№ 4192
гр. София, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110152407 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „**************“ АД, чрез
юрк. Ц.Р., срещу „*******************“ АД, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в размер на 588,78 лева, представляваща остатък от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско”, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването
на вземане на ищеца за сумата в размер на 179,41 лева, представляваща мораторна лихва
върху претендираната главница за периода от 03.06.2018 г. до 03.06.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 02.07.2016 г. на път II – ***********, около гр.
********** в посока към ********, водачът М.М.Н.А., управляваща лек автомобил марка
„********“, модел „********“, с рег. № ********** и притежаваща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество с полица,
валидна към датата на произшествието, излизайки на главен път, не спазила предимството и
реализирала ПТП с движещия се по главния път лек автомобил марка „******“, модел
„*********“, с рег. № *********, застрахован по имуществена застраховка „Каско” при
ищцовото дружество с полица № 0306Х0182721, със срок на застрахователното покритие от
11.02.2016 г. до 10.02.2017 г. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който
имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под №
10016030121285. Ремонтът на застрахования по имуществената застраховка автомобил бил
възложен и извършен в доверен сервиз. С платежни нареждания от 28.07.2016 г., 06.10.2016
г. и 21.12.2016 г. ищцовото дружество изплатило застрахователно обезщетение за
отстраняване на имуществените вреди, причинени на автомобила, в общ размер на 5903,90
лева, като били начислени и 15 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата.
1
Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски общо в размер на 5918,90 лева,
но ответникът признал и погасил сумата в размер на 5330,21 лева. За остатъка в размер на
588,78 лева и за дължимата мораторна лихва в размер 179,41 лева ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г. по
ч. гр. д. № 31593 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„*******************“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище
по същата чрез юрк. М.С.. Процесуалният представител оспорва предявените искове по
размер. Възразява, че не всички заплатени и ремонтирани части по застрахования
автомобил били действително увредени при процесното ПТП, респ. че не били увредени в
такава степен. С одобрената от ответното дружество и изплатена по извънсъдебен път сума
били възстановени в пълен размер причинените от процесното ПТП щети по застрахования
при ищеца автомобил. Претенцията над тази сума била завишена по размер. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие
е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„********“, модел „********“, с рег. № **********; че към датата на процесното ПТП е
имало валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения лек автомобил
марка „******“, модел „*********“, с рег. № *********, сключена с ищцовото дружество;
че са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето,
причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП),
причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
причинените вреди; че ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 5903,90
лева, както и че по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът погасил
сумата в размер на 5330,21 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради
което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на
застрахования при ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка
между всички твърдени вреди и процесното ПТП;
2. настъпването на изискуемостта на регресното вземане и размера на дължимата за
2
процесния период мораторна лихва;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да
бъде допусната поисканата съдебна автотехническа експертиза с поставени в исковата
молба и в отговора задачи. В тази връзка следва да бъде уважено и доказателственото
искане на ответника за задължаване на ищеца да представи цветни снимки на увреденото
МПС.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 588,78 лева,
представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 179,41 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната
главница за периода от 03.06.2018 г. до 03.06.2021 г.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„********“, модел „********“, с рег. № **********; че към датата на процесното ПТП е
имало валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения лек автомобил
марка „******“, модел „*********“, с рег. № *********, сключена с ищцовото дружество;
че са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето,
причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП),
причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
причинените вреди; че ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 5903,90
лева, както и че по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът погасил
сумата в размер на 5330,21 лева. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ
3
ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на
застрахования при ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка
между всички твърдени вреди и процесното ПТП;
2. настъпването на изискуемостта на регресното вземане и размера на дължимата за
процесния период мораторна лихва;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е погасил претендираните вземания,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 31593 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза със задачи,
поставени в исковата молба и в отговора. Определя депозит в размер 400 лева, вносим от
страните по равно (по 200 лева) в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Л.К., който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за
датата на съдебното заседание след представяне на документи за внасяне на определения
депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи цветни снимки на увредения лек автомобил при процесното ПТП.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 20.02.2023 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
4
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5