Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 61
гр. Свищов,
17.06.2020 год.
Свищовският
районен съд, в публично заседание на 18.05.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
с участието на прокурора Калинка
Тодорова, при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 128 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взема предвид:
Молба
с правно основание чл. 19 ал. 1 от Закон за гражданската регистрация
Молителят К.Х.Ш. , като баща и
законен представител на малолетното си дете К.К.Ш. твърди, че малолетния К.К.Ш.
е роден на ***г. от брака на родителите му К.Х.Ш. и Д.И.Ш., а при раждането си
е бил именуван с имената к.К.Ш..
Посочва, че бащата на К. е бил с имената К.Х.Ш. към датата на раждането
на детето, но впоследствие е преименуван по административен ред на Р.К.П., а
след 1991 година е възстановил имената си К.Х.Ш., с които е слючил граждански
брак с Д.И.Т.. Този брак бил прекратен с влязло в сила решение по гр.дело №
104/2019г. по описа на РС Свищов, с което решение родителските права били
възложени на майката Д.И.Т.. Заявява, че с одобрена от съда спогодба по гр.дело
№ 791/2011г. на РС Свищов, упражняването на родителските права по отношение на К.
били възложени на бащата К.Х.Ш., местоживеенето му било определено на адреса на
бащата, а на майката бил определен режим на лични отношения с детето. Посочва,
че сред близките на Д.Т. бащата на детето бил известен с българското му име Р.
и те се обръщали към него с това име. Твърди, че К. е ученик в СУ „*****“
Свищов. Доскоро той не обръщал внимание на различното именуване на баща му със собствени имена К. и Р., но
вече бил на 13 години и бил запознат с това обстоятелство, както и с причините
баща му да има собствено име К. по лични документи, а да е известен като Р. в
част от родствения кръг на детето. Заявява, че постепенно у К. възникнало
желание да се именува с бащино и фамилно име според българската именна
традиция, като вече не се възприема с бащино име К. и фамилия Ш., а желаие да
се именува с бащино име Р. и фамилно име К.. Според бащата на детето, това било
негово собствено желание, обсъдено с двамата родители, и желанието на детето е
бащиното и фамилното му име да бъдат променение според именуването на бащата му
с българските имена Р.К.П. , като майката е с български имена. Направило
впечатление, в училище детето започнало да се представя именно с имената К. Р. К..
Предстояло навършване на 14 годишна възраст на детето и тогавал следвало да
бъде снабден с лична карта, а родителите му споделят неговото желание да бъде
именуван с бащино и фамилно име според българската именна традиция. Налице били
важни обстоятелства за допускане на исканата промяна на бащиното и фамилното
име на детето К., тъй като не само такова е желанието на детето, а и се касае за обективно съществуващ и непрекъснато
осъществяващ се факт – в общуването си К. се представял именно с бащино име Р.
и фамилия К.. Моли съда да постанови
решение, с което да бъдат променени
бащиното и фамилното име на малолетния К.К.Ш., като занапред се именува с
бащино име Р. и фамилно име К., без промяна на ЕГН.
С оглед навършване 14 години от К.К.Ш.,
е подадена в хода на делото молба от К.К.Ш. със съгласието на неговия баща и
законен представител К.Х.Ш., с която заявява, че поддържа заявеното от баща му
искане с правно основание чл. 19 ал. 1 ЗГР за допускане промяна на бащиното и
фамилното му име, като в бъдеще да се именува с бащино име Р. и с фамилно име К..
С протоколно определение от
18.05.2020г. по делото, е конституиран като молител по делото непълнолетния К.К.Ш.
със съгласието на бащата К.Х.Ш.. В съдебно заседание, чрез пълномощника си
поддържа молбата. В хода на устните състезания моли молбата да бъде уважена.
Заинтересованата страна О.С. редовно
призовани не изпращат представител, не вземат становище по молбата.
Представителят
на Районна прокуратура Свищов счита молбата за основателна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Видно
от удостоверението за раждане по акт за раждане № 0093/28.04.2006 година на О.С.
молителят е роден на *** г. и при раждането си е записан с имената К.К.Ш..
От същото удостоверение се установи, че родители на непълнолетния молител са Д.И.Ш.
и К.Х.Ш..
Видно от приложеното
удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 06-11-04 от
17.01.2020г. на О.С.К.Х.Ш. и Р.К.П. са имена на едно и също лице.
Съгласно
удостоверение за раждане по акт за раждане № 325/10.06.1983г. на О.С.К.Х.Ш. е
роден на ***г. от родители А.Ю.Ш. и Х.С. Ш..
Според
удостоверение от 06.04.2009г. по гр.дело № 104/2008г. на РС Свищов, с влязло в
сила на 20.03.2009г. решение по гр.дело 104/2009г. на РС Свищов, е прекратен
брака между К.Х.Ш. и Д.И.Ш., сключен са кт № 2 от 07.01.2006г. на О.С. като
родителските права по отношение на детето К.К.Ш. са предоставени на майката, а
на бащата е определен посочения режим на лични отношения с детето.
С
определение от 22.11.2011г. по гр.дело № 791/2011г. на РС Свищов е одобрена
спогодба, с която родителските права по отношение на детето К. К.Ш. са предоставени на бащата К.Х.Ш.,
местоживеенето на детето е определено на адреса на бащата, като ма майката Д.И.Т.
е определен режим на лични контакти с детето – всяка събота и неделя от месеца
с приспиване от 10 часа в събота до 20 часа в неделя, като бащата ще го води и
взима от адреса на майката, както и майката се е задължила да заплаща на К.Х.Ш.,
като баща и законен представител на малолетното дете К., месечна издръжка в
размер на 67,50 лева, считано от 01.12.2011г. до настъпване на законоустановени
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при
просрочие.
Видно
от уверение № 307/27.01.2020г. на СУ „*****“ гр. Свищов, К.К.Ш. за учебната
2019/2020г. е записан за ученик в VII клас.
Разпитана по делото беше св. Д.Т. – майка на молителя. Видно от показанията й, К. учи в
училище „*****“ в гр. Свищов и живее при баща си в гр. Свищов, а тя живеела в
с. К. Изнесе, че поддържа редовни връзки и отношения с детето. Заяви, че понеже
тя и семейството й се обръщат към баща му с българските му имена Р. К. , К.
преди около година започнал да я разпитва защо така се обръщат към него, защо
той не се казва по този начин. Тя
споделила с бащата това му питане, изчакала да види дали не е някаква моментна
емоция, дали е повлиян от нещо, но желанието на детето да носи българските
имена на баща си се засилвало. Пред нея сина й обяснил, че желае да носи българските
имена на баща си „така го чувства, така се възприема“. Обяснил й, че понеже ще
му се издава лична карта, иска да бъде с българските имена, с които се
представя и пред трети лица. Това узнала от споделеното от самото дете, както и
когато са се събирали с други хора, като по потитат как се казва, се представял
като К. Р. К.. Допълни, че доколкото сина й споделял, пред съучениците си също
се представял с тези имена. Счита, че желанието му е сериозно, защото когато
били заедно постоянно говорел за това, възприемал се именно с българските имена
на баща си.
Приложено
по делото е становище на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Свищов, според
което молбата за промяна на бащиното и фамилното
име на непълнолетния молител от К. на Р. и от Ш. на К. е основателна, като предприетите действия за
промяна на името на детето не нарушавата правата и не накърняват интересите му,
поради това, че самото дете желае да
носи тези имена, което не е негово моментно желание, а дълго обмисляво и
аргументирано решение.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Молбата е процесуално
допустима. По същество е основателна.
Предвид на тези данни по делото, съдът намира, че са налице т.н. “важни
обстоятелства” по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР, поради което молбата, като
основателна следва да се уважи и да се допусне исканата промяна. По делото се установи, че молителят К.К.Ш. при раждането си е записан с бащино име К. и
фамилия Ш.. Установи се, че към датата
на раждането му бащата е с имена К.Х.Ш., но също така се установи и, че бащата К.Х.Ш.
е носил и имената Р.К.П.. Установи се, че след развода на родителите на К.,
родителските права по отношение на нещо са предоставени на майката Д.Т., но
след това с одобрена от съда спогодба по гр.дело 0 791/2011г. на РС
Свищов, родителските права по отношение на К. са предоставени на бащата К.Ш., а
на майката е определен режим на лични отношения с детето.
Установи се от
показанията на св. Д.Т., че поддържа редовни връзки и отношения със сина си К.,
който от преди година започнал да пита защо в обкръжението на майка му всички
се обръщат към баща му с имената Р. К.,
а той самия не носи тези му имена. Тази свидетелка изнесе, че детето искало да
се именува с българските имена на баща си, което било негово сериозно желание,
защото се възприемал именно с тези имена, с които желаел да фигурира и в
личната карта, която предстояла да му бъде издадена. Същата заяви, че именно с
тези имена сина й се представял и пред съученици в училище, както и тя чувала
да се представя в общуването си с трети лица именно с имена К. Р. К..
В Закона за гражданската
регистрация понятието "важни обстоятелства" не е изчерпателно
дефинирано, респективно не са изброени всички хипотези. Безспорно, обаче,
законодателят е имал предвид обстоятелствата, които са съществени, значими за
определяне името на съответното лице, които именно поради сериозния си характер
и значение налагат допускането на тази промяна. В конкретния случай молителят е
ангажирал доказателства, от които се установява, че при раждането си е записан
с бащино и фамилно име, формирано от
личното и фамилното име на баща му,
които е носил към датата на раждането му. Установи се, че бащата на непълнолетния молител е носил и имената Р.К.П.. От друга страна, разпитания по делото свидетел
установи, че за молителя обстоятелството да носи българските имена на баща си е
важно, това е негово сериозно решение, защото се възприема именно с тези имена,
с които и се представя в общуването си с трети лица, включително и пред
съученици в училище. Настоящият състав
счита, че обстоятелството, че при записването на детето родителите са вписали
имената му според собственото и фамилното име на бащата, които е носил към
датата на раждането на детето, не следва да лишава молителя от предоставеното
от закона право на избор при определяне на фамилното му име, при положение, че
това е от съществено значение за него, както и при определяне на бащиното му
име, стига да е съобразено с изискванията на закона при именуването на
българските граждани. Същият се
представя с желаното от него бащино и фамилно име, а не с това, с което е записан в
акта за раждане, а това би му създало значителни затруднения, включително във
връзка с предстоящото издаване на лична карта, които могат да бъдат избегнати
чрез исканата промяна на бащиното и фамилното име. Съгласно чл. 14 ал. 1 от
ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с
наставка –ов или –ев и оканчание съобразно пола на детето, освен ако семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго т.е.
семейните, етнически и религиозни традиции са зачетени в Закона за гражданската
регистрация като важно обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за
образуване на имената на българските граждани. Съгласно чл. 13 от ЗГР, бащиното име на всяко лице
се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка –ов или –ев и
окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не
позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите. Явно е желанието на молителя да носи бащино име, образувано от
българското собствено име на баща му, което баща му е носил преди да върне
турско-арабските си имена, както и желанието му да носи фамилно име, образувано
от бащиното име на баща му, но това бащино име, преди връщане на
турско-арабските имена на баща му, с които бащино и фамилно име молителят е
известен, които използва в общуването си. Според заявеното от св. Тодорова
синът й „така го чувства, така се възприема“, представя се като К. Р. К.. Тези
факти от субективно естество съдът следва да съобрази. С разпоредбата на чл. 19
от Закона за гражданската регистрация са въведени основанията, при които може
да се допусне промяна на името на български гражданин, а именно – когато името,
чиято смяна се иска е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и
в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Като съобрази установеното по делото, както и
отчете желанието на молителя за промяна на бащиното и фамилното му име по лични причини, съответстващи и на
установеното фактическо положение, съдът намери, че молбата за промяна на бащиното и фамилно име следва да бъде уважена, тъй като са
налице “важни обстоятелства” в посочения по –горе аспект, зачитайки желанието
за промяна на фактическо ползване на новото име, като се допусне промяна на
бащиното му име от К.
на Р. и на фамилното му име от Ш. на К., което не е в нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл.
14 от ЗГР , уреждащ по императивен начин формирането на името на българските
граждани. Препис от решението да
се изпрати на О.С. за отбелязване на промяната
в регистрите на населението.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
На
основание чл.19 ал.1 от ЗГР, ДОПУСКА ПРОМЯНА
на имената на непълнолетния молител К.К.Ш. с ЕГН ********** ***, със
съгласието на бащата и законен представител К.Х.Ш., като бащиното му име се
променя от К. на Р. и фамилното му име
се променя от Ш. на К..
Препис
от решението да се изпрати на О.С. за
отбелязване допуснатата промяна в регистрите на населението. Препис от решението да се изпрати на Бюро
съдимост при Районен съд - Свищов за
отбелязване.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: