Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 194
гр.Свищов, 11.12.2018 год.
Свищовският районен съд в публично заседание на 13.11.2018 година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 477 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взема
предвид:
Иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД
Ищецът М.С.М.,
чрез пълномощника адв. М. от САК твърди, че на 27.01.2006г. с Д.Й. М., сега М.,
получили от „Б.“ЕАД съгласно Договор за
банков кредит от 27.01.2006г. сумата 98 000,00 лева. Посочва, че поради
необслужване на кредита редовно към дата 24.01.2013г., същият е бил с дължими
такси закъснения в размер на 3203,19 лева, дължима лихва 6 375,21 лева,
заемни такси 60,00 лева и главница от 79 867,34 лева, или общо задължение
към тази дата 89 505,74 лева, според електронно писмо изпратено от „Б.“ЕАД,
ФЦ – В.Търново, ведно с приложено към него извлечение от кредита до
кредотополучател М.М.. Във връзка с невъзможността кредитополучателите да
обслужват посочения кредит, на 24.01.2013г. дружството „З.“ЕООД превело по
банковата сметка на М.С.М. в „Б.П“АД сумата 89 525,74 лева, необходима за
пълно погасяване на кредита. С платежно нареждане от същия ден , заплатил на „Б.“ЕАД
пълния размер на дължимата сума, с което погасил кредита.Сочи, че по този начин
за него възникнал правен интерес от възстановяване на половината сума в размер
на 44 762,87 лева от втория кредитополучател – ответницата. Същата въпреки
многобройните разговори отказвала да му възстанови тази сума. Моли да бъде
постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да му заплати
половината от заплатената от него сума за пълно погасяване на кредита, а именно
44 762,87 лева, от които претендира 19862,87 лева. Претендира разноски. В хода на устните
състезания моли иска да бъде уважен, като уточнява, че искът е частичен.По
гр.д.708/2017г. на СвРС е подадена искова молба за сумата 24 900,00лева,
като в настоящото производство претенцията е за разликата от 24 900лева до
44 762,87 лева, а именно 19862,87
лева. В писмена защита по делото излага подробни
съображения за основателност на исковата претенция – категорично било
опровергано становището на ответницата за липса на доказателства за плащане на
сумата по кредита от ищеца, било доказано, че не било изпълнено предварително
вземане с ненастъпили падеж, а вземане
обявено за предсрочно изискуемо; поради което било налице отношнеие между
солидарни длъжници, и следвало това, което е платено на кредитора от ищеца, да
се понесе поравно. Противопоставя се на възражението за изтекла давност, с
мотив че преди изтичане на 5 годишния давностен срок е образувано гр.д.708/2017г. на СвРС , като с предявяване
на частичния иск се спира теченето на давностен срок.
Ответникът Д.Й.М., чрез особения
представител адв.В.К. от ВТАК в
законоустановения срок е подала отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на иска. Позовава се, че
липсвало плащане от М., в качеството му на физическо лице, не било доказано
твърдението за заем между ЗЕООД и М.М.. Заявява, че не е доказано, че сумата по
заема е използвана общо от страните, а само от ищеца Мартиноввно , не била употребена
за семейни разходи, поемане на задължения или други, които да обуславят и
солидарност по смисъла на чл. 36 от СК. Счита, че въпреки че банковия кредит
бил изплатен предсрочно, същият не е бил в състояние на предсрочна изискуемост
и към януари 2013г. не са били изискуеми всички суми по него, а само тези,
които са били падежирали към този момент, като длъжникът М. е изпълнил
предварително вземания с ненастъпил падеж, като едностранно е изменил
правоотношението, по което са страни.
Прави възражнеие за изтекла погасителна давност- исът е
предявен повече от 5 години след изискуемостта на вземането,, поради което
искът следва да се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди представените по делото
доказателства, намери за установено следното:
Видно от приложения по делото Договор за кредит подобрение и ремонт на
недвижим имот от 27.01.2006г., сключен между „Б.“ЕАД гр. В.Търново, като кредитор и М.С.М.
– ищецът по делото и Д.Й. М., като кредитополучатели, банката е отпуснала на
кредитополучателите кредит в размер на 98 000 лева за ремонт и подобрение
на жилище в гр. В.Търново, ул. *, със срок на издължаване 180 месеца, считано
от датата на първото усвояване на суми от кредита и превръщането му в дълг.
Страните по договора за кредит са постигнали
съгласие, че срокът за ползване на кредита е до 14.01.2007г., както и че
кредитът се усвоява на етапи за завършение видове строителни работи/оборозечини
части или подобекти на строежа/, като съобразно приетата от кредитора
количествено стойностна сметка, осигуряваща реализиране целта на кредита,
кредиторът определя следните етапи за усвояване: I етап – 49 000,00 лева, II-ри етап – 49,000 лева. Според
договора, падежната дата за издължаване на месечните вноски е 28-мо число на
месеца, а кредитът се отчита по индивидуална заемна сметка № 17/11253293. В
договора били уточнени процента на фиксираната лихва, както и при промяна на лихвения процент , че
се определя нов размер на месечната погасителна вноска, за което се предоставя
на кредитополучателите актуализиран погасителен план. В чл. 12 било уговорено,
че вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите, е неделимо и
може да бъде събрано изцяло от вески един от тях. Кредотополучателите в чл. 13
се задължили да осигуряват достъп и оказват съдействие на кредитора при
извършване на проверки във връзка с предоставянето, целевето използване,
издължаването и обезпечеването на кредита. В чл. 14 от договора кредиторът се
задължил да предостави на кредитополучателите информация за видовете строителни
работи/обособени части или подобекти/ на строежа, обхванати в етапите по т.
4.2. В чл. 18 от договора било постигнато съгласие, че кредиторът преустановява
по-нататъшното усвояване на суми по кредита при нецелево използван етап от
кредита и/или несъответствия и нарушения на строителните документи. В чл. 21.1 било уговорено право на кредитора
да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяка неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница, както и т.г/ при нецелево
използване на средства от кредита. Кредитът е обезпечен с ипотека върху
недвижим имот. По делото е приложен и погасителния план към договора за кредит,
видно от който погасителните вноски по договора са 180.
Представен е и Нотариален акт №
465, нотариално дело №334/2005г. на Норариус №283 Т.Братванова, действаща в
района на ВТРС, видно от който страните по делото са закупили жилище, с
административен адрес гр. Велико
Търново, ул.*-, като гореописаният кредит е за ремонт на това жилище.
Не се оспорва от страните, че
кредитът не е обслужван редовно. Същото е видно и от приложено електронно писмо
до ищеца , покана-уведомление и нотариална покана. С писмо изх. №
27-00-02-2096/07.12.2012г. /нотариална
покана/ до страните по делото, същите са уведомени за задълженията към Б. към 07.12.2012г. по два договора за кредит, конкретно
задължението по Договора за кредит от 28.01.2006г. е с изискуема главница
79 867,34лева и е обявено за
предсрочно изискуемо на 30.08.2012г.
Няма точни данни, кога длъжникът М.
е получил Нотариалната покана / върху същата има само отметка за подател/ ,
т.е. нотариално е заверено , че на 11.12.2012г.
Нора Генчева -представител на Б. ЕАД е представил пред нотариус Петко
Кънчевски въпросната покана-уведомление, с която длъжниците са поканени в 7
дневен срок от получаването да изплатят дължимите суми, подробно описани. В
периода до 24.01.203г. длъжникът М. е узнал за поканата, което се установява от
приложената електронна кореспонденция и извлечение от кредита, от което е видно, че
сумата за пълно погасяване към 24.01.2013г. е 89 505,74 лева, като таксата
за заличаване на ипотека е 20 лева и е необходима молба за заличаване.
Приложено е платежно нареждане за
кердитен превод от 24.01.2013г.,от което се установява че на 24.01.2013г. ищецът М.С.М. е превел на Б. ЕАД сумата
89 525,74 лева с посочено основание – пълно погасяване на ипотечен кредит
от 28.01.2006г. + 20,00лева молба заличаване.
При тези данни от
фактическа страна, съдът намира , че на страните, съгласно Договор за банков
кредит от 27.01.2006г. е отпуснат кредит
в размер на 98 000,00 лева. , който
не е обслужван редовно, гаранция за което е обявената предсрочна изискуемост и
на 24.01.2013г. ищецът М. е превел на Б. ЕАД сумата 89 525,74 лева за
пълно погасяване на задължението. В случая е предявен иск с правно основание
чл. 127 ал. 2 от ЗЗД. Съгласно нормата на чл.127 от ЗЗД всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата. Установи се, че на 24.01.2013г. ищецът М. е извършил
плащане в полза на банката, с което е погасил изцяло процесния кредит и от този
момент става изискуемо задължението на ответницата за заплащане на половината
от внесената сума.
Исковата молба, по която е образувано настоящото
дело е подадена в Свищовски районен съд
на 15.05.2018г., повече от 5 години след настъпване на изискуемост на
вземането, поради което направеното възражение за изтекла погасителна давност
се явява основателно. Неоснователно е възражението на ищеца, че давността е
прекъсната и е спряла да тече с предявяване на частичния иск от процесното
вземане за сумата 24 900,00лева по гр.
д. № 708/2017г. на Свищовски районен съд.
Исковата молба по предявения частичен иск по гр. д. № 708/2017г. на
Свищовски районен съд е депозирана на 13.07.2017г.-за същото съдът извърши служебна справка в деловодната
програма САС. По настоящото дело е установено, че датата на
извършеното пълно плащане на задължението от единия длъжник-ищеца М. е на 24.01.2013г. От този момент започва да тече предвидената в закона
обща петгодишна давност за предявяване на претенцията, която при липса на основания за
спиране и прекъсване на давността би изтекла на 24.01.2018 г.
Спорният въпрос е дали предявяването на 13.07.2017 г. на частичния иск
за сумата 24 900,00 лв., уважен по гр. д. № 708/2017 г./ решението №185/28.11.2018г. по гр.д.708/2017г. не е
влязло в сила/ е довело до спиране или прекъсване на
давността за цялото вземане. Този въпрос е бил предмет на противоречива съдебна
практика включително и по чл. 290 ГПК, като ищецът се позовава на нея.
С новоприетата разпоредба на чл. 116а ЗЗД (ДВ, бр.
42/22.05.2018 г.), в сила от 26.05.2018 г., законователят предвиди спирането и
прекъсването на давността само за предявеното частично вземание. Това
разрешение съответства и на преобладаващата до този момент съдебна практика,
включително и на ВКС. Ето защо съдът приема, че
предявяването на частичният иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва
давността за останалата част от вземането. По тази причина висящото
производство по частичния иск, предмет на гр. д. № 708/2017 г./ т.к. решението не е влязло в сила/ не е довело до
прекъсване или спиране на погасителната давност по отношение на непредявената
част от същото вземане.
Исковата молба по настоящото дело е постъпила в съда на 15.05.2018г. Съобразно разпоредбата
на чл. 116а ЗЗД, относно претенцията, предмет на предявения в това производство иск,
давността не е прекъсната или спряна с предявяване на иск по гр. дело № 708/2017 г. на СвРС. Следователно,
спрямо частта от вземането в размер на
19 862,87лева, предмет на настоящото дело,
погасителната давност е изтекла преди предявяване на настоящия иск, което води
до неоснователност на иска.
Вземането в
размер на 19 862,87лева
, предявено по настоящото дело е погасено по давност и иска
следва да бъде отхвърлен на това основание.
При този изход на
делото разноските остават така ,както са направени. Ответницата Д.М. не е правила разноски, поради което такива не
и се присъждат.
Въз основа на гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.С.М. с ЕГН ********** *** против Д.Й.М. с ЕГН ********** *** ** иск с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД за
сумата 19 862,87лева /деветнадесет хиляди осемстотин шестдесет и два лева
и 87 стотинки/ - частична претенция на основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД от половината от заплатената сума за пълно
погасяване на кредита по Договор за кредит подобрение и ремонт на недвижим имот
от 27.01.2006г., като неоснователен поради изтекла погасителна давност.
Решението подлежи на обжалване
пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: