Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 759 от 29.06.2012 година по гр.д. № 5424/2011 година Районен съд - гр.В. Т. е отхвърлил като недоказан предявения от М. Р. И. против Д. Р. И. иск за унищожаване на сключения между тях с нотариален акт № ...г. на нотариус С.К., с район на действие района на ВТРС, договор за подажба на подробно описания в решението недвижим имот, находящ се в гр.В. Т.,ул. "Г.И." № ..., като М. Р. И. е осъдена да заплати на Д. Р. И. направените от него разноски по делото. Недоволна от така постановеното решение е ищцата М. Р. И., която го обжалва с подадена от адв.Й.М., в качеството му на нейн процесуален представител,въззивна жалба в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата адв.Й.М. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност на атакуваното от М. Р. ршение, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, които водят до порочността на решението. Посочва, че констатациите на Районния съд при изяснена по делото фактическа обстановка, че атакуваната от М. Р. сделка не може да бъде от категорията на унищожаемите договори по смисъла на чл.31 ЗЗД, са неправилни и необосновани. Твърди, че М. Р. не е получила посочената в нотариалния акт цена за продадения от нея на ответника имот. Твърди, че изводите и констатациите на съда при безспорните доказателства, и призната инвалидност на М. Р. в размер на 50 % поради лека умствена изостаналост, довела до ограничения в умствените й възможности, позволяващи обучение само в специални училища и проф. вграждани само елементарни, така наречени незаучаеми дейности, и трайна загубена работоспособност, са неправилни и в противоречие с показанията на свидетелите и заключението на вещото лице от една страна ,и от друга - с решението на ТЕЛК, което е официален документ и то на колегиален орган - юрисдикция.Твърди, че според чл.337 ГПК съдът е следвало лично да разпита М. Р. и без това да е сторено, съдът няма право без лични възприятия да дава оценка за дееспособността й , независимо от заключението на вещото лице.Посочва, че в разрез с разпоредбата на чл.172 ГПК съдът е кредитирал показанията на свидетелката М.Н., която, макар и да не е съпруга на Д. Р., е майка на две негови деца. В съдебно заседание пред тази инстанция М. Р. лично заявява, че се е разписала без да знае защо. Брат й не й е обяснил нищо. Не помни дали нотариусът й е обяснил. Твърди, че нотариусът не й е прочел нотариалния акт преди да го подпише. Заявява, че не си спомня нищо. Твърди, че брат й, въззиваем по делото, я е взел от кооперацията; завел я е при нотариуската и тя се е разписала. Моли жалбата й да бъде уважена, като й се върне имотът. Въззиваемият Д.Р. И. заема становище, че жалбата на М. Р. И. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното от нея решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства пооделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на М. Р. И. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от М. Р. И. против Д. Р. И. иск по чл.31 ЗЗД за унищожаването на сключения между тях с Нотариален акт за покупко - ппродажба на недвижим имот том ... година на нотариус С.К. , с район на действие района на ВТРС / л. 7 от първоинстанционното дело/ договор, по силата на който тя е продала на брат си Д. Р. И. собствената си 1/2 идеална чат от находящия се в гр.В. Т., ул."Г.И." № ... , за сумата 6830 лева. За да отхвърли с обжалваното решение така предявения от М. Р. И. иск, Районния съд е приел, че при сключването на договора последната е могла да разбира и да ръководи действията си. Този извод на съда е правилен ,законосъобразен и кореспондира на събраните по делото доказателства. Районният съд е изложил подробни мотиви, които мотиви този съд, този състав, напълно споделя и към които препраща съгласно чл.272 ГПК. По делото е установено и не се спори, че М. Р. И. страда от лека умствена изостаналост в горните граници на този вид слабоумие / F 70/ , респективно - състоянието й е по-близко до това на нормалната личност с по-нисък интелект отколкото до този на лицата с умерена и тежка форма на слабоумие. М. Р. е дееспособна, съответно - не е поставена под запрещение. Интелектуалният й дефицит в случая не може да бъде причина да се приеме, че М. И. по време на атакуваната от нея сделка е била в състояние на недееспособност и невменяемост, респективно - не е могла да разбира или ръководи дествията си, което е предпоставка за уважаването на предявения от нея по чл.31 ЗЗД иск. Тя е могла да ръководи постъпките си, да осъзнава съдържанието на извършеното от нея разпореждане с имота и последиците от това. В този смисъл са всички събрани по делото доказателства, в това число и заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза. След като това е така, сключеният от нея договор за покупко - продажба не е унищожаем по смисъла на чл.31 ЗЗД, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на Районен съд - гр.В. Т.. Във връзка с развитите от адв.Й.М., в качеството му на пълномощник на М. Р. И., оплаквания за допуснати от съда нарушения на чл.337 ГПК следва да се има предвид, че посочената разпоредба е приложима в особеното исково производство за поставянето под запрещение. Производството по делото не е за поставянето на М. И. под запрещение, а за унищожаването при условията на чл.31 ЗЗД на сключения между нея и брат й Д. Р. И. на 22.04.3.2010 година договор за покупко-продажба на собствената й 1/2 идеална част от процесния апартамент. В този случай по делото е необходимо да се докаже, че при сключването на договора М. Р. не е могла да разбира и да ръководи действията си, при което доказателствената тежест за това обстоятелство тежи върху нея. Доказателства по делото в тази насока не са представени. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на М. Р. И. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от нея решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК М. Р. И. следва да бъде осъдена да заплати на Д. Р. И. заплатеното от него адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция в размер на 450 лева. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 759 от 29.06.2012 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 5424/2011 година. ОСЪЖДА М. Р. И., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.В. Т., ул."Ф. С." № ..., да заплати на Д. Р. И., с ЕГН *, , с настоящ адрес гр.В. Т.,ул."О. П." № ..., заплатеното от него адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция в размер на 450 лева. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |