№ 241
гр. Пазарджик, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220101672 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост върху реална част от
поземлен имот по чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцата А. И. С. с ЕГН ********** от гр. С*** твърди, че приживе
нейните родители **ов, поч. на **г. и ** И.а **, поч. на **г. са закупили с
договор за продажба, оформен с нот. акт №29 от 22.04.1964г., том ІІ, н.д.
№523/1964 г. на Пазарджишки народен съдия, едно дворно място,
представляващо парцел ІІІ-1907 в квартал 99 по плана на с. **, Пазарджишки
окръг, с площ от 1080 кв.м., при съседи на парцела: улица, парцел ХІХ-1908 и
парцел ІV-1892, 1893. Оградили парцела и въз основа на строително
разрешение №52/03.08.1965 г. построили в него жилищна сграда с площ от 79
кв.м. Ползвали имота като единствено жилище до смъртта им. Като техен
единствен законен наследник ищцата придобила този имот по наследство и
започнала да го ползва необезпокоявано като вилен имот. Това продължило до
09.03.2024 г., когато ответникът К. Й. Т. с ЕГН ********** от гр. С**
премахнал част от оградата и с помощта на геодезист очертал с колчета и
червена боя част от имота на ищцата като свой. След проверка в общината
ищцата установила, че нейния парцел ІІІ-1907 в квартал 99 по плана на с. **
1
от 1964 г. е нанесен в действащия регулационен план на гр. ** като имот с пл.
№2110 и за една част от него е отреден УПИ VІ-2110 в квартал 156 с площ 535
кв.м., в който имотът участва със същата площ. Друга част от имота с площ 65
кв.м. попада в улица, но за нея отчуждително производство не е провеждано.
Останалата част от имота с площ 448 кв.м. /след направено уточнение на иска
в открито съдебно заседание/ била изключена от границите на населеното
място и присъединена към земеделски имот с идентификатор 66264.19.207 по
КККР на гр.**, местност „Тус тепе І“, целият с площ от 1332 кв.м.,
представляващ нива от ІV категория в земеделска територия, при съседни
имоти: **.
Ищцата твърди, че ответникът Община **, ЕИК **, адрес: гр. **, ул.
„**** е актувал този имот като частна общинска собственост, след което той
бил изнесен на публична продан от частен съдебен изпълнител за погасяване
на общински дълг и придобит от другия ответник с възлагателно
постановление от 18.01.2023 г.
Ищцата оспорва правото на собственост на двамата ответници върху
реалната част от нейния имот с пл. №2110 по действащия регулационен план
на гр. ** с граници на тази част: от юг – имот с идентификатор 66264.19.155;
от изток – имот с идентификатор 66264.19.206; от север – част от имот с
идентификатор 66264.19.207 и от запад – УПИ VІ-2110. Твърди, че същата
неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от имот с
идентификатор 66264.19.207 и иска от съда да установи по отношение на
двамата ответници правото й на собственост върху нея. Сочи доказателства и
претендира разноски.
Ответниците оспорват иска с възражението, че имотът на ищцата не е
идентичен с техния поземлен имот с идентификатор 66264.19.207, тъй като
първият е с площ от 1080 кв.м., а вторият е с площ от 1332 кв.м. Молят съда да
отхвърли исковете и претендират разноски.
Районният съд въз основа на доказателствата по делото и на закона
прие от фактическа и правна страна следното:
Така предявеният уснановителен иск е допустим, тъй като с оглед на
твърденията в исковата молба за ищцата е налице правен интерес от търсената
с него защита. Съгласно презумпцията за вярност по чл.2, ал.5 ЗКИР, данните
в КККР за границите на правото на собственост и за неговия носител са верни
2
до доказване на противното. Твърди се, че реална част от поземления имот на
ищцата е нанесена в кадастралната карта като част от имота на първия
ответник и след това същата е продадена на втория ответник, което означава,
че е налице грешка в кадастралната карта, която нарушава правото на
собственост на ищцата, също както и самата продажба на частта от имота й,
което поражда за нея правен интерес да установи своето право на собственост
чрез иск против тези ответници. Допустимо е да се защитава по исков ред и
правото на собственост върху реално обособена части от поземлен имот, която
е нанесена погрешно в кадастралната карта като част от имота на ответника, а
допустимостта на тези искове не е обусловена от провеждането на
административна процедура за поправяне на грешките и/или непълнотите
или от иска по чл.54, ал.2 ЗКИР /вж. т.2 и т.4 от ТР №8 от 23.02.2016г. на
ОСГК/.
За основателността на иска ищцата следва да установи, че като
наследник на **ов и ** И.а ** е придобила процесния поземлен имот, както и
че част от него е нанесена в кадастралната карта като част от имота на първия
ответник, след което същата е прехвърлена на втория ответник.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
основателен.
Не е спорно, че ищцата е дъщеря и единствен законен наследник на
**ов, поч. на **г. и ** И.а **, поч. на **г., както и че приживе наследодателите
са притежавали дворно място, представляващо парцел ІІІ-1907 в квартал 99 по
обезсиления плана на с. **, Пазарджишки окръг, с площ от 1080 кв.м., при
съседи на парцела: улица, парцел ХІХ-1908 и парцел ІV-1892, 1893. Горните
обстоятелства се установяват и от представените с исковата молба
удостоверения за наследници и нот. акт за продажба на покрит недвижим имот
№29 от 22.04.1964г., том ІІ, н.д. №523/1964 г. на Пазарджишки народен съдия.
От заключението на СТЕ е видно, че парцел ІІІ-1907 в квартал 99 по
обезсиления план на с. ** от 1955 г. е нанесен в действащия кадастрален,
идейно-застроителен и регулационен план на гр. **, одобрен със заповед
№1517 от 02.12.1980 г., като имот с пл. №2110 с площ 1112 кв.м. и за една част
от него е отреден УПИ VІ-2110 в квартал 156 с площ 535 кв.м. Западната част
от имота с площ 65 кв.м. е отреден за улица. Източната част от имот пл. №
2110 с площ около 448 кв.м. /която площ варира с оглед на отклоненията пори
3
оцифряването на плана/ е изключена от регулационния план и попада в
южната част на имот с идентификатор 66264.19.207 по КККР на земеделската
територия на гр. **, местност „Тус тепе І“, целият с площ от 1332 кв.м.,
представляващ нива от ІV категория в земеделска територия, при съседни
имоти: **. По отношение на урбанизираната територия на гр. ** няма
одобрена кадастрална карта. Имот с идентификатор 66264.19.207 е идентичен
с имот №019207 по КВС от 1990 г., който е записан като непотърсена
земеделска земя за възстановяване по чл.19 ЗСПЗЗ и през 2022 г. за него /за
кадастралния имот/ е съставен акт за частна общинска собственост. С
постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител от 26.05.2023 г.
имот 66264.19.207 е възложен на ответника К. Й. Т. и е отразен в кадастралния
регистър като негова собственост.
От приложената към заключението комбинирана скица е видно, че
границите на имот пл. №2110 по плана от 1980 г. не съвпадат напълно с
границите на парцел ІІІ-1907, кв.99 по обезсиления плат от 1955 г., като от
север и от юг имотът изцяло попада вътре в парцела, а от изток малка част
излиза извън очертанията на парцела. В резултат на това парцел ІІІ-1907, кв.99
по обезсиления плат от 1955 г. попада в имот с идентификатор 66264.19.207 с
площ 526 кв.м., а имот пл. №2110 попада в имот с идентификатор
66264.19.207 с площ около 448 кв.м. /както е заявена исковата претенция/.
На место вещото лице е установило, че дворното място е оградено от
всички страни с метална мрежа и се владее в граници на имот пл. №2110, а не
в границите на парцел ІІІ-1907, кв.99 по обезсиления плат от 1955 г. Уличната
регулация от запад не е приложена, но това е извън предмета на делото.
Имотът е с жилищно предназначение и в него са построени една жилищна
сграда и гараж.
От показанията на св. ** се установява, че от 2007 г. той притежава
съседен на процесния имот. Имотът на ищцата е с площ около един декар и е
ограден от всички страни с телена мрежа. В него е живяла и го е стопанисвала
майката на ищцата, а след нейната смърт за имота се грижи ищцата. Никой не
е имал претенции към имота или части от него до пролетта на 2023 г., когато
ответникът К. Т. придружен от геодезист премахнал мрежата и поставил в
имота колчета за маркиране на новата граница между неговия имот и този на
ищцата. Според тази граница около 400 кв.м. от имота на ищцата попаднали в
4
имота на ответника.
