Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 / 14.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на двaдесет и шести февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я. В., като разгледа административно дело № 1479 по описа на съда за
2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на
И.П.Д. против Решение № 1012-12-208#2/06.12.2019
г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, потвърждаващо разпореждане с
№ 2140-12-322 от 07.10.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с
което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68, ал. 3 от КСО.
Жалбоподателят моли да бъде отменено
обжалваното решение и преписката да бъде върната за ново произнасяне на
административния орган създаване на задължителни указания. Излага съображения
за нарушение на относимите материалноправни разпоредби. Поддържа жалбата си
чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание.
Претендира разноски.
Ответникът, също чрез процесуален
представител в проведеното заседание оспорва жалбата като неоснователна. Сочи
доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. На свой ред
претендира присъждане на разноски.
Със заявление от 4.
07. 2019 г. Жалбоподателят е поискал от
ръководителя на пенсионно осигуряване
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
заявлението е приложил и съответните документи. След извършени служебни справки
и изчисления на заявителя с разпореждане №
********** от 07. 10.201 9 г. е отказано отпускането на лична пенсия за
ОСВ. Според пенсионния орган жалбоподателят към датата на депозиране на
заявлението е с навършени 66 г. и 4 месеца и има осигурителен стаж от първа
категория 10 години, от втора 0 и от
трета шест години, един месец и 11 дни,
който редуциран само към трета категория е в размер на 24 години ,два месеца и един ден. От
тези 24 години обаче, според
ръководителя на ПО, действителният осигурителен стаж, превърнат към трета
категория е 14 г., 02 м. и 10 дни. В разпореждането е записано още, че за
пенсионирането си по реда на чл. 68,
ал.3 от КСО през 2015 г. жалбоподателят
следва да отговаря на следните две условия - навършена възраст 66 г. и четири месеца и не по-малко от 15 години
действителен осигурителен стаж.
С мотива, че заявителят не отговаря на
условието за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж, ПО издал
разпореждане, с което отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.
68, ал.3 от КСО.
Срещу това разпореждане жалбоподателят е подал жалба до ръководителя
на ТП на НОИ Пазарджик. С обжалваното решението от шести декември 2019 година той е потвърдил оспореното пред него
разпореждане, съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Мотивите му,
подробно и изчерпателно изложени в акта, по правната си същност повтарят
мотивите, изведени в атакуваното разпореждане. А именно, че молителят не
отговаря на условието на чл. 68, ал.3 от КСО-наличие към 2019 г. на не по-малко
от 15 години действителен осигурителен стаж.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Актовете на органите на НОИ - разпореждане
на ръководителя на пенсионно осигуряване и потвърдилото го решение на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик са издадени от компетентни по
материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и
съдържат правни и фактически основания.
Те обаче са постановени в противоречие
на материалния закон - КСО и подзаконови актове, имащо пряко отношение към
правилното определяне на действителния осигурителен стаж на заявителя -
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.).
Като такива подлежат на отмяна.
С разпоредбата на чл. 68, ал.1 от КСО
законодателят е уредил общите условия за придобиване право на пенсия и за
получаване на лична пенсия за ОСВ, като според текста на тази норма, изм.
Д.В.65/2015 г. "Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се
придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст
от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31
декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за
жените и 65-годишна възраст за мъжете".
В алинея три на същата норма срещаме и
правилото за пенсиониране за лицата, нямащи такова право по алинея 1 и алинея 2
на чл. 68 КСО, а именно: "В случай че лицата нямат право на пенсия по ал.
1 и 2, до 31 декември 2011 г. те придобиват право на пенсия при навършване на
65-годишна възраст за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 67
години."
Пенсионният орган е взел предвид
именно това обстоятелство, че следва да разгледа заявлението на жалбоподателя, съобразно разпоредбата на чл.
68, ал.3 от КСО.
По тези факти няма спор и между
страните.
Спорен остава единствено въпросът какъв
е размера на действителния осигурителен стаж на
Д., защото ПО е приел, че той е
по-малко от необходимите 15 години, като не е зачел стажът, който същият има за положената от него военна
служба за периода от 30-ти март 1972
година до 30-ти март 1974 година. Този стаж е бил включен към общия
осигурителен стаж, но не и към действителния стаж, определен на 14 години, 2 месеца и 10 дни.
Настоящия съдебен състав счита, че ПО, а
впоследствие и директорът на ТП на НОИ
Пазарджик са направили незаконосъобразен извод и тълкуване на волята на
законодателя относно начина на определяне на размера на действителния осигурителен
стаж / при незачитането на стажа на
жалбоподателя от положената военна служба за действителен такъв /.
Съгласно §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО
"Действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение
и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и
времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя
сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски."
От друга страна, в разпоредбата на § 9
от ПЗР на КСО изрично е посочено, че времето, което се зачита за трудов стаж и
трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите до
тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Според чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периода на наборна или
мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни
вноски в размера на фонд "Пенсии" за сметка на републиканския бюджет
върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12
от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски, е приета с измененията на КСО /обн. в ДВ, бр. 107 от 2014
г. и е в сила от 1.01.2015 г. /. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит
през времето 30-ти март 1972 година до 30-ти март 1974 година, поради което на
основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени
съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 г.
Спорният трудов стаж е бил положен при
действието на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). Съгласно
чл. 81 от цитирания правилник, за трудов стаж от III категория се зачита
изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство.
Несъмнено положеният от жалбоподателя
трудов стаж от III-та категория по време на редовната му военна служба е
период, през който той е работил без трудово правоотношение. Но това не прави
този трудов стаж недействителен.
Трудовият стаж, положен в изпълнение на
задължението за отбиване на наборна военна служба, е действителен осигурителен
стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО във вр. с §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Както е посочно в цитираната по-горе
разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 НПОС
- за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. С цитираните
норми законодателят е изразил ясно волята си да се зачете за осигурителен стаж
при пенсиониране срокът на наборната военна служба. Аргумент за това е и
препращането именно към действащото законодателство, относимо към срока на
наборната военна служба. С отменения Закон за всеобщата военна служба в Народна
република България (действал към датата на отбиване на военната служба на
лицето), срокът на редовната военна служба за времето от 24.07.1959 г. до 24.08.1990
г. във всички родове войски е 24 месеца (2 години). Следователно пенсионните
органи следва да зачетат на
жалбоподателя пълния размер от 2 години на наборната военна служба като
действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране.
В този смисъл е константата практика на
ВАС, 6 отд, и постановените в идентични казуси решения като нпр. Решение № 806
от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2012 г., VI о., докладчик
председателят М. П., Решение № 28 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2012
г., VI о., докладчик председателят Н. М. и др.
Като не са съобразили всичко изложено
по-горе, и след като с решението си ръководителят на ТП на НОИ Пазарджик е потвърдил разпореждането на
ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отказано отпускането на
заявителя лична пенсия за ОСВ, администрацията на ТП на НОИ Пазарджик е подходила неправилно и
незаконосъобразно. Тези актове са постановени в нарушение на приложимия
материален закон - чл. 68, ал.3 от КСО и чл. 81 от Правилника за прилагане на
Закона за пенсиите (отм.), което е
отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК.
Решението, оспорено пред настоящата
съдебна инстанция и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени,
а преписката, на основание чл. 173, ал.2, АПК бъде върната на административния
орган ръководителят на пенсионното
осигуряване със следните задължителни
указания: петдневен срок от получаване на
преписката да издаде ново разпореждане, с което да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателя.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на жалбоподателя следва да му бъдат присъдени 10 лв.
платена държавна такса и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Решение №
1012-12-208#2/06.12.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик,
потвърждаващо разпореждане с № 2140-12-322 от 07.10.2019 г. на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване, с което на И.П.Д. е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО..
Изпраща делото като преписка на
ръководителя на пенсионното осигуряване
за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на настоящото
решение задължителни указания и срок.
Осъжда ТП на НОИ Пазарджик да заплати на
И.П.Д. разноски по делото в размер на
310 лв. /триста и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
с касационна жалба, подадена чрез настоящия съд.
Съдия:
/П/
С
решение № 14517 ат 24.11.2020 г. по адм. дело № 6444/2020 г. на ВАС - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260 / 14.04.2020 г.
по адм. дело № 1479 / 2019 г. на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пазарджик да заплати на И. П. Д., от гр. Р., област
П. сумата от 300,00 (триста) лева, разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.