О
П Р Е
Д Е Л Е
Н И Е
гр.София, 29.
09. 2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
ВАНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА ч. гр. д.
№ 314 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 265661 от 17. 08. 2021 г.
на А.Г.К. и М.Ф.К., чрез процесуалния им представител адв. Т. Б., с която се
иска изменение на постановеното по делото определение № 260485 от 13. 07. 2021
г., в частта му за разноските, които считат за занижени. Излагат се
съображения, че в случая приложимата разпоредба на Наредба № 1/2004 г. е тази
на чл. 9, ал. 1, а не по чл. 11, тъй като се касае за изготвяне на отговор на
въззивна жалба.
В срока за отговор на молбата, насрещната страна – А.Н.Т.,
чрез пълномощника си адв. К.К., изразява становище за нейната неоснователност,
с молба за оставянето ѝ без уважение. Посочва се, че в случая не се касае
за въззивно обжалване, а за частно въззивно производство, с предмет
прекратително определение и в този смисъл съдът правилно е определил размера на
дължимите от него разноски, прилагайки точната разпоредба на Наредбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
данните по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, поради
което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
С определението, чието изменение се претендира, е потвърдено
това на районния съд, с което производството по гр. д. № 173/2020 г. по описа
на Костинбродския районен съд е прекратено. Частният жалбоподател – ищец е
осъден да заплати направените от ответниците разноски за заплатен адвокатски
хонорар, размерът на който е определен при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК,
предвид приетото за основателно възражение за прекомерност на претендираните
възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото.
В обстоятелствената част на определението, излагайки
мотивите си за дължимите разноски, съдът е посочил, че същите следва да бъдат
определени съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. чл. 11 от Наредба №
1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касае
се за въззивно производство от частен характер, което не се характеризира с
особена правна и фактическа сложност и което се разглежда в закрито заседание.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение за този вид производства е
регламентиран в чл. 11, предл. 2 от Наредбата, която предвижда възнаграждение
от 200 лева за изготвяне на частни жалби, в случая – отговор на частна жалба. С
оглед на това, съдът не намира основания за промяна на изводите си по отношение
присъдените разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът приема молбата за
изменение на постановеното определение в частта за разноските за неоснователна,
поради което
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на А.
Г. К. и М.Ф.К. за изменение на постановеното по ч. гр. д. № 314/2021 г. по
описа на Софийски окръжен съд определение № 260485 от 13. 07. 2021 г., в частта
му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.