Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
07.08.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
14.07. |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Симона Иванова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело
номер |
481 |
по описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1300-000418 от 19.03.2020 г., издадено от Началник сектор ПП
към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на А.П.П. с
ЕГН **********,***, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3
000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за
извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят А.П.П. счита наказателното постановление
за незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че не е извършил описаното в
атакувания акт нарушение. Наказателното постановление страдало от съществени
пороци, а наложената санкция не била съобразена с тежестта на нарушението и
личността на нарушителя. Моли атакуваното постановление да бъде отменено като необосновано
и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че и акта
и наказателното постановление страдали от съществени процесуални нарушения.
Изтъква, че свидетелят по акта бил заместник директор на ОД МВР-Кърджали и той
разпоредил на подчинените му да съставят акт на жалбоподателя. Актосъставителят
не присъствал при установяване на нарушението, както изисквал ЗАНН. Нарушителят
имал възражения по съставения му АУАН, но това никъде не било отразено. Моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано, като на жалбоподателя се присъдят и разноските по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за
съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез
юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли
съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за
неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание
на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.03.2020 г. свидетелят Щ. М. се движел с личния си
автомобил по път I-5 в посока от гр.Момчилград към гр.Кърджали. Около 10.58
часа той спрял на червен сигнал на светофара, намиращ се в кв.„Веселчане“
гр.Кърджали. Тогава свидетелят Щ. М. възприел лек автомобил „БМВ“ с рег.№ К
4122 ВС, който също чакал на светофара, непосредствено пред него. При зелен
сигнал, водачът на автомобила „БМВ“ рег.№ К 4122 ВС тръгнал по бул.„Беломорски“
в посока към автогарата по начин, който не съответствал на нормалното поведение
на шофьор на пътя. Той форсирал двигателя и превъртал гумите на превозното
средство, с което създавал опасност за останалите участници в движението.
Виждайки това нарушение, свидетелят М. подал сигнал по телефона в ОДЧ на
РУ-Кърджали. Още същия ден полицейските служители установили водача на
автомобила „БМВ“ рег.№ К 4122 ВС, а именно А.П.П.. На 01.03.2020 г. в сградата
на РУ-Кърджали свидетелят В.Т. – мл. автоконтрольор в сектор ПП-Кърджали, съставил
АУАН срещу жалбоподателя за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. При
съставяне на акта присъствали жалбоподателят П. и свидетелят Щ.М.. Нарушителят
подписал и получил акта с възражение. Въз основа на така съставения АУАН, на 19.03.2020
г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на
основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни
наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Щ.М. и В.Т., които съдът кредитира изцяло;
показанията на свидетелката П.П., кредитирани отчасти; Акт за установяване на
административно нарушение от 01.03.2020 г., който като редовно съставен се
ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за
регистрация и собственост на лек автомобил „БМВ“ рег.№ К 4122 ВС; Писмо на
началник на РУ-Кърджали от 10.07.2020 г., съдържащо справка относно подаден
сигнал на 01.03.2020 г. за извършено нарушение от водач на автомобил „БМВ“
рег.№ К 4122 ВС; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, установяваща компетентността
на актосъставителя и на издалия наказателното постановление орган.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите Щ.М. и В.Т., защото са логични,
последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин
релевантните по делото факти. Свидетелят Щ.М. е очевидец на деянието и
категорично сочи, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал описаното
по-горе моторно превозно средство именно по начина, твърдян в акта и
наказателното постановление. Той подробно описва датата, мястото и посоката на
движение на автомобила „БМВ“, както и поведението на жалбоподателя като водач
на превозното средство по време на нарушението. Свидетелят В.Т. е полицейския
служител, извършил също проверка на нарушителя и съставил акта за установяване
на административно нарушение. Липсват каквито и да било основания съдът да
поставя под съмнение показанията на двамата разпитани свидетели М. и Т., които
кореспондират и с всички писмени доказателства по делото. Обстоятелството, че
свидетелят М. към датата на нарушението е служител на МВР и заема ръководна
длъжност не означава, че следва да бъдат изключени показанията му, които той е
дал под страх от наказателна отговорност. Настоящият състав не даде вяра на
показанията на свидетелката П.П. в частта им, в която се стреми да установи, че
жалбоподателят не е извършил нарушение на процесната дата. Свидетелката се
явява заинтересована, поради факта, че е в роднински отношения с жалбоподателя,
при което показанията й се явяват пристрастни, насочени към изграждане на
позиция в негова полза.
При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водача на моторно
превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Безспорно се установи по делото, че с поведението си на
процесната дата и място жалбоподателят е нарушил посочената норма. Той е бил водач на
МПС – лек автомобил „БМВ“ с рег.№ К 4122 ВС, като при управлението му е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Това
е така, тъй като при управление на автомобила, жалбоподателят е форсирал
двигателя и предизвиквал превъртане
на задвижващите колела на превозното средство. За това
поведение на водача А.П., с което той създавал опасност за останалите участници
в движението, не е имало каквато и да било обективна причина. Описаното
шофиране от страна на жалбоподателя в никакъв случай не може да бъде прието
като използване
на пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на
хора и товари. Деянието на жалбоподателя е извършено умишлено, при
пряк умисъл, като същият е съзнавал, че като водач на управляваното от
него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е
представа относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки гореописаните
маневри. Затова правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност. При дадената правилна
квалификация на извършеното административно нарушение законосъобразно е
приложена санкционната разпоредба на
чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3 000 лв. водач, който ползва
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в
единствено възможния по закон размер и срок и съдът няма правомощия да ги
намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция не
констатира да са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, които да опорочават
административнонаказателното производство. АУАН и наказателното постановление
са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Деянието е правилно
квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава
признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е било извършено, като
жалбоподателят е бил наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Нарушението
се явява напълно доказано от свидетелските показания на очевидеца М., както и от
съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Не
представлява процесуално нарушение съставянето на акта от мл. автоконтрольор В.Т.,
който не е присъствал при установяване на нарушението на място. АУАН е съставен
от актосъставителя Т., тъй като именно той е разполагал с необходимата
компетентност съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП. Изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН
(да са присъствали
при извършване или установяване на нарушението) се отнася
не за актосъставителя, а за свидетелите по съставяне на акта, като това правило
е било спазено. Не са допуснати процесуални нарушения и при връчване на АУАН на
нарушителя. Неотразяването в акта, че нарушителят е имал възражение не
представлява съществен порок, обосноваващ отмяна на наказателното постановление
само на това основание. Жалбоподателят е разполагал с възможността дадена му от
чл.44, ал.1 от ЗАНН – да направи писмени възражения по акта в тридневен срок от
подписването му. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е
взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1300-000418 от 19.03.2020 г., издадено от Началник сектор ПП
към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на А.П.П. с
ЕГН **********,***, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3
000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за
извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.П.П. с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: