Р Е Ш Е Н И Е
№ 928
гр.
Русе, 15.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7056 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал.1 т.3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба С.Р.Д., в която твърди, че за периода от 27.11.2016г. до 27.11.2019г. е
работил в системата на МВР – 01 РУ към ОД на МВР – Русе като полицейски
служител и изпълнявал служебните си задължения на смени – по 12 часа, дневни и
нощни, съгласно утвърдени графици, при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.3 ЗМВР. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсиране на
извънредния труд, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка на
държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., като в нея
липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен,
каквато била уредена в предходните две наредби.
Поради това и в съответствие с чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), при сумарно изчисляване на
работното време, нощните часове следвало да се превръщат в дневни с коефициент
1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. За процесния период – три години назад от датата на
завеждане на исковата молба, ищецът твърди, че е положил нощен труд общо 1815
часа, който преобразуван по реда на чл. 9, ал.2 НСОРЗ с коефициент 1,143
възлиза на 2074,55 часа, което образувало извънреден труд от 259,55 часа, който
следва да бъде платен допълнително. Съобразно получаваната заплата, за така
получения извънреден труд му били дължими 1557,30лв., както и обезщетение за
забава от датите на които отделните трудови възнаграждения ставали изискуеми до
датата на предявяване на иска в размер на 100лв.
По изложените
съображения и след изменение в съдебно заседание на размера на първоначално
заявените искове по реда на чл. 214 ГПК, се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати 1861,42лв.
представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за период
от три години преди образуване на делото и 239,72лв. обезщетение за забава.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва се приложението на НСОРЗ към служебното правоотношение с ищеца, тъй
като за същото имало специална правна уредба, съдържаща се в ЗМВР и приетите към него подзаконови
нормативни актове, които не предвиждали преизчисляване на нощния труд. В случая
ищецът работел нощни смени, които не надвишавали установеното за него работно
време, т.е. той не е полагал извънреден труд. Също така положения от него нощен
труд му бил заплатен, включително с допълнително възнаграждение, определено
нормативно. Недопустимо било за полаганата от ищеца длъжност да се извършва
трансформация на нощния труд в дневен, тъй като това щяло да доведе до
дублиране на заплащането му. Също така се оспорва и посочения от ищеца брой
часове нощен труд за процесния период.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
От представените по
делото писмени доказателства и заключението на изготвената съдебно-икономическа
експертиза се установява, че за процесния период от 27.11.2016г. до 27.11.2019г.
ищецът е работил в системата на МВР, на длъжността "*** " в Първо РУ
при ОД МВР - Русе, като е изпълнявал служебните си задължения на 12 часови
смени – дневна и нощна (08.00ч. до 20.00ч.). За този период нощният труд на
ищеца е бил с продължителност 1809 часа, като работодателят е заплатил за всеки
от тях по 0,25лв. в брутен размер.
В счетоводството на
ответника не е извършвано преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане
от работодателя на сумарно работно време съобразно правилото на чл. 9, ал.2
НСОРЗ. В случай на такова преобразуване (при коефициент 1,143 или 8:7),
получените допълнително часове са в размер на 258,69лв. Според заключението на
изготвената по делото икономическа експертиза, възнаграждението за допълнително
получените часове труд, изчислено по часова ставка на база основно месечно
възнаграждение без увеличение за извънреден труд е в размер на 1240,97лв. в
брутен размер (1116,87лв. нетен). Изчислено възнаграждението за получените
допълнителни часове труд, като извънреден труд с увеличение от 50% съгл. чл.
187, ал.6 ЗМВР е в размер на 1861,42лв. бруто (1675,28лв. нетен размер). В двата
варианта вещото лице е изчислило и дължимото обезщетение за забава върху
получените суми – 159,02лв. по първия (без увеличението за извънреден труд) и 239,72лв.
по втория (в случай на увеличение с 50% като извънреден труд).
Няма спор по
делото, че на ищеца не са му изплащани суми за трудово възнаграждение за
получените допълнителни часове труд при преобразуване на нощните му смени по
правилото на чл. 9, ал.2 НСОРЗ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По отношение реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители в МВР извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на
МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР.
За периода от
19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015
г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016
г. От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр.
60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в
трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.,
отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В следващите две наредби -
Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., приложима към
процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1, 143. В
противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от КТ, както и до нарушаване на основен правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС.
Относно размера на
дължимото плащане на преизчисления нощен труд, настоящият съдебен състав намира
следното: Съобразявайки изложените твърдения в исковата молба, ищецът
претендира заплащане на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен
нощен труд след преобразуване на нощните часове труд в дневни, като счита, че
получените допълнителни часове след преизчислението по реда на чл. 9, ал.2
НСОРЗ следва да му се заплатят като извънреден труд, с увеличение от 50%, тъй
като надвишават нормата на работни часове за процесния период.
Съобразявайки
естеството на претенцията и установеното по делото, настоящият съдебен състав
счита, че на ищеца се дължи не допълнително възнаграждение за извънреден труд
по смисъла на чл. 143 КТ, а допълнително възнаграждение за положен нощен труд
(чл. 179 ЗМВР), който не е бил адекватно заплатен поради това, че не е бил
преобразуван в дневен с прилагане на коефициента 1,143, чието приложение следва
от нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ във вр. с чл. 140, ал. 1 КТ. По
правилото на чл. 261 КТ нощният труд се заплаща с увеличение, уговорено от
страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени
от Министерския съвет, т. е. с НОСРЗ. С увеличение означава повече от
заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – чл. 9, ал. 2 се урежда
преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по
правилото на чл. 262 КТ извънредният труд също се заплаща с увеличение, чиито
минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно преизчисление чрез
коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд
като извънреден и е поискал за него плащане с увеличение по двата начина – и
чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез прилагане на завишена с 50 % часова
ставка. За часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение като за
часове дневен труд /т. е. основно възнаграждение/. Преизчислението чрез
коефициента по чл. 9, ал. 2 НОСРЗ се прави, за да се определи база за заплащане
на допълнително възнаграждение при прилагане на дневната ставка. Това се
налага, защото няма два вида ставки – дневна и нощна. Има една ставка –
дневната и за това нощният труд се превръща в дневен и разликата между
преизчислените дневни и действителните нощни часове, която всъщност се явява
увеличение, се възмездява чрез прилагане на дневната ставка. Ако се увеличи и
ставката / + 50 %/, ще се получи второ увеличение, за каквото няма основание в
закона. В този смисъл Решение №**/12.02.2020г. по в.гр.д.№**/2020г. по описа на
ОС – Русе.
По изложените
съображения, в полза на ищеца следва да се присъди допълнително възнаграждение
за положен нощен труд в размера посочен по вариант 1 от заключението на вещото
лице, без увеличение от 50% като извънреден труд, или сумата от 1240,97лв.
брутен размер за процесния период. Дължимото обезщетение за забава върху тази
сума считано от падежа на всяко ежемесечно плащане до датата на предявяване на
исковата претенция -26.11.2019г. е в размер на 159,02лв. До тези суми следва да
се уважат главната и акцесорната искови претенции, а до пълния предявен размер
съответно 1861,42лв. главница и 239.72лв. мораторна лихва да се отхвърлят като
неоснователни.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски
пропорционално на уважената част от исковите претенции, но само при представени
доказателства за направени такива разноски. По делото е приложена пълномощно за
процесуално представителство, но не и договор или друг документ удостоверяващ
плащането на адвокатски хонорар в претендирания със списъка по чл. 80 ГПК
размер. По тази причина в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски.
На основание чл.
78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски пропорционално
на отхвърлената част от исковете, или от дължимо юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200лв. (определено съобразно чл. 25 от НЗПП) следва да се присъдят
66,74лв.
В тежест на
ответника на осн. 78, ал. 6 вр. чл. 83, , ал.1 т.1 ГПК следва да се възложи и
държавната такса по дело в размер на 100лв., както и направените разноски от
бюджета на съда за назначаване на вещо лице в общ размер на 146,32лв.(пропорционално
на уважената част от исковете).
Мотивиран така,
Районен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора
Теодор Атанасов, с адрес гр. Русе, бул. „Ген. Скобелев“ №49 да заплати на С.Р.Д. ЕГН********** с адрес *** сумите: 1240,97лв., представляващи брутен
размер на неизплатено възнаграждение за положен нощен труд, ведно със законната
лихва върху него считано от 27.11.2019г. до окончателното му изплащане, както и
159,02лв.
обезщетение за забава върху неплатеното възнаграждение за положен нощен труд за
периода от 01.01.2017г. до 26.11.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Р.Д.
ЕГН********** против Областна дирекция на МВР – Русе искове
за заплащане на сумата над 1240,97лв. до пълния предявен размер от 1861,42лв. дължими за положен нощен
труд и за сумата над 159.02лв. до пълния предявен размер от 239,72лв. обезщетение за забава като
неоснователни.
ОСЪЖДА С.Р.Д. ЕГН********** с адрес *** да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана
от директора Теодор Атанасов, с адрес гр. Русе, бул. „Ген. Скобелев“ №49 сумата от 66,74лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора
Теодор Атанасов, с адрес гр. Русе, бул. „Ген. Скобелев“ №49 да заплати по сметка на Районен съд –
Русе сумата от 100лв. държавна такса и сумата от 146,32лв. разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: