№ 89
гр. С.З., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
в присъствието на прокурора Ю. Г. С.
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело №
20245500100732 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС във връзка с чл.336 и
сл. от ГПК.
Постъпила е искова молба от А. С. К. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** срещу ответника Д. Д. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***
с правно основание: чл.5, ал.1 от ЗЛС във връзка чл. 336 от ГПК.
Ищцата посочва в исковата си молба, че ответника й е син и същия бил
болен от „Параноидна шизофрения“. Твърди, че от 2008 година се грижила за
ответника. Последният не можел да се грижи за себе си самостоятелно, не
поддържал лична хигиена и не можел да контролира финансите си.
Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да постави под пълно
запрещение Д. Д. И. с ЕГН ********** на основание глава двадесет и осма от
ГПК.
Следователно съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд - С.З..
По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за
размяната на книжа /исковата молба и всички приложения към нея/.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК /2008г./ няма постъпил
1
писмен отговор на исковата молба от пълнолетното лице- ответник Д. Д. И. от
гр. С.З. .
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил
писмен отговор на исковата молба от Окръжна прокуратура - С.З., чрез
прокурор Ю. С., в който прокуратурата не оспорва допустимостта на иска и
неговата вероятна основателност, не възразява срещу приемането на
представените с исковата молба писмени доказателства. Заявяват, че нямат
други доказателствени искания, а ще се ползват от писмените доказателства,
представени от страните.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от
ищцата писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на
други негови искания за събиране на нови доказателства, и като взе предвид
приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът
счита, че предявеният иск е редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3,
изр.1 от ГПК/2008г./.
Относно разпределението на доказателствената тежест, съдът счита, че
ищцата е тази, която следва да докаже и да установи всички свои твърдения,
изнесени в исковата й молба, а ответникът следва да установи твърденията си
посочени в писмения му отговор, ако изобщо такъв е бил представен.
Ищцата А. С. К. е редовно и своевременно призована, явява се лично,
поддържа изложеното в исковата молба, няма искания за нови доказателства.
Ответникът Д. Д. И., редовно и своевременно призован явява се лично.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните,
както и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми,
намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин:
С оглед на здравословното състояние на ответника Д. Д. И., за което е
представено Експертно решение на ТЕЛК /на лист 4 от делото/, действително
се сочи за наличие на Параноидна шизофрения с ранно начало.
Поради което искът се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан относно неговата материална основателност.
Съгласно изискването на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът е придобил
непосредствени и преки впечатления за ответника Д. Д. И. в проведеното
2
открито съдебно заседание на датата 24.02.2025г.
Ответникът Д. Д. И. отговаря адекватно на поставените от съда въпроси.
Същият обяснява, че е роден в България, в град С.З. през 1988г. Твърди, че
майка му се грижела за него и че му е трудно сам да се грижи за себе си.
Понякога ходил да пазарува сам, като купувал малки неща. Твърди, че всяка
вечер пиел лекарства и че все още не можел да се грижи за себе си.
Съгласно чл. 5, ал.1 ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни. Съгласно ал.2 на същата разпоредба
пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат
поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС е дееспособността на едно лице, като
основанието за уважаването на иска не е простото наличие на слабоумие или
душевна болест (наричани в теорията и съдебната практика медицински
критерий), а и произтичащата от тези заболявания неспособност или
съответно ограничената способност на лицето, поради това негово състояние,
да се грижи за работите си (т. нар. юридически критерий) - ППВС № 5/79 г. на
ВС. Изискването на закона е кумулативното наличие на двата критерия, като
съдът при преценката на тежестта на заболяването или страданието на
ответника и доколко това състояние ограничава възможността на лицето да се
грижи за своите работи или го лишава от тази възможност, е властен да
постанови дали лицето да бъде поставено под запрещение и дали това
запрещение да е пълно или ограничено.
За да се приеме, че едно лице може да се грижи за своите работи следва
да се установи, че същото разбира какво е изискуемото поведение от
държавата и правовия ред, какво се изисква от него, за да живее като част от
обществото, да разбира смисъла на постъпките си, да ги ръководи и да е
наясно с техните последици. В случая от събраните по делото доказателства
съдът приема, че ответникът страда от Параноидна шизофрения.
Но от друга страна поведението на самия ответник сочи за едно добро
психично здраве и състояние на ответника. В тази насока съдът е дал
възможността и на ищеца и на ответника да ангажират надлежните и
съответни доказателства, с който да установят неговото психично състояние,
като посочат двама свидетели по делото.
3
Съдът се е разпоредил по поисканата от прокурора съдебно-
психиатрична експертиза, че ще се произнесе относно същата след разпита на
допуснатите двама свидетели по делото.
В публично заседание на 17.03.2025 г. ищеца и ответника редовно
уведомени от предходното съдебно заседание, не се явяват и не осигуряват
допуснатите свидетели, поради това съдът не може и не е в състояние да се
произнесе и по другото искане за назначаване на съдебно-психиатрична
експертиза. Следователно е налице недоказаност на исковата претенция на
ищцата.
До този извод съдът достига при съвкупния анализ на писмените
доказателства и изслушването на ответника, а именно, че не са налице
законовите изисквания и предпоставките на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗЛС за
поставянето на ответника нито под пълно, нито под ограничено запрещение.
Предвид на посочените доказателства следва изводът, че ответникът страда от
заболяване, което не му пречи да се грижи сам за работите си. Поради това не
са налице предпоставките за поставянето му нито под пълно запрещение, нито
под ограничено запрещение по смисъла на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗЛС.
Следователно предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви, Окръжен съд С.З.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло искането на А. С. К. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, за поставяне на Д. Д. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***
под запрещение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му
на всички страни, чрез Окръжен съд – С.З. пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
4