Решение по дело №3421/2020 на Районен съд - Ямбол

                                                           Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  №260032/20.1.2021 г.

 

     град Ямбол, 20.01.2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав,  в публичното

съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМЧО ДИМОВ

 

 

при секретаря С.М.

като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов Гражданско дело № 3421 по описа на ЯРС за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

           

            Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба от М.А.Г. с ЕГН ********** ***, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие против А.М.Г. с ЕГН ********** ***.

С молбата се твърди, че ответника е *** на молителят. Твърди се че в периода от 23.11.2020 год. до 01.12.2020 год. и в периода от 17.12.2020 год. до подаване на молбата, молителят е подложен на психическа и физическа агресия упражнявана от ответника към него. Молителят твърди, че поведението на ответника предизвиква у него страх, че същият може да застраши здравето му. Иска да му бъде издадена заповед за защита. С молбата се представят като доказателства – декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, акт за раждане, медицинско направление и амбулаторен лист.

            В съдебно заседание молителят редовно призован се явявява лично като поддържа молбата си.

Ответникът редовно призован не се явява в съдебно заседание. .

            От фактическа страна:

С молбата се представя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Видно от представеното удостоверение за раждане ответника по молбата е *** на ищеца.

Видно от представените медицинско направление и амбулаторен лист, молителя страда от *** и *** болест.

С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легетимирано лице, а разгледана по същество искането на ищцата е основателно.

Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.5 – тъй като ответника е *** на молителя.

По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.

В случая твърдените в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН конкретни действия извършени в сочените периоди от време, следва да се квалифицират като физическо насилие.

С оглед установените по делото данни и като съобрази представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съдът намира че са налице данни за извършен акт на домашно насилие спрямо молителят, изразяващ се и в упражняване върху него на физическо насилие.

За обосноваване на крайния си правен извод за осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника по отношение на ищеца, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, представената от ищеца декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.   

С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН, като по отношение на А.М.Г. следва да се приложат кумулативно мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие; по т.2 – отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, за срок от шест месеца и по т.3 ЗЗДН – забрана за извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от шест месеца.

Видът, условията и срокът на продължителността на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, по отношение на пострадалото лице, съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие.Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от домашно насилие са достатъчни по обем да осъществят търсената закрила на пострадалото лице.

На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и на горепосочените съображения на ответника по молбата за домашно насилие следва да бъде наложена глоба в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 200 лева.

На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на ищеца следва да бъде издадена заповед за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.

При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол дължимата държавна такса в размер на 25 лева.

Страните не претендират разноски поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,

                                                                      

 Р   Е   Ш   И:

 

            ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие по молбата на М.А.Г. с ЕГН ********** *** за извършен спрямо него от А.М.Г. с ЕГН ********** акт на физическо насилие, представляващ домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.

            ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, А.М.Г. с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо М.А.Г. с ЕГН ********** ***;

ОТСТРАНЯВА А.М.Г. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с М.А.Г. с ЕГН ********** жилище на адрес: ***, за срок от шест месеца;

ЗАБРАНЯВА на А.М.Г. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА М.А.Г. с ЕГН ********** ***, НЕГОВОТО ЖИЛИЩЕ, МЕСТОРАБОТА, ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕГО МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ на разстояние по-малко от 100 метра за срок от шест месеца.

НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на А.М.Г. с ЕГН ********** *** ГЛОБА в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, А.М.Г. с ЕГН ********** *** да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер на 25,00 лева и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде заповед за защита на М.А.Г. с ЕГН ********** ***, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се предупреди за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – А.М.Г. с ЕГН **********, в случай на неизпълнението и.

Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото и да се изпрати за сведение и изпълнение на РУ МВР Я..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: