Решение по КНАХД №321/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. П. от [населено място], чрез „Еднолично адвокатско дружество – Детелин Ц.“, представлявано от адв. Д. Ц. от АК [населено място], против Решение № 50/08.03.2025г., постановено по АНД № 997/2024г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на измененото с посоченото съдебно решение Наказателно постановление № 31-0000160/05.11.2024г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО „АА“/ [населено място].

В съдебно заседание касационният жалбоподател Н. И. П., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният от него процесуален представител адв. Д. Ц.. Представено е писмено становище, в което са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение на Районен съд гр. Ловеч с искане за неговата отмяна, както и отмяна на обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление.

Ответникът по делото Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място] – В. С., редовно призован, се явява в съдебно заседание и изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като заявява, че поддържа изцяло становището, изразено пред първоинстанционния съд.

Окръжна прокуратура [населено място], не изпраща представител.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд гр. Ловеч е било издаденото от В. И. С. – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място], въз основа на АУАН № 138/17.10.2024г., Наказателно постановление № 31-0000160 от 05.11.2024г., с което на касатора в настоящото производство на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. чл. 101, ал. 4 във вр. Приложение 5, Част I, т. 5.2.3, б. „д“, изр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИТС/.

Административнонаказателната отговорност на Н. И. П., е ангажирана за това, че на 17.10.2024г., на път 301, км 48+000, до „Бонмикс“, в посока [населено място], управлява МПС „Мерцедес 1844 ЛС АКТРОС“ с рег. № [рег. номер] от кат. N3, собственост на „Чико“ ООД с прикачено на него ремарке ТЕКНОКАР ТОП 697 с рег. № [рег. номер] от кат. 04, като извършва обществен превоз на товари на територията на Република България с пътен лист номер 4/14.10.2024г. по маршрут [населено място] – [населено място], като при извършената проверка е било установено, че пътното превозно средство има един брой износена гума на трета ос от ляво, като неизправността е оценена като „значителна“, след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 5.2.3, причина за неизправност буква „д“, изречение 1, оценка графа 5 от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. При извършената проверка на 17.10.2024г. е бил съставен АУАН № 138 от същата дата, от М. Д. М. – инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място], в присъствие на свидетеля А. А. Д., посочен като очевидец на нарушението. Впоследствие е било издадено обжалваното Наказателно постановление № 31-0000160 от 05.11.2024г., с което на Н. И. П. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. чл. 101, ал. 4 във вр. Приложение 5, Част I, т. 5.2.3, б. „д“, изр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

С постановеното Решение № 50/08.03.2025г., постановено по АНД № 997/2024г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 31-0000160 от 05.11.2024г., издадено от В. И. С. – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място].

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по реда на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, установявайки правилно фактическата обстановка. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че АУАН и НП са съответно съставени и издадени от компетентни лица, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушението, за което е санкциониран Н. И. П. е безспорно доказано.

Настоящият касационен състав споделя така направените изводи от въззивният съд и счита, че същият правилно е приел, че АУАН е съставен от свидетеля М. Д. М., който работи на длъжност инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място], а Наказателното постановление е издадено от В. И. С. – Началник на ОО „АА“ [населено място], който е оправомощен за това със Заповед № РД-08-107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията – т. 6 от същата.

Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на АУАН и НП, че формално са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са налице задължителните реквизити. Както в АУАН, така и в НП се съдържа пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при което е извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени. Вмененото на касатора нарушение е индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По никакъв начин не е накърнено правото му на защита, надлежно упражнено с подаването на жалба пред съда. Съдът е извършил анализ на относимата законова регламентация, като е посочил, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. чл. 101, ал. 4 във вр. Приложение 5, Част I, т. 5.2.3, б. „д“, изр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Първоинстанционният съд е направил анализ на посочените за нарушени нормативни разпоредби и е достигнал до извод, че с поведението си жалбоподателят е нарушил същите. Правилно съдът е приел за неоснователно направеното възражение от адв. Ц., че не е ясно кой метод за измерване на протектора на гумата е използван при проверката. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е било установено, че проверката е била визуална, което е допустимо според Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Съдът е приел за неоснователно и друго възражение на адв. Ц. относно това дали констатираната неизправност е определена като значителна или опасна, като е посочил, че законодателят е предоставил право на преценка на контролните органи дали констатираната неизправност е значителна или опасна и в случая проверяващите и наказващият орган са приели, че неизправността е само значителна, но не и опасна, което е в полза на жалбоподателя. По този начин не може да се приеме, че е било нарушено правото на защита на санкционираното лице. Настоящият касационен състав напълно споделя изложените мотиви от въззивният съд, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да ги преповтаря.

С касационната жалба се възразява, че едва в съдебно заседание, при разпита на свидетелите, е станало ясно, че гумата е била с изцяло гладък протектор, което е абсолютно процесуално нарушение. Настоящият състав намира това възражение за неоснователно, тъй като както в АУАН, така и в Наказателното постановление, при описанието на нарушението е посочено, че има един брой износена гума, като тази неизправност е оценена като „значителна“. Това е достатъчно за индивидуализиране на нарушението и не е нарушено правото на защита на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен АУАН и впоследствие е санкциониран с административно наказание с издаденото наказателно постановление.

С представеното писмено становище преди открито съдебно заседание, адв. Цонев възразява, че приложимата санкционна разпоредба в случая е била разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 5 от ЗДвП, а не тази, по която е санкциониран жалбоподателя – чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП. Съдът не споделя така изложеното, тъй като именно чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП предвижда наказание за водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство като при констатирани значителни неизправности предвиденото административно наказание е глоба в размер на 200 лева. В конкретният случай е налице констатирана техническа неизправност на управляваното от касатора ППС по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а не нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Предвид това съдът намира направеното възражение за неоснователно.

Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие, в което е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Възприетата фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът се е позовал както на събраните писмени доказателства, така и на показанията на разпитаните свидетели М. М. и А. Д., чиито показания обосновано са кредитирани изцяло.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, при правилно установена фактическа обстановка, като съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай. И настоящият касационен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 във вр. §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Неправилно обаче в обжалваното решение въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията от този вид не се прилага чл. 28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП е обявена за противоконституционна от Конституционния съд на Република България в частта "28 и" – ДВ, бр. 38 от 2025 година.

По изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно. Предвид изхода на делото следва да бъде оставено без уважение направеното искане с касационната жалба за присъждане в полза на касатора Н. И. П. на съдебно-деловодни разноски за въззивната и касационната инстанции.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, втори касационен състав на Административен съд гр. Ловеч

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/08.03.2025г., постановено по АНД № 997/2024г. по описа на Районен съд гр. Ловеч.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане с касационната жалба за присъждане в полза на касатора Н. И. П. на съдебно-деловодни разноски за въззивната и касационната инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.