Р
Е Ш Е Н И Е
№334
гр.Стара Загора,
12.10.2023 г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд I състав в съдебно заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Николина
Николова
като разгледа
докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.д ело
№ 20237240700372 / 2023, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 92, ал.14 от Закона за гражданската
регистрация /ЗГР/.
Образувано е по жалба
от Ф.В.М. с постоянен адрес *** чрез пълномощника му адвокат С.Р. против
Заповед № 10-00-902/ 19.05.2023г, издадена от Кмета на Община Стара Загора, в
частта, с която е заличена адресната му регистрация по настоящ адрес ***. В
жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като постановена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по чл.34 и чл.35 АПК и неспазване на
формата на акта поради липса на фактически основания за издаването му. Направено е искане за
отмяна на заповедта в оспорената част. Претендират се разноските по
делото.
Ответникът Кмет на Община Стара
Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва жалбата като
неоснователна. В съдебно заседание и в представена писмена защита поддържа
законосъобразност на частично оспорения административен акт като постановен при
липса на съществени нарушения на административно производствените правила.
Поддържа, че са налице условията на чл.99б, ал.3 от ЗГР за издаване на заповед
на кмета на общината аз заличаване на адресната регистрация по настоящ адрес
след като е към момента на извършена проверка е установено несъответствие на
изискванията за такава регистрация, предвидени в чл.92 вр. чл.90, ал.1
вр.чл.94, ал1 и ал.2 от ЗГР. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалваното решение, намира за установено следното:
Жалбоподателят
Ф.М. и съпругата му С.М. са собственици на недвижим имот в с. Змейово, общ.
Стара Загора, видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №54,
том I, рег.№773, дело №50 от 2021 г. Заявил е настоящ адрес
***, на който е регистриран на 19.04.2023г и е издадено удостоверение за настоящ адрес изх.№00029/19.04.2023г.
Със своя Заповед № 10-00-825/ 09.05.2023 г Кметът на Община
Стара Загора на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.99б, ал.1 от ЗГР и чл.140а, ал.1,
т.9, т.11 и т.12 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г за функциониране на единната
система за гражданска регистрация е определил състав на комисия, която да
извърши проверка за спазване изискванията на чл.92 и чл.99 и 99а от ЗГР за
извършване на адресна регистрация или промяна на адрес.
На 16.05.2023г комисията е извършила възложената й
проверка по поставените задачи за периода 01.01.2023г-30.04.2023г в с. Змейово,
общ. Стара Загора, за което е съставен протокол от същата дата. Във връзка с
констатацията, че 8 лица, сред които жалбоподателят, адресно регистрирани по
настоящ адрес в селото не живеят повече от 30 дни на заявения адрес, комисията
препоръчва кметът на общината за издаде заповед за заличаване на адресната им
регистрация, тъй като са били регистрирани по настоящ адрес без фактически за
пребивават в с. Змейово.
Разпитан в качеството на свидетел, членът на комисията Г.Т.
– младши полицейски инспектор в Първо РУ Стара Загора заявява, че проверката е била
относно това дали определени лица по списък пребивават на конкретни адреси в селото. Била
извършена в работно време. Неговата роля била да изисква документите за самоличност
на лицата от посочените адреси, за да се установи дали отговарят на лицата от списъка
относно адресната регистрация. Не познавал лицата, затова кметът на селото му
оказал съдействие. Няма спомен за лицето и адреса на жалбоподателя Ф.М..
Последваща проверка по същия повод не е правил в селото.
Свидетелят С.Т. ***. В показанията си твърди, че познава
99 % от жителите на селото и имотите им. Ф.М. познава от 2021 г, когато му
съдействал да придобие имот в селото. Това станало през пролетта на 2021г и
малко по-късно започнали да живеят там. Адресна регистрация за настоящ адрес си
направили едва в началото на тази година, защото имали паркомясто пред блока в
Стара Загора, което е трябвало да запазят известно време. Проверката от Община
Стара Загора в дома на жалбоподателя била направена към 14:30ч. Той не бил
открит, но свидетелят потвърдил, че живее там и обяснил, че е на работа и може
да се свърже със съпругата му по телефона. Не бил проведен такъв разговор, нито
имало съседи, които да бъдат разпитани. Свидетелят счита, че избуяла
растителност поради дъждовната пролет е възможно да е заблудила комисията. Последваща
такава или документална проверка от страна на комисията не била извършена.
Свидетелят П.Т. – началник отдел „Опазване на обществения
ред и управление при кризи“ в Община Стара Загора и член на комисията, помни,
че лицето Ф.М. е било в списъка за проверка, защото при проверката му останал ясен
спомен, че това била най-обраслата къща. Според него това предполагало, че е необитаема.
В къщата не установили никого, а около нея нямало и съседи, които да попитат дали
живее някой там. Имотът бил обрасъл с обилна растителност както около входната врата,
така и в самия двор, което по мнение на свидетеля показва, че собствениците не пребивават
постоянно там.
С
оспорената Заповед № 10-00-902/19.05.2023 г Кметът на Община Стара Загора на основание чл.44,
ал.2 от ЗМСМА, чл.99б, ал.3 от ЗГР и чл.140а, ал.4 от Наредба № РД-02-20-9 от
21.05.2012г за функциониране на единната система за гражданска регистрация и
съставения протокол от проверката на 16.05.2023г е наредил да се заличи
адресната регистрация по настоящ адрес на лицата по списък Приложение № 1, сред
които фигурира жалбоподателят Ф.М..
По делото е приета като доказателство справка от „ВиК“
ЕООД Стара Загора за потреблението на питейна вода за периода
20.03.-19.05.2023г за абонат С.М. в с. Змейово, от която се установява
потребление в периода 20.04.2023г-19.05.2023г.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от
съобщаването й на адресата, депозирана от надлежна страна и срещу годен акт за съдебно
оспорване.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Съгласно нормата
на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК.
Заповед № 10-00-902/19.05.2023 г на Кмета на Община Стара Загора в
оспорената й част е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 99б, ал.3
от ЗГР, в предписаната от закона писмена форма, но при съществени процесуални
нарушения, при неправилно прилагане на материалния закон в несъответствие с целта
му.
Разпоредбата на чл. 99б, ал.3 от ЗГР предвижда заличаване на всяка адресна регистрация,
направена в нарушение на изискванията по чл. 92 или чл. 99а от закона. Заличаването
се предхожда от проверка по процедура, регламентирана в чл.99б, ал.1-3 от ЗГР и
чл.140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г за функциониране на единната система
за гражданска регистрация, която в случая не е изпълнена надлежно. Проверката, съгласно
чл.140а, ал.1 от Наредбата включва спазване на задължението по чл.99, ал.1 от
ЗГР, като ал.2 от Наредбата предвижда обстоятелството по ал. 1, т. 11 - има ли лица,
адресно регистрирани по настоящ адрес, които не живеят повече от 30 дни на заявения
от тях адрес, се установява от представителя на териториалното структурно звено
на Министерството на вътрешните работи в комисията след посещение на място, на адреса,
предмет на проверката, като за установеното писмено уведомява комисията. Свидетелят
Г.Т. е полицейският служител, определен за член на комисията, който лично е
участвал в проверката в с. Змейово. Макар да не е уведомил писмено комисията, в протокола е отразено, че
неучаствалите членове са уведомени, поради което може
да се приеме, че помощният орган е запознат с резултата от проверката на място
и допуснатото процесуално нарушение е несъществено.
Изводът на комисията, че лицето не
живее трайно в населеното място, възприет безкритично от ответника в неговия
административен акт, е направен в нарушение на чл.140а, ал.4 от Наредба № РД-02-20-9
от 21.05.2012г - без да е изяснена в
пълнота фактическата обстановка, тъй като проверка е извършена еднократно, при
това в работно време и без събиране на допълнителни данни. За започналото административно
производство жалбоподателят не е бил уведомен в нето един момент и не е могъл да
направи своите възражения и да представи доказателства. От друга страна, административният
орган не е посочил конкретното материалноправно основание за прекратяване на
регистрацията на жалбоподателя, а се е задоволил с общата формулировка на
чл.99б, ал.3 от ЗГР. Препращането към протокола от извършена проверка не води
до друг извод, тъй като и в него не се съдържат мотиви от правно естество,
относими към разпоредените последици. Като фактическа обосновка на заличаването
в протокола е прието, че лицето е регистрирано по настоящ адрес без фактически
да пребивава в село Змейово. Този мотив не кореспондира с никоя от предвидените
в чл.99б ал.3 от ЗГР хипотези за прекратяване на регистрацията, които се
свързват с установяване на нарушения или промяна на условията за извършването й.
Според действащото законодателство настоящият адрес е мястото, на което едно лице живее. Законът не изисква при заявяване на настоящ адрес
да се извършва проверка дали заявителят вече живее на посочен от него адрес, а дали
са налице основания да го използва като жилище и да го заяви като настоящ адрес. Спазването на задължението по чл.99 ал.1
от ЗГР лицата в срок от 30 дни да заявят промяната на настоящия си адрес, е изрично
посочено в чл. 99б ал.1 от ЗГР като предмет на проверката, но не е посочено
като изрично основание за заличаване на регистрацията
по настоящ адрес в приложимата законова разпоредба. В тази връзка само по себе
си фактическото напускане на местоживеенето за срок от 30 дни, без други данни
за промяна в обстоятелствата по чл.92 от ЗГР, не е достатъчно за заличаване на адресната регистрация.
А в случая проверката е извършена дори по-малко от 30 дни от направената
регистрация на настоящия адрес на жалбоподателя в с. Змейово. Отделно от това,
по делото не се установи категорично, че той не обитава собственото си жилище в
населеното място по регистрацията. Свидетелските показания на кмета на селото и
справката за потребена питейна вода в имота му сочат обратното.
В хода на административното производство не е установена липса на условията
на чл.92 от ЗГР и/или наличие на пречките по чл.99 ал.4 и чл.99а от ЗГР за
регистрация по настоящ адрес на жалбоподателя. Такива доводи не се сочат и в
съдебното производство. Следователно към 16.05.2023г за жалбоподателя не е
възникнала нито една материалноправна предпоставка за прекратяване на
регистрацията в с. Змейово. С оглед на това, освен процесуално и материално
неизрядна, заповедта в оспорената част противоречи на целта на закона – да се поддържа
регистърът на населението по отношение на постоянен и настоящ адрес на лицата в
актуално състояние, съответстващо на фактическото положение. По тези
съображения съдът намира, че подадената жалба срещу нея е основателна и тя
следва да бъде отменена.
При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски, на основание чл.143, ал.3 от АПК Община Стара Загора следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сумата 1010лв, включваща заплатени държавна
такса от 10лв и адвокатско възнаграждение от 1000лв по договор за правна защита
и съдействие от 20.06.2023г. Възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар е неоснователно, тъй като размерът му е съответен на минималния по чл.8
ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от Ф.В.М. ЕГН ********** *** Заповед № 10-00-902/
19.05.2023г, издадена от Кмета на Община Стара Загора, в частта, с която е заличена
адресната му регистрация по настоящ адрес *** да заплати на Ф.В.М. с постоянен адрес
*** сумата 1010 /хиляда и десет/ лв, представляваща направени по делото
разноски.
Решението не подлежи на касационно оспорване
СЪДИЯ: