Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Своге, 21.09.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВОГЕ, 3-ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стефан Стойков
при
секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 425
по описа на РС Своге за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца -
П.Б.Г. ЕГН ********** ***, против И.Ц.К. ЕГН ********** ***.
На основание чл. 439, вр. чл. чл. 124, ал. 1 от ГПК се
предявява отрицателен установителен иск, а именно Да бъде признато за
установено, че ищеца не дължи на ответницата сумата от 4 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
престъпление, ведно със законната лихва, от датата на деянието - 12.10.2006 г.,
до пълното заплащане на сумата, ведно с направените съдебно-деловодни разноски
в размер на 250 лева, които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. дело
№ 20127900401284 по описа на ЧСИ Р. М., рег.№ , с район на действие ….
Твърди се в ИМ, че с Присъда № 1/31.01.2011 г.,
постановена по НОХД № 111/2008 г. на РС Своге, влязла в сила на 12.12.2011 г. П.Г.
бил осъден да заплати на И.К. сумата от 4 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от престъпление, ведно със
законната лихва, от датата на деянието - 12.10.2006 г., до пълното заплащане на
сумата, ведно с направените съдебно-деловодни разноски в размер на 250 лева.
Твърди се, че с молба от 03.03.2012 г. и въз основа на
издаден срещу ищеца изпълнителен лист, е било образувано изп. дело №
20127900401284 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № …, с район на действие ...
Твърди, че към настоящия момент изпълнителното дело е прекратено ex lege, на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК - поради изтичане на законоустановения двугодишен срок, от
извършване на последното предприето валидно изпълнително действие, както и, че
всички притезания, станали повод за образуване на делото, са погасени по
давност, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и чл.119 от ЗЗД, поради изтичане на
петгодишен срок от последното валидно предприето и прекъсващо давността
действие на взискателя по чл.116, б. ”в” от ЗЗД.
Твърди се по посоченото изпълнително дело взискателят не е
предприел други действия, освен молбата от 03.03.3012 г., с която са наложени
запори на сметките, с титуляр П.Г. и на пенсията му, като последното запорно
съобщение е получено на 15.05.2012 г.
В съдебно заседание ищецът не се явява.
В хода на
производството ищецът е починал, като на негово място е конституиран
наследникът му – Б.П.Г., след като е приел наследството на наследодателя си по
опис, за което е приложен заверен препис от Определение № 398/09.05.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 166 по описа на РС Своге за 2019 г. Първоначалния ищец
се представлява в производството от
упълномощен представител - адвокат П.К., който се явява само в част от
проведените съдебни заседания.
В срока за отговор ответникът подава такъв.
С него се оспорва предявения иск, като се признава обстоятелството,
че с Присъда № 1/31.01.2011 г., постановена по НОХД № 111/2008 г. на РС Своге,
влязла в сила на 12.12.2011 г. П.Г. бил осъден да заплати на И.К. сумата от 4 500
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
престъпление, ведно със законната лихва, от датата на деянието - 12.10.2006 г.,
до пълното заплащане на сумата и разноски в производството.
Признава се и обстоятелството, че въз основа на влязлата
в сила присъда е издаден изпълнителен лист и на това основание е образувано
изпълнително дело № 1284/2012 г. по описа на ЧСИ Р.М.
Твърди се в отговора, че изпълнителното дело е висящо,
ищецът няма правен интерес от предявения иск, както и, че поради извършени валидни изпълнителни действия,
вземането на К. не е погасено по давност. Твърди, че с влязло в сила решение по
гр. д. № 220/2016 г. по описа на РС Своге, е обявена за недействителна сделка-дарение
на собствеността върху 1/3 ид.ч. от УПИ в село Гара Бов, Софийска област,
представляващ имот пл.№ 269, попадащ в парцел № .. по ПУП на село Гара Бов,
целия с площ от 790 кв. м., заедно с 1/3 ид. част от построения в него през
1986 г. масивен гараж, със застроена площ от 16 кв.м., при граници:, улица,
улица, имот пл.№ 270, попадащ в УПИ № …. Твърди се, че сделката е извършена с нотариален акт № 57, том трети,
рег.№ 2238, дело № 399/2011г.на нотариус при РС Своге и е недействителна по
отношение на ответницата, тъй като я уврежда. Твърди се също така, че с отговор
на ИМ по това производство ищецът по
настоящото дело е признал вземането.
В съдебно заседание ответницата се явява лично, както и в
част от заседанията с упълномощен представител - адвокат З.Н..
По делото е
изискано копие от изпълнително дело № 20127900401284 по описа на ЧСИ Р.М., а
така също е изискана справка от този съдебен изпълнител за извършените действия
по изпълнителното дело.
От правна и
фактическа страна съдът приема следното.
Предявената
претенция е допустима.
По същество
е неоснователна.
Няма
съмнение във факта, че с влязъл в сила на 12.12.2011 г. съдебен акт ищецът е
осъден да заплати на ответницата сумата от 4 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата върху тази сума, считано от
12.10.2006 г. до окончателното й изплащане, както и да й заплати сумата от 250
лева за направени разноски в хода на наказателното производство, в което е
постановен този съдебен акт.
За вземането
си ответницата се е снабдила с изпълнителен лист, издаден на на 01.03.2012 г.,
като на основание него и молба вх. № 12546 от 03.05.2012 г. до ЧСИ Р.М., рег. № .., с район на действие СГС,
е образувано изпълнително дело № 20127900401284 по описа на този съдебен
изпълнител.
В хода на
това изпълнително производство, с дата 04.05.2012 г. са изготвени и изпратени
както покана за доброволно изпълнение до ищеца в настоящото производство, така
и запорни съобщения до няколко банки – шест, както и до ТД на НАП и РУСО София
област.
В хода на
изпълнителното производство с дата 07.06.2012 г. е постъпила молба от ищеца в
настоящото производство, с която се оспорва изпълнението като се изтъква влошено
здравословно състояние, получавана пенсия за инвалидност под минималния размер,
както и се възразява срещу насочено изпълнение срещу недвижим имот, като се
твърди, че е собственост на други лица.
С дата
03.07.2013 г. е вдигнат запор над банкови сметки в ДСК ЕАД.
С Дата
27.02.2015 г. е изпратено ново запорно съобщение до РУСО София.
И по двете
запорни съобщения до РУСО София област са върнати отговори от тази институция,
че не могат да се правят удръжки, след като пенсията на П.Б.Г. е под размера на
минималната работна заплата за страната.
По
изпълнителното дело няма други извършени действия, освен изпращане на копия от
него както по гр.д. № 220/2016 г. по описа на РС Своге, така и по настоящото
дело.
Видно от
публикувано в национален регистър на решенията – публичен, решение № 99 от 09.11.2016 г., постановено по
гр.д. № 220/2016 г. същото е постановено по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, предявен от ответницата в настоящото производство срещу ответници, един от
които е и ищецът в настоящото. В мотивите на това решение е посочено, че
претенцията е призната от ищеца в настоящото производство, като с диспозитив и
е призната за относително недействителна отразена в нотариален акт едностранна
сделка – акт на дарение, с което ищецът
в настоящото производство е дарил на сестра си 1/3 идеални части от недвижим
имот пл. № 269, с площ от 710 кв.м., попадащ в УПИ в кв.30 по ПУП.
При тези
относими за случая факти съдът намира, че претенцията на ищеца е неоснователна,
след като не е изтекла погасителната давност на вземането.
Действително,
по силата на закона, е прекратено изпълнителното дело, водено от ответницата за
удовлетворяване на вземането си от ищеца. Считано от 04.05.2012 г. по
изпълнителното дело не са извършвани никакви действия в период повече от две
години, поради което същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в какъвто смисъл еднозначно е задължителната съдебна практика – точка 10
от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В такъв случай с
образуването на изпълнителното дело е налице прекъсване на давността по смисъла
на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като новата давност – чл. 117 от ЗЗД, започва за
тече от последното валидно изпълнително действие – цитираното ТР, а в
конкретния случай това е датата 04.05.2012 г.
Считано от
този момент обаче няма изтичане на общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД
– петгодишна, след като в този срок е налице действие по смисъла на чл. 116, б.
„а“ и б. „б“ от ЗЗД, след като приз 2016 г. ответницата в настоящото
производство е предявила иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу ответници,
сред които и ищеца в настоящото, а от негова страна е направено признание на
иска, а така също искът е уважен и дарението, извършено от страна на ищеца по
настоящото п-во е била призната за недействителна спрямо ответницата по
настоящото п-во.
С точка 2 от
ТР № 2/09.07.2019 г. по т.д. № 2/2017 г.
на ОСГТК, е постановено по отношение на
исковете с правно основание чл. 135 от ЗЗД, че прюдициален по този иск е
въпроса за установяване на вземането, тоест дали ищецът по този иск има
качеството на кредитор на лицето, чийто действия по разпореждане се оспорват по
този ред.
В този
смисъл по случая е решаващ отговора на въпроса – дали предявяване на иск с
правно основание чл. 135 представлява основание за прекъсване на давността – чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, и
съответно дали признанието на предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД,
представлява признание на вземането – основание за прекъсване на давността по
чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
Според
настоящия съд мотивите по т. 2 от цитираното ТР № 2 от 2019 г. дава основание
за положителен отговор на този въпрос, след като изрично е прието, че
установяване на качеството на кредитор в случай на предявен иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД е определящ и преюдициален що се отнася до въпроса
дали действията на ответникът по такъв иск ще бъдат признати за относително
недействителни спрямо носителя на вземането. Това съотношение между въпросите
за съществуване на вземането и уважаване на претенция по чл. 135 от ЗЗД дава
основание на настоящия съд да счита, че с признанието, извършено от ищеца в
настоящото производство в хода на производството по гр.д. №
220/2016 г. по описа на РС Своге, както и с постановяване на решение по това
дело, с което е уважен иска по чл. 135 от ЗЗД, предявен от ответницата в
настоящото п-во срещу ищеца в настоящото е налице прекъсване на давността по
смисъла на посочените разпоредби от ЗЗД, съответно от моментът на извършване на
тези действия тече нова петгодишна давност на основание чл. 117 от ЗЗД.
Предвид
датата на постановяване на решението по гр.д. № 220/2016 г. - 09.11.2016 г.,
може да се направи категоричен извод, че към момента на приключване на устните
състезания по настоящото дело не е изтекла общата погасителна давност за
вземането по чл. 110 от ЗЗД, поради което предявения от ищеца иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че за вземането е неприложима и установената
десетгодишна давност, без оглед на спиране и прекъсване, след като вземането на
ответницата е за непозволено увреждане, тоест част от изрично изброените
изключения по чл. 112, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид изхода от делото е основателно искането на ответницата – с.з. на
18.12.2018 г., за присъждане на разноски – сумата от 350 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, като е
без значение факта, че в представеното пълномощно л. 23 и посочена по-голяма
сума като заплатена на адвокат З.Н.. Без значение е и факта, че ответницата се
е отказала от услугите на адвокат Н. със заявление от 01.10.2019 г. /л. 190/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА ИЩЕЦА - П.Б.Г.,
ЕГН ********** ***, ЗАМЕСТЕН В
ПРОИЗВОДСТВОТО ОТ НАСЛЕДНИКА СИ – Б.П.Г., ЕГН ********** ***, .., ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ НЕ ДЪЛЖИ НА
ОТВЕТНИЦАТА - И.Ц.К., ЕГН **********
***, сумата от 4 500 /четири хиляди
и петстотин/лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди от престъпление, ведно със законната лихва, от датата на деянието -
12.10.2006 г., до пълното заплащане на сумата, ведно с направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА П.Б.Г., ЕГН **********,
ЗАМЕСТЕН В ПРОИЗВОДСТВОТО ОТ НАСЛЕДНИКА СИ – Б.П.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
НА И.Ц.К., ЕГН ********** СУМАТА от
350 /триста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за направени разноски - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок,
считано от получаването му пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати за връчване лично на Б.П.Г.
и И.Ц.К. на съответните им адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: