ФХЕ № 15/НАР-405, т.V, л. 96
от д.п.). Анализът на заключенията им във връзка с другите данни по делото сочи,
че изследваните по тези експертизи предмети – метална мелничка
и електронна везна, не са сред веществените доказателства, иззети във връзка с
деянията на К.. Те касаят разследването срещу останалите обвиняеми, за които
досъдебното производство е било частично прекратено. По делото в нито един
момент не се е твърдяло, че изследваните електронна везна или мелчинка са били иззети от жилището на подс.
К., поради което възраженията на адв. Й. в тази насока са неотносими
към предмета на доказване.
ІV.
Преценявайки о т п р а в н а с т р а н а установените по делото факти, първоинстанционният съд намери, че следва да ангажира
наказателната отговорност на подс. Б.Б.К. за престъпление по чл. 354а, ал.1, вр.
чл. 26, ал.1 НК, защото гр. София, в периода между 18.00 ч. и 18.30 ч. на
20.02.2015 г., с две деяния при условията на продължавано престъпление, без
надлежно разрешително той е разпространил и държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества (кокаин – 8, 83 грама и
коноп – 0, 41 грама) на обща стойност 1926, 46 лв.
Подс. К. е годен субект на престъплението
по чл. 354а, ал.1 НК, защото самият състав е приложим за всяко наказателно-отговорно
лице, без специфични (особени) изисквания за личността на дееца.
От обективна страна, инкриминираните с обвинението наркотични вещества
(по пункт І – кокаин; и по пункт ІІ – 21 обекта кокаин и 1 обект коноп),
отговарят на съставомерните изисквания по чл. 354а,
ал.1 НК и в този смисъл могат да бъдат разглеждани като предмет на посоченото
престъпления. Касае се за наркотични
вещества, които са високорискови
и попадащи в каталога на Приложение № 1 (Списък 1) към чл. 3, т.1 от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични: „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“. В посочената извъннаказателна
регламентация попадат и кокаинът, и конопът, поради което с присъдата си съдът следва
да прецизира неточната правна преценка на прокурора, формулирана в обвинителния
акт. В него представителят на държавното обвинение погрешно е отразил, че кокаинът
е високорисково вещество, разрешено за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина, но въпросното твърдение е невярно и несъответстващо на нормативната
уредба на този вид медикаменти (чл. 3, т.2 НРКРВН). Следователно, по отношение
на процесните наркотици бланкетната
норма на чл. 354а, ал.1 НК препраща единствено към режима по чл. 3, т.1 НРКРВН.
Прецизирането на това правно положение не внася съществено изменение във
фактите по делото, нито води до приложение на закон за по-тежко наказуемо
престъпление, така че няма пречка да се извърши при условията на чл. 301, ал.1,
т.2 НПК.
Също от обективна страна, подсъдимият К. е реализирал две последователни изпълнителни
деяния на състава по чл. 354а, ал.1 НК: първото – като е разпространил високорисково наркотично
вещество (0,28 гр. кокаин, със съдържание на активен компонент от 66%, на
стойност 61, 60 лв.), предоставяйки го лично и фактически на св. Д.К. срещу
сумата от 40 лв. (въпреки, че уговорената цена на „наркосделката“
в случая е без съставомерно значение); и второто –
като е държал в жилището си (гр.
София ж.к. „************) вече описаните 21 обекта кокаин с общо нето тегло 8,
55 гр. на стойност 1862, 40 лв. и 1 обект коноп с нето тегло 0, 41
гр., със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол“
– 16 %, на стойност 2, 46 лв. Самото „държане“ е проявено чрез упражняване на фактическа власт върху предмета на
престъплението на мястото, на което същият е бил съхраняван, независимо, че
деецът не е присъствал непрекъснато в посоченото помещение, вкл. и в 18.30 ч.
на 20.02.2015 г., когато К. се е намирал извън жилището си.
И разпространението, и държането, като алтернативни изпълнителни деяния
по 354а, ал.1 НК, са били реализирани „без
надлежно разрешително“, доколкото видът на наркотика (кокаин и коноп)
изобщо не предполага възможността му за обществено приложение (за разлика от
тези по чл. 3, т.2 и т.3 НРКРВН, за които по силата на чл. 34 ЗКНВП при
определени предпоставки могат да бъдат издавани държавни лицензии).
От субективна страна, и при двете последователни деяния подс. К. е проявил пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния им характер (че нерегламентирано
разпространява, респ. държи забранени от закона вещества), предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните им
последици. При деянието по пункт ІІ прекият умисъл е бил съпроводен и от
специфичната съставомерна цел
по чл. 354а, ал.1 НК – държането на наркотичните вещества да е с цел тяхното разпространение. Аргументи за това могат
да бъдат изведени както от значителното количество и стойност на откритите в
жилището на подсъдимия наркотици, така и от разпределянето им в множество
отделни и сходни по нетно тегло обекти. В синхрон с посочената теза са и
данните от показанията на свидетелите В. и Д., според които в инкриминирания
период полицейският оперативен интерес към К. е бил провокиран именно заради
информацията, че се занимава с разпространение на наркотици.
Двете деяния следва да бъдат квалифицирани като едно продължавано престъпление
по чл. 26, ал.1 НК. Чрез всяко от тях, макар и с различни проявни
форми (разпространение и държане с цел разпространение), е осъществен съставът
на престъплението по чл. 354а, ал.1 НК; извършени са през непродължителни
периоди от време; при една и съща обстановка (сходни предмети и неразривно
свързани факти) и при еднородност на вината (пряк умисъл), а последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
V.
Съдът индивидуализира н а к
а з а н и е т о на подс. Б.К. съобразно неговите предели по чл. 354а, ал.1 НК
(от 2 до 8 години ЛС и глоба от 5000 до 20 000 лв.) и общите правила на
чл. 54 НК, като отчете такива по степен и превес смекчаващи обстоятелства,
които налагат срокът на лишаването от свобода да бъде сведен в близост до
минимума – 3 години, а размерът на дължимата кумулативна глоба – също
приближен до минималния: 7000 лв. Това е целесъобразно не
само поради чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност и
добросъвестното му процесуално поведение, но и поради сравнително дългия (близо
5 години) период от време, изтекъл между осъществяването на престъплението и
неговото санкциониране. В същото време, изброените дотук смекчаващи факти не са
нито изключителни, нито многобройни, за да позволят приложение на чл. 55 НК,
още повече, че в противоположна на тях посока
могат да бъдат изтъкнати и три отегчаващи обстоятелства – сравнително
голямото количество на общо инкриминираните наркотични вещества (предопределящо
относително високата им стойност - 1926, 46 лв.), техният конкретен вид (от
тези с най-висока степен на обществена опасност, съобразно градацията в чл. 3,
т.1-2 НРКРВН) и наличието на продължавано престъпление, реализирано чрез две
последователни деяния. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва
да бъде отложено при условията на чл. 66, ал.1 НК. За постигането на
неговите цели и преди всичко – за поправянето на подсъдимия, не е задължително
той да изтърпява ефективно наложената санкция. Освен, че К. е с чисто съдебно
минало (което премахва юридическите пречки за прилагането на чл. 66 НК), следва
да бъдат съобразени и други фактори в подкрепа на „условното осъждане“ – касае
се за сравнително млад човек, който е трудово ангажиран и чието принудително
изолиране в местата за лишаване от свобода би довело до ненужно пресичане на
житейските му перспективи, вкл. и до невъзможност да осигури средства за
доброволно погасяване на наложената му глоба. Застъпеният извод не пречи
принципно високата обществена опасност на престъплението да се използва като
аргумент дължимият в случаите на чл. 66, ал.1 НК изпитателен срок да бъде
определен в максималната му продължителност от 5 години. Така К. ще бъде поставен в положение в
посочения период да съобразява внимателно всяко свое поведение, с оглед
неговата правомерност, и да се въздържа за по-продължително време от повторна
съпричастност към действия, свързани с държане и разпространение на наркотици.
Като предмет на санкционираното престъпление, инкриминираните по делото
наркотични вещества (21 обекта „кокаин“ и 1 обект „коноп“, запечатани с печат №
022 – НЕКД/СДВР и с етикет серия А - № 0278915, както и 1 обект „кокаин“,
запечатан с печат № 22 – НЕКД/СДВР, и с етикет серия А - № 0278909) попадат под
действието на чл. 354а, ал.6, във връзка с чл. 53, ал.1, б. „б“ НК, поради
което следва да бъдат отнети в полза на държавата и предадени за унищожаване.
Признаването на К. за виновен предпоставя и осъждането му да заплати направените по
делото р а з н о с к и. Така,
съобразно чл. 189, ал.3 НПК, подсъдимият следва да заплати разноски в общ размер на 2065, 79 лв., от
които – сумата от 1685, 79 лв. по сметка на МВР (разходи в досъдебното
производство за изготвянето на експертизи) и сумата от 380 лв. – по сметка на
СГС (разходи в съдебната фаза за явяването
на вещите лица), както и сумата от 5 лв.
за служебното издаване на изпълнителен лист.
Въпросите около останалите веществени доказателства по делото съдът
прецени, че следва да реши с отделно определение по чл. 306, ал.1, т.4 НПК след
влизане на присъдата в сила.
По тези съображения, СГС (НО, 30 с.) постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: