РЕШЕНИЕ
№ 21392
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110107252 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от
И. И. Г., ЕГН ********** срещу С. И. Б. - Г.а, ЕГН **********, съпруга на молителя, която
се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответницата по молбата е осъществила акт
на домашно насилие спрямо молителя на 29.12.2023 г., изразяващ се в следното: на
посочената дата около 23:00 часа в семейното жилище на страните, находящо се в гр. София,
ж.к. „Младост 1“, бл.11, вх.1, ет.4, ап.11 молителя оставил мобилния си телефон на масата, а
молителката го грабнала и започнала да отваря различни приложения, като молителя си
поискал телефона тя избягала в спалнята и легнала по корем на спалнята, за да не може
молителя да си вземе телефона. Моолителя посегнал с лявата си ръка да си вземе телефона и
усетил силно захапване от вътрешната страна на лявата предмишница, съпроводено с разка
болка, след което молителката се обърнала и с дясната си ръка издрала лявата страна на
лицето на молителя, вследствие на което започнало силно кръвотечение.
Ответницата оспорва молбата, като твърди, че действително на вътпросната дата са били
в семейното жилище, както и че между тях е имало сборичквано, но сочи по различен
развой на събитията. Оспорва да е одрала лицето на молителя. Твърди, че тоя е повалил на
леголт в спалнята с цел да си вземе телефона и че тя не е могла да диша, като в това
сборичване помни да го е ухапала, но не помни да го е одрасвала. Сочи, че молителя като е
видял, че има кръв по лицето се е зарадвал и е излязал от жилището им.
1
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, т.е.
от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е лице, с което молителката
живее при условията на фактическо съпружеско съжителство (което обстоятелство е
отделено като безспорно между страните с протоколно определение от 27.03.2024 г.),
предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН.
Описаният в молбата акт на 29.12.2023 г. представлява домашно насилие по смисъла на чл.
2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо насилие спрямо
молителя. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното
съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан подробно актът на насилие от 29.12.2023 г. по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците за
молителя. По делото с протоколно определение от 27.03.2024 г. между страните са отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 29.12.202 3г. в
семейното жилище на страните находящо се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл.11, вх.1, ет.4,
ап.11 между тях възникнал спор при които ответницата е взела телефона на молителя и е
последвало сборичкване на спалнята на страните при което ответницата е ухапала молителя
по лявата ръка в областта на вътрешната част на предмишницата, както и че след
сборичването по лицето на молителя е имало кръв. По делото е представено и СМУ № 1 от
04.01.2024 г. видно от което при прегледа на молителя и от медицинските документи се е
установило охлузвания на лицето от ляво и характерно кръвонасядане с охлузване на лява
предмишница. Представен към молбата и Амбулаторен лист от дата 29.12.2023г. издадено
от УМБАЛ „Софиямед“ ООД в които след предглед на молителя е посочено общото му
състояние - рана на лявата буза и околоочна област и рана и подкожен хематом на лява
предмишница. По делото е постъпила справка от Дирекция „Национални системи 112“ от
което се установява, че на процесната дата в 23.06 часа е подаден сигнал от ответницата.
По делото е изискана информация от Областна дирекция на МВР – Бургас, в писмото е
посочена конфликтна ситуация между страните, но от 07.09.2017г. поради което и доколкото
не е относими към конкретния акт, съдът не намира за необходимо да го обсъжда.
В случая на акта на домашно насилие не се спори, че не са присъствали очевидци,
въпреки, че в съседна стая е било детето на молителя и ответницата и негов братовчед, но не
2
се сочи от ния от страни те да са възприели конфликтната ситуация между страните, която
като цяло се е разиграла в спалнята на страните. Предвид изложеното и с оглед
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира, че се установява по делото ответницата да е
осъществила спрямо молителката на процесната дата твърдения акт на домашно насилие,
като е ухарала молителя по вътрешната част на лявата предмишница и го е одрала по лявата
чяст ня лицето/травматичното увреждане съдът намира за установено от представеното по
делото на л. съдебномедицинско удостоверение/.
Показанията на разпитаните по делото свидетели – М.Л. Й.и Г. О.Д., съдът кредитира като
обективни, последователни и логични, самите показания не съдържат противоречия
помежду си. От тях се установяват последиците от възникналия конфликт на процесната
дата между страните, както и че са налице влошени отношения между страните. От
показанията на свидетеля Й., се установява, че първо ответницата му се е обадила и когато
отишал в дома им там не е бил молителя, а от разговара с ответницата е разбарал, че ставало
въпрос за някакъв телефон. От молителя разбрал, че е в спешното на Софиямед и когато
отишал видял, че е с превръзка на лицето. От показананията на свидетелката Д. пък се
установява, че в резултат на сборичкането между страните по крака и ръката на ответницата
имало синини. Тези твърдения на свидетелката по никакъв начин не опровергава
твърденията в сезиращата молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Това е така, тъй като
дори да е имало насилие от страна на молителя върху ответницата доколкото от нея не е
депозирана молба за защита, а института на реторсията не е приложим в настоящото
поризводство тези обстоятелства не могат да доведат до промяната в крайните изводи на
съда. Ето защо съдът намира молбата за доказана, поради което същата следва да бъде
уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответницата мярката за защита по чл.5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН: задължаване
да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалия. Посочената мярка и задължаването
на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение,
която ще даде възможност на ответницата да преосмисли както извършеното деяние, така и
своето бъдещо поведение.
3
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо нея, счита, че на ответницата следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителя има право на разноски, но такива не са претендирани,
поради което не следва да му бъдат присъдени такива. При този изход на делото ответницата
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу С. И.Б. - Г.а, ЕГН
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. И. Б.- Г.а, ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И. И. Г., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН С. И. Б. - Г.а, ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на С. И. Б. - Г.а, ЕГН **********, глоба в размер
на 200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН С. И. Б.- Г.а, ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4