Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   2271                                       2010 година                                               гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                                      ІІ   наказателен състав

На седми декември                                                                      две хиляди и десета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: СВЕТЛИН И.

Секретар: Диана Пеева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия И. наказателно от административен характер дело номер 4407 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН  и е образувано по повод жалбата на Н.И.М. ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 22-0000867 от 15.09.2010 г., издадено от Началника на Областен отдел „КД-ДАИ”-гр.Бургас при Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация” - гр.София, с което за нарушение на чл.71 т. 7 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, (обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.1999 г.), на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, на жалбодателя е наложена „Глоба” в размер на 1000 лева, а за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП, му е наложена „Глоба” в размер на 10 лева.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, в жалбата твърди, че има издадена пътна книжка, но при проверката я бил забравил, поради което нарушението следвало да бъде сънкционирано на основание чл. 93 ал. 2 от ЗАП. Моли за отмяна на постановлението, или за намаляване размера на наложената му санкция до законоустановения минимум.

Наказващият орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, не взема отношение по жалбата, не ангажира доказателства.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима – подадена от легитимирано да обжалва лице в срок, но разгледана по същество – за основателна само по отношение размера на санкцията.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа следното:

На 11.08.2008 г., около 15.50 часа, жалбодателят М. извършвал случаен превоз на пътници-туристи от КК „Слънчев бряг” до Летище – Бургас с автобус „Скания” рег. № **. На летището бил спрян за проверка от свид. Т.П. – младши инспектор в ОО „КД-ДАИ”-гр.Бургас. Жалбодателят не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, нито пътна книжка по посочения в Приложение № 2 към Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТСП образец. За тези констатации, свид. П. съставил срещу водача Акт за установяване на административно нарушение № 102169 от 11.08.2010 г. В акта описал двете установени нарушения, и ги квалифицирал по чл.71 т. 7 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, (обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.1999 г.) – за липстата на пътна книжка, и съответно по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП – за липсата на свидетелство за управление на МПС и контролен талон. Свид. П. връчил на жалбадателя препис от акта срещу подпис, с изрична декларация от последния, че няма възражения.

 Впоследствие, въз основа на този акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което фактическото описание и правната квалификация на двете нарушения са идентични с тези в акта.

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя и  писмените  доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство.

При така изяснените обстоятелства, съдът намира, че жалбодателят действително е извършил и двете нарушения, за което е бил санкциониран. Няма спор, че при проверката жалбодателят е действал като водач на автобус, извършващ случаен превоз на пътници с автобус, като е осъществил превоза, без да има у себе си пътна книжка по образец, нито свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Съгласно чл.71 т.7 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, по време на работа водачът представя при поискване на контролните органи свидетелство за управление на МПС от съответната категория (т. 1) и пътна книжка по образец (приложение № 12) – т. 7 от текста.Специално по отношение на пътната книжка, с оглед твърденията в жалбата, съдът намира, че нарушението правилно е санкционирано по чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАП, а не по ал. 2 от този текст. След като при извършване на превоза водачът не представил на проверяващите пътна книжка, възможни са само две хипотези. Първата е водачът да има издадена пътна книжка, но да не я носи, което е основание той да я представи било в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, до издаване на наказателното постановление или дори пред съда в съдебното производство. Това в случая не е сторено, макар жалбодателят да е разполагал с време и неограничена възможност да го стори, за да подкрепи доводите си. По тази причина съдът приема втората възможна хипотеза, при която при проверката – 11.08.2010 г., водачът действително е нямал издадена пътна книжка по утвърдения с наредбата образец, и поради това съответно не я е представил впоследствие. С оглед изложеното, съдът счита нарушението по чл. 71 т. 7 от наредбата за съставомерно, доказано и виновно извършено от жалбодателя, а отнесената към него санкционна норма по чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАП– за правилно избрана и точно  приложена.

Казаното се отнася в пълна степен и за второто нарушение, което в случая, освен по 100 ал. 1 т.1 ЗДвП, е съставомерно и по чл. 71 т.1 от Наредба № 33/ 1999 г. на МТСП, и е могло да бъде наказано на основание чл. 93 ал. 2 от ЗАП. В случая актосъставителят и наказващият орган са подходили снизходително към дееца, като са квалифицирали това нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и санкцията за него е наложена на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП – Глоба от 10 лева, вместо също приложимата санкционна норма по чл. 93 ал.2 от ЗАП, където предвиденото наказание е глоба до 50 лева.

Нарушението по чл. 71 т.1 от Наредба № 33/ 1999 г. на МТСП е  първо по ред от този вид за водача, и за него в закона е предвидена глоба от 500 до 1 500 лева. В случая, на жалбодателя е била наложена глоба от 1 000 лева, който размер по мнението на съда се явява несъразмерно висок. Деянието е формално, първо по ред за жалбодателя, и той признава извършването му. С оглед така установените смекчаващи обстоятелства и отсъствието на отегчаващи, съдът намира, че размера на наказанието следва да бъде намален до 600 лева, който именно размер, като съответен на извършеното нарушение и справедлив, следва да се наложи на жалбодателя.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63,ал.1 предложение първо и второ от ЗАНН, Съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000867 от 15.09.2010 г., издадено от Началника на Областен отдел „КД-ДАИ”-гр.Бургас при Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация” - гр.София, В ЧАСТТА, с която за нарушение на чл.71 т. 7 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, (обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.1999 г.), на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, на Н.И.М. ЕГН **********,*** е наложена „Глоба” в размер на 1000 лева, като НАМАЛЯ РАЗМЕРА на глобата от 1 000 на 600 (шестотин) лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА  същото наказателно постановление в останалата му част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред БОС.

                                                                       

                                                                                                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: Светлин Иванов

 

 

Вярно с оригинала.

Секретар: Диана Пеева