№ 269
гр. Тетевен, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. А.
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.ОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А. Гражданско дело №
20234330100921 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на М. Л. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен,
област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 6, И. Л. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, област
Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 4, Х. Л. Г. с ЕГН **********, с адрес с. ххххххххх, област С. и С.
Л. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 60, чрез
адвокат Б. Ц. ЛАК, срещу Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от Й. Ц. Ц. - Председател на съвета на директорите и Р. Б. - Изпълнителен
директор с цена на иска: 10 000 лева за всеки един от ищците.
В исковата молба се твърди, че на 08.12.2018 година около 17:00 часа в с. Б., община
Ябланица, област Ловешка, на кръстовището на ул. „ххххххххххх” и ул. „хххххххххххх”
пред дом № 179 е реализирано ПТП с участието на МПС, марка „Рено”, модел „Лагуна” с
рег. № ВТ 1796 КВ, управлявано от Б. А. Б., ЕГН **********, при което е блъсната и
починала пешеходката - Й Л. Т., ЕГН: ********** от с. Б., област Ловеч.
Сочи се, че местопроизшествието е посетено от дежурна група, изготвен е оглед и е
издаден констативен протокол №, рег. № 451р-17124/08.12.2018 г., като по случая е
образувано ДП № 168/08.12.2018 г. по описа на РУ МВР - Ябланица. Водача на лекия
автомобил е предаден на съд с обвинителен акт по прокурорска преписка № 3431/2018 г. на
Окръжна прокуратура - Ловеч за престъпление по чл. 343, ал. 1, б ”в”, във връзка с чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и е образувано НОХД № 266/2022
г. по описа на Окръжен съд - Ловеч. На 13.10.2023 г. първоинстанционото дело е
приключило с присъда, с която водача Б. А. Б. е признат за виновен за това, че на 08.12.2018
г. при управление на лек автомобил Рено Лагуна с ДК № ВТ1796 КВ е нарушил правилата за
движение - чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, не е намалил скоростта от 59,91 км.ч. и в случай на
необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност за движението - приближаването към
и преминаването в неговата пътна лента за движение на пешеходката Й Л. Т. от село Б. и по
1
непредпазливост е причинил смъртта й.
Заявява се в исковата молба, че хода на делото пред първа инстанция са назначени
множество съдебно - медицински и автотехнически експертизи, включително и комплексни
такива. От съдебно медицинската експертиза било установено, че на починалата Й Л. Т. са
нанесени множество наранявания: Черепно мозъчна травма - разкъсно - контузна рана в
лявата половина на челната област; кръвонасядане на меките черепни обвивки в лявата
челна област; изразен левостранен периорбитален хематом; оток на мозъка;
субарахноидален кръвоизлив на двете голямомозъчни хемисфери: Гръдна травма -
травматична роптура на перикарда; счупване на гръдната кост на нивото на залавното място
на трети чифт ребра с масивно кръвонасядане на меките тъкани зад нея; счупване на всички
ребра от лявата половина на гръдния кош по две фрактурни линии: Коремна травма -
травматична роптура на черния дроб в областта на левия му дял; травматична роптура на
слезката; хемоперитонеум; счупване на костите на тазовия пръстен в лявата половина;
травматична роптура на пикочния мехур: Травма на крайниците-травматична деформация на
подбедрицата на левия крак; петнисто кръвонасядане на кожата и меките тъкани на
подбедрицата на левия крак; кръвонасядане на предната повърхност на подбедрицата на
левия крак. Сочи се, че от съдебно медицинските експертизи е определена и непосредствена
причина на смъртта, а именно остра кръвозагуба в резултат на травматичното разкъсване на
важни органи- слезката и черния дроб - повреди несъвместими със живота. От друга страна
авто техническата експертиза, според ищците, била категорична, че основната техническа
причина довела до възникване на пътнотранспортното произшествие е неправилното
поведение на водача, който не е намалил скоростта от 59,91 км., скорост, с която е
управлявал МПС при разрешена скорост от 50 км.ч. до технически безопасна такава, за да
спре в случай на опасност, като ако избраната от водача скорост е била съобразена с пътните
условия и в рамките на разрешената от закона 50 км.ч. в населено място, при възникнала
опасност водача е щял да има обективната възможност да предотврати настъпването на ПТП
чрез намаляване на скоростта и спиране на управляваното от него МПС.
Твърди се, че от смъртта на Й Л. Т., нейните близки родственици, по-малки братя и
сестри са претърпели неимуществени вреди - болки и страдания. След смъртта на
пострадалата ищците са лишени от роднинска грижа, обич, подкрепа. Били са шокирани,
изплашени, отказвали са да приемат смъртта й. В следствие на преживения стрес от
внезапната кончина на по голямата им сестра, те са изпаднали в непреодолима скръб,
съпътствана с физическа и психическа болка. Загубата на родната сестра се е отразила
тежко.
М. Л. П., сочи, че е брат на починалата при пътния инцидент Й Л. Т.. Заявява, че с
покойната Й Л. са били много близки като през всички години, поддържали постоянен
контакт един с друг като брат и сестра. Като най-голяма сестра Й Т. се е грижила и помагала
в отглеждането на брат си М.. В последствие са отраснали заедно като деца, а след като Й се
е омъжила в с. Б. той често и е ходил на гости. След като е останала млада вдовица, М. Л. е
помагал на сестра си в отглеждането и осигуряването на децата и. Помежду им е
съществувала силна емоционална връзка, чувства на обич, доверие и привързаност.
И. Л. П. е по-малък брат на починалата Й Л. Т.. Приживе между двамата също е
имало силно изградена връзка. Двамата са били привързани един към друг. Изпитвали са
един към друг взаимна обич и загриженост. Били са заедно на съвместните празници на
техните деца - рождени дни, сватби и кръщенета. Често и е гостувал и без поводи в с. Б.,
както и тя е идвала и отсядала при него в гр. Тетевен.
Х. Л. Г. сочи, че е по-малка сестра на починалата Й Л. Т.. Като такава между двете е
имало силна емоционална връзка. Й като по голяма е помагала във всичко на по малката си
сестра. При отглеждане на децата и осигуряване на семейството. Прекарвали са заедно
семейни празници и са си гостували по повод радостни моменти - сватби, кръщенета на деца
2
и внуци.
С. Л. П., твърди, че като по-малка сестра е била силно привързана към починалата.
Смъртта на по-голямата и сестра се е отразила силно негативно върху личния и живот и
върху ежедневната и дейност. Приживе между тях е имало изградена силна емоционална
връзка. Отгледани са заедно и дълг и години заедно са оглеждали децата си, като са си
помагали и са се подкрепяли във всичко. След като мъжът на Й е починал, С. Л. е помагала
във всичко на сестра си, за да може да отгледа и осигури нейния живот и живота на децата и.
Била и е на гости една седмица преди инцидента и все още не може да преживее лошия
спомен от деня в който и е съобщено за смъртта на сестра й.
В Исковата молба се посочва, че на 21.07.2023 г. под № 6121 е депозирано заявление
/писмена застрахователна претенция/ от ищеца М. Л. П. до ответника, по което е образувана
щета № **********, по която ответника е отказал да изплати обезщетение, с мотива че не са
установени особено близки взаимоотношения с починалия. На 29.09.2023 г. под № 3190 е
депозирано заявление /писмена застрахователна претенция/ от ищеца И. Л. П. до ответника,
по което е образувана щета, по която ответника е отказал да изплати обезщетение, с мотива,
че основанието за претенцията е неустановена. На 30.10.2023 г. под № 3188 е депозирано
заявление /писмена застрахователна претенция/ от ищеца Х. Л. Г. до ответника, по което е
образувана щета № **********, по която ответника е отказал да изплати обезщетение, с
мотива, че основанието за претенцията е неустановена. На 30.10.2023 г. под № 6121 е
депозирано заявление /писмена застрахователна претенция/ от ищеца С. Л. П. до ответника,
по което е образувана щета № **********, по която ответника е отказал да изплати
обезщетение, с мотива, че основанието за претенцията е неустановена. Сочат, че отказа на
компанията да изплати обезщетение е основание да се заведе съдебен иск от увреденото лице
за претърпените неимуществени вреди, каквато възможност е предвидена в КЗ.
Молят съдът да постановите решение, с което да осъди Застрахователно Дружество
„ХХХХХХХХХХХ” АД, ЕИК ********* да заплати на М. Л. П., ЕГН: ********** сумата от
10 000 /десет хиляди/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, от смъртта на Й Л. Т., ведно със законна лихва от 21.07.2023 г.
Да осъди Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ” АД, ЕИК ********* да
заплати на И. Л. П., ЕГН: ********** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на Й Л. Т., ведно със
законна лихва от 29.09.2023 г.
Да осъди Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ” АД, ЕИК ********* да
заплати на Х. Л. Г., ЕГН: ********** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на Й Л. Т., ведно със
законна лихва от 30.10.2023 г.
Да осъди Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ” АД, ЕИК ********* да
заплати на С. Л. П., ЕГН: ********** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на Й Л. Т., ведно със
законна лихва от 30.10.2023 г.
Моли съда да осъди ответника да ни заплати и сторените съдебни разноски за
настоящото производство.
Ответника в указания срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор на Исковата
молба. В него сочи, че не признава предявения срещу него иск за сумата от 10 000 лева,
предявена от всеки един от ищците, като счита тези претенции за неоснователни и
недоказани и моли да бъдат отхвърлени със законните последици от това.
Заявява, че не оспорва наличието на действащ към датата на процесното ПТП
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в
„ХХХХХХХХХХХ” АД за лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна” с рег. № ВТ 1796
3
КВ.
Ответното дружество оспорва материалноправната легитимация на всеки един от
ищците, тъй като не са налице предпоставките за признаване правото им на обезщетение,
доколкото между пострадалата в пътнотранспортното произшествие и ищците приживе не е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, която да обуслови настъпването на
морални вреди, които справедливостта да налага да бъдат обезщетени.
Счита исковете са неоснователни също така и поради обстоятелството, че
пешеходецът към момента, в който се е явил като препятствие на пътя, е попадал в опасната
зона за спиране на автомобила, от което следва, че ударът е бил непредотвратим.
Обстоятелство, което освобождава водача, респективно неговия застраховател, от
отговорност
Заявява, че в случай че ищците успеят да проведат пълно и главно доказване на
кумулативните предпоставки, необходими, за да бъдат признати правата, заявени в
настоящото производство, то прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като твърдя, че
пострадалата в качеството си на пешеходец, въпреки наличието на тротоар/банкет, се е
движила по платното за движение в посока попътна на ударилото я моторно превозно
средство, а не противоположно на посоката на движение на лекия автомобил, управляван от
застрахования водач, с което поведение тя е допринесла съществено за настъпването на
вредоносния резултат.
Алтернативно и във връзка с възражението за съпричиняване, дружеството ответник
твърди, че пострадалата е предприела пресичане на платното за движение без да се съобрази
с приближаващото я пътно превозно средство, удължавайки ненужно пътя и времето за
пресичане и като е спряла в лентата за движение на автомобила без необходимост от това,
сама се е поставила в риск от увреждане. Обстоятелство, което налага размерът на
обезщетението да бъде намален съобразно приноса на пострадалата за настъпването на
вредите, който в случая е съществен.
Заявява, че оспорва претенцията за присъждане на лихва върху всяко едно от
претендираните вземания, тъй като в предвиденото извънсъдебно производство
претенциите на ищците са били съпроводени единствено от доказателства, удостоверяващи
настъпил пътен инцидент и участието на Й Т. в него. Тъй като липсват доказателства, които
да послужат за изграждане на извод относно съдържанието на връзката между пострадалата
при пътния инцидент и ищците, чието съдържание да позволява обективна преценка доколко
тази връзка е била трайна и отличаваща се със задълбочено общуване, взаимно уважение,
доверие и обич, както и доказателства, удостоверяващи действително претърпени
вследствие на произшествието морални болки и страдания. Предвид изложеното счита, че
ответното дружество, по независещи от него причини, е било поставено в невъзможност да
установи ликвидността и изискуемостта на претендираните обезщетения, което
обстоятелство препятства изпълнението.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни исковете,
предявени от М. Л. П., И. Л. П., Х. Л. Г. и С. Л. П..
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно, че на 08.12.2018 година около 17:00 часа в с. Б., община Ябланица,
област Ловеч, на кръстовището на ул. „ххххххххххх” и ул. „хххххххххххх” пред дом № 179
е реализирано ПТП с участието на МПС, марка „Рено”, модел „Лагуна” с рег. № ВТ 1796 КВ,
управлявано от Б. А. Б., ЕГН **********, при което е блъсната и починала пешеходката - Й
Л. Т., ЕГН: ********** от с. Б., област Ловеч.
След извършена служебна проверка се установи, че с присъда по НОХД № 266/2022 г.
4
по описа на Окръжен съд - Ловеч, от която се установи, че водачът Б. А. Б. е признат за
виновен за това, че на 08.12.2018 г. при управление на лек автомобил Рено Лагуна с ДК №
ВТ1796 КВ е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, не е намалил
скоростта от 59,91 км.ч. и в случай на необходимост не е спрял, когато е възникнала
опасност за движението - приближаването към и преминаването в неговата пътна лента за
движение на пешеходката Й Л. Т. от село Б. и по непредпазливост е причинил смъртта й,
като подсъдимото лице е осъден за извършеното престъпление по поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. ‚в“ във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във връзка с чл. 20,
ал. 2, изр. 2ро от ЗДвП е осъден на 2 години лишаване от свобода, като изпълнението е
отложено на основание чл. 66 от НК, както и на основание чл. 343, ал. 1, б. "Г" е лишен от
право да управлява МПС за срока на наложеното наказание лишаване от свобода.
Безспорно се установи, че към датата на ПТП, че марка „Рено”, модел „Лагуна” с рег.
№ ВТ 1796 КВ, притежава валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №
BG/07/118002412815 със срок на действие до 17.08.2019 г. в Застрахователно Дружество
„ХХХХХХХХХХХ” АД, ЕИК *********.
По тези съображение съдът счита, че виновният водач, който е осъден с влязла в сила
присъда е предпоставката за настоящия правен интерес на активно легитимираните страни.
От друга страна е налице и следващата предпоставка, че починалият пешеходец не е
допринесъл за вредоносния резултат, тъй като в резултат на виновното поведение на водача
на МПС е починал, което се установява от влязлата в сила присъда по горецитираното
НОХД.
На следващо място се установи от представеното по делото Удостоверение за
родствени връзки с изх. № 01 – 155/27.11.2023 г., издадено от с. Б., Община Ябланица, че
ищците И. Л. П. е брат, Х. Л. Г. е сестра, М. Л. П. е брат и С. Л. П. е сестра на починалата Й
Л. Т..
Безспорно се установи и доказа, че е налице причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилата смърт на пешеходката Й Л. Т..
Ищцовите страни на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ са предявили на 21.07.2023 г. от
ищеца М. Л. П., на 29.09.2023 г. от ищеца И. Л. П., на 30.10.2023 г. от ищеца Х. Л. Г. и на
30.10.2023 г. от ищеца С. Л. П. до застрахователя, претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са в пряка връзка от
смъртта на сестра им, която ответното дружество е отказало да репарира с мотиви, че не са
установени факти и обстоятелства, обосноваващи включването на ищците в кръга на лицата,
имащи право на обезщетение от смъртта на Й Л. Т..
С оглед направените възражения от ответната страна, че ищците не са били близки и
с трайни емоционални отношения помежду си, поради което се прави възражение, че
ищците не са доказали че претърпените от тях душевни болки, страдания по своя характер,
сила, интензитет и продължителност не надхвърлят обичайните за тази степен на родство.
Съдът счита, че напротив от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетели се установи и доказа, че ищците са преживели тежко смъртта на своя близък
родственик.
Между страните е имало задълбочена емоционална връзка, взаимопомощ и чест
контакт и грижи помежду им, всичко това доказва, че същите са претърпели повече от
обичайна загуба на близък родственик.
В подкрепа на изложеното са и събраните гласни доказателствени доказателства по
делото, чрез разпит на свидетели. Свидетеля Георгия П. сочи, че познавала Й, тя й била
зълва – сестра на съпруга й. „Бяхме в добри отношения. Тя идваше вкъщи, ние ходехме у
тях. Те са четирима братя и четири сестри. Тя е починала и още двама братя са починали.
Двете сестри са Х. и С., а братята са И. и М., другите двама братя починаха. Й живееше в с.
5
Б.. Единият й син Георги живееше там на втория етаж, а другият й син Яко е в чужбина от
много отдавна. Й живееше там и се грижеше за децата на сина си, който беше в чужбина.
Конфликти не е имала с нас, имахме контакти, всички се уважаваха, общуваха си, когато
имаше нужда на някой да се помогне винаги се помагаше. Бяха в добри отношения. Тя
идваше понякога в Тетевен, когато имаше нужда, „закъсваше“ на някоя пенсия, помагахме й
за лекарства, когато идваше в болница пак ходехме да я видим, да й занесем нещо или пък я
взимаме от болницата малко да постои вкъщи да се изкъпе. Ние бяхме в Италия по време на
инцидента и като разбрахме за инцидента съпругът ми тръгна да се прибира, но не успя да
завари погребението. Съпругът ми усеща липса от загубата на сестра си, внуците й идват
понякога и той ходи говорят си. Липсва му, имаха силна връзка брат – сестра“.
В същата насока са и свидетелските показания на П., който сочи „Й се познаваме от
близо 60 г. откакто се ожених за сестра й. Й живееше в с. Малка Б., ние си живеем в Тетевен.
Близки сме ходим да се черпим, да й помагаме докато беше жива. Преди нея почина
баджанака ходихме на празници, черпим се, като се събират дърва помагаме. Ние
празнуваме Гергьовден, Богородица събираме се ядем, пием, уважавахме се докато почина.
Разбрахме за катастрофата, обади се нейният син Георги и ние отидохме. Тя беше в гр.
Ловеч за аутопсия. На другия ден я докарахме, ходихме на погребение, изпратихме я,
преспахме там, когато я докараха, вкъщи, на сутринта погребението и пак продължихме да
помагаме на децата й. Поддържаме връзка с нейното семейство и сега до онзи ден ходихме
при децата й в Б. при Лазар и при Георги, защото Яким е в чужбина, при нейната дъщеря
Николина, имаме контакт с нея, говорим си като род. Добре беше със здравето Й преди да
почине. Ние когато ходехме меси пити, готви ни, посреща ни. Тя беше най-голяма от всички
братя и сестри. Липсва ни, до онзи ден съм ходил с моята съпруга в с. Б. при нейните деца.
Тежи и на жена ми и на мен и на децата й“.
Съдът кредитира като преки, непосредствени и незаинтересовани свидетелските
показания, които доказват качеството на отношенията между роднините и изключителната
близост между ищците и тяхната починала сестра. Съдът кредитира изцяло така дадените
показания на свидетелите П. и П.., преценени по реда на чл. 172 ГПК. В трайната си
практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната
не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за
основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите
поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с
Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че
всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото,
може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и
относими към факти от спорното право показания на свидетелите само поради тяхната
заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на
всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и
показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната,
посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези
лица.
За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП в производството е
изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Експертното заключение по
съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка
по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, сочи, че
като се вземат предвид настъпилите увреждания, то може да се изведе, че скоростта на лек
автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна” с рег. № ВТ 1796 КВ, управлявано от Б. А. Б., е
59.51 км/час. От него се установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод,
че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек "„Рено”,
модел „Лагуна” с рег. № ВТ 1796 КВ, който е управлявал превозното средство със скорост,
при която не е могъл да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи удар и да причини
6
смъртта на Й Л. Т.. Експертното заключение много прецизно и нагледно описва, движението
на тялото в различните фази, при удар в предната част на превозно средство. Експертът
пунктуално описва движението на процесното МПС, на пешеходката, посоката им,
видимостта им, възможността им за реакция. Извежда се извода, че шофьорът на процесното
МПС е могъл да предотврати настъпването на вредоносният резултат, като използва
спирачка, но не го е направил, като резултат от това му поведение е настъпилата смърт на Й
Т..
За установяване на медико-биологичните травми на починалото лице, както и за вида
и характера на претърпените увреждания, довели до смърт, по делото е изслушано
заключение по съдебно медицинска експертиза. По мнение на настоящия съдебен състав
заключението е обективно дадено, обосновано е и не предизвиква неясноти, освен това е
изготвено от експерт, притежаващ дълъг професионален опит и необходимите познания в
специфичната област на науката медицина и по-конкретно в областта на съдебната
медицина. Ето защо съдът кредитира с пълно доверие констатациите на експерта и поставя
последните в основа на изводите си по фактите при решаване на спора по същество. Вещото
лице разкрива, че получените от починалото лице травматични увреждания, са в резултат на
претърпения пътен инцидент. Изрично е аргументриано, а допълнително и разяснено при
защитата на заключението в открито съдебно заседание, че на пострадалата са причинени
няколко травми в областта на главата, в областта на корема, таза и долните крайници, като
водещо и смъртоносно е разкъсването на слезката и черният дроб, които са важни органи и
непосредствена причина за смъртта е острата кръвозагуба, която настъпва вследствие на
това разкъсване и затова смъртта е била неизбежна и бърза. Колкото до механизма съм го
отразила. Касае се за удар в областта на долните крайници по задната повърхност с
кръвонасядания на мястото на удара и счупване на крайниците с разкъсно-контузни рани по
предната повърхност като типични такива памет фрактури и счупеният таз също се дължи
на директен удар в областта на таз и долни крайници.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се установи и доказа, че ищците са сред кръга на лицата имащи право на
обезщетение от загуба на близък родственик. В конкретния случай ищците са братя и сестри
на лице, починало в резултат на застрахователно събитие, което е настъпило от ПТП на
08.12.2018 г. Активно легитимираните страни по смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по
тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на ОС НГТК на ВКС са от кръга на лицата, които
имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
близък, която включва лицата, посочени В Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ обезщетение за причинени вреди. Застрахователят по „ГО“ по смисъла на чл.
429, ал. 1 и чл. 477 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността
му е гаранционно – обезпечителна. Следователно застрахователят има задължение да покрие
в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултата от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахования като пряк причинител на увреждането. Установено
е че ищцовата страна са братя и сестри по смисъла на чл. 478 от КЗ.
Въз основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда приема за
7
установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен емоционален стрес и
душевни мъки, и причинната връзка между тях от процесното ПТП, както интензивността
им.
Според възприетото в ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се
приема, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г.
и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на коментираното
тълкувателно решение е разяснени, че най-близките на починалия се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да
получат обезщетение, обаче не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление №
4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да
се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия или вместо тях, в
случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт. Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри.
От събраните гласни доказателства се установи, че починалата е била в хармонични и
много близки чести отношения с братята и сестрите си, характерни за традиционното
българското семейство и роднини. В нашата традиция е обичайно братята и сестрите да са
част от най-близкия родствен и семеен кръг, а в конкретния случай се установи и доказа, че
приживе братята и сестрите са поддържали изключително близки отношения, като въпреки
че имат свои семейства, те не могат да компенсират загубата на ищците.
В настоящото производство се установи и доказа, че връзките помежду им се
характеризирали с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална ежедневна
близост. Когато, поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другите морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелите родственици. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки
и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз
основа на фактите и доказателствата по делото.
В конкретния случай следва да се присъди обезщетение, тъй като се установи от
събраните доказателствата несъмнен извод, че лицата, които претендират обезщетение, при
проведеното пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и
8
продължителност, морални болки и страдания за ищците.
Изводът е, че с коментираното ТР е изоставена досегашната практика на
ограничаване на кръга на лицата е право на обезщетение за неимуществени вреди, но това
не означава, че е предоставена неограничена възможност за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди винаги и на всички близки на починалия, които страдат от смъртта.
Дадените разяснения в мотивната част на ТР сочат, че е изрично поставеното изискването за
изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се от обичайната.
В конкретният случаи е предявен иск от братя и сестри на починалата, по отношение
на който категорично може да се приеме, че е установено наличието на трайна и дълбока
емоционална връзка, отличаваща се от обичайната връзка брат и сестра.
От събраните гласни доказателства се установи, че ищците са подържали чест контакт
със сестра си до нейната смърт, въпреки че са имали и свои семейства, всички те са
продължили да подържат близки отношения помежду си. Помагали си с грижи,
безвъзмезден труд, средства, празнували заедно, проявявали съпричастност в трудни
моменти. Изложеното до тук налага да се приеме, че отношенията ищци — починала,
разкриват белезите на отношения между братя и сестри, и в този смисъл покриват
изискването за изключителност по смисъла обоснован в TP № 1/2016 г.
По отношение на възраженията на ответната страна, че връзката между страните –
братя и сестри не се характеризира с особена близост. Следва да се посочи, че това, че
страните са създали свои семейства, не обуславя извод за независимост на личността в
посочения от ответната страна смисъл, при все че се установи и финансово подпомагане от
част от ищците по отношение на неговата сестра, а от друга без значение възрастта и
съответното интелектуално и физическо развитие, всеки човек в определени ситуации се
нуждае и търси съвет от свой брат или сестра и която съобразно с установената традиция в
българското семейство сочи на особена близост. Именно установените факти по взаимна
грижа и помощ между братята и сестрите, емоционална подкрепа и доверие определят
съществуващата между тях връзка като трайна и дълбока емоционална връзка, противно на
твърденията на ответната страна.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че са установени наличието на особена
близост, дълбока, трайна и емоционална връзка между ищците и тяхната починала сестра,
която надхвърля обичайните отношения брат и сестра - сестра, както и търпените от ищците
продължителни болки и страдания, вследствие нейната смърт.
Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително за
съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение №
93/26.03.2011 г. по т. д. 566/2010 г., II ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., II
ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по
т. д. № 676/2010 г., II ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., II ТО и решение
№ 129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., II ТО и др. понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, като при телесните увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените увреждания,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр.
Неимуществените вреди включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време.
Следователно, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобразят установените от съдебномедицинската експертиза и свидетелските
показания претърпени от ищците болки и страдания, техният интензитет и
продължителност, както и възстановителният период, възможността за пълно
9
възстановяване, възрастта и здравословното състояние на пострадалия, като не на последно
място следва да се имат предвид и преживеният от катастрофата стрес, както и психическата
травма за ищците.
Следователно са налице вреди за ищцовата страна, които подлежат на обезщетяване,
а размера на дължимото за обезвреда обезщетение се определя от съда, който се ръководи от
критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и като взема
предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива
обективни обстоятелства в конкретният случай и по отношение на ищците е, че със смъртта
на тяхната сестра е загуба на един от най-близките в живота им, на чиято подкрепа са
разчитали във всяка ситуация. Преценявайки от една страна възраст на увредените, чиито
начин на живот се е променил чувствително и отчитайки установените психологични увреди
с неясна прогноза, съпоставени с обстоятелството, че ищците имат собствено семейство, на
чиято подкрепа също следва да разчитат, съдът счита, че справедливия размер на
обезщетението за претърпените от тях неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
равностойно на сумата от 32 000 лв. С посочения размер, според настоящия състав на съда,
ще се постигне целта на института за репарация на търпените от ищеца неимуществени
вреди, като се съобразят икономическите условия в страната към момента на настъпване на
ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир за
което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
В случая при определяне размера на обезщетението съда не следва да се съобразява с
посоченото в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/. Тази разпоредба
предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а,
ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4
/разширения кръг лица/ се определя в размер до 5000 лева, като е придадено обратно
действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени след 21.06.2018 г.
Настоящият състав намира, че не е ограничен от предвидения в § 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ максимален размер на обезщетението. В член 3, параграф 1 от Директива
72/166/ЕИО и чл. I, параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и
за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени
минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. В чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/ЕО са предвидени минимални
застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един
пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и
лимитите, посочени в чл. 1 параграф 2 от предходната директива 84/5/ЕИО. Посочените в
директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в
националното ни право - чл. 266 от КЗ (отм.) и чл. 492 от сега действащия КЗ.
Доколкото в цитираните актове на ЕС не е предвидена възможност за установяване на
максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е
установен такъв размер, съдът счита, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр.
101/2018 година/ не е в съответствие с общностното право. Вярно е, че директивите нямат
пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните
отношения, а техни адресати са държавите-членки, които трябва да ги транспонират. При
определени предпоставки обаче е допустимо изключение от този принцип. Тези
предпоставки са посочени в практиката на СЕС /дело С- 188/89/, а именно: директивата да
не е транспонирана или да е транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните
10
й разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да
предоставят права на отделни субекти, противопоставими на държавата членка, неин орган
или организация, намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или
притежаващи особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за
отношенията между частни лица. Уредбата на лимитите на застрахователните суми по
застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби на
Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря на всички посочени
изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на частни
лица, респ. на лица, пострадали от ПТП и според съда те по изключение имат пряко
действие. По тази причина съдът счита, че не следва да съобразява размера на
обезщетението по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 г. /.
Следователно съдът приема, че не е налице само формална родствена връзка, а
предвид събраните доказателства се доказа, че ищците и починалата им сестра приживе са
поддържали изключително близки отношения, до степен на съществуването на едно общо
семейство и между тях е имало изградена изключително трайна и емоционална връзка,
надхвърляща обичайно присъщата за подобна родствена връзка. От друга страна за
преживените душевни болки и страдания и установена незатихваща душевна липса на
ищците, то съдът намира за справедливо парично обезщетение за претърпените
неимуществени вреди да уважи предявените искове като основателни до размера на 8 000
лв. за всеки един от ищците, като до пълно претендираният размер от 10 000 лева исковете
следва да се отхвърлят, следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на исковата молба – 04.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
тъй като ищците не успяха да докажат при условията на пълно и главно доказване размерът
на претендираната от тях лихва по реда на чл. 86 от ЗЗД за периода от предявяване на
претенцията пред застрахователя /21.07.2023 г., 29.09.2023 г. и 30.10.2023 г./ до
предявяването на исковата молба.
По изложените съображения съдът счита, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди на ищеца от „разширения кръг“ по настоящото дело не следва да бъде
определен в границите, установени с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 година/, а
по справедливост съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на
установените обективни факти и обстоятелства, съдът счита че справедливото парично
обезщетение за претърпените неимуществени вред е сумата от 8 000 лв. за всеки един от
ищците, като до пълно претендираният размер от 10 000 лева исковете следва да се
отхвърлят.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА на адвокат Б. Ц. следва да се присъди
сумата от 2 800 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищците М. Л. П., И. Л. П., Х. Л. Г. и С. Л. П. или по 700 лева за
всеки един ищец. За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е
била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК – така Определение №
515/02.10.2015 г. на 1-во т. о. на ВКС по ч. гр. д. № 2340/2015 г. При оказана на страната
безплатна правна помощ, размерът на адвокатския хонорар се определя от съда по
императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатска работа. Приложима в случая се явява разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредбата, която предвижда по 1300 лева възнаграждение по всеки един от
11
исковете и който размер съдът съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС
определя в размер на 700 лева за всеки един от ищците. По този ред съдът определи
горепосочения размер, който следва да се присъди в полза на адв. Ц., осъществил безплатно
процесуално представителство, защита и съдействие в хода на първоинстанционното
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сума с
оглед отхвърлената част от иска. Ответното дружество е сторило разноски за процесуално
представителство, осъществено от юрисконсулт и депозит за САТЕ. По отношение на
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 1600 лв. за всеки един от
исковете, или общо 6400 лева, то размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв.,
като с оглед ал. 2 на същия член при защита по дела с материален интерес над 10 000 лв.
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения
размер по ал. 1, какъвто е и настоящият случай. Ето защо, в конкретния случай съдът
намира, че справедливото възнаграждение, което се дължи за юрисконсулско
възнаграждение е в размер на 600.00 лв. Дружеството е направило разноски и за депозит за
САТЕ, в размер на 350 лева, или общ размер на претендираните разноски е 950 лева, който
размер съразмерно с отхвърлената част от исковете съда определя в размер на 190.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Районен съд - Тетевен сумата от 1 960 лв., представляваща разноски по делото за
държавна такса, депозит за СМЕ и депозит за САТЕ, съразмерно с уважената част от
исковете. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК останалата част от дължимата
държавна такса и депозит за СМЕ и депозит за САТЕ, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от
Й. Ц. Ц. - Председател на съвета на директорите и Р. Б. - Изпълнителен директор, да заплати
на М. Л. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 6, на
основание чл. 432 КЗ сумата от 8 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Й Л. Т. от травматично
увреждане настъпило на 08.12.2018 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, който се покрива от ответника, ведно със законната лихва от
01.12.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 8 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., или за размера от 2 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от
Й. Ц. Ц. - Председател на съвета на директорите и Р. Б. - Изпълнителен директор, да заплати
на И. Л. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 4, на
основание чл. 432 КЗ сумата от 8 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Й Л. Т. от травматично
увреждане настъпило на 08.12.2018 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, който се покрива от ответника, ведно със законната лихва от
12
01.12.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 8 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., или за размера от 2 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от
Й. Ц. Ц. - Председател на съвета на директорите и Р. Б. - Изпълнителен директор, да заплати
на Х. Л. Г. с ЕГН **********, с адрес с. ххххххххх, област С., на основание чл. 432 КЗ
сумата от 8 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Й Л. Т. от травматично увреждане
настъпило на 08.12.2018 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен
риск, който се покрива от ответника, ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 8 000
лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., или за размера от 2 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от
Й. Ц. Ц. - Председател на съвета на директорите и Р. Б. - Изпълнителен директор, да заплати
на С. Л. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 60, на
основание чл. 432 КЗ сумата от 8 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Й Л. Т. от травматично
увреждане настъпило на 08.12.2018 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, който се покрива от ответника, ведно със законната лихва от
01.12.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 8 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., или за размера от 2 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на в
полза на Районен съд - Тетевен, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 960 лв.,
представляваща дължима държавна такса и депозити за САТЕ, СМЕ.
ОСЪЖДА Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38 ЗА, на адвокат Б. Ц., сумата в размер на 2800 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците М. Л.
П., И. Л. П., Х. Л. Г. и С. Л. П. в хода на първоинстанционното произвдоство.
ОСЪЖДА М. Л. П. с ЕГН **********, И. Л. П. с ЕГН **********, Х. Л. Г. с ЕГН
********** и С. Л. П. с ЕГН **********, да заплатят солидарно на основание чл. 78. ал. 3
ГПК, на Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от 190 лв.,
представляваща разноски по делото, сторени в хода на първоинстанционното произвдоство.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
13