№ 531
гр. Видин, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Д.
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Д. Гражданско дело №
20251320100222 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на С. И. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. ***************, против „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ №
13Б, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В условията на евентуалност са предявени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4
от ЗЗД.
Твърди се, че на 23.02.2023г. между ищцата и ответното дружество е
сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
932278 от 23.02.2023 г. в съответствие със Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние.
Излага, че съгласно чл. 1 от Договора кредиторът се задължава да
предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен
заем Общият размер на кредита е 950.00 лв., представляващ размера на
предоставената главница. Лихвеният процент по кредита е 36 %, Годишният
процент на разходите (ГПР) е 42.58 %, общата сума, дължима от потребителя,
изчислена към момента на сключване на договора за кредит е 1063.28 лева.
1
Срокът за погасяване е 6 месеца. Информацията за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски е посочена в
Приложение 2 - Погасителен план към договора. Лихвеният процент, който се
прилага при просрочени плащания е 10%. Обезпеченията са поръчител или
банкова гаранция. Съгласно чл. 5 от Договора кредиторът предоставя на
потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора, по избран от
последния в Заявлението за кредит начин, измежду: банков превод по
посочена от потребителя банкова сметка или на каса на ЕаsуРау („ИзиПей”).
Поддържа се, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора, в случай, че страните
са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 (три) дни от
сключване на договора, да: 1) осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и
следващите от ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да
отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия
договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други или 2) предостави банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора
всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница,
лихви, неустойки и други обезщетения, такси и (други) в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна
на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на
банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа
на последната вноска. Съгласно чл. 17, ал.2 от Договора, третото лице -
поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията
посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва
единствено по преценка на кредитора.
Посочва, че съгласно чл. 27 от Договора, в случай че потребителят не
изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора
неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на
задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди, в размера на
договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на
потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че
последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се
2
съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе,
потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка
погасителна вноска. Неустойката се дължи само за периода през който
потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако
потребителят е осигурил обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл.
17, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако
след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено,
независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл. 17, като
потребителят дължи неустойка считано от деня, в който действието на
обезпечението е било прекратено.
Излага, че кредиторът е предвидил в погасителният план месечният
размер на дължимата неустойка. Сочи, че общодължимата сума по кредита
(главница и лихва) възлиза на 1069.28 лв., докато общият размер на
дължимата неустойка по чл. 27 възлиза на 566.41 лв. (над половината от
общото дължимата сума). Ищцата е изтеглила кредит в размер на 950.00 лева,
а съгласно Погасителния план в края на срока на Договора е длъжна да върне
1629.69 лв. Според твърденията на ищцата, същата е внесла изцяло
главницата по процесния договор.
Твърди, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски
кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска
дейност.
Поддържа, че Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 932278 от 23.02.2023г., е недействителен на основание чл. 22
във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
Излага, че и двете възможности за обезпечение (поръчителството и
банковата гаранция) поставят изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника и с които кредиторът цЕ. да се обогати. Сочи, че
възнаграждението /неустойката/ не е включено като разход в ГПР и
потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна
гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на
кредита. Твърди се, че кредиторът не включва т. нар. от него „неустойка“ към
договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по
този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Именно предвид
3
гореизложеното, ищецът счита, че вземането за неустойка, на практика
представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да
бъде включено в годишния процент на разходите.
Счита, че в процесния договор е налице несъответствие между
действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти,
поради което същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага, че посочването
само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат
спазени законовите изисквания. В договора трябва да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Поставянето на кредитополучател в положение да тълкува всяка една
клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че тази неточност в посочването на размера
на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като
сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно
е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП. във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Твърди, че в процесния договор е нарушено и това изискване на
закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото
представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Иска се от съда да прогласи за недействителен Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 932278 от 23 февруари,
2023 г., сключен между С. И. В., ЕГН: ********** в качеството й на
кредитополучател и „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, в качеството му
на кредитодател на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с
чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК.
4
В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит №
932278 от 23 февруари 2023 г., сключен между С. И. В., ЕГН: **********, в
качеството й на кредитополучател и „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********,
в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване за
нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит №
932278 от 23 февруари, 2023 г., сключен между С. И. В., ЕГН: **********, в
качеството й на кредитополучател и „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********,
в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Претендират се и сторените по делото разноски.
От ответното дружество в законоустановения срок е постъпил отговор
на исковата молба, с който се оспорват исковете като неоснователни и са
изложени съображения в тази насока.
Не се оспорва облигационната връзка между страните.
Излага се, че независимо, че неустойката не е начислявана и събирана от
ответното дружество, то клаузата е валидна и отговаряща на всички
изисквания на действащото законодателство. Посочва, че не е налице
изначална невъзможност да се осигури в уговорения в договора срок
поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Излага, че няма
разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на
обезпечение.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира сторените по делото разноски.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства,
прие следното от фактическа страна:
По делото не се спори между страните, че е сключен Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 932278 от 23.02.2023 г.
за сумата от 950.00 лева.
ГПР е съгласно чл. 1, т. 4 е 42.58 %, а съгласно чл. 1, т. 3 е фиксиран
5
Годишен лихвен процент от 36.00 %, в т. 9 е договорено обезпечение от
поръчител или банкова гаранция.
Общата сума на плащане по чл. 1, т. 5 без неустойка по договора е
1063.28 лева, срокът на погасяване е 6 месеца. Погасителните вноски са
месечни, ден на изплащане – 23-то число, с дата на първо плащане 23.03.2023
г. и дата на последно плащане 23.08.2023 г. Съгласно погасителния план по
договора заемателят е следвало да направи 6 бр. погасителни вноски по 271.61
лева в размер на 1629.69 лева, включващи: главница, лихва и неустойка,
когато не е осигурена гаранция/поръчител.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочило,
че общата сума от 1629.69 лева е разпределена както следва: 950.00 лева –
главница, 113.28 лева – договорна лихва и 566.41 лева – неустойка. Посочило
е, че ищцата е внесла по предоставения й паричен заем сумата от 1431.61 лева,
като е направила 6 бр. погасителни вноски в общ размер на 1431.61 лева, с
които са погасени: 495.42 лева – главница, 75.90 лева – договорна лихва,
399.59 лева – неустойка по договора и 460.70 лева – други приходи. От
направеното запитване до ответника вещото лице установило, че по партидата
на ищцата към момента на проверката – 29.05.2025 г. след осчетоводено
последно плащане на 23.01.2025 г. дължимата сума по предоставения
потребителски заем в счетоводната програма е в размер от 469.70 лева и
включва: главница от 454.58 лева /950.00 лева – погасени 495.42 лева/, други
приходи – 15.12 лева. Вещото лице сочи, че направило писмено запитване до
ответника относно осчетоводените суми в размер на 460.70 лева като „други
приходи“, какво се включва в тях, но не получило отговор.
Вещото лице е дало заключение, че преизчисления ГПР с включени
суми за неустойка и договорна лихва е 30634.2235. Направени са от ищцата 6
бр. погасителни вноски в общ размер на 1431.61 лева, с които са погасени
495.42 лева – главница, 75.90 лева – договорна лихва, 399.59 лева – неустойка
и 460.70 лева – други приходи. Платената сума за неустойка за непредоставяне
на обезпечение е в размер на 399.59 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
6
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер
на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което за
тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съобразно която за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор
при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с
общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че съответната
клауза е договорена индивидуално.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че доставчикът е спазил изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР.
Съдът приема за доказано сключването на договор за кредит от разстояние.
Договорът е сключен в електронна форма – обективиран в електронен
документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Същият е
представен по делото възпроизведен на хартиен носител. Съгласно чл. 3, ал. 2
от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора са счита за спазена,
ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Следователно, следва да се приеме за доказано сключването между страните
на договор за потребителски кредит с посоченото в представения документ
съдържание.
Съдът намира, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договора за заплащане на
неустойка за непредоставено обезпечение е в пряко противоречие с целта на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. На практика такава клауза прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
7
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увЕ.чаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след
като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увЕ.чава. Целта е, ако има
съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се отпусне кредитът, която практика
би съответствала на изискванията на Директивата.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16
от ЗПК. Трайната и последователна съдебна практика приема, че неустойката
представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното
задължение вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез
неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение,
което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на
потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на
обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му
кредит, което е недопустимо. Съгласно чл. 71, пр. последно от ЗЗД при
неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на
кредитора, последният има право да поиска изпълнение на срочното
задължение и преди срока. Законът допуска единствено възможност за
кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към
събирането му, ведно с уговорените в договора разходи. Уговарянето на
неустойка, което принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в
този случай надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и
санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушение на
добрите нрави и на нарушаване на закона. По начина, по който е уговорена
неустойката за това неизпълнение на договора, представлява санкция за
длъжника и неоснователно обогатява кредитора. Неизпълнението води до
имуществена тежест за потребителя, която е в го-голям размер от отпуснатата
заемна сума и която се прибавя към нея, т. е. дългът на заемателя се увЕ.чава
необосновано дори при точно изпълнение. В тази връзка съдът не споделя
възраженията в отговора на исковата молба. Кредиторът разполага с
достатъчно правни средства да обезпечи отпускания кредит по начин, че да не
злепоставя драстично интересите на потребителя до степен на неразумно
8
оскъпяване на кредита за икономически по-слабата страна. Макар да не
съществува договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при
неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума от страна на
длъжника, в случая потребителят се санкционира за непредоставяне на
обезпечение за неизпълнение на задълженията си дори и да заплаща редовно
главницата и лихвите в уговорените срокове и размери, съгласно
погасителните вноски.
Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си
характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора,
което е недопустимо, а от друга страна натоварва длъжника с допълнителни
разходи само поради формалното неизпълнение на задължението си да даде
исканото от кредитора обезпечение, което по начина, по който е
регламентирано, е обективно неизпълнимо. Изискванията в рамките само на
три дни потребителят да осигури поръчител съгласно изискванията на чл. 20
от ОУ с конкретен размер на осигурителния доход, който не е поръчител по
съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова
институция, да няма кредити към банки или други финансови институции,
ограничава необосновано възможностите на длъжника да предостави
обезпечение на дълга. Следва да се отбележи, че такива изисквания към самия
потребител кредиторът не поставя, тоест потребителят е в по-благоприятно
положение за сметка на поръчителя, което е житейски и правно нелогично.
Такива изисквания за поръчителя са реално неизпълними доколкото
значително ограничават кръга на лицата, които биха могли и биха се съгласили
да поръчителстват и Е.минира значителна друга група физически лица, които
макар и да са достатъчно икономически осигурени, не отговарят на другите
изисквания, поставени от кредитора.
На следващо място, с банковата гаранция, съгласно чл. 442 от ТЗ,
банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице
определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея. На практика
банките могат да имат функцията на гарант за надеждността и
платежоспособността на участниците в различни видове търговски сделки,
като изпълняват това срещу заплащане, т.e. те предоставят услугата „банкова
гаранция". Поставеното от кредитора изискване за обезпечаване на
задължението с безусловна банкова гаранция поначало е неизпълнимо от
длъжника. Следва да бъде посочено, че липсват данни как точно и въз основа
9
на какви критерии е формиран размерът на неустойката, който е и
необосновано висок. Неустойката противоречи на добрите нрави /чл. 26, ал. 1
от ЗЗД/ заради основанието, на което се дължи. Разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД
предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват, което предполага безусловно задължение за кредитора да я опредЕ.
по достатъчно ясен и напълно разбираем начин, че да не бъде прекомерно
голяма в сравнение с претърпените вреди, респективно да посочи размера й
при частично или при неправилно изпълнение. Изискванията, които поставя
кредиторът пред потребителя, досежно характера и вида на обезпечението,
което трябва да гарантира изпълнението на договора за връщане на заемната
сума не съответстват нито на закона, нито на морала, нито на добрите
търговски практики в тези случаи. Същите са рестриктивни и не съответстват
на предназначението на неустойката, като правен институт /чл. 92 ЗЗД/.
Същата по начина, по който е регламентирана от кредитора, включително и
начина на погасяването й, има наказателен характер, а не само обезщетителен
и обезпечителен и поставя потребителя в неравностойно положение спрямо
търговеца, защото го задължава да плати необосновано висока по размер
неустойка и то само за непредставено в срок обезпечение или такова, което не
отговаря на посочените условия. Както се посочи, неустойката е дължима
независимо дали кредитът е върнат от потребителя своевременно или не е
върнат, доколкото тя има отношение към неизпълнение на задължение на
потребителя да осигури обезпечение на задължението, което налага извод, че
при нейното определяне по основание, параметри и по размер заемодателят не
е действал добросъвестно.
С уговорената неустоечна клауза се цЕ. единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума - т. нар.
„скрита възнаградителна лихва". Това поставя потребителя в неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е
оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
10
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжникът. В конкретния случай в договора
е посочено, че ГПР е 42.58 %, но от съдържанието му не може да се направи
извод за това по какъв начин е формиран. Видно от посочените предпоставки,
при които става изискуема предвидената в чл. 27, ал. 1 от договора неустойка,
същата е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално
при формирането на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Следователно в договора трябва да се посочи размера на лихвения
процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
т.нар. „неустойка“, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна
печалба за кредитора.От заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза преизчисления ГПР, с включени суми за неустойка и
договорна лихва,е видно,че е различен от този по договора.
Действителният ГПР не отговаря на посочения в договора и това води
до недействителност на цЕ.я договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22
ЗПК. Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК, кредитополучателят дължи
чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.
Договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
11
ЗПК , което води и до основателност на предявения иск.
При този формиран извод съдът не дължи произнасяне по предявените
искове в условията на евентуалност.
По разноските.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца
разноски за заплатена държавна такса в размер на 76.00 лева и 150.00 лева
разноски за вещо лице.
Ищецът се представлява от адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
и поради това, дължимото се адвокатско възнаграждение в размер на 400.00
лева ще следва да бъде присъдено на адвокат А. З. Д., член на САК, личен
номер **********, съдебен адрес: гр. ******************.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 932278 от 23.02.2023 г., сключен между С. И. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *************** и „СТИК - КРЕДИТ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.
„Оборище“ № 13Б е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, да заплати на С. И.
В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *************** сумата от 76.00
лева – държавна такса и 150.00 лева – разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б да заплати на адвокат
А. З. Д., член на САК, личен номер **********, съдебен адрес: гр.
****************** сумата от 400.00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете,
определено съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
13