При така установените обстоятелства е видно, че ищцата е придобила
по наследство от своите родители дворно място с жилищно предназначение,
което е застроено с жилищна сграда и гараж, оградено е, владяно е и се владее
от наследодателите и от нея самата в границите на имот пл. №2110 по
действащия кадастралния план от 1980 г. При урегулирането на имота
процесната реална част от него с площ около 448 кв.м. е изключена от
регулацията на населеното място. Отразена е в КВС като земеделска земя, но
никога не е отнемана от собствениците, не е губила своя жилищен характер,
не е ползвана за земеделски нужди и не е включвана в блокове на ТКЗС или
образувани въз основа на тях земеделски стопанства. Следователно тази чест
няма и никога не е имала характера на земеделска земя.
Следва да се има предвид, че не всички земи извън регулационния план
на населените места имат земеделски характер. Когато имоти или части от
тях, застроени със жилищни или селскостопански сгради, или използвани като
дворни места, са останали извън регулационния план или пък са били
изключени от него те запазват селищния си характер, ако не са били включени
в блок на ТКЗС, не са били причислени фактически към държавния поземлен
фонд или не са били отнети от лицата, които ги владеят. Такива земи не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не могат да бъдат включени
във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ и не са общинска собственост. За тях не важи и
забраната на чл.86 ЗС в редакция до изменението в ДВ бр.30/1990г. за
придобиването им по давност (в т. см. Решение № 218/29.09.2014 г. по гр.д.№
6670/2014 г., І г.о. и Решение № 96/15.07.2016 г. по гр.д. № 5835/2015 г., I г.о.).
Нещо повече, дори ако една земя е имала земеделски характер, но не е била
включена в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации; не е била отчуждена по чл.12, ал.2 ЗСГ /отм./;
не е отстъпена безвъзмездно на ТКЗС или на държавата; не е стопанисвана
като дворно място от ТКЗС, ДЗС; не е отчуждавана по реда на ЗТПС и не е
отнемана по някой от изброените в чл.10, ал.14 ЗСПЗЗ нормативни актове, тя
не подлежи на земеделска реституция и не е част от земеделския фонд по
чл.19 ЗСПЗЗ. Съставянето на акт за общинска собственост по отношение на
такъв имот или на част от него не прави общината собственик, тъй като актът
няма конститутивно действие. Купувачът на имота на публична продан,
5
проведена за покриване на общински дълг, също не придобива собствеността
върху него, тъй като публичната продан на недвижим имот не е оригинерен
придобивен способ, а купувачът придобива само правата върху имота, които е
имал длъжника към момента на вписване на възбраната – чл.496, ал.2 ГПК.
Ето защо с изваждането на процесната реална част от регулационния
план на населеното място ищцата, респ. нейните наследодатели не са изгубили
правото на собственост върху нея. Искът следва да се уважи, като ищцата
бъде призната за собственик на цялата спорната част от поземлен имот с пл.
№2110 в квартал 156 по плана на гр. ** от 1980 г. /с площ около 448 кв.м./,
която попада в границите на поземлен имот с идентификатор 66264.19.207 по
КККР на земеделската територия на гр. **, местност „Тус тепе І“, целият с
площ от 1332 кв.м., представляващ нива от ІV категория в земеделска
територия, при съседни имоти: **.
При този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищцата
направените от нея съдебни разноски в размер на 2128.35лв., включващи:
78.35 лв. - внесени държавни такси, 1700 лв. - заплатено възнаграждение за
един адвокат и 350 лв. - внесен депозит за възнаграждение на ВЛ. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, тъй
като делото е с висока правна и фактическа сложност, а подготвянето на
исковата молба изисква предварително проучване на множество планове и
карти.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на А. И. С. с ЕГН ********** от гр. С*** против Община
**, ЕИК **, адрес: гр. **, ул. „**** и К. Й. Т. с ЕГН ********** от гр. С**
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищцата е собственик на
цялата част /с площ около 448 кв.м./ от поземлен имот с пл. №2110 в квартал
156 по плана на гр. **, обл. Пазарджик, одобрен със заповед №1517 от
02.12.1980 г., която попада в поземлен имот с идентификатор 66264.19.207 по
КККР на земеделската територия на гр. **, местност „Тус тепе І“, целият с
площ от 1332 кв.м., представляващ нива от ІV категория в земеделска
територия, при съседни имоти: **.
6
ОСЪЖДА ответниците Община ** и К. Й. Т. да заплатят на ищцата А.
И. С. съдебни разноски в размер на 2128.35 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в
2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7