№ 141
гр. П., 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201163 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-006796/29.06.2021г., издадено
от началник група в Сектор “ПП” – ОД на МВР – П., на ИВ. ЕН. Т. с
ЕГН**********, са наложени административни наказания:
глоба в размер 10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/;
глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, за това, че на
28.09.2020г., в 01.10 часа, гр. П., ул. Рила управлявал МПС – лек автомобил
„Рено Канго“ с рег. №*******, собственост на Ц.И.Д. с ЕГН **********, като
не носи свидетелство за регистрация на МПС, както и за това, че управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /регистрацията му е
прекратена служебно във връзка с чл.143, ал.15 от ЗДвП/– нарушения
съответно на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.140, ал.1от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от И.Т., с която моли издаденото наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно. Излага доводи за това, че отговорността
му е ангажирана за нарушения, които не могат да му се вменят във вина,
както и че при издаването на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила.
1
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. Г.Т., поддържа доводите в жалбата като
релевира и възражение за наличие на абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно, предвид издаването му
след изтичане на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е
участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 28.09.2020г., около 01.10 часа, в гр. П., свидетелят Б. М. Б. и П. В. Д.
– мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД на МВР – П., спрели за проверка в
района на дом №8 на ул. Рила водач на лек автомобил Рено Канго“ с рег.
№*******, движещ се в посока към ул. Бузлуджа. След преглед на
документите представени от него, полицейските служители установили
самоличността му – ИВ. ЕН. Т.. Предприели извършване на проверка за
употреба на алкохол, но същият отказал извършване на такава с техническо
средство. Въз основа издадения талон за изследване Т. се явил в МБАЛ „Р.
Ангелова“ АД, П. и дал кръвна проба за изследване. При извършеното
впоследствие химическо изследване се установила концентрация на алкохол в
кръвта му 1,24 промила.
Същевременно, при преглед на изисканите от водача документи
контролните органи констатирали, че същият не носи свидетелство за
регистрация на превозното средство. При извършена служебна справка в
информационните масиви на МВР установили, че автомобилът е собственост
на друго лице - Ц.И.Д. с ЕГН **********, както и че регистрацията на
превозното средство е прекратена служебно на основание чл.143, ал.15 от
ЗДвП, предвид това, че собственикът не изпълнил задължението си да
регистрира придобитото ППС в двумесечен срок .
Във връзка с тези констатации срещу И.Т. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение серия GA, №297867 от
28.09.2020г., като актосъставителят приел, че виновно са нарушени
разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето му актът бил предявен на
жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис. В
съдържанието на акта било отразено, че има възражения. Писмени такива не
били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
2
На 29.06.2021 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че
са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП и чл.175,
ал.3, пр.1-во от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на
И.Т. за установените нарушения по чл.100, ал.1, т.2 и чл.140, ал.1 от с.з.
Предвид установената концентрация на алкохол в кръвта му при
извършеното химическо изследване на взетите проби кръв,
административнонаказателното производство в частта за нарушението по
чл.174 от ЗДвП било прекратено, а материалите изпратени на съответния
прокурор, съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид: показанията на свидетеля Б. М. Б., както и писмените доказателства
- заверени копия на АУАН серия GA, №297867 от 28.09.2020г., заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, писмо, рег.
№115800-13787/11.08.2021г. на Началник сектор ПП, протокол на
медицинско изследване /приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба №
1/19.07.2017 на МВР, талон за изследване №075003, експертна справка №
163/01.10.2020г., свидетелство за регистрация, част II, № *********.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност,
съобразявайки възраженията и доводите на жалбоподателя, съдът констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи
законосъобразността на административнонаказателната процедура и
обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Тази последица безусловно произтича от пропускането на 6-месечния
давностен срок за издаването му, установен в чл.34, ал.3 от ЗАНН. Началото
на срока поставя датата на съставянето на АУАН /28.09.2020 г./, а в случая
наказателното постановление е издадено на 29.06.2021 г., т.е., три месеца след
изтичане на срока. По преписката няма данни производството да е спирано,
поради което горното обстоятелство представлява абсолютно основание за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Изтичането
на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН има за последица погасяване на възможността
на административнонаказващият орган да издаде наказателно постановление
и да наложи съответно административно наказание за деянията, констатирани
с акт серия GA, №297867 от 28.09.2020г. Отклонението от това изискване в
3
случая обуславя отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като
незаконосъобразен.
По отношение нарушението по т.3 от н.п. незаконосъобразността на
наказателното постановление произтича и от следното:
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за това,
че управлява МПС, собственост на друго лице, което не е регистрирано по
надлежния ред /регистрацията му е прекратена служебно на основание
чл.143, ал.15 ЗДвП/. Изложените в обстоятелствената част на акта и
постановлението фактически обстоятелства, относими към елементите от
състава на административнонаказателната норма, са недостатъчни от гледна
точка изискването в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и с оглед
проверка за обоснованост и законосъобразност на вмененото на Т.
нарушение. При описание на нарушението е отразено твърдение, че
регистрацията на превозното средство е служебно прекратена към момента
на проверката на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП поради това, че
собственикът не изпълнил задължението си да регистрира придобитото ППС
в двумесечен срок, но изобщо не е посочена датата, на която се е случило това
/със съответно отбелязване в автоматизираната информационна система на
КАТ/. Датата на служебно прекратяване на регистрацията не е изводима и от
останалите изложени обстоятелства, доколкото не е посочено в кой момент
собственикът е придобил въпросното ППС. Тези данни следва да се съдържат
в обстоятелствената част на акта и постановлението, не да се извличат от
събрани по делото доказателства, чиято функция е да подкрепят
нарушението, не да запълват с конкретно съдържание признаците от
състава му .
Поради това, съдебният състав приема, че актът и наказателното
постановление в тази част не отговарят на изискванията в чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е извършено. Допуснатата незаконосъобразност съществено
нарушава процесуалните изисквания и прави практически невъзможно
упражняването правото на защита на жалбоподателя – да разбере за какво
точно е привлечен към административнонаказателна отговорност и въз
основа на какви факти, за да може да проведе адекватна защита, особено след
като самият той не е собственик на превозното средство, във връзка с
управлението на което е наказан .
Изложените съображения относно констатираните нарушения на
процесуалните правила поотделно и в съвкупност обосновават отмяна на
обжалваното постановление на процесуално основание, поради което съдът
не обсъжда доводите на страните по съществото на спора – има ли извършени
нарушения, извършени ли са виновно от жалбоподателя и законосъобразно ли
е ангажирана отговорността му за тях.
4
Въпреки изхода на делото и обстоятелството, че жалбоподателят е
представляван от пълномощник, на когото е заплатил възнаграждение,
разноски не се присъждат, тъй като съответно искане не е направено.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №20-1158-
006796/29.06.2021г., издадено от началник група в Сектор “ПП” – ОД на МВР
– П., с което на ИВ. ЕН. Т. с ЕГН**********, с адрес гр. П., ул. Чавдар №1, са
наложени административни наказания: глоба в размер 10 /десет/ лв. на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата, както и
глоба в размер 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
/шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП за нарушения
съответно на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.140, ал.1от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. П. на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5