№ 7227
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет
и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20221100502791 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявена частна жалба от длъжника Й. К. ИВ., срещу постановление
от 09.08.2021 г. по изпълнително дело №202184404000008 по описа на ЧСИ С.Я., рег.
№ 844 в КЧСИ, с район на действие СГС, в частта му, с която е отказано присъждане в
полза на жалбоподателите на извършените в производството разноски.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното постановление е неправилно, тъй като
образуваното изпълнително производство било прекратено в резултат на обезсилване
на издадения изпълнителен лист, като направените от тях разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение следвало да им бъдат възстановени от взискателя, който
инициирал изпълнителния процес. Твърдят, че длъжникът има право на направените
от него разноски в рамките на изпълнителното производство, включително и на
заплатеното от него адвокатско възнаграждение, което е реципрочно на правото на
взискателя.
Взискателят по изпълнението – „Б.л.“ ЕООД, чрез адв. Р.Й. изразяват становище,
с което считат жалбата за неоснователна и недопустима. Излагат аргументи, че
заплатените адвокатски хонорари не попадат в обхвата на разноските по изпълнението.
В мотиви на ЧСИ С.Я. са развити съображения за неоснователност на жалбата (чл.
436, ал. 3 ГПК). Твърди, че съдебният изпълнител не разполагал с компетентност да
присъжда разноски в полза на длъжника, а само в полза на взискателя.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Производство по изпълнително дело № №202184404000008 по описа на ЧСИ
С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на „Б.л.“
ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 15.12.2020 г., издаден на основание заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по гр. д. № 57077/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 82 състав, срещу Й. К. ИВ., ЕГН ********** за задължения, произтичащи
от запис на заповед от 03.07.2020г., ведно със законната лихва от 17.11.2020г. С
определение от 18.05.2021 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д.
№57077/2020 г., издаденият изпълнителен лист е обезсилен. На 02.08.2021 г.
1
длъжникът депозирал молба за прекратяване на изпълнителното производство и
присъждане на сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Към молбата са представени договори за правна защита и съдействие, сключени на
01.02.2021 г. от длъжника с адв. дружество ,,Саздов и Петров‘‘, по които било
заплатено възнаграждение в размер на 669.60 лева.
С постановление от 09.08.2021г. ЧСИ С.Я. производството по изпълнително дело
№ 202184404000008 е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК., като
същевременно постановил отказ за присъждане на разноски в полза на длъжника.
Относно обжалваната част, касаеща отказа на ЧСИ да присъди в полза на
длъжника разноски по изпълнението, жалбата в тази й част е НЕДОПУСТИМА.
Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението.В т.2 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2015 г., ОСГТК, е
посочено, че на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, с който се определя размера на задължението на длъжника за разноските
по изпълнението.
Изключенията, предвидени в чл.79, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, освобождават
длъжника от отговорност за направените от взискателя разноски по изпълнението, в
които хипотези взискателят следва сам да понесе тези разноски.Но чл.79, ал.1 ГПК не
урежда процесуална възможност в случай на прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433 ГПК съдебният изпълнител да има
правораздавателни функции и да присъжда в полза на длъжника сторени от него
разноски в изпълнителното производство, като осъжда взискателя да му ги заплати.
Оспорваното с жалбата постановление на съдебния изпълнител от 09.08.2021г г.,
с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение при прекратяване на изпълнението, по своята
същност е постановление за разноски в изпълнението, но въпреки това не попада сред
изрично посочените в процесуалния закон действия на съдебния изпълнител, за които
длъжникът разполага с активна легитимация да подаде жалба за осъществяване на
съдебен контрол.
От тълкуването на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК се налага извод, че
постановлението за разноски може да се обжалва от длъжника само в хипотезата,
когато с него се присъждат разноски в полза на взискателя, които той е направил в
хода на образуваното изпълнително дело, т. е. когато произнасянето на съдебния
изпълнител обременява правната сфера на длъжника. Именно когато съдебният
изпълнител определя заплащането на разноски от длъжника, последният разполага с
правна възможност и интерес да обжалва постановлението за разноски, съгласно чл.
435, ал. 2 ГПК. Такава възможност изрично е предвидена от законодателя, тъй като
актът, с който съдебният изпълнител, на основание чл. 79 ГПК, определя размера на
разноските в изпълнението, които събира от длъжника, е пряко изпълнително
основание, и отговорността на длъжника се реализира в същото изпълнително
производство, без да се образува ново такова. Обратното обаче не е вярно.
Законодателят не е предвидил възможност съдебният изпълнител, с постановление, да
присъжда разноски в полза на длъжника, направени в хода на изпълнителното дело, и
този акт да съставлява пряко изпълнително основание. След като съдебният
изпълнител не разполага с компетентност да се произнася по отговорността за разноски
в полза на длъжника, то няма как такова произнасяне да е включено в предмета на
обжалваемите действия.
2
ГПК изрично ограничава кръга на изпълнителните действия, подлежащи на
обжалване от страна на длъжника и основанията за това, като отказът на съдебния
изпълнител да присъди разноските в полза на длъжника, които последният е направил
в изпълнителното производство, след прекратяване на същото, на основание чл. 422,
ал. 3 ГПК, няма как да попада в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК. Допусне ли се
разширително тълкуване, незаконосъобразно ще бъде разширен обхвата на
компетентността на съдебния изпълнител в изпълнителния процес. Още повече, че
взискателят, предвид разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК, е лишен от възможността на
обжалва постановление на съдебния изпълнител за присъждане на разноските в полза
на длъжника, което подкрепя извода, че такова изобщо не е включено в
компетентността на съдебния изпълнител.
Допълнително следва да се посочи, че отговорността за разноски в гражданския
процес е уредена и произтича от процесуалния закон и по действащата процесуална
уредба се съдържа в общите правила на Гражданския процесуален кодекс.
Действително, изпълнителният процес е продължение на исковия процес, но
отговорността за разноските, направени в съдебното изпълнение, е предмет на
специална регламентация в нормата на чл. 79 ГПК. Посочената разпоредба предвижда,
че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се
прекрати /извън случая на плащане в изпълнителното производство/, както и ако
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Тази норма е специална и изброява случаите, в които длъжникът носи отговорност за
разноските, направени от взискателя в рамките на принудителното изпълнение, но не
урежда процесуалната възможност да се съберат по принудителен ред разноските,
направени от длъжника в изпълнението, в случай на неговото прекратяване в
хипотезата на чл.433, ал.1, т.3 ГПК. За същия остава открита възможността да установи
вземането си по исков ред, тъй като направените от длъжника разноски имат характер
на вреди, претърпени във връзка с прекратеното изпълнение и въз основа на влязло в
сила уважаващо претенцията му съдебно решение да се снабди с изпълнителен лист,
съответно да събере по принудителен ред направените разноски. Без наличието на
изпълнителен титул обаче и при липсата на изрична уредба в процесуалния закон, за
длъжника не съществува възможност да възстанови направените разноски в рамките на
прекратеното изпълнително производство, тъй като съдебният изпълнител не може да
ги възлага в тежест на взискателя. Следва да се отчита и обстоятелството, че
обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат
произвели правно действие, така, както се счита за непостановен обезсиленият съдебен
акт. Когато е проведено принудително изпълнение въз основа на заповед за
изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист, които впоследствие са обезсилени и
изпълнителното производство е прекратено, предприетите по него изпълнителни
действия се обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение и не
могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици – така
изрично решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС. Това означава, че сторените от длъжниците в производството разноски могат да
бъдат претендирани от взискателя като обезщетение за вреди, резултат от
незаконосъобразното принудително изпълнение, но по общия ред.
Поради изложеното подадената жалба няма за предмет, действия, включени в
обхвата на допустимия съдебен контрол и същата следва да се остави без разглеждане,
като жалбоподатея понесат разноските за настоящото производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№ 33872 депозирана от длъжника Й.
К. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.,,****, чрез пълномощник адв. Б.П. на
длъжника, срещу постановление от 09.08.2021г. по изп. дело № 202184404000008 ЧСИ
С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС, в частта му, с която е отказано
присъждане в полза на жалбоподателя на извършените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4