Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……….08.2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
август през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА –МЛ.С.
при
участието на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1131 по описа на ВОС
за 2020 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. № 17229/27.02.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощник срещу Решение № 523 от 05.02.2020г., постановено по гр.дело № 9229/2019г.
на Районен съд Варна, 48 състав, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че „СИТИ КОМФОРТ ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* НЕ ДЪЛЖИ на въззивникът сумата от 1597,52 лв.
(хиляда петстотин деветдесет и седем лева и петдесет и две стотинки), за която
сума има издадена фактура № ********** от 03.06.2019г. за периода 11.02.2018г. до
11.05.2018г., за партида с
клиентски № **********, с адрес на потребление в гр.Варна, ЗПЗ-80, на
основание чл.124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна,а
предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума за реално потребена
от абоната ел. енергия, неотчетена от
СТИ в резултат на манипулиране на средството за търговски измерване, чрез
добавяне на допълнителни съпротивления
по първа токова бобина, доказано с представения по делото протокол от
БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ.
Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия.
Същата се дължи на основание чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД, доколкото е
доставена до абоната , потребена от него , но неотчетена от СТИ. . Отправеното
искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в
производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените по делото разноски.Прави възражение за прекомерност по
чл.78 ал.5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, с писмена молба оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят
направените по делото разноски.Прави в условията на евентуалност възражение за
прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от СИТИ КОМФОРТ ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК
********* против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”,иск с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 1597,52 лв. (хиляда петстотин деветдесет и седем лева и петдесет и две
стотинки), за която сума има издадена фактура №
********** от 03.06.2019г. за периода 11.02.2018г. до 11.05.2018г., за партида с клиентски № **********,
с адрес на потребление в гр.Варна, ЗПЗ-80, на
основание чл.124, ал.1 ГПК.
В
исковата молбата ищеца твърди, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия на адрес гр.Варна, ЗПЗ-80, с абонатен № 1372059
и № **********. Извършена
е проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно
измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на
посочената сума. Излага се в исковата
молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, не е
изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-Про
мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства
за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището,
периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради
незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за
положително решение по предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в
който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума
представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на
съществуващото между страните договорно правоотношение. Поддържа се, че е
извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени
задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен
констативен протокол, на основание чл. 48 ал.1 т.2 „а“ от ПИКЕЕ, който е
съставен в присъствието на двама свидетели и дъщерята на абоната .
Изготвения с обективираните в него
констатации е годно основание за изготвяне на становище за начисляване на ел.
енергия на начислените суми за потребена ел. енергия. Абонатът е потребил ел.
енергия в количество различно от отчетеното, поради което дължи заплащането му,
на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 48 от ПИКЕЕ.
В
съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се в гр.Варна, ЗПЗ-80, с абонатен № 1372059 и № **********.
По делото е
представен Констативен протокол № 5100302/11.05.2018г., от който се установява, че на същата
дата служители на „Електроразпределение
Север“ АД, са извършили проверка на горепосочения адрес на потребление е констатирано,
че СТИ е с отклонение от класа на точност. СТИ е демонтиран и изпратен за
проверка в БИМ. Протоколът
е бил подписан от служителите извършили проверката, един свидетел и
представител на абоната- служител.Служител на полицията не е присъствал.
От КП № 948/23.05.2019г. на БИМ –РО-Русе се
установява, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера.Проводници, излизащи
от първа токова бобина прекъснати и добавени резистори. Електромерът не
съответства на метрологични и технически характеристики и не отговаря на
изискванията за точност при извършване на ел.енергия.
Въз основа на КП е
изготвена справка № 53113-Е636 от 31.05.2019г.
с основание - извършена проверка на СТИ и издаден КП за
корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.
енергия в общ размер на 8477.71 кВтч за периода 11.02.2018г. до 11.05.2018г.
За начисленото
количество ел.енергия е издадена
фактурира № ********** от 03.06.2019г. за сумата от 1597.52лв.
Представена е справка за потребление на ел. енергия
и извлечение за фактури и плащания.
Видно от протокол от 18.09.2017г. –л. 50 от дело на
процесният електромер е извършена проверка на същата дата, като са установени
показанията на нощна и дневна тарифа.
От заключението на приетата в първа инстанция съдебно –
техническата експертиза, което съда кредитира,
се установява, че процесният
електромер е трифазен, статичен. Отразената констатация в КП означава, че е
налице неправомерно вмешателство чрез добавяне на допълнителни резистори
/съпротивления/ по първа токова бобина, в следствие на което СТИ измерва с
грешка от минус 33 %., като по този начин само част от консумираната ел.
енергия се измерва. Изчислената ел. енергия за доплащане е в рамките на
допустимата и технически е възможно да премине през СТИ за периода от 90дни.
Изчисленията вещото лице е определило като математически точни.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна
до следните правни изводи:
По
предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а
именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в
справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради
извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
неизправност на СТИ, че е извършена проверка изправността на електромера и е
използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия методика за
корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 48
от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. /,на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа
енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване
или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или
до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 дни. В случая се
установи, че проверката е осъществена на 11.05.2018г.,за която е съставен протокол,в който е описана промяна на схемата на свързване по смисъла на
чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ сочи, че когато при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване,
корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията
по чл. 47 и е съставен в
присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В случая е изпълнено
изискването протоколът да е подписан от двама свидетели, но липсва подпис от
орган на полицията, както сочи изричната разпоредба на чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ.
С оглед на изложеното настоящият съдебен
състав намира, че представеният по делото констативен протокол и извършената
въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на нормативната
уредба, уреждаща отношенията между страните, поради което не биха могли валидно
да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество /в
този смисъл решение № 104/16.08.2016г. по т.д. № 1671/2015г. на ВКС, ТК, І
т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Следва
да се има предвид и,че цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл.1 –
47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., Т.е.
към дата на извършване на проверката обективирана в КП – 11.05.2018г., с
констатациите от която, ответното дружество обосновава правата си за
начисляване на определеното количество
ел. енергия за минал период, отменените членове не могат да намерят приложение. За пълнота следва да
се посочи,че към дата на настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018
г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени
и чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.
В конкретния случай установеното неправомерно присъединяване, на което се
позовава ответника, е извършено чрез техническа проверка на място на
измервателната система /средството за
търговско измерване/, по силата на чл. 44 ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън
проверките по чл. 43 и проверките за
редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 - При извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът
на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на
разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.48 относно реда за
установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е
регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния протокол като
предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е
незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на
потребителя.Същия може да бъде ползван единствено като частен документ, който е
оспорен и неподписан от абоната и не
може да доведе до основание за служебна корекция по правилата на чл.48 от
ПИКЕЕ.
По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго
основание, породило твърдяното право в полза на ответника, да получи и задържи
платената сума.
Поради изложеното, въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 550.00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащането му.Възражението на
въззивникът по чл.78 ал.5 от ГПК , съда намира за неоснователно , доколкото
видно от представения от него списък по чл.80 от ГПК , за процесуално
представителство по същото дело той е договорил и заплатил сума в размер на
680.00 лева без ДДС /816.00лв. с ДДС/.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 523 от 05.02.2020г.,
постановено по гр.дело № 9229/2019г. на Районен съд Варна, 48 състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА
ЗАПЛАТИ на „СИТИ КОМФОРТ ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева –
разноски за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: