№ 2221
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110127375 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА срещу И. Х. К., с
която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в общ размер на 942,34 лева – главница, от която сумата 906,53 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и
сумата 35,81 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в общ размер на 156,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
01.12.2017 г. до 27.10.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът И. Х. К. бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ФИРМА и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане
на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна
енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 35, находящ се в гр. София,
1
ж. к. „Лагера“, бл. 52, вх. Б, ет. 4, с абонатен № 209130, през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ФИРМА. През отоплителния сезон
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни
сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.01.2021 г. по ч. гр. д. № 54435 по описа за 2020 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил
в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника И. Х. К. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни. Прави възражение за погасяване на част от
претендираните вземания по давност. Възразява, че наследодателят му – Б.П.М.а не била
давала съгласие за сключване на договор между етажната собственост и ФИРМА за
извършване на услугата дялово разпределение. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира направените
по делото разноски.
Третото лице – помагач ФИРМА изразява становище, че предявените искове били
основателни и доказани, като не оспорва същите.
В съдебно заседание ищецът ФИРМА, редовно призован, се представлява от юрк. К..
Процесуалният представител поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът И. Х. К., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Л.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата
молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените срещу ответника
искове като неоснователни. Тъй като от заключението на съдебно-почерковата експертиза
било установено, че подписът в списъка на етажните собственици не бил изпълнен от
майката на ответника, то липсвало съгласие за възникване на облигационно отношение с
ищеца за доставка на топлинна енергия. На следващо място, по делото не били представени
доказателства дали и кога ответникът бил приел наследството на своя наследодател.
Поддържа направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на част от
претендираните вземания по давност. Претендира направените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач ФИРМА, редовно призовано, не изпраща представител.
2
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
От представен по делото нотариален акт за собственост върху жилище, построено
върху държавно място от ЖСК „Автопром“ – гр. София № 7, том ІV, нот. дело № 3148/1981
г. по описа на нотариус Петър Петров, с район на действие Софийски районен съд, се
установява, че на 11.02.1982 г. Х. И.ов К. придобил собствеността върху следния недвижим
имот, а именно: апартамент № 35, находящ се в гр. София, ул. АДРЕС. Видно от
удостоверение изх. № 68-00-1033/17/22.08.2012 г., издадено от „Географска информационна
система – София“ ЕООД, стар адрес АДРЕС и бул. „9.ІХ“, бл. 1012 (16-28) били идентични с
настоящ адрес АДРЕС. От две удостоверения за наследници изх. № РКС22-УФ01-1299 от
01.12.2022 г., издадени от Столична община, район „Красно село“, се установява, че
собственикът Х. К. починал на 14.08.2004 г. и оставил следните свои наследници по закон:
Бонка Петрова Ковачевска (съпруга) и ответника И. Х. К. (син). Съпругата Бонка
Ковачевска починала на 31.12.2017 г. и била наследена от ответника като неин единствен
законен наследник. По делото няма данни през исковия период правото на собственост
върху процесния имот да е било прехвърлено на трети лица или пък в тяхна полза да е било
учредено вещно право на ползване.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор № 2327 от 07.06.2002 г., сключен между ФИРМА и
етажната собственост, и протокол от 20.05.2002 г. от общото събрание на етажните
собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл. 52, вх.
Б в ж. к. „Лагера“ съществували още към 2002 г. Видно от протокол от 20.05.2002 г., общото
събрание на етажните собственици взело решение за сключване на договор с ФИРМА за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като
приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния
апартамент № 35 с абонатен № 209130 били отбелязани 2 броя радиатори, 2 броя
разпределители и 2 броя термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за праводателя на
ответника, чиято автентичност беше оспорена от неговия процесуален представител с
твърдението, че подписът не бил изпълнен от Б.П.М.а. В тази връзка с протоколно
определение от 09.11.2022 г. съдът откри производство по чл. 193 ГПК за оспорване
автентичността на списъка на етажните собственици в посочената част. По искане на
3
ответника беше допусната съдебно-графическа експертиза. Заключението на вещото лице е
прието от съда и не е оспорено от страните. От същото се установява, че подписът, положен
в графа „подпис“ под № 35 срещу името „Б.П.М.а“ в списъка на етажните собственици, не
бил изпълнен от Бонка Петрова Ковачевска (Манчева).
Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 07.06.2002 г. бил подписан
договор № 2327/07.06.2002 г. между етажната собственост в бл. 52, вх. Б, в качеството на
възложител, и ФИРМА, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят
възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили,
термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
сметки. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била
извършвана от ФИРМА, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата
(т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.
С договор № 144 от 29.07.2015 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от приложени по делото 3 броя индивидуални справки за отопление и топла
вода за периодите 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 2 броя главен
отчет от 11.05.2018 г. и 10.05.2019 г., топлинна енергия в процесния имот била начислявана
за отопление с 2 броя отоплителни тела с монтирани на тях уреди за дялово разпределение и
една щранг-лира в банята, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по
данни от един водомер. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от заключението на
изслушаната съдебно-техническа експертиза. Главните отчети съдържат подпис за
потребител.
Приети са като доказателства Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ФИРМА на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7
от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ФИРМА и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответникът да е изразил
несъгласие с тях и да е предложил на топлопреносното предприятие специални условия,
които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително
споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия
влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично
писмено приемане от клиентите на ФИРМА. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите
условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ.
стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми.
4
Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли
възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия
исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4
на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока
по ал. 2.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в сградата в режим на етажна собственост била постъпила
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в ежемесечни количества,
съгласно представена от ищеца справка за показанията на общия топломер. Топлинна
енергия се измервала в кВтч, като данните от общия топломер били отчетени към 0,00 часа
на първо число на месеца съгласно правилата. Отчетената енергия била разлика между
„ново“ и „старо“ показание на уреда. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.
„технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за
сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил
съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки
месец и същите следвало да се заплатят от потребителя. Вещото лице установило по
представените от ФИРМА отчети, че в процесния апартамент се разпределяла топлинна
енергия за отопление на имот от 2 броя отоплителни тела с монтирани на тях уреди за
дялово разпределение и една щранг-лира в банята по максимална оценка, за сградна
инсталация според пълния отопляем обем на апартамента и за битово горещо
водоснабдяване по данни от един водомер. От заключението се установява, че щранг-лирата
била тръбно отоплително тяло, общо за помещенията по цялата вертикала, което отдава
топлина от постъпващия в него топлоносител. При щранг-лирите нямало техническа
възможност за монтаж на уред за дялово разпределение и изключване на отделните имоти.
При тях инсталираната мощност се определяла по изчислителен път и се прилагала
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата съгласно Приложение към чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.). Общите части на сградата не се
отоплявали. Вещото лице установило, че топлинната енергия за сградна инсталация била
изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и в зависимост от пълния отопляем обем на
процесния имот – 141 куб. м. А количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода
били изчислени съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването (отм.). За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури
за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление,
като общата сума по фактури в размер на 1395,04 лева не включвала просрочени суми от
периоди преди процесния. Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен
5
№ 209130 било извършено съгласно действащите през съответния период цени на
топлинната енергия и възлизало общо на -488,44 лева (за получаване) за целия исков период.
А за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. дължимите суми по фактури възлизали общо
на 1326,73 лева, а изравняването на сумите за същия период било в размер на -458,20 лева
(за връщане). Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за имота на ответника
била определена съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и актуални цени
на топлинната енергия за периода. Измерването на потребеното количество топлинна
енергия в сградата в режим на етажна собственост през процесния период било извършвано
от общ топломер за търговски цели. Общият топломер в абонатната станция били обект на
метрологичен контрол и периодични проверки от лицензирани лаборатории през м. 07.2018
г. и м. 09.2021 г., като било установено, че уредът бил технически годен. Съдът намира, че
заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и извършена справка в счетоводството на
ищцовото дружество. От заключението се установява, че няма данни за извършени от
ответника плащания на претендираните от ищеца суми. Според заключението общата
стойност на изравнителните сметки за процесния период била в размер на -487,97 лева и
представлявала сума за получаване. Вещото лице установило, че от изравнителните сметки
нямало погасени задължения на ответника извън процесния период. Стойността на
потребената топлинна енергия с включени изравнителни сметки за исковия период
възлизала на 907,04 лева. Дължимите такси за дялово разпределение за процесния период
били в общ размер на 35,81 лева. Вещото лице изчислило, че законната лихва върху
претендираната главница, считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение
до 27.10.2020 г., била в размер на 149,40 лева върху сумата за топлинна енергия и 7,29 лева
върху стойността на услугата за дялово разпределение. Съдът намира, че заключението на
вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ФИРМА и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
6
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през част от исковия
период наследодателят на ответника – Бонка Петрова Ковачевска (негова майка) и самият
ответник били съсобственици на процесния имот, а след нейната смърт, настъпила на
31.12.2017 г. И. К. бил единствен негов собственик и като такъв притежавал качеството
„клиент на топлинна енергия“. Направените в тази насока възражения в отговора на
исковата молба се явяват неоснователни. Съгласно действащата към датата на възникване на
облигационните отношения между страните разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединена към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена на топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Придобивайки правото на
собственост върху имот в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, в която се ползва топлинна енергия за битови нужди, ответникът е
получил качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Няма
данни по делото, а и твърдения през исковия период това качеството да е било загубено
поради промяна на собствеността или учредяване на вещно право на ползване.
Този извод не се променя от обстоятелството, че списъкът на етажните собственици,
представляващ приложение към протокола от общото събрание за избор на ФИРМА за
фирма за дялово разпределение, не съдържа подпис за праводателя на ответника с оглед
установената неавтентичност на същия. Съгласието, изразено от етажните собственици в
този протокол, е не за топлоснабдяване на сградата, а за въвеждане на системата за дялово
разпределение в една вече топлоснабдена сграда. Т.е. този протокол е от значение за
възникване на облигационни отношения между етажните собственици и третото лице –
помагач, а не както твърди процесуалният представител на ответника – между етажните
собственици и ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия. Освен това
обстоятелството, че протоколът от общото събрание на етажните собственици не съдържал
подпис за праводателя на ответника, по никакъв начин не се отразява на валидността на
взетите на общото събрание решения. Съгласно чл. 112г, ал. 1 ЗЕЕЕ (отм.) дяловото
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради – етажна собственост се
извършва от топлопреносното предприятие или от търговец, определен от потребителите в
сградата. Начинът, по който се определя този търговец, е посочен в чл. 54, ал. 2, т. 3 Наредба
за топлоснабдяването (отм.) – по решение на общото събрание на етажната собственост по
реда на ПУРНЕС (отм.). Съгласно чл. 4, ал. 2 от Правилника за управлението, реда и
надзора в етажната собственост (отм.) (ПУРНЕС), в редакцията, действала към датата на
вземане на решението, общото събрание на собствениците може да взема решения, ако
присъстват поне ¾ от собствениците, а решенията се вземат с мнозинство от гласовете на
присъстващите на събранието собственици. В настоящия случай, видно от протокола, са
изпълнени изискванията както за кворум, така и за мнозинство. Следователно, решението на
7
общото събрание на етажните собственици било валидно взето, като били упълномощени
конкретни лица, които да сключат от името на етажната собственост договор с ФИРМА.
Праводателят на ответника е станал страна по това правоотношение в резултат на взетото от
Общото събрание на етажната собственост решение. В случай че собственикът е считал
решението на общото събрание за незаконосъобразно, то той е разполагал с пътя за защита,
уреден в чл. 13 и сл. ПУРНЕС (отм.). По делото няма данни собственикът на процесното
жилище да е упражнил това свое право, поради което решението на общото събрание е
влязло в сила и е станало задължително за всички етажни собственици в бл. 52, вх. Б в ж. к.
„Лагера“.
След смъртта на Бонка Петрова Ковачевска, настъпила в рамките на отчетния период,
ответникът И. К. наследил както процесното жилище, така и задълженията за неплатена
топлинна енергия, които били част нейното наследство, представляващо съвкупност от
права и задължения. На основание чл. 60, ал. 1 ЗН ответникът отговаря за пълния размер на
задълженията, с които е обременено наследството, доколкото е единствен законен
наследник на починалата Бонка Ковачевска. Неоснователни са възраженията, наведени от
процесуалния му представител, че не било установено дали И. К. бил приел наследството на
своята майка, поради което не носел отговорност за претендираните вземания. Разпоредбата
на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници
носят отговорността по чл. 60 ЗН от открИ.е на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството (вж. Решение №
437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г., ІІІ Г.О., ВКС ). Когато се оспори приемането на
наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска
приложението на чл. 51 ЗН. Оспорването обаче трябва да се основава на конкретно
правоизключващо възражение – че наследникът е вписал по предвидения в закона ред отказ
от наследството на починалото лице или че е приел същото по опис, като бъдат представени
доказателства в тази връзка по аргумент от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В първото по
делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника е навел само общото
оспорване, че не били представени доказателства за приемане на наследството на
починалата от ответника. При липса на конкретни възражения по това релевантно
обстоятелство, както и на подкрепящи ги писмени доказателства, настоящият съдебен
състав намира оспорването за неоснователно.
Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през
исковия период съществувало валидно облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Доколкото по
делото няма данни, а и твърдения между страните да е било сключено писмено
допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответника и приети от ищеца
специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат
публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда
определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е
8
типизирано без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните
клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния
период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответника. Ответникът, в
качеството му на купувач, се задължил да заплаща реално доставената му топлинна енергия
по определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите общи условия.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че
подпомагащата страна ФИРМА била избрана от потребителите в сградата – етажна
собственост в ж. к. „Лагера“, бл. 52 да извършва услугата дялово разпределение на общо
събрание, проведено на 20.05.2002 г. От представените по делото доказателства безспорно
се установява, че през исковия период индивидуалното отчитане в процесния имот било
извършвано именно от ФИРМА. Посоченото обстоятелство е видно както от представените
изравнителни сметки, така и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Липсват
данни по делото ответникът по някакъв начин да се е противопоставял на извършваното от
ФИРМА дялово разпределение. Ежегодно същият е осигурявал достъп на представителите
на посочената ФДР до собствения си имот, а последните изпълнявали поетия ангажимент
като отчитали индивидуалните топлинни разпределители в процесното жилище. С това
9
двете страни фактически потвърдили обвързаността си от договор за топлинно счетоводство
на разходите за отопление. Освен това съгласно трайната съдебна практика съществуването
или несъществуването на договорни отношения между потребителите на топлинна енергия и
топлинния счетоводител не се отразява на законосъобразното извършване на дяловото
разпределение.
От събраните по делото доказателства се установи още, че дължимата от потребителя
месечна сума за топлинна енергия била определена въз основа на прогнозна месечна
консумация и действащата за съответния период цена на топлинната енергия. След отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителната сметка от ФДР,
ищцовото дружество издавало данъчни дебитни и кредитни известия за разликата между
прогнозното и действително потребеното количество топлинна енергия в процесния имот.
Заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е, че сумата за
топлинна енергия за процесния имот, собственост на ответника, била определена съгласно
действащата към момента нормативна уредба и актуални цени на топлинната енергия, като
не е нужно да се преповтарят направените по-горе фактически изводи в тази насока.
Експертизата е извършена от лице с необходимите за случая специални знания.
Изчисленията на ФДР относно дължимата от И. К. сума за топлинна енергия през процесния
период според вещото лице са правилни. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) урежда техническите правила за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, но приложението на тези
правила не е от компетентността на съда, тъй като изисква специални знания в областта на
науката и техниката, каквито същият не притежава. Именно поради това беше назначена и
съдебно-техническа експертиза и доколкото по делото липсват доказателства, които да
поставят под съмнение правилността на изводите на вещото лице, съдът намира, че следва
да кредитира заключението му изцяло. Не бяха събрани доказателства за нарушаване на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) при определяне на
дължимата от ответника сума за топлинна енергия или пък за отопляем обем на имота,
различен от този, използван от ФДР. Ответникът не ангажира доказателства, че се е
възползвал от предвиденото рекламационно производство и е оспорил изготвените от
подпомагащата страна изравнителни сметки в предвидените срокове.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че през исковия период ответникът потребил топлинна енергия, чиято стойност
дължи на ищцовото дружество, поради което предявеният иск е установен в своето
основание. При определяне размера на вземането на ищеца по реда на чл. 162 ГПК съдът взе
предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление трябва да се приспаднат
сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от потребителя суми, а да
се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва да бъде уточнено още,
че се касае за изравнителни сметки само от исковия период. В тази насока от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от изравнителните сметки за
получаване няма погасени задължения на ответника извън процесния период.
10
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
собственост договор (който към процесния период е бил с изтекъл срок). За съда остава
неясно на какво основание ищецът претендира заплащане на стойността на извършената
услуга от потребителите и то в своя полза. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в договора по ал. 1
услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или
по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
На следващо място, следва да бъде разгледано възражението на ответника за
погасяване на част от вземанията на ищеца поради изтекла погасителна давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение
на претендирана главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е
приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”,
предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 05.11.2020 г. Следователно,
тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
05.11.2017 г. От представените по делото фактури се установява, че последната фактура,
чийто падеж е настъпил преди 05.11.2017 г., а именно на 15.10.2017 г., е тази за месец август
2017 г. Това означава, че претендираните месечни суми за периода от 01.05.2017 г. до
31.08.2017 г. са погасени по давност. Непогасени по давност се явяват вземанията за периода
от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., които по прогнозни данни (фактури) съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза са в общ размер на 1326,73 лева. От тази
сума следва да бъдат приспаднати изравнителните сметки за възстановяване, които съгласно
същото заключение възлизат общо на -458,20 лева. Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза в периода, непогасен по давност, няма извършени от страна на
ответника плащания. Или общо задължението за топлинна енергия, непогасено по давност,
възлиза на 868,53 лева, до който размер предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер
от 868,53 лева до пълния предявен размер от 942,34 лева, както и за периода от 01.05.2017 г.
до 31.08.2017 г. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
11
законната лихва от деня на забавата.
Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар
давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност са вземанията за
мораторна лихва върху погасените по давност суми за топлинна енергия, поради което в
тази си част искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. За
задълженията за топлинна енергия от непогасения по давност период, а именно от
01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. приложими са Общите условия от 2016 г., съгласно които
лихва за забава не се начислява върху прогнозните сметки, а само върху общата
изравнителна сметка, ако стойността й не е заплатена в срока по ал. 2 на чл. 33. А съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия стойността на общата фактура следва да бъде заплатена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Следователно, задължението по
първата обща фактура от процесния период е станало изискуемо на 14.09.2018 г., поради
което считано от следващия ден – 15.09.2018 г. ответникът е изпаднала в забава. Или, И. К.
дължи мораторна лихва върху непогасената по давност главница за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г., която на основание чл. 162 ГПК и Приложение № 1
към заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът изчисли на 145,48 лева.
Поради изложените по-горе съображения лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение не следва да се начислява.
С оглед изложеното дотук, искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 145,48 лева и за периода от
15.09.2018 г. до 27.10.2020 г. За разликата над уважения размер от 145,48 лева до пълния
предявен размер от 156,69 лева, както и за периода от 01.12.2017 г. до 14.09.2018 г. искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, но не е
представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е
извършило разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за внесена държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от
ответника, а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са
следните: 75 лева за довнесена държавна такса, 450 лева за депозити за вещи лица и 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид даденото в т.
12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС
решение, ответникът И. Х. К. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
сумата в общ размер на 653,58 лева, представляваща направените в заповедното и в
исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
12
Процесуалният представител на ответника също е поискал присъждане на направените
по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В последния са посочени 300
лева за депозит за вещо лице и 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В исковата
молба е направено изрично възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение. Доколкото същото е в минимален размер, определен съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че не следва да бъде редуцирано. С оглед изложеното,
предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът ФИРМА следва
да бъде осъден да заплати на ответника И. Х. К. сумата в общ размер на 46,42 лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за депозит за вещо лице и
заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
С оглед направеното от ищеца в исковата молба искане за присъждане на разноски по
компенсация, ответникът И. Х. К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца ФИРМА
разноски в общ размер на 607,16 лева съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, срещу И. Х. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. „АДРЕС, както следва: по иска с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ
за сумата 868,53 (осемстотин шестдесет и осем лева и 53 ст.) лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к.
„Лагера“, бл. 52, вх. Б, ет. 4, с абонатен № 209130, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.11.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 145,48 (сто четиридесет и пет лева и 48 ст.) лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 27.10.2020
г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 14.01.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 54435 по описа за 2020 г. на Софийски районен
съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над
уважения размер от 868,53 лева до пълния предявен размер от 942,34 лева, както и за
периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г., а иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 145,48 лева до пълния предявен
размер от 156,69 лева, както и за периода от 01.12.2017 г. до 14.09.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, И. Х. К., ЕГН **********, с
13
постоянен адрес гр. София, ж. к. „АДРЕС, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, сумата 607,16 (шестстотин и седем
лева и 16 ст.) лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства
съдебни разноски за внесена държавна такса и депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете по компенсация.
Решението е постановено при участието на ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов” № 3,
представлявано от управителя Милена Пенкова С. и прокуриста Силвия Маринова
Станчева, като трето лице – помагач на страната на ищеца ФИРМА по предявените от него
искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 54435 по описа за 2020 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14