Р E Ш Е Н И Е
№ 86
гр.Плевен, 10.02.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети януари две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 15 по описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260126
от 5.11.2020 г., постановено по нахд № 1878/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 3823606 на ОД на МВР – Плевен, с
който на Й.М.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4, във връзка с
чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 27.07.2020 г. в
08,45 часа извън населено място, път І-3 (Бяла-Ботевград) км.108+675, с посока
на движение към гр.Д. Д., с лек
автомобил ***с рег.№ ***, чийто собственик е Д., е извършено нарушение за
скорост, като при разрешена стойност на скоростта 90 км/час е установена 122
км/час – превишена стойност на скоростта 32 км/час.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Й.М.Д., който счита същото
за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и
материалния закон, както и при неправилно възприемане на фактите и неправилно
тълкуване на събраните и надлежно приобщени по делото доказателства. Поддържа
изцяло наведените в първоначалната жалба подробни доводи, като добавя, че съгласно
чл.13, ал.1 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН, съдът, в пределите на своята
компетентност, е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на
обективната истина. Намира, че районният съд е нарушил това изискване, тъй като
е постановил процесното съдебно решение без да се е съобразил с доказателствата,
приложени от АНО към преписката по делото, както и при отказ да събере
необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. Твърди, че оспорваното
съдебно решение не почива на събраните и представени по делото доказателства,
установяващи безспорни обстоятелства за неспазване на материалния закон и
процесуалните правила от АНО при издаване на атакувания Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
с-я К № 3823606 на ОДМВР - Плевен, и в този смисъл следва да бъде отменен като
незаконосъобразен. Сочи, че извън пределите на своята компетентност въззивният
съд е „допълнил“ атакувания административен акт по отношение на един от
съществените му реквизити, а именно - местопроизшествието. Намира за напълно
необяснимо анализирането на доказателството Протокол за проверка на мобилната система
за видеоконтрол СПУКС (ARH CAM SI) № 11743cd. Сочи, че липсват каквито и да
е данни към датата, на която му се вменява да е извършил нарушението, същото да
е било годно. Според касатора изцяло в тежест на административно-наказващия
орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като
именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.
84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в
случая нарушителят) би трябвало да се счита за невиновен до доказване на
противното. Твърди, че несъбирането на всички доказателства, спомагащи за разкриване
на обективната истина, водят до незаконосъобразност на проведеното
производство, налагащо отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за
ново разглеждане. Счита, че електронният фиш не отговоря на изискванията на
чл.189, ал. 4 ЗДвП, който регламентира изрично необходимите елементи, които
съдържа последния, а именно „Електронния фиш съдържа данни за: териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото
е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби....”. Сочи, че в случая, видно от обжалвания електронен фиш, на
гърба на който липсва снимка с
координати на мястото, на което е било поставено използваното
автоматизирано техническо средство, не е направено точно описание на мястото,
където е установено нарушението, както и не е направено описание на нарушението,
което ограничава правото му на защита, тъй като е лишен от възможността да
разбере на кое място се твърди, че е извършил вмененото му нарушение и обстоятелствата,
при които е извършено последното, както и основното обстоятелство: движил ли се е с констатираната скорост в
зона на ограничение на скоростта, като твърди, че това не е така. Изразява
несъгласие с фактическите констатации, приети в Електронния фиш за
налагане на глоба, където е посочено, че МПС л.а. ***, с peг. номер ****на 27.07.2020
год. в 08:45 часа в „Главен път 1-3 (Бяла - Ботевград) км. 108+675, с посока на
движение гр.***, се е движило с превишена скорост от 122 км.ч. Посочено е, че
скоростта е установена с техническо средство СПУКС (ARH CAM SI) № 11743cd, а по делото АНО е
представил писмени доказателства относно техническо средство с друго
наименование и обозначение. В
заключение моли съда да отмени решението и да отмени електронния фиш или да
върне делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът Областна дирекция на МВР – Плевен в съдебно
заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на Д. е съставен електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система Серия К № 3823606 за това, че на 27.07.2020 г. в 08:45 часа извън
населено място, път I-3 (Бяла – Ботевград) км.108+675 с посока на движение към
гр. Д.Д.. Нарушението е установено и заснето с АТСС СПУКС ARH CAM S1 и отчетен
толеранс от минус 3 км/ч. с МПС „***” вид лек автомобил рег. № ****е извършил
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
№11743cd. Разрешената стойност на скоростта е 90 км/ч., установената стойност
на скоростта е 122 км/ч., превишаването на разрешената скорост е 32 км/ч.
Съдът приел за установена описаната в
ЕФ фактическа обстановка въз основа
на писмените доказателства по делото.
В конкретния случай административното
производство според въззивния съд е било проведено в съответствие с разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Изложил съображения, че ЕФ съдържа всички изискуеми
реквизити, разписани от закона, както и че не са ангажирани доказателства Д. писмено да е
декларирал, че установеното на 27.07.2020 год. движение на автомобила с
превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е направено при управление
на автомобила от друго лице, каквато възможност е предвидена с разпоредбата на
чл.189, ал.5 от закона. Направил извод на това основание, че правилно е
ангажирана отговорността на Д., по аргумент от чл.188, ал.1 от ЗДП, в
качеството му на собственик на МПС, което установил от Справка АИС „Регистрация МПС“ относно
собственост на МПС.
Съдът приел, че скоростта на движение
на автомобила на Д. е установена с помощта на “средство за измерване” по
смисъла на §1, т. 27 от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията,
техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да
се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече
технически средства, каквото средство представлява преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1 с фабр. №11743cd. Позовал се на приобщеното към доказателствената съвкупност
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126/07.09.2017г. на БИМ, според което процесното удостоверение е със
срок на валидност до 07.09.2027 год. , и на протокол за използване на АТСС рег.
№316р-24693/31.07.2020г., съобразно който процесното АТСС е годно за използване
до 16.10.2020г. и съответно към датата на установяване на процесното нарушение
- 27.07.2020 год., резултатите от направеното с посоченото средство за
измерване приел за необорени. Изложил доводи, че нарушението е установено и
заснето с АТСС по смисъла на §6, т.65.
от ЗДвП , в случая с АТСС СПУКС ARH CAM S1 с фабр.№11743cd, което съставлява
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, която съставлява одобрен тип средство за
измерване и е годно за експлоатация до 16.10.2020 г., видно от протокол №66-С-
ИСИС от дата 16.10.2019г. Съдът посочил, че изискването на
чл.165,
ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване местата за контрол по спазването на правилата
за движение от всички участници в движението, чрез поставяне на пътни знаци на
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на правилата за
движение, чрез автоматизирани технически средства или системи, с изменението на
Закона с ДВ, бр.54/2017г. е отпаднало, тоест преди датата на констатираното
нарушение. Съдът изложил доводи, че в съответствие с изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол
на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи,
обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г., изм. и доп. бр.6 от 16.01.2018г., в сила от
16.01.2018г., АТСС е правилно експлоатирана, поради което и производството по
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя чрез
издаването на ел.фиш, е протекло при спазване на установените процесуални
правила. Констатирал, че по делото е приложен протокол съобразно изискването на
чл.10 от Наредбата , според който протокол процесното АТСС е функционирало при посочения
автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 08.30 до 15.00 ч., в рамките на който е извършено и
процесното нарушение, като изрично е записано общо ограничение за скоростта 90
км., с посока на движение на контролираните МПС от с. Г. Д. към гр.***. От този
протокол съдът установил, че АТСС е монтирана в режим на измерване стационарен,
на 1 К – първокласен път. В момента на заснемане на процесното нарушение
техническото средство е работело в режим, при който се измерва скоростта на
приближаващия се трафик. На снимка №11743СD/01365 /клип №34754/ от 27.07.2020г.
лек автомобил „***”, с рег. № ****е заснет като приближаващ се към обектива на
камерата. Автоматизираното техническо средство или система е преминало
метрологична проверка – Протокол №66-С-ИСИС от дата 16.10.2019г. и е годно за
експлоатация до 16.10.2020г. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта
в км/ч, които за пътно превозно средство от категория „В“ за населеното място е
50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., по автомагистрала – 140 км/ч., а по
скоростен път 120 км.ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак. В процесния случай приел за безспорно установено от приобщените
по делото доказателства, че процесният лек автомобил се е движил в извън
населено място със скорост 122 км/ч., тоест с 32км/ч. над допустимата скорост.
Констатирал, че в с съответствие с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на
Д. е наложено наказание глоба в законоустановения размер. На тези основания
съдът потвърдил оспорения ЕФ.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на Д. деяние. Ето
защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция. В този смисъл касационната инстанция, по
аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК напълно
споделя изложените от въззивния съд мотиви
и препраща към тях, за да обоснове решението си.
Както
правилно е констатирал и РС, нарушението е извършено на 27.07.2020 год. С изменението на разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.,
бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при
констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това изменение единственото изискване, за да
се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС по смисъла на § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, според която те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Не се спори и се установява от доказателствата, приобщени по делото на
РС, че превишението на скоростта на процесния автомобил е установено с ATCC
СПУКС ARH
CAM S1 11743cd и това изрично е записано
в електронния фиш. Последното, видно от
Удостоверение №17.09.5126 на л.11
от въззивното дело и от снимката към протокола на л.21, съставлява преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1. Последното измерва
скоростта в автоматичен режим и не е монтирано в патрулен автомобил, а е
разположено на пътя. Устройството
съставлява одобрен тип средство за измерване със срок на валидност от 7.09.2017
год. до 7.09.2027 год., видно от удостоверението на л.11 от въззивното дело, и
е годно за експлоатация
от 16.10.2019 год. до 16.10.2020 год., видно от отбелязването в протокола на 20
от делото на РС. В настоящия казус от доказателствата по делото се установява,
че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата в приложимата
към датата на извършване на нарушението редакция-ДВ, бр. 6 от 2018 г. 
, в
сила от 16.01.2018 г.нарушението да е установено с АТСС, пуснато на пазара и в действие по реда
на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип и вписано в
регистъра на Българския институт по метрология. По делото на л.20 е приложен и
Протокол рег.№316р-24693/31.07.2020 год.
за използване на автоматизираното техническо средство или система на дата 27.07.2020
год., като изрично е отбелязано в протокола мястото за контрол- Първокласен път
I-3
/Бяла-Ботевград/, км.108+675, като в скоби изрично е посочено кантон Водно
строителство. Първокласен път I-3 /Бяла-Ботевград/, км.108+675 е изписано и в самия ЕФ и в
снимката към същия. В този смисъл и противно на оплакванията за непосочване в
ЕФ на мястото на нарушението, същото е описано изчерпателно, с всички негови
индивидуализиращи белези за извън населено място, където на практика не
съществуват административни адреси, а участъкът от пътя се обозначава чрез
отбелязване на начало и край чрез съответните километри, в които започва и
свършва участъка от пътя, на който е извършено нарушението. Иначе те са част от
републиканската пътна мрежа-чл.3, ал.2 от ЗП, и те, видно от чл.4 и чл.5 от с.з.
се различават от пътищата в населените места, които са в границите на
урбанизираните територии и селищните образувания. Описана е и в протокола, и в
самия ЕФ посоката на движение- към гр.Д. Д.,
режима на измерване-С, което означава стационарен, начало и край на работа- от 08,30
до 15,00 часа, номерата на първото и последното статично изображение/видеозапи-0136508
до 0136807, брой установени нарушения с АТСС-60. Следователно, протоколът за
деня на работа на АТСС е съставен съобразно изискванията на приложението към
чл.10 от Наредбата, в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд, като към
него е приложена и снимка на разположението на самото АТСС съобразно чл.10,
ал.3 от Наредбата. С оглед на това, като взе
предвид събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела процесното нарушение
на 27.07.2020 год.08,45 часа е правилно експлоатирана, поради което
и производството по ангажиране на административно-наказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на
установените процесуални правила. В случая, противно на оплакванията
в жалбата, отговорността на касатора законосъобразно е ангажирана чрез издаване
на електронен фиш, а не чрез съставяне на АУАН и НП, тъй като електронни фишове
не се издават единствено при констатиране на нарушения, установени с мобилни
АТСС във време на движение, какъвто не е настоящия случай. АТСС не е било в
движение върху автомобил, а е било разположено стационарно на участък от пътя.
В този смисъл е неоснователно оплакването за липса на конкретизация при
посочване на мястото на нарушението.
Изискването
на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на пътни знаци на
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи, отпадна с
изменението на Закона с ДВ, бр.54/2017
год., т.е. преди извършване на нарушението.
Не съставлява отменително основание и
обстоятелството, че в процесния електронен фиш не е посочен конкретен
административно наказващ орган и не е посочена
датата на съставянето му. Единствените изисквания на разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по отношение на разпоредбата на
чл. 47 от ЗАНН е електронният фиш да
съдържа данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. По
отношение на ел.фиш не съществува изискване да бъде подписан от съответно
длъжностно лице. Логиката на закона е, че изявлението, обективирано върху
електронния фиш, съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху
технически носител данни, които единствено се отпечатват така, както са
запаметени от самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато
се прави посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и
целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на
чл.189 от ЗДвП - да се елиминира субективният човешки фактор при установяване
на конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите
посредством техническо средство. В този смисъл по въззивното дело на л.12-13 е
приобщена Заповед №316з-3923/23.11.2018 год.на Директора на ОД на МВР-Плевен,
по силата на която е определено мястото на записване и архивиране на
информацията със запаметените от АТСС данни, служителите от системата на МВР,
на които е осигурен достъп за четене,
обработване и въвеждане в системата АИС. Посочените в заповедта служители
са преминали обучение на два етапа-теоретичен и практически според данните в
протокол №316р-5402/8.02.2018 год. на л.24и протокол на л.25. Служителят в
системата на МВР, който е обработил нарушението според данните в таблица на
л.14, е сред изброените, преминали обучение и описани в Г.те два протокола. В
случая с конкретна правна норма-чл.189, ал.4 от ЗДвП законът е разписал
изчерпателно и лимитивно реквизитите на издавания ЕФ и сред тях не фигурира
изискване за посочване на конкретен административно наказващ орган и дата на съставянето му.
Не съществува изискване в
ЗДП електронният фиш да съдържа датата, на която е издаден. Вярно е, че по силата
на чл. 189, ал.
11 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ ЕФ е приравнен на
влязло в сила НП, но само относно правното му действие, като относно неговите
реквизити следва да се съблюдава единствено разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП. Датата на издаване на един санкционен акт има значение с
оглед съблюдаване спазването на давностните срокове, в случая от значение за
продължителността на административнонаказателното преследване. Тъй като ЕФ не
може да се генерира от съответната система преди датата на констатиране на
самото нарушение, а винаги е последващ извършването на нарушението, следва да
се има предвид, че считано от датата на извършване на нарушението -27.07.2020
год. до настоящия момент не е изтекъл срокът за административнонаказателно
преследване по смисъла на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.80, ал.3 и чл.80, ал.1,
т.5 от НК. Не е изтекла и абсолютната погасителна
давност за извършеното деяние по чл. 80, ал 1, т. 5
от НК, вр. с чл. 81, ал 3 от НК.
В
ЕФ е налице и точно и ясно
описание на нарушението по начин, позволяващ да се разбере ясно и недвусмислено вмененото
нарушение. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които очертават
конкретен състав на предвидено в закона административно нарушение. В случая
съставът на посочената като нарушена
разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП изисква установяване и посочване на вида на
пътното превозно средство, конкретния
размер на ограничението в пътния участък, установената скорост на движение на
автомобила и мястото (населено, извън населено, автомагистрала), където е
установено. Вида на превозното средство изрично е описан в издадения ЕФ-
МПС-лек автомобил, като са посочени марката, модела и регистрационния номер.
Леките автомобили са от категория В по
смисъла на чл.21, т.3 от ППЗДП и за тях ограничението на скоростта извън
населено място съобразно чл.21, ал.1 от ЗДП е 90 км./час. От друга страна, превишението
на скоростта представлява зависимост
между въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на
движение. Всички тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са
достатъчни, за да се счете, че е налице съставомерно деяние. Описана е и
конкретната нарушена разпоредба на правилата за движение по пътищата-чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДП, наред с посочената
разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДП. Първата от тези разпоредби
регламентира конкретното нарушение и предвиденото наказание с оглед конкретния
размер на констатираното превишение на допустимата скорост.
Налице е и
съответствие между отразеното в
описателната част на ЕФ относно конкретната скорост на движение на МПС и
отразеното в приложения снимков материал. Действително, установява се от
отразеното върху снимката, отпечатана от заснетия клип, че установената скорост
на движение е 126 км./час, а в ЕФ е посочена скорост от 122 км./час, но в ЕФ е
посочена и причината затова-отчетеният толеранс на измерената скорост от минус
3%. При това положение е ясно получаването на стойността на превишението на
скоростта, отразено в ЕФ, а именно 32 км/ч. Съпоставянето на данните, отразени
в ЕФ и в разпечатката на снимката, заснета с АТСС, сочат на пълно съответствие.
При това , дори след приспадане на толеранса, не се променя правната
квалификация на деянието и съответно-предвиденото
наказание и санкционната норма. Приспадането на този
т.на.“толеранс“ , който при това е в полза на касатора, вече е нормативно
закрепен в разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в редакцията на нормата ,
публикувана в ДВ, бр. 6 от 2018
г. , в сила от 16.01.2018 г. Съгласно последната, при съставяне на акт за
установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на
наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост, от измерената от АТСС скорост се приспада
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(ДВ, бр. 98 от 2003 г.). И именно защото в разпоредбата е посочено, че от
измерената скорост „се приспада“, нормата не може да се тълкува в смисъл, че
към измерената скорост може да се прибави 3 км/процента. .
Касационната
инстанция намира, че от приобщените по делото доказателства е доказано и авторството на вмененото на Д. нарушение. Именно последният е собственик
на управляваното МПС по данни от справката на л.26 от делото и на това
основание е административнонаказателноотговорно лице по аргумент на чл.188,
ал.1, изречение второ от ЗДП. Неоснователна е и оплакването за липса на
приложена снимка на заснетото нарушение-неразделна част от ЕФ. Такава е
приложена на л.10 от въззивното дело и върху снимката е изписана локацията на
мястото и други индивидуализиращи данни.
Ето защо
касационната инстанция преценява подадената жалба като неоснователна, а
оспореното решение –като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да
се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260126 от 05.11.2020 г., постановено по нахд № 1878/2020 г. на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/