РЕШЕНИЕ
№ 1209
гр. Варна, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110201443 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. С. С. срещу Наказателно постановление №
24-0442-001791 от 17.02.2025 г., издадено от началник на сектор в 04 РУ -
Варна, с което на жалбоподателя на основание разпоредбата на чл. 184, ал. 5
вр. чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 106 ЗДвП.
Жалбоподателят К. С. Апостолов чрез адв. П. В. в жалбата навежда
доводи за нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря
на действителното фактическо положение. Сочи, че нарушение е извършено
от водача на автомобила, а не от собственика на животните. Отправено е
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на
сторените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, явява се лично и с процесуалния си представител адв. П. В., който
моли за отмяна на наказателното постановление. Излага съображения, че
1
полицейските служители са пристигнА. след повече от един час на мястото на
произшествието и са съобразили фактите, които са им представени от
заварените на място лица. Твърди се, че за избягване на инциденти са взети
множество мерки – на място е имало ограничение на скоростта, легнал
полицай, кукла полицай, мигаща светлина на автомобил и на последно място
четири човека са пазили животните, за да не настъпи произшествие. Твърди
се, че вина за произшествието има водачът на автомобила – св. П. И., която е
шофирала с превишена скорост. Сочи, че произшествието е настъпило в
светлата част на денонощието, което наред със създадената организация за
превеждането на животните, са обстоятелства, които изключват отговорността
на жалблоподателя.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна –
началникът на сектор в 04 РУ - Варна, редовно призован, не се явява, не се
представлява. По делото са постипили писмени бележки от гл. юрисконсулт
Катя Лукова, процесуален представител на въззиваемата страна, в които е
изложено становище за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззивната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 10.12.2024 г. около 17,40 часа св. П. Н. И. управлявала лек автомобил
„Тойота Айго“ с рег. № В 2443 ТА на ул. „Хан Кубрат“ в с. Здравец, обл.
Варна
В същото време и на същото място св. И. Б. И., св. Н. Б.а И., Н. И. и
жалбоподателят К. С. С. прибирА. от паша стадо с крави, собственост на
жалбоподателя. Отзад зад стадото били св. И. И. и св. Н. И. И. била до куклата
полицай и сигнА.зирала на автомобилите, че преминава стадото. От страната
на гр. Варна бил собственикът на животните – жалбоподателят К. С. С..
В един момент една от кравите се озовала на пътното платно, като св. П.
2
И. я ударила с управлявания от нея автомобил.
На място пристигнал. св. А. М. Б., полицейски служител в 04 РУ –
Варна, който съставил АУАН на водача на автомобила – св. П. Н. И., и на
собственика на удареното животно, за извършени нарушения на ЗДвП.
Срещу съставения АУАН е било депозирано писмено от жалбоподателя,
чрез адв. П. В., в което били изложени идентични като в съдебното
производство съображения за липса на извършено от жалбоподателя
административно нарушение.
На 17.02.2025 г. началникът на сектор в 04 РУ – Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал
обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на св. А. М. Б., св. П. Н. И., св. И. Б.
И. и св. Н. Б.а И.; писмени доказателства и доказателствени средства –
справка за нарушител/водач, заповед на министъра на вътрешните работи, 2
бр. писма от 04 РУ – Варна и АУАН.
НА.чието на крава на пътното платно на процесното място се установява
от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които са вътрешно
непротиворечиви, последователни и логични, а освен това взаимно си
съответстват и допълват. От показанията на свидетелите се установява, че
стадото с животни е било направлявано от четирима човека – св. И. Б. И., св.
Надежда Б.а Илиева, НатА.я Б.а Илиева и жалбоподателят К. С. С.. От
показанията на всички свидетели се установява също, че на мястото на
произшествието са взети мерки, ограничаващи скоростта и изострящи
вниманието на водачите за опасностите на пътя, включително преминаващи
животни.
При анА.за на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва
с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните
органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото
3
по делото не са нА.це доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив показанията на св. А. М. Б., св. П. Н. И., св. И.
Б. И. и св. Н. Б.а И. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то
последният също служи като основа на направените от съда фактически
изводи.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото
същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което
въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически
изводи.
Съдът намира, че не следва да обсъжда представените извлечения от
фейсбук със снимки и публикации, доколкото не се отнасят до процесното
нарушение.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Съставеният АУАН
и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените реквизити
по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентен орган
съгласно приложеното към административнонаказателната преписка заверено
копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към
административнонаказателна отговорност и съответно да организира
адекватно защитата си, а именно – посочено е, че жалбоподателят на
10.12.2024 г. в 17,40 часа в с. З., на ул. „Х. К.“ на около 50 метра преди
табелата за изход от с. Здравец в посока с. Бенковски като собственик и пастир
не направлява и оставя без надзор стадо животни (крави) и създава пречка и
4
опасност за движението, като вследствие на това едно животно (крава)
навлиза внезапно на платното за движение по прав пътен участък и става
причина за реА.зиране на ПТП с лек автомобил „*“ с рег. № В *, управляван
от П. Н. И., като при ПТП са нанесени щети по МПС-то.
При анА.за на приложимата нормативна уредба съдът намира, че от
обективна страна въззивникът е извършил действия, с които формално е
осъществил състава на нарушението по 106 ЗДвП, съгласно която разпоредба
водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на
стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават
пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на
пътя. Очевидно жабоподателят не е направлявал собственото му стадо от
животни по начин, който да не създава пречки и опасности за движението.
След като е допуснато крава от стадото да излезе на платното за движение
взетите мерки са били недостатъчни и неподходящи, поради което и е
извършил нарушение на посочената по-горе разпоредба.
От субективна страна нарушението е извършено при евентуален
умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението,
предвиждал е общественоопасните последици (увреждане на обществените
отношения, свързани с транспортната безопасност) и е допускал тяхното
настъпване (примирил се е с тях) – жалбоподателят е съзнавал, че животните
могат във всеки един момент да се отклонят предвид местоположението им
спрямо пътното платно.
По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят К. С. С. е
осъществил състава на нарушение по чл. 106 ЗДвП.
По възраженията на въззивната страна:
Обстоятелството, че полицейските служители са пристигнА. по-късно
след инцидента не променя изводите на съда за нА.чието на нарушение,
доколкото същото се доказа от събраните в хода на съдебното производство
доказателства. Т.е. установената от полицейските служители фактическа
обстановка съответства на установената от съда такава.
Действително са били взети мерки за недопускане на пътно-транспортни
произшествия, включително от жалбоподателя, но това не го освобождава от
административнонаказателна отговорност, тъй като тези мерки очевидно не са
5
били достатъчни и подходящи.
ДА. водачът на автомобила има вина за произшествието е ирелевантно,
доколкото жалбоподателят не е наказан за настъпилото произшествие, а за
нарушение, свързано със създаването на опасност и пречки за движението. На
св. П. Н. И. е съставен АУАН за извършеното от нея нарушение на ЗДвП, което
не означава, че жалбоподателят също не е извършил самостоятелно
нарушение на ЗДвП. Всеки нарушител на правилата за движение по пътищата
носи самостоятелна административнонаказателна отговорност за
извършеното от него нарушение. Следователно е без значение и каква е била
видимостта на пътя, доколкото жалбоподателят е допуснал крава от стадото да
излезе на пътното платно и независимо дА. тя е била видима или не, при
всички случаи е представлявала опасност и пречка за движението.
По отношение на наказанието:
В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.
184, ал. 5 вр. чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на
установеното нарушение на чл. 106 ЗДвП и причиняването на вреди на ППС.
Съгласно посочената разпоредба приложимото административно наказание
глоба е в размер на 100 лв., но доколкото съдът не разполага с правомощия да
влошава положението на жалбоподателя по арг. от противното на чл. 84 ЗАНН
вр. чл. 337, ал. 2 НПК, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено при така наложената глоба в размер на 50 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на учреждението, чийто
орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр.
ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на писмени
бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на
по 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна,
чийто директор е второстепенен разпоредител с бюджет.
6
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.
58д, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0442-001791 от
17.02.2025 г., издадено от началник на сектор в 04 РУ - Варна, с което на К. С.
С. на основание разпоредбата на чл. 184, ал. 5 вр. чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение
на чл. 106 ЗДвП;
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН **********, с адрес с. Здравец, обл. Варна, ул.
„Р. К.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА
сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1
ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7