РЕШЕНИЕ
№ 19527
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110143703 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане субективно и обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
************* срещу Б. К.ов С., чрез неговата майка и законен представител В. Н. к.
и лично срещу последната - за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
15876/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът ************* твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ
ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в *************. Тъй като издадената
заповед била оспорена от длъжниците – настоящи ответници, на ищеца били дадени
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с
предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството си на
собственици на гореописания недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
1
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ************* на
клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от ************* на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на
ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение
на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с *************. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове, като по отношение на ответниците бъде признато за установено, че дължат на
ищеца сумите, както следва: 1/ Б. К. С., представляван от неговата майка и законен
представител В. Н. к. – сумата от 2704,16 лева, представляваща 1/2 част от сума в общ
размер на 5408,32 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 312,53
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 625,06 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за забава за периода от
15.09.2022г. до 05.03.2024 г., сумата от 24,85 лева, представляваща ½ част от сумата от
общо 69,69 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 6,64 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 13,29 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
05.03.2024 г.; 2/ В. Н. к. – сумата от 2704,16 лева, представляваща 1/2 част от сума в
общ размер на 5408,32 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 312,53
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 625,06 лева, представляваща
2
обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за забава за периода от
15.09.2022г. до 05.03.2024 г., сумата от 24,85 лева, представляваща ½ част от сумата от
общо 69,69 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 6,64 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 13,29 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
05.03.2024 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото
производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответниците изразяват становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове, оспорват приложените
към исковата молба документи. На първо място изразяват становище, че
претендираните суми са погасени по давност на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД. На
следващо място оспорват наличието на облигационно връзка между тях и ищцовото
дружество. По отношение на претенциите за услуга „дялово разпределение“ се
изразява становище, че заплащането на услугата се дължи на фирмата за дялово
разпределение, а не на ищеца, като по делото не са представени доказателства, от
които да се установява, че последния се е суброгирал в правата на ФДР. По отношение
на лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение и топлинна енергия се
излагат доводи за неоснователност, тъй като по аргумент от чл.84, ал.2 ЗЗД същата се
дължи след покана, за която по делото липсват доказателства. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „************* изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 253319 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода и протокол за неосигурен достъп за отчет.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 15876/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ************* е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците-настоящи
ответници да заплатят разделно /по ½ част всеки от тях/ на дружеството – настоящ
ищец сумите, както следва: сумата от общо 5408,32 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.03.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от общо 625,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху
3
главницата за обезщетение за забава за периода от 15.09.2022г. до 05.03.2024 г., сумата
от общо 69,69 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 13,29 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021г. до 05.03.2024 г., както и разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 27.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 15876/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжниците, поради което е
указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 187, том I, рег.№ 7764, дело № 171/2008 г. по описа на Пиринка
Петрова, нотариус с район на действие СРС, от която се установява, че К. в. С. /трето
за спора лице/ и В. Н. к. /един от ответниците в производството/ са придобили правото
на собственост върху процесния недвижим имот - *************. В нотариалния акт
не е отразено при какви права купувачите са придобили правото на собственост,
поради което следва да се приеме, че имат равни права.
Видно от приложения по делото заверен препис от нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот № 34, том II, рег.№ 3658, дело № 131 от 2015 г. по
описа на В.Ч., нотариус с район на действие СРС е, че К. в. С. е прехвърлил
собствеността върху притежаваната от него ½ идеална част от процесния недвижим
имот на сина си Б. К. С. /ответник в настоящото производство/.
По делото е приложено заявление-декларация от 14.04.2009 г. от ответницата до
директора на ТР „Земляне“ на топлофикационното дружество, с която е поискала да
бъде открита партида на нейно име по отношение на процесния недвижим имот, като е
декларирала, че домакинството се състои от двама членове.
По делото е приложен протокол от проведено ОС на ЕС, където се намира
процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „************* както и договор
от 27.09.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.
По делото са представени справка от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, издадените общи
фактури за исковия период, индивидуални справки за отопление и топла вода,
издадени от третото лице-помагач.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
4
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че в случая потребителите са се възползвали от тази възможност,
поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
5
ВКС/.
В конкретния случай от приложените по делото нотариални актове безспорно
се установява, че ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот при
равни права – по ½ ид.ч. за всеки от тях. С оглед предходното, съдът приема, че през
процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата
на това правоотношение през исковия период ответниците са били
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на
същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия или
ответникът обитава имота, има значение единствено относно компонентите и размера
на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
Следва да се отбележи също, че с решение № 5 от 22 април 2010 г. по
конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на
омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на
чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на
чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават
правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е
обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на
етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се
считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ". Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за
отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни
имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и
следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани
с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават
в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната
мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички
съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията
на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите
6
части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни
сгради. При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор
с ответника, нито подаване на молба-декларация за откриване на партида . Общите
условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален
закон, който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – представените
от третото лице-помагач талони за отчет и индивидуални справки за отопление и
топла вода, неоспорени от страните, че в процесния недвижим имот е разпределяна
топлинна енергия за отопление, от сградна инсталация и за БГВ. По делото няма
данни ответниците да са подавали възражения срещу изготвените индивидуални
справки, поради което съдът приема, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба.
С оглед предходното, съдът приема претенцията на ищеца за заплащане на
главница за топлинна енергия за основателна, поради което следва да бъде разгледано
обективираното в писмения отговор възражение за давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 18.03.2024 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
18.03.2021 г. В конкретния случай началния период, от който се претендират суми е
м.май 2021 г., поради което не са налице погасени по давност вземанията по фактури
през исковия период, поради което възражението в тази насока е неоснователно.
С оглед предходното, претенциите на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия са основателни и доказани в пълния предявен размер – от по
2704,16 лева от всеки от двамата ответници, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 18.03.2024 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
7
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за вземания за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като от приетата и неоспорена от ищеца
съдебно-техническа експертиза се установява, че през исковия период изравнителните
сметки за изготвени от третото лице-помагач на страната на ищеца. По делото няма
8
данни как е формирана сумата от общо 69,69 лева, ищцовото дружество да е заплатило
тази сума на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е
възникнало право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответниците за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът е
направил разноски в исковата производство единствено за държавна такса в размер на
394,00 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, без да се събират
допълнително доказателства. С оглед предходното, ответниците следва да понесат
разноски съразмерно на уважената част от предявените срещу всеки от тях искове и в
съответствие с припадащата им се част от собствеността или сумата от по 174,19 лева
от всеки от тях двамата.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Видно от приложения по делото списък
на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на по 650,00 лева за всеки от ответниците в
исковото производство. Съдът счита, че възражението на ищеца с правно основание
чл.78, ал.5 ГПК е основателно. Това е така, тъй като делото не е от фактическа и
правна сложност, приключило е само в едно открито съдебно заседание, претенциите
против ответниците се основават на едни и същи факти и обстоятелства, поради което
е подаден и един отговор от двамата. С оглед предходното, съдът приема, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размера от по 400,00 лева за
всеки от ответниците, като съразмерно на отхвърлената част от предявените искове
ищецът дължи сумата от 108,61 лева. Тази сума следва да бъде заплатена в полза на
ответника В. П. – лично и в качеството и на законен представител на непълнолетния
ответник, тъй като разходите са настъпили в нейния патримониум.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
9
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от по 54,08 лева.
В заповедното производство ответниците претендират разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от по 450,00 лева за всеки от тях. При аналогични на
гореизложените мотиви, съдът определя адвокатското възнаграждение в минимален
размер от по 400,00 лева, или съразмерно на отхвърлената част от предявените искове
ищецът дължи на ответника П. сумата от 108,61 лева – разноски в заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от *************, със седалище и
адрес на управление: ************* срещу В. Н. к. – П., ЕГН **********, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2704,16 лева, представляваща 1/2 част от сума
в общ размер на 5408,32 лева, представляваща главница за доставена от дружеството,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до
недвижим имот, находящ се в *************, ведно със законната лихва, считано от
18.03.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
сумата от 312,53 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 625,06 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за забава за
периода от 15.09.2022г. до 05.03.2024 г., сумата от 24,85 лева, представляваща ½ част
от сумата от общо 69,69 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 6,64 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 13,29 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
05.03.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от *************, със седалище и
адрес на управление: ************* срещу Б. К. С., ЕГН **********, действащ чрез
неговата майка и законен представител В. Н. к. – П., ЕГН **********, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2704,16 лева, представляваща 1/2 част от сума в общ
размер на 5408,32 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до недвижим
10
имот, находящ се в *************, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2024г.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 312,53
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 625,06 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за забава за периода от
15.09.2022г. до 05.03.2024 г., сумата от 24,85 лева, представляваща ½ част от сумата от
общо 69,69 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 18.03.2024г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 6,64 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 13,29 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
05.03.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Н. к. – П., ЕГН ********** да заплати
на *************, със седалище и адрес на управление: ************* сумата от
174,19 лева, представляваща направените разноски по исковото производство пред
първоинстанционния съд, съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 54,08
лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
15876/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. К. С., ЕГН **********, действащ чрез
неговата майка и законен представител В. Н. к. – П., ЕГН ********** да заплати на
*************, със седалище и адрес на управление: ************* сумата от 174,19
лева, представляваща направените разноски по исковото производство пред
първоинстанционния съд, съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 54,08
лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
15876/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК *************, със седалище и адрес на
управление: ************* да заплати на В. Н. к. – П., ЕГН ********** сумата от
108,61 лева, представляваща направените разноски по исковото производство пред
първоинстанционния съд, съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 108,61
лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
15876/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице *************, помагач на
страната на ищеца *************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11