Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Normal; С определение № 1347/8.7. 2015 г. по гр.д. №839/2015 г. на ГОРС е оставен без разглеждане предявения иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ на „Е.ОН Б П.” и чл.294 ал.1 от ТЗ във вр. чл.86 от ЗЗД от страна на „Е. П.”/предишно „Е.ОН Б П.”/, с ЕИК:, със седалище и адрес на управление: гр.В., против М. С. С. за приемане за установено, че М. С. С. дължи на „Е. П.” по Заповед №812 /24.04.2015г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№593/2015г. на ГОРС: сумата 1194.70лв., представляваща стойността с ДДС на доставена, потребена и неотчетена със СТИ/електромер №39514290, при място на потребление - гр.Г.О. ул.“М.”№3 В.2 А.2 и незаплатепа ел.енергия в размер на 6336.00kWh за периода: 31.10.2011г.-27.04.2012г., съгласно Констативен протокол №0049367/27.04.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2015г. до окончателното и изплащане; сумата 365.32лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане, начислена върху главницата, за периода: 27.04.2012г.-26.04.2015г.С определението е прекратено производството по делото. Недоволно от определението е останало „Е. П.” В., което го обжалва, като твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че е налице сила на присъдено нещо между страните относно заявеното вземане и че не е налице преклузия на възраженията и основанията, на които се дължи сумата- главница и лихва. Моли да се отмени обжалваното определение. По частната жалба е постъпил отговор от другата страна, в който се твърди ,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Твърди се ,че жалбата е неоснователна. Излагат се съображения, че предявения иск е недопустим, тъй като с решение № 595/11.10. 2012 г. на ГОРС и решение № 137/18.4. 2013 г. на ВТОС е прието за установено ,че М.С. не дължи на дружеството начислената като корекция на потребена електроенергия за процесния период. Претендират се разноски. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното определение ГОРС се е произнесъл по повод предявения иск от „Е. П.” против М. С. С. за относно установяване на вземане по издадена Заповед №812 /24.04.2015г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№593/2015г. на ГОРС за сумата 1194.70лв., представляваща стойността с ДДС на доставена, потребена и неотчетена със СТИ/електромер №39514290, при място на потребление - гр.Г.О. ул.“М.”№ В.2 А. и незаплатепа ел.енергия в размер на 6336.00kWh за периода: 31.10.2011г.-27.04.2012г., съгласно Констативен протокол №0049367/27.04.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2015г. до окончателното и изплащане; сумата 365.32лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане, начислена върху главницата, за периода: 27.04.2012г.-26.04.2015г. След служебна справка ГОРС е констатирал, че с решение № 595/11.10. 2012 г. по гр.дело№1100/2012г.на ГОРС /потвърдено с решението по в.гр.дело№156/2013г. ВТОС/ е прието за установено по предявен иск от M С. С. по отношение на „Е. П.” иск, че не дължи на дружеството сумата 1194.70лв. с ДДС, начислена по партида с клиентски.№* и абонатен№*, за консумирана ел.енергия за периода: 31.10.2011г.-27.04.2012г., за обект: недвижим имот, находящ се в гр.Г.О. ул.”M”№ В.В, съгласно справка за корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическата енергия на основание чл.38 ал.3 т.2 от Общите условия на ДПЕЕ, обективирана в дебитно известие№*/04.05.2012г. Във връзка с това съдът е приел, че съгласно чл.299 от ГПК, е налице спор, разрешен с влязло в сила решение, който не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, тъй като отреченото с влязлото в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни. Съдът е приел, че е налице отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на настоящия иск, че искът се явява недопустим,поради което производството по делото е прекратено. Въззивният съд напълно споделя становището на районния съдия и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед изложеното въззивният съд счита ,че жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно законосъобразно и мотивирано. При този изход на спора следва да се присъдят на ответника по жалбата разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 1347/8.7. 2015 г. по гр.д. №839/2015 г. на ГОРС. ОСЪЖДА „Е. П.”, с ЕИК:, гр.В., район „В. В.” В. Т.-Г, бул.”В. В.”№2., да заплати на М. С. С. с ЕГН*, от гр.Г.О. ул.„М.”№3 В.2 А.2, направени разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение Определението може да се обжалва пред ВТАС в едноседмичен срок от съобщаване на определението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |