РЕШЕНИЕ
№ 564
гр. Добрич, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230101246 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Подадена е искова молба вх.№ 9160/23.05.2023г. от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, уточнена с допълнителна молба вх.№
11559/29.06.2023г. с която срещу П. Д. Г., ЕГН ********** са предявени искове за
установяване вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д№ 181/2023г., както следва:
1) главница в размер на 881.52 лв. по Договор за потребителски кредит № 816998 на
31.01.2017 г.;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 125.29 лв. за
периода от 28.02.2017 г до 30.11.2017г.;
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 348.81 лв. за период
от28.02.2017г. до 23.02.2021г.;
6) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателно изплащане на вземанията.
С исковата молба се претендират разноските в заповедното и в установителното
производство.
Твърдения в исковата молба:
Ищецът твърди, че между страните „Кредисимо" ЕАД и П. Д. Г.. ЕГН ********** е
сключен Договор за потребителски кредит № 816998 на 31.01.2017 г. по електронен път по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът
за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/,
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 50 %.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/“ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще
1
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ. неразделна част от Договора за кредит
страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII. чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо
да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщения, писма и стикери.
На основание сключения договор за кредит Кредисимо е предоставило на ответника
сумата от 1200 лева, срещу което се съгласил да върне 10 броя вноски по 143.83 лева в срок
до 30.11.2017 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ
Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.
Ответникът П. Д. Г., ЕГН: ********** сключил на 31.01.2017 година Договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“. По силата на Договора за
предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за
процеса лице – „Кредисимо“ и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с П. Д. Г., ЕГН:
********** за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са
установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за
предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от „Кредисимо“.
На 31.01.2017 година „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ са сключили договор за
поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички
задължения на П. Д. Г., ЕГН ********** по Договора за кредит. Така Ай Тръст е изпълнило
задълженията си към П. Д. Г.. ЕГН: ********** по Договора за предоставяне поръчителство.
Ответникът П. Д. Г., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит.
„Кредисимо“ е поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на П. Д.
Г., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство и в
изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай
Тръст е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г.. в което е посочило всички
дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“.
На 23.02.2021г. „Ай Тръст“ погасило дължимите от П. Д. Г., ЕГН: ********** на
Кредисимо суми. както следва:
1. 881.52 лева /главница/ по Договор за кредит;
2. 125.29 лева/договорна лихва/ за период 28.02.2017 г до 30.11.2017 година;
3. 348.81 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/;
На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ уведомило по електронна поща Длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на
поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора „Кредисимо“, както и за
задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 515.09 лева, ведно със сумата от 178.44 лева, представляваща
обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Длъжникът е
уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от
30.03.2021 г. Вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г.,
неразделна част от договора.
Сочи се, че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения
от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да се приеме за надлежно уведомяване
връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
2
Към настоящия момент задължението на ответника към ищеца все още не е погасено.
В срока по чл 131 от ГПК, ответникът П. Г., чрез надлежно упълномощен адвокат,
депозира отговор, с който оспорва предявените искове.
Релевантни възражения на ответника:
-вземането е погасено по давност на осн. чл. 111 б „в"' от ЗЗД, тъй като става въпрос
за периодични плащания;
-клаузите на договора, уреждащи начина на сключването му, са нищожни като
неравноправни и кредитополучателят е узнал за параметрите на кредита едва след
получаване на заемната сума в нарушение на чл. 11 ЗПК, поради което не имал възможност
да изрази несъгласие с едностранно въведените от кредитора клаузи.
-Съгласно чл.18. ал.1, т.1 и т.З ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя и е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора, поради което в тежест на ищеца е установяването, че г-н Г. е изразил
потвърждение за прочитане и приемане на преддоговорната информация и съгласие с
проекта за договор с параметрите, с които е сключен и общите условия според правилата за
използване на платформата.
По делото са представени неподписани стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити от 31.01.2017 г., общи условия за
предоставяне на кредити и договор за потребителски кредит № 816098 с приложение № 1
към него, съгласно които "Кредисимо" АД се задължава да предостави на ответника кредит в
размер на 1200 лв. със срок за погасяване до 30.11.2017 г., но само от тях не може да се
направи доказателствен извод за съществуване па твърдяното правоотношение, както
претендира ищеца. Това е така, защото чл.18, ал.2 ЗПФУР изрично предписва реда за
доказване на съгласието на ответника - при приложение на чл. 293 ТЗ, а за електронните
изявления ЗЕДЕП. За да докаже съгласието на ответника. „АПС Бета България" ЕООД
следва да установи изходящо от него електронно изявление, съдържащо съгласие за
получаване на исковата сума срещу задължение за връщането и до 30.11.2017 т. Съгласно
разпоредбата на чл.13. ал.1 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/ в редакцията й към датата на сключване
на договора, авторството па електронна изявление се установява с електронен подпис, като
се придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис (чл.13. ал.З и ал.4 ЗЕДЕП - в редакцията към
14.03.2016 г.).
Не се установява ответникът, изразявайки съгласие чрез електронно изявление, да е
ползвал свой усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, нито потвърждаване
чрез платформата да генерира уникални данни за създаване на електронен подпис, които да
се използвани единствено от ответника. Няма доказателства за положен подпис от ответника
нито физически нито е електронен подпис.
Съгласно твърденията на ищеца, ответникът обективира своето изявление в
електронната платформа, поддържана от "Кредисимо" АД, поради което е явно, че
ответникът не е ползвал средство, което е единствено под негов контрол при създаване на
своето изявление. Чл. 13. ал.2, т.2, ир. ал.З ЗЕДЕП (в действащата към 14.03.2016 г.
редакция) поставя такова изискване и към двата вида електронен подпис, което в случая не е
спазено. Към приложените доказателства към исковата молба не са представени
доказателства нито за подаване на заявление за кандидатстване за кредит но описания от
ищеца начин, нито за изпращане на проект на договора и общите условия на електронна
поща на ответника и потвърждаване или съгласие от негова страна под каквато и да е
форма, а описанието и начина на сключването на договора в общите условия не доказва
осъществяване на тези факти.
-няма доказателства от които да следва, че договорът е сключен и въз основа на
косвен извод, основан на изпълнението му от една от страните. Не са ангажирани
3
доказателства за изпълнение на задължението на „Кредисимо“' АД да предостави кредита в
размер на 1200 лв., нито пък има представени доказателства, че ответникът е плащал част
от дължимите вноски по кредита и кога е извършено последното плащане.Съгласно чл. 5 от
договора сумата по одобрения кредит се усвоява но посочения в заявлението на
кредитополучателя начин. Видно от Раздел VI на Общите условия, предоставените от
'"Кредисимо" АД кредити се усвояват чрез банков превод, чрез лично предаване в брой.
Заявлението, към което чл.5 от договора препраща, не е представено, поради което
избраният начин на усвояване е неустановен. Не са представени доказателства за предаване,
плащане или нареждане на договорената сума но който и да е от начините, предвидени в
общите условия. Това не позволява и приложение на уредената в общите условия
презумпция, че всяка предоставена от "Кредисимо“ АД сума съставлява предоставен от
дружеството кредит (Раздел V, т.4 от Общите условия).
-ответникът не е уведомяван по никакъв начин за договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 02.03.2021 година, твърдението, че е пратено на имейл от 30.03.2021
година е неоснователно и недоказано.
Във връзка указанията на съда в определението за насрочване, ищцовата страна
депозира становище вх.№ 14688/25.07.2024г. По отношение сключване на договора за
кредит се твърди, че е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗГ1ФУР/. Договорът е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. Пълната преддоговорна информация относно кредита била
налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договор за
кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Съгласно раздел III, т. 11 от
ОУ: ;,С извършване на посочените в т.III.2.9.. б. а) или б) действия Заявлението се счита
подадено от Кредитополучателя, а ОУ и Договорът за Кредит - приети и подписани от 5
същия. След подаване на Заявлението КРЕДИСИМО предоставя на Кредитополучателя на
посочения в Заявлението e-mail актуалните ОУ и Договора за Кредит на български език. В
случая процедурата по сключване на договор от разстояние била изпълнена.
В случай че съдът приеме, че не е налице валидно сключен договор за потребителски
кредит, то договорът за заем, бидейки реален такъв, поражда действие от момента на
предаване, съответно получаване на заемната сума, което обстоятелство се установява
посредством представена към становището разписка за усвоена сума.
С допълнителна молба вх.№ 4829/12.03.2025г. се сочи, че ответникът не извършил
никакви плащания по договора.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 816998 на 31.01.2017 г.,
сключен между „Кредисимо" ЕАД и П. Д. Г. с ЕГН **********.Договорът е подписан с
ръкописен подпис само за кредитодателя. На основание сключения договор за кредит
Кредисимо предоставя на ответника сумата от 1200 лева, срещу което той се съгласява да
върне 10 броя вноски по 143.83 лева в срок до 30.11.2017 г., когато е падежирала последната
вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора
за кредит. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 50 %. Относно начина на формиране на ГПР
приложението препраща към общите условия, неразделна част от договора, които са
приложени по делото, подписани от представител на кредитора.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, в случай че страните са договорили
обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на
обезпечението: (i) да предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД банкова гаранция съгласно
общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за
4
предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице
(„Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на
заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия
договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В
случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното
обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2). Съгласно чл. 4,
ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът
за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване
на заявлението, договорът не поражда действие. Видно от инкорпорирания в Приложение №
1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 18 месечни вноски,
всяка от които включваща главница и лихва.
В Раздел VIII. чл. 2.6 от ОУ е уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява
Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на електронни
съобщения, писма и стикери, в случай, че кредитополучателя не изпълни което и да е от
задълженията си по договора.
В чл.12 от договора за кредит кредитополучателя се съгласил Кредисимо да използва
ел.адрес на заемателя за връчване на изявления- ****************
В чл.13 от договора за поръчителство за П. Г. е посочен електронен адрес за
кореспонденция ***
По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на
31.01.2017 година между П. Д. Г., ЕГН: ********** и „Ай Тръст“ ЕООД и от същата дата
Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД. С двата договора третото лице – поръчител се е задължило пред „Кредисимо“
солидарно с П. Д. Г., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит и
приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство
дружество „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да плати всички изискуеми задължения при
поискване от „Кредисимо“.
В договора, сключен между поръчителя и ответника е предвидено възнаграждение за
поръчителството /чл.1 ал.2/. В Приложение № 1 към договора за поръчителство е указан
размера на поръчителство- по 80,87лв. за периода на действие на договора за кредит, т.е в
размер на 80,87лв. х 10 броя вноски, на 808,70лв.
По делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, подписан от заемодател със саморъчен подпис.
Във връзка с твърденията си за частно правоприемство ищецът „АПС Бета България“
ЕООД представя Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.,
сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент и цесионера „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.
От ищеца по делото е представена разписка за извършено плащане, получена по
делото чрез СЕСВ на 22.07.24г., видно от която в полза на ответника П. Г. от „Кредисимо“
ЕАД е наредена сумата от 673,37лв. на 31.01.2017г. Документът е генериран от
разплащателната система EasyPay. По делото е приложена и справка извлечение от
системата на Кредисимо ЕАД за клиент П. Г., съгласно която на 31.01.2017г. са осчетоводени
два счетоводни записа- за сумата от 672,55лв. с основание превод разлика по нов заем и със
сумата от 527,45лв. с основание погасяване задължения по стар заем с отпусната сума по
нов заем
На лист 168 от делото е представен автоматичен email до П. екипът на „Ай Тръст“
ЕООД, с който се сочи, че не е потвърден Договора за получаване парите до минути, при
което се изпраща линк и се дават указания да се въведе получения SMS код. Не е посочено
този имейл до коя електронна поща е изпратен.
5
По делото е приложен и електронен образ на изпратен имейл до ел.адрес **** с което
изявление „Ай Тръст“ ЕООД уведомява П. Г., че въз основа на договора за поръчителство
заплатил на 23.02.2021г. задълженията му по договор за кредит от 31.01.2017г. , а именно
881,52лв. главница, 125,29лв. договорна лихва и 348,81лв. наказателна лихва за забава. С
изявлението се претендира връщане на заплатените суми и на възнаграждение за
поръчителство в размер на 515,09лв. и 178,44лв. законна лихва за забава.
След указания на съда за представяне на четлив препис ищецът представя
Приложение към договор за цесия съдържащо данни за вземане по процесния договор
за кредит сключен с П. Г., за сумите идентични с уведомлението за извършено плащане.
Въз основа на установеното от фактическа страна, районния съд прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е положителен установителен- за съществуването на парично
вземане, за което на ищеца е издадена в т.н. заповедно производство и на осн.чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на
постоянен и настоящ адрес на ответника чрез залепване на уведомление. Това обстоятелство
и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са мотивирали банката, в
законоустановения едномесечен срок да предяви установителен иск за съществуване на
вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е допустим, подведомствен е на съдилищата
на Република България и подсъден на Районен съд- Добрич по правилата на родовата и на
местната подсъдност. Искът подлежи на разглеждане по правилата на общия исков процес.
Правното основание на предявения от “АПС Бета България“ ЕООД иск е чл.415,
ал.1вр. с чл.422 от ГПК вр. с чл.99, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК и чл.143 от ЗЗД.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета
на предявените претенции, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че между кредитната институция и ответника, е сключен договор за кредит,
съдържащ твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения
ит.н./, в това число и предаване /усвояване/ на заемната сума на кредитополучателят. Следва
да установи още, че погасяването на кредита е обезпечено с договор за поръчителство,
реализирането на предмета на последният договор, т.е. че поръчителят е погасил дълга,
поради бездействие на кредитополучателя и че ищецът е станал титуляр на вземането по
силата на договор за цесия. Ответникът, следва да установи правоизключващите си
възражения, а именно че процесният договор за кредит е недействителен, че договора за
поръчителство не е произвел ефект, както и че процесното вземане не е прехвърлено с
договора за цесия, погасяване по давност на исковите суми.
На първо място ответникът оспорва сключването на валиден договор за кредит.
Ищецът твърди , че облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на
Договор за кредит сключен от разстояние . Закона за потребителските кредити под режима,
на който попада и договорната връзка, предписва форма за действителност на договорите за
потребителски кредити – обикновена писмена ( чл.10 от ЗПК ) . Формата се счита спазена,
когато комуникацията между страните е водена от разстояние /по телефон, през интернет
или чрез други технически средства/, а съгласието им е обективирано в електронен
документ. Договорната връзка по кредитното правоотношение е сключена от разстояние. Тя
попада под режима на ЗПФУР, който има за цел да осигури защита на потребителя при
предоставяне на финансови услуги от разстояние . Именно, с оглед постигането на тези
цели, законът задължава доставчикът на услуги от разстояние /в това число финансови/ да
предостави на потребителя, преди той да бъде обвързан от предложението или договора,
информация за услугата и то по ясен и разбираем начин, на хартиен или друг траен носител,
като тя бъде пълна, вярна и разбираема и не въвежда потребителя в заблуждение. Тежест на
доказване за установяване на тези обстоятелства се носи от доставчика по арг. от чл.18 от
ЗПФУР . За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните
6
изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис. Именно с оглед
последното, на кредитора са дадени указания, но не са направени доказателствени искания,
че е разменена необходимата и посочена по-горе информация, поради което не може да се
приеме, че е възникнала валидна облигационна връзка по визирания договор за кредит ,
сключен от разстояние .
Не се установява и реалният договор за заем да е породил действие, предвид липсата
на доказателства за получаване на главницата от ответника. Представеното платежно
нареждане няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, доколкото не носи
подписа на получателя. Така представената разписка, в която са посочени имената на
ответната страна, представлява доказателство, че кредитодателят е предоставил по
системата на Изипей посочената сума на разположение на длъжника, която може да бъде
получена чрез представяне на личен документ. В случая обаче не се установява тази сума
реално да е получена от длъжника. Нещо повече - дори посоченият документ да
установяваше това правнорелевантно обстоятелство, доколкото не се установи страните да
са постигнали съгласие по така описания договор с твърдяното от ищеца съдържание, то не
може да се достигне до извод, че тази сума е заплатена именно по процесния договор с
посоченото съдържание.
Тъй като не бе установено чрез събраните по делото доказателства, че е възникнало
твръдяното притезателно право за заплащане на главницата по договор за кредит от
разстояние, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Освен, че в производството по делото не се установя и извършеното плащане от
поръчителя по сметка на кредитодателя. Регресното вземане на поръчителя спрямо
длъжника по главния дълг възниква с първото извършено плащане. От този момент той
става кредитор на длъжника на лично основание за свое вземане. По делото са събрани
доказателства, че „Ай Тръст“ ЕООД уведомява П. Г., че въз основа на договора за
поръчителство заплатил на 23.02.2021г. задълженията му по договор за кредит от
31.01.2017г. , а именно 881,52лв. главница, 125,29лв. договорна лихва и 348,81лв.
наказателна лихва за забава. С изявлението се претендира връщане на заплатените суми и на
възнаграждение за поръчителство в размер на 515,09лв. и 178,44лв. законна лихва за забава.
Това уведомление не е доказателство за извършване на самото плащане.
След като ищецът не установи за праводателят му –цедента „Ай Тръст“ ЕООД да е
възникнало регресно право да възстанови заплатените суми по договора за поръчителство,
то и цесионера, ищец в настоящото производство не се легитимира като носител на това
вземане.
Относно такси и разноски:
На осн. чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат разноските в
установителното производство, а именно заплатеното от ответната страна адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв.
Водим от горното Шести състав на РС Добрич
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, срещу П. Д. Г., ЕГН ********** искове за
установяване вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д№ 181/2023г., както следва:
1) главница в размер на 881.52 лв. по Договор за потребителски кредит № 816998 на
31.01.2017 г.;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 125.29 лв. за
периода от 28.02.2017 г до 30.11.2017г.;
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 348.81 лв. за период
7
от28.02.2017г. до 23.02.2021г., а след това от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ***, да заплати на П. Д. Г., ЕГН ********** сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8