№ 19872
гр. *, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110149234 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 266837/20.08.2024 г., с
която от името на „A“ ЕАД, ЕИК ** против A, ЕИК: ** са предявени искове по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с
чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1/
сумата от 442,44 лева, представляваща месечни такси и потребление за
предоставяне на услуги по договор *, ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г. за
периода 30.08.2023 г. - 06.02.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 22.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата; 2/ сумата от
18,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода 12.10.2023 г. - 21.05.2024
г., върху вземането за месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по
договор *, ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г.; 3/ сумата от 1615,25 лева,
представляваща неустойки за неизпълнение на договор *, ID на договор М7152826
от 30.08.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
22.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата; 4/ сумата от 39,03 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 24.02.2024 г. - 21.05.2024 г., върху
сумата за неустойки за неизпълнение на договор *, ID на договор М7152826 от
30.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
30.05.2024 г. по ч.гр.д. № 30857/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 167103/22.05.2024 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу A, ЕИК: ** за суми, както следва: 1/
сумата от 442,44 лева, представляваща месечни такси и потребление за
предоставяне на услуги по договор *, ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г. за
периода 30.08.2023 г. - 06.02.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 22.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата; 2/ сумата от
18,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода 12.10.2023 г. - 21.05.2024
г., върху вземането за месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по
договор *, ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г.; 3/ сумата от 1615,25 лева,
представляваща неустойки за неизпълнение на договор *, ID на договор М7152826
от 30.08.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
22.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата; 4/ сумата от 39,03 лева,
1
представляваща мораторна лихва за периода 24.02.2024 г. - 21.05.2024 г., върху
сумата за неустойки за неизпълнение на договор *, ID на договор М7152826 от
30.08.2023 г.
На 30.05.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
горепосочените суми в производството по ч. гр. д. № 30857/2024 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав. Тази заповед е връчена на ответника, като в
законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу нея. С
разпореждане от 09.08.2024 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск
за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 20.08.2024 г. / в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е бил сключен
договор за електронни съобщителни услуги № *, ID на договор М7152826, по
силата на който ищецът предоставил на ответника мобилни услуги в периода
30.08.2023 г. - 06.02.2024 г. на обща стойност 442,44 лв., за което издал съответните
фактури, но ответникът не заплатил дължимото на съответния падеж. Сочи, че за
телефонни номера +** и +* били договорени планове А1 Unlimited 2023 100 Mbps
с месечни такси в размер на 25,00 лева без ДДС, като към всеки един от номерата
били активирани и допълнителни пакети 100 минути международни разговори в
Зона 1 ЕС, САЩ и Канада с месечна такса от 8,26 лева без ДДС, като са изложени
твърдения, че за периода 30.08.2023 г. - 06.02.2024 г. не била заплатена сума в
размер на 442,44 лв., поради което ответникът изпаднал в забава и дължал
обезщетение за забава в размер на 18,18 лева за периода 12.10.2023 г. - 21.05.2024 г.
Ищецът поддържа, че на 23.02.2024 г. е развалил процесните договори
поради неизпълнение от страна на ответника, като били начислени неустойки в
размер на 1615,25 лева, по реда на чл. 54.12 от Общите условия, които не били
заплатени от ответната страна. Изяснява, че за тел. номер +** била начислена
неустойка в размер на 896,83 лева, представляваща 18 стандартни месечни такси
/всяка по 25,00 лева/ + 18 месечни такси по 8,26 лева за два броя допълнителни
пакети 100 минути международни разговори в Зона 1 ЕС, САЩ и Канада + 20 %
ДДС, а за тел. номер +* била начислена неустойка в размер на 718,42 лева,
представляваща 18 стандартни месечни такси /всяка по 25,00 лева/ + 18 месечни
такси по 8,26 лева за един брой допълнителни пакети 100 минути международни
разговори в Зона 1 ЕС, САЩ и Канада + 20 % ДДС, като ответникът не заплатил
същите на падежа и изпаднал в забава, поради което дължал обезщетение за забава
в размер на 39,03 за периода 24.02.2024 г. - 21.05.2024 г.
Ищецът моли съда, да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че A, ЕИК: **дължи в полза на „A“ ЕАД, ЕИК ** суми, както следва: 1/
сумата от 442,44 лева, представляваща месечни такси и потребление за
предоставяне на услуги по договор *, ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г. за
периода 30.08.2023 г. - 06.02.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 22.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата; 2/ сумата от
18,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода 12.10.2023 г. - 21.05.2024
г., върху вземането за месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по
договор *, ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г.; 3/ сумата от 1615,25 лева,
представляваща неустойки за неизпълнение на договор *, ID на договор М7152826
от 30.08.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
22.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата; 4/ сумата от 39,03 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 24.02.2024 г. - 21.05.2024 г., върху
сумата за неустойки за неизпълнение на договор *, ID на договор М7152826 от
30.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
30.05.2024 г. по ч.гр.д. № 30857/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
Ответникът в производството е депозирал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове.
Не се оспорва дължимостта на сумите за месечни такси и потребление за
2
предоставяне на услуги по договор *, ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г. за
периода 30.08.2023 г. - 06.02.2024 г. и се изразява готовност за погасяване на
същите в кратки срокове.
Оспорват се предявените искове за неустойки за неизпълнение на договор *,
ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г.
Поддържа се, че управителят на дружеството е бил подведен от служител на
ищеца. Посочва се, че управителят на ответното дружество многократно е
посещавал офис на A ЕАД, за да постигне споразумение с ищеца за изплащане на
дължимите по сключените договори суми, но представителите на ищеца били
категорични, че или се плащат задълженията в цялост или договорите се
прекратяват „с неустойка“.
Предлага се вариант за сключване на споразумение между страните, като
ответникът поеме задължение за заплащане на сумите за месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по договор *, ID на договор М7152826 от
30.08.2023 г. за периода 30.08.2023 г. - 06.02.2024 г. и дължимите върху тях
мораторни лихви, а ищецът се откаже от претендираните в производството
неустойки а неизпълнение на договор *, ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и
чл. 9 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на посочените облигационни отношения между него и ответника, че е
бил изправен по облигационните правоотношения, т.е., че е предоставял на
ответника мобилни услуги през процесния период; съдържанието на
правоотношенията; размера на дължимите абонаментни такси по договора за
мобилни услуги; настъпване на предпоставки за разваляне на процесните договори
и довеждане на волеизявлението за разваляне до знанието на ответника; наличие
на валидни уговорки, предвиждаща задължение за абоната за заплащане на
неустойки при разваляне на процесните договори и техният размер; изпадане на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава за плащане на
съответните главници.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва
да установи, че е погасил задълженията, за което не сочи доказателства.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищеца и ответника е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги № *,
ID на договор М7152826, по силата на който ищецът предоставил на ответника
мобилни услуги в периода 30.08.2023 г. - 06.02.2024 г., чрез ползване на мобилни
телефонни номера +** и +*, за които били договорени планове А1 Unlimited 2023
100 Mbps с месечни такси в размер на 25,00 лева без ДДС, като към всеки един от
номерата били активирани и допълнителни пакети 100 минути международни
разговори в Зона 1 ЕС, САЩ и Канада с месечна такса от 8,26 лева без ДДС. Тези
обстоятелства се установяват от представените, приобщени към доказателствения
материал и неоспорени от ответника: договор за мобилни услуги № *********,
сключен между A1 България ЕАД и A, ЕИК: **; Приложение № 2 от 28.08.2023 г.
към договор за мобилни услуги № ********* и приложени ценови листи за
абонаментни планове за частни лица. Горепосочените писмени доказателства не са
оспорени от името на ответника, нито са изложени твърдения и съображения, че
ответникът не е сключвал твърдените в исковата молба договори за мобилни
услуги и договор за продажба на изплащане. Същевременно представените по
делото договори за мобилни услуги, за устройство на изплащане и допълнителни
3
споразумения, носят подписа на ответника, като в производството не е оспорена
автентичността на тези документи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба
периоди, между страните в производството са съществували валидни договорни
правоотношения по сключен между страните договор за електронни съобщителни
услуги № *, ID на договор М7152826, по силата на който ищецът предоставил на
ответника мобилни услуги в периода 30.08.2023 г. - 06.02.2024 г., чрез ползване на
мобилни телефонни номера +** и +*, за които били договорени планове А1
Unlimited 2023 100 Mbps с месечни такси в размер на 25,00 лева без ДДС, като към
всеки един от номерата били активирани и допълнителни пакети 100 минути
международни разговори в Зона 1 ЕС, САЩ и Канада с месечна такса от 8,26 лева
без ДДС.
Ищецът претендира сумата от от 442,44 лева, представляваща месечни такси
и потребление за предоставяне на услуги по договор *, ID на договор М7152826 от
30.08.2023 г. за периода 30.08.2023 г. - 06.02.2024 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 22.05.2024 г. до окончателното плащане на
сумата. Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на
предоставените услуги, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през
процесния период. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от
страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се
приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 442,44 лева,
представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по
договор *, ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г. за периода 30.08.2023 г. -
06.02.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
22.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
Следва да се посочи, че дължимостта на месечната абонаментна такса не е
обвързана от ползването на услугите. С предоставяне достъп до мобилните услуги,
предоставяни от ищеца – мобилен оператор, възниква задължение за ответника –
потребител на услугите, за заплащане на уговорената между страните месечна
абонаметна такса за ползване на предоставените услуги, т.е. доколкото е
предоставен достъп до услугите на оператора за ответника е налице задължение за
заплащане стойността на уговорената месечна абонаментна такса, като е без
значение дали ответникът реално е ползвал или не услугите до които му е
предоставен достъп.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18,18 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 12.10.2023 г. - 21.05.2024 г., върху
вземането за месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор *,
ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г., в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 26.4 от Общите условия за взаимоотношенията между „A“ ЕАД
и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „A“
ЕАД, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която
се издава на името на абоната, като при сключването на договора A ЕАД уведомява
всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъдат издавани фактури.
Съгласно чл. 26.5 от същите Общи условия, Мобилтел ЕАД предоставя на
абоната 15-дневен срок от издаването на фактурата за извършване на плащане на
посочената в нея сума.
Предвид горепосочените разпоредби от Общите условия за
взаимоотношенията между „A“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „A“ ЕАД, съдът намира, че между
страните е постигната уговорка относно момента на настъпване изискуемостта на
вземанията за доставените и ползвани от абоната далекосъобщителни услуги, а
4
именно 15-дневен срок от издаване на фактурата.
От ищеца се претендира сумата от 18,18 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 12.10.2023 г. - 21.05.2024 г., върху вземането за месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по договор *, ID на договор М7152826 от
30.08.2023 г. По делото се установи, както наличието на главен дълг, така и
изпадането на ответника в забава, с оглед уговорения в чл. 26.5 от Общите условия
за взаимоотношенията между „A“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „A ЕАД момент на настъпване
изискуемостта на вземанията, и момента на издаване на процесните фактури.
Следователно акцесрония иск за лихва за забава за сумата от 18,18 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 12.10.2023 г. - 21.05.2024 г., върху
вземането за месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор *,
ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г. се явява основателен и доказан за пълния
предявен размер /изчислен по реда на чл. 162 ГПК/ и за заявения в исковата молба
период.
Ищецът претендира сумата от 1615,25 лева, представляваща неустойки за
неизпълнение на договор *, ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 22.05.2024 г. до
окончателното плащане на сумата, като общия претендиран размер на неустойките
е формиран, както следва:
1/ за ползвания от ответника телефонен номер +** - неустойка в размер на
896,83 лева, представляваща 18 стандартни месечни такси /всяка по 25,00 лева/ +
18 месечни такси по 8,26 лева за два броя допълнителни пакети 100 минути
международни разговори в Зона 1 ЕС, САЩ и Канада + 20 % ДДС/ 2/ за телефонен
номер +* - неустойка в размер на 718,42 лева, представляваща 18 стандартни
месечни такси /всяка по 25,00 лева/ + 18 месечни такси по 8,26 лева за един брой
допълнителни пакети 100 минути международни разговори в Зона 1 ЕС, САЩ и
Канада + 20 % ДДС.
Съдът приема, че исковете за сумата от общо 1615,25 лева, представляваща
неустойки за неизпълнение на договор *, ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 22.05.2024 г. до
окончателното плащане на сумата, формирана, както следва:
1/ за ползвания от ответника телефонен номер +** - неустойка в размер на
896,83 лева, представляваща 18 стандартни месечни такси /всяка по 25,00 лева/ +
18 месечни такси по 8,26 лева за два броя допълнителни пакети 100 минути
международни разговори в Зона 1 ЕС, САЩ и Канада + 20 % ДДС/ 2/ за телефонен
номер +* - неустойка в размер на 718,42 лева, представляваща 18 стандартни
месечни такси /всяка по 25,00 лева/ + 18 месечни такси по 8,26 лева за един брой
допълнителни пакети 100 минути международни разговори в Зона 1 ЕС, САЩ и
Канада + 20 % ДДС, следва да се отхвърли по следните съображения:
Съгласно разрешенията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се
отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за
търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26,
ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно.
Предвид уговореното съдържание на процесните неустойки - в размер на
месечните абонаментни такси, дължими по договора за оставащия период на
5
договора, по съществото си тя представлява изпълнение на задължение за
заплащане цена на мобилни услуги по прекратен договор, без да се ползва услугата
от длъжника. Това според настоящия състав води до недопустимо неоснователно
обогатяване на кредитора, с оглед на което неустойката излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, следователно противоречи
на добрите нрави и се явява нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и
Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. е създадена
съдебна практика, с която се формира отговор, че уговорка в договор за финансов
лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за
периода от прекратяването /развалянето/ до края на срока на договора има
характер на неустойка за вредите от развалянето, като неустоечната клауза, е
нищожна, поради противоречието с добрите нрави.
Така цитираната практика се споделя и от настоящия състав на СРС,
доколкото така даденото разрешение има приложение и към въпроса за
уговорената при прекратяване на договора за мобилни услуги неустойка в размер
на оставащите до изтичане на срока абонаментни такси.Съдът следва да съобрази
констатираната нищожност на отделни клаузи в договора за далекосъобщителни
услуги в исковото производство, доколкото в конкретния случай претенциите на
ищеца за неустойки почиват на уговорки между страните, предвидени в
сключените между тях договори, които противоречат на добрите нрави.
Предвид отхърлянето на исковете за неустойки, следва да бъде отхвърлен и
акцесорния иск за сумата от 39,03 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 24.02.2024 г. - 21.05.2024 г., върху сумата за неустойки за неизпълнение на
договор *, ID на договор М7152826 от 30.08.2023 г.
По отношение разпределението на отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни в производството.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на 80,22
лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът A, ЕИК: ** следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „A“
ЕАД, ЕИК **, сумата от 17,47 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, съразмерно на уважената част от предявените искове.
От името на ответника не са претендирани разноски в исковото производство
пред СРС и не са представени доказателства за действителното извръшване на
такива, поради което и в негова полза не следва да се присъждат разноски в
исковото производство пред СРС.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството по ч.гр.д. №30857/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
A, ЕИК: ** следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „A“ ЕАД, ЕИК **,
сумата от 94,95 лева, представляваща разноски в заповедното производството по
ч.гр.д. №30857/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство пред СРС и не са представени доказателства за действителното
извръшване на такива, поради което и в негова полза не следва да се присъждат
разноски в исковото производство пред СРС.
6
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че A,
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:*** ДЪЛЖИ на „A“ ЕАД, с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление в гр. *, ул. „**“ № 1, на основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, суми, както следва: 1/ сумата от 442,44 лева, представляваща
месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор *, ID на
договор М7152826 от 30.08.2023 г. за периода 30.08.2023 г. - 06.02.2024 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 22.05.2024 г. до
окончателното плащане на сумата; 2/ сумата от 18,18 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 12.10.2023 г. - 21.05.2024 г., върху вземането за
месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор *, ID на
договор М7152826 от 30.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 30.05.2024 г. по ч.гр.д. № 30857/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на „A“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление в гр. *, ул. „**“ № 1 против A, ЕИК: **, със седалище и адрес
на управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за признаване за установено, че A, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление:*** ДЪЛЖИ на „A“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление в гр. *, ул. „**“ № 1 суми, както следва: 1/ сумата от 1615,25 лева,
представляваща неустойки за неизпълнение на договор *, ID на договор М7152826
от 30.08.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
22.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата; 2/ сумата от 39,03 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 24.02.2024 г. - 21.05.2024 г., върху
сумата за неустойки за неизпълнение на договор *, ID на договор М7152826 от
30.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
30.05.2024 г. по ч.гр.д. № 30857/2024 г.
ОСЪЖДА A, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на „A“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. *, ул.
„**“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 17,47 лева, представляваща
разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА A, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на „A“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. *, ул.
„**“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 94,95 лева, представляваща
разноски в заповедното производството по ч.гр.д. №30857/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7